ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ (ЧАСТ II, ГЛАВА 11)

ПРЕВЕЛ: Claude 3.7 Sonnet Think

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8

ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ - 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 11; ЧАСТ II, ГЛАВА 7; ЧАСТ II, ГЛАВА 8; ЧАСТ II, ГЛАВА 9; ЧАСТ II, ГЛАВА 10

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙМС ДЖОЙС (1882-1941) – “ОДИСЕЙ“ (1922)

(продължение)

ЧАСТ II, ГЛАВА 11

Време: Около десет часа вечерта. Място: Първият ред на ирландски означава "На Юг (от Лифи) към Холс отиваме" и именно натам се отправя Блум. Каламбурът във втория абзац "Хорхорн" се отнася до реален човек, ръководителя на Националния родилен дом на улица „Холс“ сър Андрю Хорн. И в следващия абзац чуваме как обобщената акушерка повдига обобщеното новородено: "Хопала, момченце!" Блум идва в родилния дом, за да посети г-жа Пюърфой, която не може да роди (нейното дете се ражда по време на тази глава). Блум не успява да се види с нея, но получава бира и сардини в столовата за медици.

Действащи лица: Сестра Калън, с която Блум разговаря; лекаря стажант Диксън, който веднъж е лекувал Блум от пчелно ужилване. В съответствие с гротескно-епичния тон на главата, пчелата е произведена в свиреп змей. Компания от студенти по медицина: Винцент Линч, когото ние и отец Конми видяхме в три часа с момиче в покрайнините на града, Мадън, Кръдърс, Пестник Костело и доста пийналият Стивън. Всички те седят на една маса и Блум се присъединява към тях. Скоро се появява Бък Мълиган със своя приятел Алек Банън, онзи Банън, до когото в първата глава идва картичка от Мълинджър, че хареса Мили, дъщерята на Блум.

Действие:Диксън напуска компанията и отива при пациентката, госпожа Пюърфой. Останалите седят и пият. "Гледката бе наистина импозантна. Кръдърс седеше в единия край на трапезата, натруфен с невероятните си шотландски доспехи, с лице обветрено от солените пръски на остров Мъл-ъв-Галоуей. Срещу него се бе изтъпанчил Линч, чието изражение вече носеше белезите на преждевременна поквара и преждевременно помъдряване. Точно до шотландеца бе мястото, определено за ексцентрика Костело, а до него в поза на вяла флегматичност се бе отпуснала набитата фигура на Мадън. Пред огнището столът на младия доктор наистина стоеше празен, но от двете му страни стърчаха Банън в пътешественическа екипировка, с туристически къси панталони от туид и алпинки с дебели гьонени подметки, която силно контрастираше с жълтоцветната елегантност и градския етикет на Малахи Ролан Сейнт Джон Мълиган. Най-сетне начело на трапезата се мъдреше младият поет, намерил убежище от педагогическите си мъки и метафизическите си търсения и терзания, тук, във веселата атмосфера на сократовски дискусии, докато вляво и вдясно от него се кумеха лекомисленият предвещател, току-що завърнал се от хиподрума (Ленехан — Вл. Н.), и бдителният скитник (Ленехан — Вл. Н.), покрит с праха на пътя и на много битки, дамгосан от калта на неизличимото безчестие, ала от чието вярно и непоколебимо сърце ни съблазън, ни опасност, ни заплаха, ни позор можеха някога да изтрият образа на онзи чувствен чар, който вдъхновеното перо на Лафайет (фотографа, който е снимал Моли — Вл. Н.) е запечатало за идните поколения."

Ражда се детето на госпожа Пюърфой. Стивън предлага на всички да отидат в питейното заведение на Бърк. Врявата в кръчмата е предадена по начин, предвещаващ гротесковия, високопарен, накъсан, подражателен, каламбурен стил на следващата и последна книга на автора "Бдение над Финеган" (1939), един от най-големите провали в литературата.

Стил: Ето цитат от "Необикновеният пътешественик" (1947) на Ричард М. Кейн: "Тази глава е поредица от пародии на английската проза от англо-саксонските хроники до съвременния сленг. <...> Каквато и да е тяхната стойност, ето списък на най-важните от разпознаваемите стилове, които са пародирани тук: ранната англо-саксонска проза, Мандевил, Малори, елизабетинската проза, Браун, Бънян, Пийпс, Стърн, "готическия роман", Чарлз Лам, Колридж, Маколи, Дикенс (една от най-сполучливите пародии), Нюман, Ръскин, Карлайл, съвремененния сленг, проповедническата реторика.

Когато студентите медици се напиват за сметка на Стивън, прозата се разпада на несвързани звуци, отгласи, отломки от думи и по този начин се изобразява вцепенението на пияните."

(Следва)