Отдавна съм си изработил навика да не се произнасям по дадено събитие, ако не е отминало.
Отмине ли, коментирам го, предстоящо ли е – чакам го да втаса.
Защото предварителните коментари често представят желаното за истина, а тя – истината – е доста плъзгаво същество и често видимата уж истина се оказва неистина.
Ето какво написа след първия тур на изборите в Румъния генерал Димитър Шивиков:
На акъла на Шивиков, както на всеки шапкар, не трябва, разбира се, да се чудим много, на такива още във военното училище им полират мозъците по един калъп и от тях не може да се очаква кой знае какви проблясъци.
Но все пак би трябвало да знае, че презитентските избори имат два тура, нали?
Шивиков беше нашумял някога, но след като пошумя, не направи май на никого особено впечатление и се скри в дълбока дупка.
Ако си беше стоял там, нямаше да се изложи така като кифладжия без кифли.
А историята ни поднася и други примери с уж сигурни избори.
Така през 2002 година кандидатът на френската левица за президент Лионел Жоспен изгуби изненадващо първия тур на изборите и на втори тур излязоха Жак Ширак и Жан-Мари льо Пен – деляха ги само три процента разлика.
Изглеждаше почти сто процента сигурно, че Льо Пен ще стопи разликата и ще стане президент на Франция; така казваха и социологическите проучвания, залагайки на това, че, левите няма да отидат и да гласуват за Ширак.
Само че не стана така.
На втория тур французите се вдигнаха масово да гласуват, леви, центристи и умерени десни се обединиха и пратиха бащата на Марин льо Пен на бунището (80% за Ширак срещу 18% за Льо Пен); оттогава той почти не се съвзе политически.
Така стана и в Румъния: при много висока избирателна активност румънските избиратели катурнаха триумфиращия на първия тур Джордже Симион, избирайки уж сериозно изоставащия след него Никушор Дан.
А генерал Шивиков да се научи като мене да не прави от желанията си прогнози.
И тук да минем към поуката.
А тя е, че има смисъл да се гласува!
Ако хората гласуват масово, нито Пеевски и Борисов, нито купеният вот ще имат някакво съществено значение.
Защото какво се получава иначе: днешните управници, срещу които се мърмори толкова много, ги избират всъщност твърдите привърженици на съответните партии, купеният вот и не на последно място – негласуващите.
И е съвсем ясно, че тези управници ще са все едни и същи, несменяеми и все по-нагли.
А, между другото, на 1 юни предстои втори тур на президентските избори в Полша.
Верен на своя принцип, няма да се произнасям кой ще победи, водейки се от резултатите на първия тур, както и от вещанията на социолозите, но все пак оставам с надеждата, че jeszcze Polska nie zginęła...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.