НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1994 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / МАРТИН РОДБЪЛ

Мартин Родбъл (Martin Rodbell)

1 декември 1925 г. - 7 декември 1998 г.

Физиология или медицина (заедно с Алфред Гилмън)

(За откриването на G-протеините и ролята им в сигналната клетъчна трансдукция.)

Биография

Мартин Родбъл е американски биохимик, роден на 1 декември 1925 г. в Балтимор, щата Мериленд, САЩ. Умира на 7 декември 1998 г. в Чапъл Хил, Северна Каролина. 

Образованието на Родбъл започва в родния му Балтимор, като по-късно се завръща да го довърши благодарение на GI Bill (законодателство, подпомагащо образованието на ветерани) след военната си служба. През 1949 г. получава бакалавърска степен от Университета "Джон Хопкинс", където за първи път проявява интерес към биохимията. По-късно, през 1954 г., защитава докторска степен в Университета на Вашингтон. 

След завършване на образованието си, Родбъл започва кариерата си на биохимик в Националните институти по здравеопазване (NIH) в Бетезда, Мериленд. Работи в различни подразделения на NIH в продължение на почти четиридесет години. От 1985 г. до пенсионирането си през 1994 г. работи в Националния институт по науки за околната среда близо до Дърам, Северна Каролина. След пенсионирането си получава званието "Заслужил учен" (Scientist Emeritus) от NIH. 

НАУЧНИ ОТКРИТИЯ И ПРИНОС

Откриване на G-протеините

Основният научен принос на Мартин Родбъл е откриването на G-протеините и тяхната роля в клетъчната сигнализация. Това откритие той прави през 60-те и началото на 70-те години на XX век. 

В поредица от новаторски експерименти, Родбъл и неговите колеги демонстрират, че трансдукцията на сигнали през клетъчната мембрана включва съвместното действие на три различни функционални единици:

1. Дискриминатор (рецептор), който специфично разпознава и свързва химичните сигнали

2. Трансдюсер (G-протеин), който предава сигнала

3. Усилвател, който генерира вторични посредници в клетката 

Преди откритията на Родбъл учените смятат, че за клетъчната комуникация отговарят само две субстанции - хормонният рецептор и вътреклетъчният ензим. Родбъл обаче открива, че G-протеините действат като междинен сигнален трансдюсер между тях. 

Значение на откритието

Родбъл открива, че трансдюсерът (G-протеинът) се задвижва от гуанозин 5'-трифосфат (GTP) - богато на енергия съединение, и че може да има няколко различни трансдюсера. 

G-протеините са наречени така, защото се свързват с гуанозин трифосфат (GTP). Те действат като сигнални трансдюсери, които предават и модулират сигнали в клетките. G-протеините имат способността да активират различни клетъчни усилвателни системи. Те получават множество сигнали отвън, интегрират ги и по този начин контролират фундаментални жизнени процеси в клетките.

Разбирането на структурата и функцията на G-протеините и свързаните с тях рецептори дава възможност на учените да постигнат значителен напредък в разбирането на болести като левкемията и холерата. Изследванията на Родбъл водят до по-добро разбиране на много заболявания, включително холера, диабет, алкохолизъм и рак.

НОБЕЛОВА НАГРАДА И ДРУГИ ОТЛИЧИЯ

През октомври 1994 г. Мартин Родбъл и Алфред Гилман са удостоени с Нобеловата награда за физиология или медицина за "откриването на G-протеините и ролята на тези протеини в трансдукцията на сигнали в клетките".  Докато Родбъл открива съществуването и функцията на G-протеините, Гилман по-късно успява да изолира самия G-протеин, потвърждавайки хипотезата на Родбъл. 

Когато получава Нобеловата награда, Родбъл я приема под формата на специално написано за случая стихотворение. 

Преди Нобеловата награда, през 1984 г., Фондация "Гердър" от Онтарио, Канада, му връчва престижната Международна награда. През 1987 г. Националната академия на науките го избира за член и го удостоява с наградата "Ричард Лунсбъри". 

След получаването на Нобеловата награда, Родбъл е удостоен с няколко награди и почетни степени от международни институции, включително „Балтимор сити колидж“, Образователната фондация на Кливландската клиника, Японското биохимично дружество, Университета "Джон Хопкинс", Научноизследователското дружество "Сигма Кси", Женевския университет, Медицинския факултет на Университета на Северна Каролина и Университета на Вирджиния „Комънуелт“. 

ЛИЧЕН ЖИВОТ И ФИЛОСОФИЯ

Размишлявайки върху цялата си кариера през 1991 г., Родбъл прави следното наблюдение: "Природата не може просто да бъде разбрана чрез знанието за нейния химичен и физичен състав. Живият процес се е развил далече отвъд нашите знания по физика и химия. Разбирането на организацията и интеграцията на всички клетъчни информационно-процесуални системи съдържа предизвикателства, които със сигурност няма да бъдат постигнати през моя живот, а може би никога." 

След смъртта на Родбъл през 1998 г. неговото семейство решава да дари Нобеловия му медал на университета "Джон Хопкинс", с надеждата да вдъхновява студентите да правят свои открития. Медалът е изложен в Mason Hall в кампуса „Хоумууд“ на университета. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Мартин Родбъл оставя трайна следа в науката със своите открития в областта на клетъчната комуникация. Неговата работа върху G-протеините и сигналната трансдукция отваря нови хоризонти в биохимията и медицината, давайки основа за по-добро разбиране на множество заболявания и развитие на нови терапевтични подходи.

РАЗКАЗАЛ: Claude 3.7 Sonnet Think

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов