понеделник, май 26, 2025

ЛЕОНИД РАБИЧЕВ / „ВОЙНАТА ЩЕ ОПРАВДАЕ ВСИЧКО“ / ЕПИЛОГ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ ЕЗИК: Claude 3.7 Sonnet Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК

ОТ АВТОРА. ГЛАВА 1. МОСКВА-БИКОВО. НАЧАЛО НА ВОЙНАТА / Глава 2. ЕВАКУАЦИЯ - 1; 2 / Глава 3. ВОЕННО-УЧЕБНИ МИТАРСТВА - 1; 2; 3 / Глава 4. ЦЕНТРАЛНИЯТ ФРОНТ - 1; 2; 3; 4 / Глава 5. НАСТЪПЛЕНИЕ В КАЛ - 1; 2 / Глава 6. - МОСКОВСКА ВАКАНЦИЯ / Глава 7. - ЖЕНА НА ФРОНТА / Глава 8. - БРОД ПРЕЗ БЕРЕЗИНА / Глава 9. - ОТНОВО В МОСКВА / Глава 10. - ПРОБИВ НА ОТБРАНАТА КРАЙ ОРША / Глава 11. - ИЗТОЧНА ПРУСИЯ. „МАРШ“ НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ / Глава 12. - „МАРШ“ НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ) / Глава 13. - ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ВОЙНАТА / Глава 14. - СЪДБАТА НА БРАТ МИ / Глава 15. - ПРЕМИНАВАНЕТО НА НЕМАН / Глава 16. - НАЙ-СТРАШНОТО – 1, НАЙ-СТРАШНОТО - 2 / Глава 17. - „ВОЙНАТА ЩЕ ОПРАВДАЕ ВСИЧКО“/ Глава 18. - В ОСВОБОДЕНАТА ЕВРОПА – 1 / В ОСВОБОДЕНАТА ЕВРОПА – 2 / Глава 19 - ОТПУСК 1946 ГОДИНА / Глава 20 - ДЕМОБИЛИЗАЦИЯ

"ВОЙНАТА ЩЕ ОПРАВДАЕ ВСИЧКО" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ЕПИЛОГ

2009 год.

Написах това, което помнех, което видях с очите си преди шестдесет години по време на войната, осъдих фактите на нечистоплътност, на неморални постъпки, на нечовешки ситуации, всичко онова, в което и аз бях неволен, а понякога и съзнателен участник.

Прочетох написаното и се изпълних с недоумение.

Налице е парадокс.

Моите свързочници?

Аз самият?

През 1943 година край Минск им съчувствах безусловно и в името на по-висшето – победата над фашистка Германия и изграждането на комунистическо общество – си затварях очите пред ежедневното пренебрегване на самата същност на етичните представи.

През 1943 година помислите ми бяха чисти и пътят към бъдещето светъл. През 2009 година и на предишната наивност, и на бъдещето гледам с уплаха и сърцето ми се облива в кръв. Очевидно тогава главите ни бяха заети с друго. Както отговаряха на Нюрнбергския процес дейците на Третия райх – изпълнявахме бойни задачи, заповеди на висшестоящите началници. Но пред очите ми са Афганистан, Чечня, Хрушчов, Горбачов, Елцин, Юшченков, Политковская, Украйна, Осетия, Абхазия, Грузия, любимите приятели, любимата жена...

В Любавичах, меж блиндажей и могил / случайно, счастливо, беспечно / я встретил ее и две ночи любил, / и думал, что это навечно. / Тогда словно голову я потерял. / Друзья надо мною смеялись, / и падали мины, и месяц сиял, / а мы все расстаться боялись. / Ни женщины этой, ни этих друзей, / лишь память одна фронтовая. / Доказывать правду какую-то ей? / Но кто я? И разве я знаю?

Я был выхлестнут тишиной, / шел по пятам за мной / мой дом, казавшийся мне тюрьмой – / семьдесят лет в длину. / Мне ничего не сказал он, / но, как сказал Честер-стон: / «Человек стреляет в луну, / чтобы вернуться домой». / Я бы тоже стрелял туда, / но, как всегда, мне / «Нет!» – ответил мой пистолет, / оставшийся на войне.

(В Любавичи, между блиндажите и гробовете / случайно, щастливо, безгрижно / аз я срещнах и две нощи я обичах, / и мислех, че това е завинаги. / Тогава сякаш си загубих ума. / Приятелите ми се присмиваха, / и падаха мини, и луната сияеше, / а ние все се страхувахме да се разделим. / Няма я тази жена, нито тези приятели, / само една фронтова памет. / Да ѝ доказвам някаква истина? / Но кой съм аз? И дали зная?

Бях шибан от тишината, / вървеше по петите ми / моят дом, който ми изглеждаше като затвор - / седемдесет години на- дължина. / Той не ми каза нищо, / но, както казва Честъртън: / "Човек стреля в луната, / за да се върне у дома." / И аз бих стрелял натам, / но както винаги, / "Не!" - отговори моят пистолет, / останал във военното време.)

А после дойде студената война, XX конгрес на партията, целината на Хрушчов, размразяването на Хрушчов, застоят на Брежнев, преустройството на Горбачов, Белият дом на Елцин, приватизацията на Чубайс и в крайна сметка на фона на зараждащата се свобода на печата и уникалния разцвет на всички форми на новото изкуство – безкрайната война в Чечня, разцветът на криминалния капитализъм и на международния тероризъм. А аз вече не съм войник, не съм офицер, а художник и поет, а зад гърба си имам осемдесет и шест години живот и все същото предвоенно и следвоенно убеждение, че всичко предстои. Това е онова, което разбрах през 40-те години, и онова, за което говорих през 90-те, и онова, което чувствах, оформяйки като художник своите последните книги: Еклисиаст, Книгата на Йов, Книгата на пророците.

Всичко предстои!

Мост над пропастью или подкоп, / свет погас, и не топят в квартире, / рассуждаю о Боге и мире. / На рисунке ковчег и потоп, / на столе сельдерей и укроп, / молоко и картошка в мундире. / Мысли словно пудовые гири. / Надо вырыть за домом окоп.

Март 1945 года – март 2009 года

Весна сорок пятого, март, двадцать три, / осколки и дым. – Говори, говори! / Пилотка, значок, фотография, карта, / немецкие фольварки и города. / (Мы даже с тобой не простились тогда.) / Шинель, гимнастерка и мысли некстати / о школьнице Кате, о девушке Кате, / как мы в блиндаже целовались, шутя. / Горящая улица, школьная парта… / Мне страшно сидеть двадцать третьего марта / над картой семь лет и полвека спустя.

(Мост над пропастта или подкопано място, / угасна светлината и не топлят в жилището, / разсъждавам за Бога и света. / На рисунката ковчег и потоп, / на масата целина и копър, / мляко и небелени картофи. / Мислите сякаш са пудови гири. / Трябва да изкопая окоп зад къщата.

Март 1945 година – март 2009 година

Пролет четиридесет и пета, март, двадесет и трети, / отломки и дим. – Говори, говори! / Пилотка, значка, фотография, карта, / немски фолварки и градове. / (Ние дори не се сбогувахме тогава.) / Шинел, гимнастьорка и неуместни мисли / за ученичката Катя, за момичето Катя, / как се целувахме на шега в блиндажа. / Горяща улица, училищен чин... / Страшно ми е да съм на двадесет и трети март / над картата седем години и половин век по-късно.

И още:

Здесь у каждого жизни разлом, / то обиды синдром, то ранение. / Этот нервный мужик под Орлом / потерял то ли слух, то ли зрение, / и с двумя костылями жена, / косы вылезли, платье кургузое, / но ругается матом она, / как когда-то в окопе под Рузою. / Может быть, этот дурень седой, / эта баба в ее безобразии, / этот стол с профсоюзной едой / фантастичнее всякой фантазии.

Тук всеки има пречупен живот, / ту синдром на обида, ту рана. / Този нервен мъж край Орел / е изгубил или слуха, или зрението си / и с две патерици жена, / косите ѝ оредели, роклята ѝ окъсана, / но тя псува с цветисти думи, / както някога в окопа край Руза. / Може би този побелял глупак, / тази жена в нейната грозота, / тази маса с профсъюзна храна / са по-фантастични от всяка фантазия.

И още:

О, как мне этот вид знаком: / магистратура с комендантом, / заигрыванье с белым бантом, / и треск стекла под каблуком, / и то взъерошенный, то сбитый / на металлическом шесте / петух – кричащий символ нации, / и тряпка – знак капитуляции. / На высоте Святая Анна. / На кухне человек убитый. / На площади рояль концертный…

О, колко ми е познат този изглед: / магистратура с комендант, / закачки с бяла панделка, / и пукот на стъкло под тока, / ту разрошен, ту смачкан / на метален прът / петел – крещящ символа на нацията, / и парцал – знак за капитулация. / На височината Света Ана. / В кухнята е убит човек. / На площада концертно пиано...

И накрая:

Писать без оглядки – какое блаженство!

Без страха, по чувству избранства, по праву

Охоты и лени, по-детски, по-женски,

И просто по нраву, и вовсе без правил,

Невнятно – опасно, понятно – случайно,

Беспечно – навечно, годами и наспех,

И на смех, и насмерть! Не бойтесь ошибок,

Завидное счастье писать без оглядки.

Февраль 2003 года – декабрь 2008 года

(Да пишеш без оглеждане – какво блаженство!

Без страх, по чувство на избраност, по право

На лов и леност, по детски, по женски,

И просто по нрав, и изцяло без правила,

Неясно – опасно, ясно – случайно,

Безгрижно – завинаги, с години и набързо,

И смешно, и смъртоносно! Не се страхувайте от грешки,

Завидно щастие е да пишеш без оглеждане.

Февруари 2003 година – декември 2008 година)

ЗА ХУДОЖНИКА И ПИСАТЕЛ ЛЕОНИД РАБИЧЕВ

Роден е в Москва през 1923 година. Започва да пише стихове на петнадесет години. През 1940 година получава свидетелство за завършен десети клас и постъпва в Московския юридически институт. Ръководител на литературното студио там е Осип Максимович Брик. Осип Максимович го кани на литературни четения в своя апартамент в Спасопесковския переулок, запознава го с Лиля Юриевна, Катанян, Семьон Кирсанов, Борис Слуцкий. Освен Борис Слуцкий, който учи в четвърти курс, занятията в студиото посещава и бъдещият писател Дудинцев.

През ноември 1942 година след завършване на военното училище като лейтенант, командир на взвод, участва в освобождаването на Сичевка, Вязма, Ржев, Ярцево, Смоленск, Борисов, Орша, Минск, Лида, Гродно, в боевете в Източна Прусия, после в състава на 1-ви Украински фронт – в Силезия и Чехословакия. Награден е с три бойни ордена и медали.

След войната, през 1946–1947 години, е член на литературното обединение на Московския университет, ръководено от забележителния поет Михаил Зенкевич, изявява се със свои стихове на литературна вечер в Съюза на писателите под председателството на Твардовский, в комунистическата аудитория на МГУ на вечер под председателството на Антоколский.

През 1951 година завършва художествения отдел на Московския полиграфически институт. Работи като художник в областта на приложната, книжната графика и приложното изкуство в ателието за промишлена графика КГИ МОХФ РСФСР, в издателствата "Росгизместпром", "Художествена литература", "Изкуство", "Медицина", "Наука", "Присцелс", "Аввалон" и много други.

От 1959 година посещава студио за повишаване на квалификацията към градския комитет на графиците в Москва, ръководено от художника, кандидат на науките Елий Михайлович Белютин. От 1960 година е член на Съюза на художниците на СССР. График, живописец, дизайнер. Персонални изложби: 1958, 1964, 1977, 1989, 1991, 1994, 1999, 2000, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009 години. Участвал е в московски, всеруски, както и в международни изложби в Берлин, Париж, Монреал, Кеймбридж, Варшава, Испания. Негови живописни и графични творби се пазят в музеи и частни колекции в Русия и в много страни по света.

От 1993 година е член на Съюза на писателите в Москва, поет, есеист, прозаик. Автор на шестнадесет книги със стихове и шест прозаични публикации. Няколко негови поетични и прозаични публикации са преведени на чужди езици.

Публикува шестнадесет книги със стихове и проза.

(Край)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.