ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - XVII

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude 3.7 Sonnet Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI; VII; VIII; IХ; Х; ХI; ХII; XIII; XIV; XV; XVI

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

XVII.

Помирение между екзархисти и гъркомани. Борис Сарафов с четата си пристига в Костурско.

2 май

В следствие на агитацията, която беше захваната от по-рано, и в следствие на арестуванията на много костурчани в Гърция, гонението на българите, спънките за пренасяне оръжие, поведението на владиката и пр., много се усили агитацията, за да се отцепят селата от патриаршията. На 24 февруарий се срещнахме с Кокарева от Ресенско и с него отидохме в Смърдеш, тъкмо след дигането на аскера, за да подигнем духа на населението, отпаднал поради дългото стоене на войската в селото.

В едно събрание на 28 февруарий се реши да се помирят екзархисти и гръкомани, които повече от 12 години помежду си враждуват. Екзархистите нямаха черкви, черкуваха се в училищата; нямаха камбана и пр. и пр. Борбата беше много ожесточена. Помирението стана в смисъл: гъркоманите отварят черквата и за екзархистите, та редом да се черкуват, а така също и свещениците им да служат в черквата. Мъртъвците екзархисти да се опяват в черква. А пък и двете партии се нагърбват да изплатят селския дълг, който беше повече от 500-600 лири. 28 февруарий в спомен на това помирение се отпразднува като паметен ден.

Подир това съединение около две седмици цялото село призна екзархията. По Смърдеш се поведоха и другите села; повечето от тях подадоха заявления до правителството, че ще признават екзархията. Това ставаше през март и тогава станаха екзархийски и Косинец, Смърдеш, Въмбел, Върбник, Жупанища, Апоскеп, Габреш, Кономлади, Бабчур и др.

Свръх всичко туй дохожда към 17 март Сарафов с четата си. Самото име на Сарафова бе достатъчно да въодушеви селяните и да ги накара да се изпълнят с надежди, толкоз повече, че се потвърждаваше нашето съобщение, че въстание ще има. Па и туй, че заминалите на чужбина костурци по наша покана (по заповед от Битоля) взеха на тълпи да се връщат, вече увери хората, че сериозно се готви борба.

Трябва да кажа, че Давидов дохожда през декември до с. Мокрени, от където писа на Чакаларова да дойде да се срещнат, но срещата не можа да стане, понеже тогава беше мъчно да се движи човек, та оттам Давидов, без да може да се види с нас, замина през Арменско за Преспата и Ресенско.

Енергичният тон и живостта на Сарафова много подействуваха върху селяните и те вярваха в сполуката на делото. Сарафов говореше и на жените, че те не трябва да охкат за мъжете си, че не трябва да ги спират в работата им и пр. Всички викаха ура!, възхитени до немай-къде. Само с това въодушевление, което царуваше тогава, може да се обясни защо всичките околни на Смърдеш села бяха се дигнали да помогнат на Смърдеш в боя, който стана, когато беше Сарафов там, както ви го е описал Ив. Попов.

Още на 16 февруарий в Апоскеп стана едно събрание на центровите водители, в което се обмисли как да се подготви въстанието и какво да се върши през първия ден на въстанието. Има и спазен протокол от това събрание. Духът се усили след амнистията, че се освободиха много добри сили, между които бяха и Поп Трайков, и Мих. Николов, затворен подир Янковите гюрултии. Поп Трайков тъкмо бе станал постоянен ръководител четник, бяхме му облекли четнишки дрехи и на другия ден — на 28 февруарий стана реченото сражение в Смърдеш. След като мина тая афера и бяхме разделили четите, заминахме със Сарафова в Смилево на конгреса — 3 април.

Подир нас ръководителите на четите Поп Трайков и Манол Розов, който бе станал нелегален (до тогава учител в родното си село Бобища), се залавят сериозно да подготвят населението за борбата като обикалят селата, сформируват селските чети, взимат ги на упражнения и пр. — Попов си водеше своя чета.

(Следва)