ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - XV

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude 3.7 Sonnet Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI; VII; VIII; IХ; Х; ХI; ХII; XIII; XIV

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

XV.

Полк. Янков продължава да всява смут между селяните. - Публичен диспут с Янкова. Янков си заминава през Гърция за България. - Войска се настанява по селата. - Разделяне четите на по-малки групи.

28 април

Янков, след като обиколил по селата в Пополе, биде открит на „Бобицките стени" (при с. Бобища, около 5-6 окт.) от аскера и се завързва сражение, в което турците изгубиха до 30 души, а четата на Янкова има само един ранен. Неговите хора имаха манликерки. Сражението трая 3 часа. От там Янков заминава за Корещата, където случайно около с. Статица се срещнахме и пак случайно и ние се прибрахме в Кономлади. Пред селяните там той ни нападаше и ругаеше, и отиде до там, щото почна да казва на селяните да ни предават и убиват. На четника Кузинчев той дори е предлагал, да се вмъкне в нашата чета и да убие Чакаларова и Кляшева. Това сам четникът го изповеда. Пък и ние бяхме се тогава наканили да му свършим работата на Янкова, но не ни позволиха от Битоля. След това натоварихме Папанчева да прибира пушките в Корещата.

Беше пристигнал Иван Попов в Дъмбени и го задържахме около две-три седмици при нас, за да го запознаем със селяните.

Понеже в Леринско имаше голяма нужда от опитен войвода, изпратихме Папанчева около 12 октомврий да отиде в Леринско и да задържи положението, след като бе убит в Крушоради войвода Дине Екшисулията, водител на чета, след убийството на Марка.

Янков обикаляше по селата в Корещата, а Гайков пък оставаше около Загорчани, гдето около 18 октомврий имаше пак едно сражение, в което турците имаха до четирма убити, а Гайков не даде никакви жертви.

На 22 октомврий Чакаларов, аз и Попов бяхме в Смърдеш, а четата я водеше Митре Влашето. Тук срещнахме Янкова, който по обичая ни ругаеше и лъжеше, че Чакаларов бил получил от Върх. Комитет 5000 наполеона за делото, че ги злоупотребил, че от Загоричани взел 700 лири и пр. Селяните, като чуваха тия работи, желаеха публично да се срещнем и пред народа да се обясним. И тая среща беше нагласена да стане в Косинец на 24 октомврий, в присъствието на около 20 души, избрани от управителните тела на селата Дъмбени, Косинец, Лобаница, Смърдеш и Въмбел, станаха обясненията. Думата първо получи Янков. Той почна да говори, че никой не трябва да му отнима правото да се бори за своя край и за народа, че никаква вътрешна организация не може да му налага да я слуша и да ѝ се подчинява, че вътрешна и външна организация няма, а има само лични яжби, че хора, пратени от Делчева, се приемат, а други след това пратени от Върховния комитет, не се приемат; дава своеобразни схващания относително организацията и най-сетне се обърна към селяните и ги попита дали те го искат да работи, защото те са всичко, те хранят четите, те ги крият, поради което те трябва да заповядват на четите, а не наопаки, и много други подобни гъделичкания на селяните. Без да спомене за нападките си и клюките си по адрес на организацията, особено на Чакаларова, и без да го прекъсне някой, той свърши речта си. На тая реч отговори Чакаларов. След като обясни на селяните, че вътрешна организация има, че тя може да налага своята власт на всички и че всеки се приема, от където и да е бил, да работи в тая организация, стига да приема нейния устав. Най-сетне Чакаларов направи запитване относително клюките, които сипеше подир него Янков, а най-много за злоупотребление на някакви суми. И след като обясни Чакаларов, че не нему лично са били предадени от Върховния комитет около 25 наполеона, срещу който има разписка и за които е представена сметка на Делчева, и че никакви суми не са прибирани от селата, освен третинките от разписките, за които си има сметка, помоли Янкова, да изкара свидетели, за да изкажат злоупотребленията, правени в Костурско, и още да приповтори, че е истина, че Чакдларов е взел 5000 наполеона от Върховния комитет. И ако Янков докаже с някакъв документ, че Чакаларов е взел 5000 наполеона от В. К., Ч. ще му представи сметката за изразходването на тая сума.

Янков отговори, че той никога не е казал, че Чакаларов е взел 5000 наполеона от Комитета, но че чувал, какво Върховния комитет имал някаква сметка с Чакаларова, а колкото за злоупотребленията по селата, пак каза: „Така, бе брате, чул съм така да казват," и че и това не е говорил. Чакаларов извади двама свидетели, да докажат, че тям е говорил Янков това, но той отказа и пред тях, че уж не е говорил такова нещо. Като не можа Янков нищо да потвърди от ония клюки, що е пускал по селата, селя-ните се убедиха, че говоренето му е само от злоба, и молеха го, да се заличи всичкото досегашно и да направим някакво помирение. След това Чакаларов пък обвини Янкова, че той е именно човекът, който е задигнал 400 лири от костурчаните от Цариград, според както е казвал Петър Погончев, негов човек и тогава агентин. Янков се обърна към Петър Погончев, а този подирният това потвърди. Янков се скара с него, като призна, че е взел около150 лири, които е дал на Върховния комитет. Най-сетне от събранието не излезе нищо, и понеже се расъмваше и понеже го беше страх да остане при нас, стана да си отива. Тъкмо когато си излизаше, селяните запитваха: „Що джанам, кое е краят?" Аз отговорих: „До никакъв край не можем да дойдем, докато тези господа не признаят вътрешната организация и не ѝ се подчинят." Гайков, който се беше прибрал при Янкова, отговори: „Ние сме хора на Върховния македонски комитет", а пък аз отговорих: „А пък ние сме хора на вътрешната организация, която ще знае да наложи своята власт." На туй и Янков взе да крещи: „Ние сме хора на Върховната македонски комитет, избран от целия български народ и признат от цяла Европа. Който не признава него, той (заклати пушката).. " Чакаларов възрази на Гайкова: „Не мисли, че имаш пилци да гониш, защото и аз имам бир-парче брада, защото докато казваш които, които, аз ще ти свърша работата." С туй се свърши. Те излязоха и ние излязохме, и по разни посоки се разотидохме. В Дъмбени Янков пак имал препирни с учителя Киряк Търповски, който разубеди селяните да не вървят подир Янкова, та нито не приеха четата му в селото, а само него с петима души.

От тук Янков замина за Нестрамско и се упъти за Гърция. В Атина е фотографиран с двама първи предатели, които донасяха на гръцкото правителство, та бяха пострадали толкова наши хора, между които и Ив. Попов.

Янков замина, а остава, за да сее раздори в района, П. Гайков с 7-8 души. Други от четниците на Янкова отидоха при Коте, който го изпроводи до границата, и на него Янков предаде манлихерките си. Както е известно, Янков от Гърция се прибра в София.

В Косинец ние поставихме Попова на чело на четата, която водеше, след като бе заминал Попанчев, Митре Влашето.

Щом настана зимата, аскерът, за да може да прибере пушките и да унищожи комитетите, настани се по села: в Смърдеш имаше 120 души: в Руля - 70 души; в Поздивища 90 души; Кономлади 110 души; във Вишени до 150 души, в Загоричани от 150 до 200 души; в Костур 500 души, в Хрупища 300 души; в Нестрам 100 души и в Биглища 200 души. Така обхванати главните пунктове, циркулирането на четите не беше възможно; бе паднал и сняг та на четниците не беше възможно да живеят по планините, а по селата беше мъчно да живеят на куп, понеже почти всяка нощ турските войски бяха принудени внезапно да обикалят по няколко села в една нощ и да претърсват една по една всички къщи по ред. От това и от студ при нощните маршировки мнозина от аскера изряка и се поболяха.

По това време (3 декемврий), за да не изгубим четата в някое безцелно сражение, при тия мъчни условия, създадени от лудориите на Янкова, решихме да разпределим четата на малки групички, които изпратихме по няколко пункта по селата, гдето бяхме предвидили някой от селяните да приготви скривалища за случай на нужда. Това бяха дупки, издълбани в земята, вън от къщата, с отверстие за въздух.

В скривалището се влиза отвътре, из зимника.

(Следва)