ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - XIII

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude 3.7 Sonnet Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI; VII; VIII; IХ; Х; ХI; ХII

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

XIII.

Засилване организационната работа. Първите селски чети. Геройската смърт на войводата Москов и на Колю Вишенски.

Като пристигнали войводите Папанчев и Никола Андреев, Чакаларов беше заминал с четата на Митре Влашето за Нестрамско да уреди организационните работи, понеже там още не беше както трябва проникнала организацията. Аз останах в Дъмбени и Смърдеш.

Понеже в Нестрам бяха се изопачили селяните от Иванчовата афера, не приеха добре Чакаларова.

Сам даскалът Паскал Павлов, бивши секретар на селския комитет, не искал да се срещне с Чакаларова. Разсърден, Чакаларов денем тръгва по селото с четата за да улови учителя. Турци поляци в селото го виждат. Момчетата хващат поляка турчин, вързали го и отиват при учителя. Този плакал, молил се. Чакаларов го простил, смъмрил го и го оставил. Наближила потеря. Чакаларов уж задигнал няколко души в планината, да се каже, че харамии били, а не комити. Аскерът не ги преследвал, но около 12 души от Нестрам бидоха хвърлени в затвора в Корча. Чакаларов премина в Костенарията, където пръв постави основи на комитета. Тук в Костенория владееше гръкоманство, нямаше екзархисти. Простотия голяма. Повечето са воденичари. С големи мъчнотии можа да си пробие път тук идеята на организацията. Тук всичките пъдари бяха турци. Без тях нищо не е ставало. Затова при всяко покръщаване имало голям страх да не узнаят пъдарите. Чакаларов сетне се върна, а Митре успя да убие най-върлия поляк, Мехмед в с. Жужелци. Другите поляци се стреснаха и селяните почувствуваха силата на комитета.

Пушките, които бяха донесени от Гърция, — ония заровените както и отново купените, се раздаваха по селата срещу тези пари, които Павел беше събрал за оръжие и беше ги изразходвал за други нужди. Само 28 пушки се продадоха по 210 гроша и парите отидоха в касата на комитета. Останахме да дължим на хората по некои села и едвам сетне, през въстанието, се отплатихме било с пари, било с пушки, а на некои и сега дължим.

От Касъмовите синове с пратена разписка получихме 100 лири за Великден 1902 година. Пратихме Циле Кономладски, председател на управит. тяло в Кономлади. Синовете на Касъма имаха имоти в Брезница (една воденица, кула), та се бояха да не би да ги подпалим.

Москов замина за Пополе и там се срещна за първ път с проводения войвода Никола Андреев, а пък аз в Смърдешката планина с Георги Папанчев.

Споменатият нов войвода Никола Андреев е родом от Мокрени, Костурско. Учил се е с мене до трети клас, после дошел в България, във Варна, писарувал, станал журналист, едно време агент на македонския комитет по Сарафово време във Варна, сетне от немане що да прави постъпил във войската, обидил началството та щял да бъде в дисциплинарната рота, прикривал се в София. Тъкмо в туй време Делчев и Поп Трайков търсили сгодни лица за войводи и го провождат при нас в Костурско, както се каза.

Москов в Пополе, за да може Никола Мокренски да се поупражни в работата, разделя четата на две и едната част дава под началството на Никола, на когото за помощник бе даден Хр. Силянов. Той беше дошел на отдих от Леринско заедно с останки от Марковата и своята чета, която водеше Дедо Андре.

Беха се разпределили тъй, че едната половина с Кольо Мокренски и Силянов влизаха вътре в селата и агитираха, а пък Дедо Андре стоеше с другата половина на четата вън от селото, за да удари отвън в случай на опасност. Така сетне до въстанието все тъй се практикуваше, освен в голям студ и при много проливни дъждове, преголяма умора, или когато две села са много наблизо, едната чета влизаше в едното село, а другата в друго, та в случай на нужда лесно можеха да си дойдат на помощ.

Москов остави четата и дойде при мене в Дреновени, където тъкмяхме да сформируваме нова чета, за да я води Папанчев. Понеже това изведнъж не можеше да стане, походихме няколко дена пет души, докато се срещнахме с Чакаларова.

Аз бях ходил на 20 юний в Битоля, преоблечен в селски дрехи, където се срещнах с Лозанчев, за да питам какво поведение да държим в Костурско, ако Леринската афера - след Пътеле мине и в Костурско, да бягаме ли в горите, да се предаваме ли, или да се сражаваме и пр. Лозанчев беше на мнение, че селяните ще трябва да избягват в гората. Той каза, че те писали в Ц. Комитет за инструкции, за да си даде мнението, ще трябва ли да направим движение още това лято, или ще оставим всичко да пропадне. Такова тежко впечатление правеше Леринската афера, поради която до 300 пушки се предадоха. Лозанчев още каза, че на всеки случай още два месеца трябва да задържим положението и ми заръча да гледам да не отиват чужденците, сир. да не отиват хората на чужбина.

С тия мисли, че може би ще стане нужда да правим въстание, аз се вече бях завърнал от Битоля, и сега, при срещата на Чакаларов и Москов разменявахме мисли, какво да направим, и тогава пръв път се роди идеята да организираме въоръжените хора по селата и то по-отбраните от тях в селски чети - във всяко село по една с особен селски войвода, подчинен на управителното тяло. Тази идея първо я приложи Чакаларов във Вишени около 13 август; биде назначен за войвода на първата селска чета Спасо Гергевски, родом от същото село. Сетне вече тръгна това и по другите села. Първата задача на селските чети беше, да вземат инициатива да се притичат на помощ организирани, когато има нужда, като повличат подире си и другите въоръжени сили да извършват някои задачи, напр. премахване на някой турчин шпионин; наказание на някой селянин, който след много напомняне не си е купил пушка, макар че е в състояние да си купи и пр.

В туй време от Жупанища потеглихме по Кономладските села и в Кономлади. Тук заварихме учителя Геле от Търсье, че се крие в една къща с жена си и дъщеря си. Той още, докато беше Марко жив, отказваше на подирния да даде сметка за парите, които са му били дадени за купуване пушки. Затова Марко, като се беше научил, че Геле иска да бяга в Гърция, беше ни писал, да не го пропускаме. Ние сега, като го намерихме, хванахме го, рекохме да си послужим с него, за да се освободим от Коте. Но вместо туй той се сдружи с Коте. Това беше 2. август 1902 г.

Тогава четата на Чакаларова поверихме на Папанчева да я води като войвода. Московов искаше да иде в с. Вишени. На мръкване, когато предаването на четата на Папанчева се довърши, дойде писмо от Битоля със заповед Московов и аз да отидем и се срещнем със Силянова и др., за да се споразумеем върху някои мерки за Леринско и Костурско. Московов, раздразнен от едно писмо, побърза за Вишени, при всичко че ние го задържахме. Той се срещнал там с Кольо Вишенски и Типо, и вместо да останат в планината, те влизит в селото, гдето имаше до 30 души турци и гдето спахиите били там. Месечината греела, на влизане кучетата се разлаяли и турците ги забележили, без да знаят те, че са забележени. Сутринта неколко души хващат домакина Типо и му казали: „Ще идем у тебе да претърсим". Типо тръгнал до вратата и като не се решавал да отвори, турците убили Типо на прага. Москов и Кольо изгърмели из вътре, турците пратили за помощ в Костур. Москов твърдо се надявал, че ще им дойдат околните чети на помощ. Писмата им, дадени на поп Христо, били скъсани от тогова вместо да бъдат изпроводени. Аскерът пристига, заобикаля ги, запалват къщата. Москов и Кольо слезли долу, а пожарът продължавал; обхванал огънът и още други шест къщи. И къде два часа след обед, като видели, че ще изгорят живи, излезли на юруш; пръв Москов, когото раняват само в петата, влиза в една отворена врата и взел от там да стреля. Турците до мръкнало го чакали и когато искали да запалят и тая къща, Москов се самоубил. Бабичката го изнесла от къщата пред турците. Кольо Вишенски, когато излезъл на юруш, бил без пушка; едната ръка му била до дланта изгорена. Той изведнаж паднал убит. Москов беше успял да напише едно прощално писмо (види се през времето, докато турците са чакали на помощ аскера), което се пази у мене.

Турците убили през време на престрелката един старец, една млада невеста и един вол. Цялото село беше избягало. На Кольо му беха искарали очите, беха го дупчили с ками. Него го познаваха, той беше цял янкеседжия, хладнокръвен, много души беше отправил на оня свят като терорист. Москов е родом от Дъмбени, свърши гимназията в Битоля, добър ученик, единствен син на майка. Скромно се носеше; със селяните се отнасяше много любезно, непокварен бе от всяка страна, много здравомислещ, обичан от всички, самоотвержен. Москов загина на 3 август 1902 год.

В събота на 19. август над селото Ощима срещнахме четата на Коте, заобиколихме я и в осемчасово сражение убихме двама, един ранихме и двама се предадоха. Коте не беше с четата. Между предалите се беше и Никола Митрев, сетне войвода в Охридско.

(Следва)