СЕМЕЙНИЯТ КОШМАР НА КАРОЛИНА, НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА АНГЛИЙСКА КРАЛИЦА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Женската орисия е тежка дори в кралския дворец. Това доказал съпружеският живот на развратния и лековмислен Джордж IV и неговата непокорна съпруга.

Историята започнала почти като в приказка на Андерсен: в едно малко немско княжество се родила една малка принцеса. Княжеството носело не особено приказното име Брауншвайг-Волфенбютел, а принцесата се казвала Каролина. Тя била прелестно и пъргаво дете, макар че не се отличавала с прилежание: не знаела добре чужди езици, а до края на живота си пишела с чудовищни грешки, предпочитайки да диктува на секретар. Нравите в княжеското семейство били строги: по време на баловете момичето трябвало да седи скромно встрани, без дори да си мечтае да излезе и да танцува. В крайна сметка на подрастващата принцеса ѝ омръзнало това смирение и когато в разгара на поредния бал я изпратили да си ляга веднага след девет, тя вдигнала скандал. Каролина заявила на родителите си, че е бременна, и поискала да извикат акушерка. Докато свестявали майка ѝ и баща ѝ, палавницата си признала, че се е пошегувала – искала да им отмъсти за прекомерната строгост.

След тази история разрешили на Каролина да остава на баловете по-дълго, но както и преди ѝ било забранено да танцува и да се храни насаме с роднини от мъжки пол. Тези строгости едва не излезли на княжеското семейство солено: според слуховете, които се разпространявали упорито из целия Брауншвайг, на петнадесет години принцесата родила син или дъщеря от един симпатичен ирландски офицер. Положени били всякакви усилия за потушаване на скандала. Въпреки това високопоставените женихи, които се тълпели дотогава пред вратите на княжеския дворец, някак рязко се изпарили. Тя успяла да се омъжи едва на двадесет и седем години – почти преклонна възраст за девойка със синя кръв.

Каролина малко преди сватбата

Изборът на годеник за принцесата бил продиктуван от политически сметки. В края на XVIII век малкият Брауншвайг търсел силни съюзници и князът искал да се сроди с Прусия или с Англия. На Британските острови тъкмо се намерил принц, който според родителите му се нуждаел спешно от съпруга. Престолонаследникът Джордж, принц на Уелс, не бил особено подходящ за семеен живот. Той се отличавал от младини с лош характер, склонност към пиянство, прахосничество и разврат. На 16 години направил дете на една прислужница на майка си, кралицата, която веднага била изгонена с позор от двореца. След строгото мъмрене принцът престанал да търси любовни утехи под родителския покрив и се прехвърля към лондонските актриси. В компанията на млади богати другари по чаша негово височество се шляел нощем из столицата, пеейки на висок глас и вършейки безобразия.

Джордж III предоставил на нехранимайкото наследник резиденцията Карлтън Хаус и годишна издръжка от 50 хиляди лири, надявайки се, че синчето му ще се укроти. Младият Джордж обаче превърнал дома в нещо като публичен дом и харчел по двадесет хиляди лири годишно само за козметика. Същевременно обичал много породисти коне и красиви жени, колекционирал живопис и китайски порцелан, предпочитал да се облича при най-добрите шивачи. Парите за всички тези излишества не му стигали и принцът постоянно затъвал в дългове, които след дълги препирни изплащал парламентът. Във Великобритания принцът нямал поддръжници, освен може би неговите близки приятели и любовници. Англичаните разбирали отлично, че плащат за луксозния живот на наследника и неговите жени от своите данъци и обсъждали бурно всичките му скандални похождения.

Джордж, принцът на Уелс

В средата на 90-те години на XVIII век принцът се разкъсвал между мисис Фицхърбърт и лейди Джърси – две жени, които били значително по-възрастни от него. Той се запознал с Мери Ан Фицхърбърт още през 1784 година и тази вдовица дотолкова завъртяла главата на престолонаследника, че година по-късно той заявил, че се е оженил за нея тайно. Какъв бил този брак така и никой не разбрал, защото нямало нито венчавка, нито одобрение за сватба от краля и парламента. За десет години страстта на наследника към Фицхърбърт не охладняла, макар че от време на време се развличал охотно и с други жени.

Кралят решил, че само официална сватба може да спаси сина му от пропастта на греха, на ръба на която той отдавна тъпчел. Тогава си спомнили за Каролина. Това, че тя се падала първа братовчедка на принца, не смущавало никого – Брауншвайг бил удобен на Англия като плацдарм за вече започналите войни с революционна Франция. Коронованите родители се договорили бързо и скоро подготовката за сватбата се разгърнала с пълна сила. Принцът се съгласил с брака само при условие, че баща му ще погаси всичките му дългове, възлизащи на 630 хиляди лири (по днешни пари – почти 64 милиона). Застоялата се стара мома Каролина била готова да се омъжи за когото и да е, само и само да се измъкне на свобода.

Брак по кралски

Младоженецът и невестата се знаели само от портрети, чиито автори очевидно разкрасили своите модели. Младоженците се срещнали в навечерието на сватбата и веднага не се харесали. След като огледал невестата, Джордж изпил на един дъх чаша бренди и започнал да пише на мисис Фицхърбърт, че обича само нея. При вида на принца Каролина сбърчила нос и заявила, че е много по-дебел, отколкото е на портрета, а по време на вечерята го закачала с въпроси за неговите любовници. На 8 април 1795 г. в параклиса на двореца "Сейнт Джеймс" се състояла сватбената церемония, на която младоженецът се появил вече порядъчно пиян.

Сватбата на Джордж и Каролина

Първата брачна нощ на младоженците очевидно не се получила. По-късно Джордж признал, че съпругата му обидила размера на мъжкото му достойнство, показвайки при това нелошо познаване на обсъждания предмет. Каролина разказвала, че принцът се оказал неспособен да извърши полов акт и прекарал по-голямата част от нощта пиян, проснат до решетката на камината. Новобрачните прекарали в една спалня всичко на всичко три нощи. Въпреки това, точно девет месеца по-късно, принцесата родила дъщеря – Шарлот.

Появата на внучката зарадвала много Джордж III, но сърцето на сина му не се смекчило от раждането на дъщерята. Три дни по-късно принцът написал завещание, в което оставял цялото си имущество на мисис Фицхърбърт, наречена в документа негова съпруга. След това забранил на принцесата да вижда дъщеря си по-често от веднъж дневно и то само в присъствието на медицинска сестра и гувернантката. Самият той обаче не се появявал никога в покоите на Шарлот и слугите, които съчувствали на Каролина, нарушавали заповедта, като не ограничавали времето за общуване между майката и дъщерята.

Като цяло, за година живот във Великобритания, веселата и обаятелна Каролина спечелила любовта на обикновените англичани. Вестниците описвали цветущо семейните проблеми на принца на Уелс и читателите почти без изключение заставали на страната на принцесата. Никой не обичал престолонаследника и овациите, устройвани за жена му, били начин за изразяване на опозиционни настроения.

През 1797 г. принцът заповядал на омразната си съпруга да се маха от двореца му. Каролина се преместила в предоставеното ѝ имение, което моментално се превърнало в притегателно място за аристокрацията, която също не харесвала престолонаследника. Принцесата организирала великолепни балове, на които флиртувала без задръжки с кавалерите. Натъжавало я единствено това, че редките срещи с подрастващата ѝ дъщеря станали още по-трудни. Майката обаче намирала хитроумни начини да се вижда с Шарлот по време на разходките ѝ в парка и дори успявала, за възторг на лондончани, да вози дъщеря си из града в своята карета.

Принцеса Каролина с дъщеря си

Принцът бил бесен. Той мечтаел да намери повод за официален развод. За целта трябвало да уличи жена си в съпружеска изневяра, а това не било лесно – флиртовете на Каролина не излизали извън рамките на благоприличието. Скоро на Джордж му се сторило, че съпругата му се е злепоставила сама: през 1802 г. в дома ѝ се появило малко момченце, Уилям Остин, за което Каролина се грижела като за собствен син. След като изчакал четири години, принцът поискал създаването на специална комисия, която да разследва поведението на жена му. С така нареченото „деликатно разследване“ се заели не кои да са, а министър-председателят, лорд-канцлерът и министърът на вътрешните работи. Те не сметнали за нужно да разпитват Каролина, а се ограничили с разпити на слугите ѝ. Последните давали объркани показания: пищните рокли и не по-малко пищните форми на принцесата не им позволявали със сигурност нито да потвърдят, нито да отрекат възможна бременност отпреди пет години. Един от слугите заявил, че не знае нищо за бременност на нейно височество, но е сигурен, че тя много обича секса. В крайна сметка била открита майката на Уилям, която под клетва потвърдила, че е дала сина си на принцесата за отглеждане. „Деликатното разследване“ завършило с пълен провал.

Слуховете за този конфуз изтекли мигновено в пресата, която пишела, че разследването е започнато по инициатива на мисис Фицхърбърт. Англичаните се смеели на развратния наследник, насъскал министрите срещу добродетелната си съпруга. Оскърбената Каролина искала да се върне под бащиния си покрив, но в плановете ѝ се намесила политиката. Брауншвайг бил превзет от войските на Наполеон, херцогът загинал в битката при Йена, а херцогинята била принудена да замине за Лондон при дъщеря си.

През 1810 г. Джордж III, който и преди не се отличавал със здрав разум, се побъркал окончателно. На 6 февруари 1811 г. синът му бил провъзгласен за принц-регент. Внезапно в ръцете на принца на Уелс се оказала властта над цялата страна. Англия от много години била в състояние на война с наполеонова Франция, но изглежда новият лидер посвещавал по-голямата част от времето си не на държавните и военните въпроси, а на разправиите със съпругата си. Той още повече ограничил възможностите ѝ за срещи с дъщеря ѝ и намекнал, че ако продължава да упорства, няма да види никога повече Шарлот.

Наистина, тук отмъстителният баща се сблъскал с нов проблем: порасналата му дъщеря приличала по всичко на майка си. Тя била също толкова своенравна и не искала да се примирява с никакви ограничения на свободата си. Когато я сгодили по политически причини за холандския принц, тя развалила годежа, след като чула от жениха лоша дума за майка си. Не е изненадващо, че Шарлот, също като Каролина, се радвала на огромна популярност сред народа. В замяна на това много представители на знатни семейства, опасявайки се от отмъстителността на принца регент, спрели да посещават дома на съпругата му. Затова пък името на Каролина било издигнато на щит от опозицията: партията на вигите подкрепяла принцесата във всичко и разчитала на нейния авторитет сред народа в политическата борба за власт в парламента.

Трудно е да се каже дали Каролина искала да участва в парламентарните интриги. Повече я занимавала невъзможността да се вижда с Шарлот и здравето на майка ѝ, херцогинята. През март 1813 г. херцогинята на Брауншвайг починала. Едва на погребението ѝ Джордж разрешил на съпругата си и дъщеря си да прекарат няколко часа заедно.

Развод по кралски

Година по-късно Каролина решила да напусне Лондон и да замине за освободения от французите Брауншвайг. Нейният зарадван съпруг ѝ отпуснал годишна издръжка от 35 хиляди лири, само и само да не се връща в Англия. Принцесата не останала дълго в родината си и се преместила в по-топли земи, в околностите на Милано. Там наела за свой секретар тридесетгодишния италианец Бартоломео Пергами. Скоро между принцесата и нейния слуга пламнало чувство, което влюбените вече не криели. Те заживели заедно в една вила в околностите на езерото Комо и пътували много, обикаляйки цялото Средиземноморие. В Малта Каролина успяла да издейства награждаването на любимия си мъж с Малтийски кръст и му купила баронска титла. Тя дори учредила свой рицарски орден „Света Каролина“, за чийто велик магистър назначила Пергами. Дали в този бутафорен орден имало и други рицари, не е известно.

Портрет на Бартоломео Пергами

Слуховете за непредпазливото поведение на принцесата стигнали бързо до Лондон. Раздялата със съпругата му не отслабила омразата на принца регент към нея. Той не пропускал нито един случай да я уязви. През 1816 г. Шарлот се омъжила за принц Леополд Сакскобургготски, но на майка ѝ не било позволено да присъства на сватбата на дъщеря си. Джордж изпратил шпиони в Италия със задача да откраднат всички документи на жена му. Той се надявал да намери в тях доказателства за прелюбодеяние, необходими за започване на бракоразводно дело. Шпионите обаче се върнали с празни ръце: Каролина и Бартоломео живеели под един покрив и не си разменяли любовни писма.

Принцесата била вбесена от постоянното наблюдение, но много повече я потресла друга постъпка на съпруга ѝ. Година след сватбата си Шарлот родила мъртво дете и починала на следващия ден. Джордж дори не си направил труда да съобщи на жена си за смъртта на нежно обичаната ѝ дъщеря, подхвърляйки само, че това е вече работа на зет му. А Леополд, който бил в пълно безсилие след смъртта на обожаваната Шарлот, не възприемал действителността адекватно. Поради това Каролина научила, че е загубила дъщеря си, почти случайно от дипломатически куриер от Англия, който я посетил.

Принцесата била бясна. Тя вече искала развод с негодника, своя съпруг, и дори писала в Лондон, че е съгласна да му даде свобода в замяна на голяма сума – годишната издръжка не била достатъчна на Каролина за луксозния живот с Бартоломео. Въпреки това на окончателната раздяла на съпрузите, които не можели да се понасят, попречил британският закон. Той не допускал развод по взаимно съгласие. Свещеният брак можел да бъде разтрогнат само в случай на изневяра от страна на някой от съпрузите, а Каролина не искала да става за смях на цяла Европа.

Кралицата и Бартоломео Пергами

В началото на 1820 г. починал Джордж III и синът му, който де факто управлявал Великобритания вече десет години, станал крал де юре. Радостта му била помрачена само от едно: мисълта, че заедно с него короната трябва да сложи и омразната Каролина, била непоносима за новия монарх. Междувременно принцесата, като чула за перспективата да получи нова титла, се упътила към Англия, оставяйки любимия си Пергами да се грижи за имението им в Италия. Джордж не можел да ѝ попречи.

В Дувър Каролина била посрещната с кралски почести. Лондончани приветствали с ликуване завръщането на принцесата и където и да се появяла, я посрещали с овации. Опозицията, която се опитвала да издейства реформи от все още официално некоронования крал, започнала да плаши с името на популярната сред народа Каролина монарха, който не се ползвал с никакъв авторитет сред своите поданици.

Уплашеният Джордж, само три дни след завръщането на съпругата си, наредил да донесат в парламента две зелени чанти, пълни с доказателства за развратния живот на Каролина далече от Англия. За разглеждането на тези документи била назначена специална комисия от Камарата на лордовете. Англичаните се запасили с пуканки, защото ходът на скандалното дело се отразявало подробно във вестниците. Публикувани били показания на италиански слуги, които свидетелствали, че принцесата и сеньор Пергами се целували публично, нощували в една спалня и дори, о, ужас!, някои ги виждали заедно по неглиже. Страната на Каролина също не мълчала по време на този фарс. За забавление на публиката изплували все нови и нови интимни подробности от бурния живот на първото семейство във Великобритания.

Процесът срещу Каролина

От тези разобличения Джордж се поболял съвсем, не можел да мисли за нищо друго освен за развод. В края на май 1821 г. до Лондон достигнала вестта за смъртта на Наполеон на остров Света Елена. Един от министрите побързал да докладва на краля, че неговият най-голям враг не е вече жив. „Как? Умряла ли е?!“ — зарадвал се Джордж. Този конфузен случай станал моментално достояние на пресата.

В края на краищата Камарата на лордовете решила, че Каролина е виновна за прелюбодеяние, и приела закон за кралския развод. В Камарата на общините обаче този закон дори не бил внесен, защото било ясно, че там няма да бъде приет. За възторг на опозицията и широките народни маси не се получило да се разтури официално разнебитеното кралско семейство.

На 29 юли в Уестминстърското абатство се състояла коронацията на Джордж IV. На нея той бил принуден да използва корона, взета под наем: потъналият в дългове монарх не разполагал с пари за покупката на задължителния атрибут. Било наредено да не допускат Каролина до церемонията. Нещастната жена тичала около абатството и чукала безуспешно по заключените врати. Тя не могла да понесе това унижение. На следващия ден в театъра ѝ прилошало, тя се прибрала у дома си и лягала болна. Из Лондон веднага плъзнали слухове за отравяне, въпреки че лекарите, изследвали симптомите на болестта на принцесата, смятали, че се активирал ракът ѝ. Болестта протекла мълниеносно. Каролина успяла само да нареди да изгорят всичките ѝ книжа и да се разпореди да я погребат в родния ѝ Брауншвайг. На 7 август 1821 година, вече не принцеса, но и не съвсем кралица, тя починала.

Зарадваният крал разрешил великодушно тялото на жена му да бъде съпроводено до кораба от почетен караул. Обаче заповядал маршрутът на процесията да минава извън пределите на столицата. Още на излизане от дома на принцесата пътят на траурния кортеж бил преграден от народ, който настоявал ковчегът на Каролина да премине през Лондон, чиито жители я обичали толкова много. Верен на заповедта, караулът навел щиковете, но народът не се уплашил. Стигнало се до стрелба и жертви. Изплашените власти разрешили промяна на високо утвърдения маршрут и ковчегът потеглил през потъналия в траур Лондон.

На гроба на принцесата в Брауншвайг бил изсечен надпис, измислен от нея през последните дни от живота ѝ: „Тук лежи Каролина, оскърбената кралица на Англия“. Джордж IV надживял жена си с 6 години. Разгулният живот превърнал този най-непопулярен в историята на Англия крал в пълна развалина. Той починал, без да остави наследници.