ЛЕОНИД РАБИЧЕВ / „ВОЙНАТА ЩЕ ОПРАВДАЕ ВСИЧКО“ / ЕПИЛОГ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ ЕЗИК: Claude 3.7 Sonnet Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК

ОТ АВТОРА. ГЛАВА 1. МОСКВА-БИКОВО. НАЧАЛО НА ВОЙНАТА / Глава 2. ЕВАКУАЦИЯ - 1; 2 / Глава 3. ВОЕННО-УЧЕБНИ МИТАРСТВА - 1; 2; 3 / Глава 4. ЦЕНТРАЛНИЯТ ФРОНТ - 1; 2; 3; 4 / Глава 5. НАСТЪПЛЕНИЕ В КАЛ - 1; 2 / Глава 6. - МОСКОВСКА ВАКАНЦИЯ / Глава 7. - ЖЕНА НА ФРОНТА / Глава 8. - БРОД ПРЕЗ БЕРЕЗИНА / Глава 9. - ОТНОВО В МОСКВА / Глава 10. - ПРОБИВ НА ОТБРАНАТА КРАЙ ОРША / Глава 11. - ИЗТОЧНА ПРУСИЯ. „МАРШ“ НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ / Глава 12. - „МАРШ“ НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ) / Глава 13. - ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ВОЙНАТА / Глава 14. - СЪДБАТА НА БРАТ МИ / Глава 15. - ПРЕМИНАВАНЕТО НА НЕМАН / Глава 16. - НАЙ-СТРАШНОТО – 1, НАЙ-СТРАШНОТО - 2 / Глава 17. - „ВОЙНАТА ЩЕ ОПРАВДАЕ ВСИЧКО“/ Глава 18. - В ОСВОБОДЕНАТА ЕВРОПА – 1 / В ОСВОБОДЕНАТА ЕВРОПА – 2 / Глава 19 - ОТПУСК 1946 ГОДИНА / Глава 20 - ДЕМОБИЛИЗАЦИЯ

"ВОЙНАТА ЩЕ ОПРАВДАЕ ВСИЧКО" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ЕПИЛОГ

2009 год.

Написах това, което помнех, което видях с очите си преди шестдесет години по време на войната, осъдих фактите на нечистоплътност, на неморални постъпки, на нечовешки ситуации, всичко онова, в което и аз бях неволен, а понякога и съзнателен участник.

Прочетох написаното и се изпълних с недоумение.

Налице е парадокс.

Моите свързочници?

Аз самият?

През 1943 година край Минск им съчувствах безусловно и в името на по-висшето – победата над фашистка Германия и изграждането на комунистическо общество – си затварях очите пред ежедневното пренебрегване на самата същност на етичните представи.

През 1943 година помислите ми бяха чисти и пътят към бъдещето светъл. През 2009 година и на предишната наивност, и на бъдещето гледам с уплаха и сърцето ми се облива в кръв. Очевидно тогава главите ни бяха заети с друго. Както отговаряха на Нюрнбергския процес дейците на Третия райх – изпълнявахме бойни задачи, заповеди на висшестоящите началници. Но пред очите ми са Афганистан, Чечня, Хрушчов, Горбачов, Елцин, Юшченков, Политковская, Украйна, Осетия, Абхазия, Грузия, любимите приятели, любимата жена...

В Любавичах, меж блиндажей и могил / случайно, счастливо, беспечно / я встретил ее и две ночи любил, / и думал, что это навечно. / Тогда словно голову я потерял. / Друзья надо мною смеялись, / и падали мины, и месяц сиял, / а мы все расстаться боялись. / Ни женщины этой, ни этих друзей, / лишь память одна фронтовая. / Доказывать правду какую-то ей? / Но кто я? И разве я знаю?

Я был выхлестнут тишиной, / шел по пятам за мной / мой дом, казавшийся мне тюрьмой – / семьдесят лет в длину. / Мне ничего не сказал он, / но, как сказал Честер-стон: / «Человек стреляет в луну, / чтобы вернуться домой». / Я бы тоже стрелял туда, / но, как всегда, мне / «Нет!» – ответил мой пистолет, / оставшийся на войне.

(В Любавичи, между блиндажите и гробовете / случайно, щастливо, безгрижно / аз я срещнах и две нощи я обичах, / и мислех, че това е завинаги. / Тогава сякаш си загубих ума. / Приятелите ми се присмиваха, / и падаха мини, и луната сияеше, / а ние все се страхувахме да се разделим. / Няма я тази жена, нито тези приятели, / само една фронтова памет. / Да ѝ доказвам някаква истина? / Но кой съм аз? И дали зная?

Бях шибан от тишината, / вървеше по петите ми / моят дом, който ми изглеждаше като затвор - / седемдесет години на- дължина. / Той не ми каза нищо, / но, както казва Честъртън: / "Човек стреля в луната, / за да се върне у дома." / И аз бих стрелял натам, / но както винаги, / "Не!" - отговори моят пистолет, / останал във военното време.)

А после дойде студената война, XX конгрес на партията, целината на Хрушчов, размразяването на Хрушчов, застоят на Брежнев, преустройството на Горбачов, Белият дом на Елцин, приватизацията на Чубайс и в крайна сметка на фона на зараждащата се свобода на печата и уникалния разцвет на всички форми на новото изкуство – безкрайната война в Чечня, разцветът на криминалния капитализъм и на международния тероризъм. А аз вече не съм войник, не съм офицер, а художник и поет, а зад гърба си имам осемдесет и шест години живот и все същото предвоенно и следвоенно убеждение, че всичко предстои. Това е онова, което разбрах през 40-те години, и онова, за което говорих през 90-те, и онова, което чувствах, оформяйки като художник своите последните книги: Еклисиаст, Книгата на Йов, Книгата на пророците.

Всичко предстои!

Мост над пропастью или подкоп, / свет погас, и не топят в квартире, / рассуждаю о Боге и мире. / На рисунке ковчег и потоп, / на столе сельдерей и укроп, / молоко и картошка в мундире. / Мысли словно пудовые гири. / Надо вырыть за домом окоп.

Март 1945 года – март 2009 года

Весна сорок пятого, март, двадцать три, / осколки и дым. – Говори, говори! / Пилотка, значок, фотография, карта, / немецкие фольварки и города. / (Мы даже с тобой не простились тогда.) / Шинель, гимнастерка и мысли некстати / о школьнице Кате, о девушке Кате, / как мы в блиндаже целовались, шутя. / Горящая улица, школьная парта… / Мне страшно сидеть двадцать третьего марта / над картой семь лет и полвека спустя.

(Мост над пропастта или подкопано място, / угасна светлината и не топлят в жилището, / разсъждавам за Бога и света. / На рисунката ковчег и потоп, / на масата целина и копър, / мляко и небелени картофи. / Мислите сякаш са пудови гири. / Трябва да изкопая окоп зад къщата.

Март 1945 година – март 2009 година

Пролет четиридесет и пета, март, двадесет и трети, / отломки и дим. – Говори, говори! / Пилотка, значка, фотография, карта, / немски фолварки и градове. / (Ние дори не се сбогувахме тогава.) / Шинел, гимнастьорка и неуместни мисли / за ученичката Катя, за момичето Катя, / как се целувахме на шега в блиндажа. / Горяща улица, училищен чин... / Страшно ми е да съм на двадесет и трети март / над картата седем години и половин век по-късно.

И още:

Здесь у каждого жизни разлом, / то обиды синдром, то ранение. / Этот нервный мужик под Орлом / потерял то ли слух, то ли зрение, / и с двумя костылями жена, / косы вылезли, платье кургузое, / но ругается матом она, / как когда-то в окопе под Рузою. / Может быть, этот дурень седой, / эта баба в ее безобразии, / этот стол с профсоюзной едой / фантастичнее всякой фантазии.

Тук всеки има пречупен живот, / ту синдром на обида, ту рана. / Този нервен мъж край Орел / е изгубил или слуха, или зрението си / и с две патерици жена, / косите ѝ оредели, роклята ѝ окъсана, / но тя псува с цветисти думи, / както някога в окопа край Руза. / Може би този побелял глупак, / тази жена в нейната грозота, / тази маса с профсъюзна храна / са по-фантастични от всяка фантазия.

И още:

О, как мне этот вид знаком: / магистратура с комендантом, / заигрыванье с белым бантом, / и треск стекла под каблуком, / и то взъерошенный, то сбитый / на металлическом шесте / петух – кричащий символ нации, / и тряпка – знак капитуляции. / На высоте Святая Анна. / На кухне человек убитый. / На площади рояль концертный…

О, колко ми е познат този изглед: / магистратура с комендант, / закачки с бяла панделка, / и пукот на стъкло под тока, / ту разрошен, ту смачкан / на метален прът / петел – крещящ символа на нацията, / и парцал – знак за капитулация. / На височината Света Ана. / В кухнята е убит човек. / На площада концертно пиано...

И накрая:

Писать без оглядки – какое блаженство!

Без страха, по чувству избранства, по праву

Охоты и лени, по-детски, по-женски,

И просто по нраву, и вовсе без правил,

Невнятно – опасно, понятно – случайно,

Беспечно – навечно, годами и наспех,

И на смех, и насмерть! Не бойтесь ошибок,

Завидное счастье писать без оглядки.

Февраль 2003 года – декабрь 2008 года

(Да пишеш без оглеждане – какво блаженство!

Без страх, по чувство на избраност, по право

На лов и леност, по детски, по женски,

И просто по нрав, и изцяло без правила,

Неясно – опасно, ясно – случайно,

Безгрижно – завинаги, с години и набързо,

И смешно, и смъртоносно! Не се страхувайте от грешки,

Завидно щастие е да пишеш без оглеждане.

Февруари 2003 година – декември 2008 година)

ЗА ХУДОЖНИКА И ПИСАТЕЛ ЛЕОНИД РАБИЧЕВ

Роден е в Москва през 1923 година. Започва да пише стихове на петнадесет години. През 1940 година получава свидетелство за завършен десети клас и постъпва в Московския юридически институт. Ръководител на литературното студио там е Осип Максимович Брик. Осип Максимович го кани на литературни четения в своя апартамент в Спасопесковския переулок, запознава го с Лиля Юриевна, Катанян, Семьон Кирсанов, Борис Слуцкий. Освен Борис Слуцкий, който учи в четвърти курс, занятията в студиото посещава и бъдещият писател Дудинцев.

През ноември 1942 година след завършване на военното училище като лейтенант, командир на взвод, участва в освобождаването на Сичевка, Вязма, Ржев, Ярцево, Смоленск, Борисов, Орша, Минск, Лида, Гродно, в боевете в Източна Прусия, после в състава на 1-ви Украински фронт – в Силезия и Чехословакия. Награден е с три бойни ордена и медали.

След войната, през 1946–1947 години, е член на литературното обединение на Московския университет, ръководено от забележителния поет Михаил Зенкевич, изявява се със свои стихове на литературна вечер в Съюза на писателите под председателството на Твардовский, в комунистическата аудитория на МГУ на вечер под председателството на Антоколский.

През 1951 година завършва художествения отдел на Московския полиграфически институт. Работи като художник в областта на приложната, книжната графика и приложното изкуство в ателието за промишлена графика КГИ МОХФ РСФСР, в издателствата "Росгизместпром", "Художествена литература", "Изкуство", "Медицина", "Наука", "Присцелс", "Аввалон" и много други.

От 1959 година посещава студио за повишаване на квалификацията към градския комитет на графиците в Москва, ръководено от художника, кандидат на науките Елий Михайлович Белютин. От 1960 година е член на Съюза на художниците на СССР. График, живописец, дизайнер. Персонални изложби: 1958, 1964, 1977, 1989, 1991, 1994, 1999, 2000, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009 години. Участвал е в московски, всеруски, както и в международни изложби в Берлин, Париж, Монреал, Кеймбридж, Варшава, Испания. Негови живописни и графични творби се пазят в музеи и частни колекции в Русия и в много страни по света.

От 1993 година е член на Съюза на писателите в Москва, поет, есеист, прозаик. Автор на шестнадесет книги със стихове и шест прозаични публикации. Няколко негови поетични и прозаични публикации са преведени на чужди езици.

Публикува шестнадесет книги със стихове и проза.

(Край)