БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ / ЧАСТ 3

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

ЮДАИЗМЪТ ПО ВРЕМЕТО НА ИСУС

Животът на евреите в Палестина

Тъй като Исус бил евреин, роден и израснал в Палестина, трябва да разберем какъв е бил животът на евреите именно в този регион – място, което те продължавали да смятат за Обетована земя. В глава 6 описах накратко историята на Израил до Макавейската война, когато за първи път от над четири века Юдея била обявена за независима държава, неподвластна на чуждо господство (след като била завладяна и управлявана от Вавилон, Персия, Гърция, Египет и Сирия). Независимостта, постигната при управлението на макавейските царе, продължила едва 80 години; през 63 г. пр. н. е. римските войски, предвождани от великия военачалник Помпей, превзели Йерусалим и цяла Палестина паднала под властта на Рим. Земите на Палестина били под римско владичество по времето на Исус и през целия период на Новия завет.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Други юдейски чудотворци Исус не бил единственият, когото смятали за чудотворец и Божи Син, дори в рамките на юдаизма от онова време. От равните нему може би били най-популярни Хони Ха-Меагел (което ще рече „начерталият кръг“) и Ханина бен Доса, които са известни от писанията на по-късни еврейски равини. Хони бил галилейски учител, починал около сто години преди рождението на Иисус. Той получил името си заради начина, по който се обърнал към Бога с молба за дългоочакван дъжд – начертал кръг около себе си и заявил, че няма да излезе от него, докато Бог не удовлетвори молбата му. По щастливо стечение на обстоятелствата Бог изпълнил желанието му. По-късни източници твърдят, че Хони бил уважаван учител и чудотворец, който наричал себе си Божи Син. Подобно на Иисус, той бил подложен на гонения извън Йерусалим, приблизително по времето на Изхода. За да накаже евреите, които имали пръст в смъртта на Хони, Бог изпратил силен вихър, който унищожил всичките им припаси. Ханина бен Доса (тоест „син на Бога“) бил галилейски равин от средата на I в., непосредствено след Исус. Той бил известен като праведник и велик чудотворец, който (подобно на Хони) можел да измоли дъжд от Бога, да лекува болни и да контролира демони, карайки ги да изпълняват заповедите му. Смятало се, че също като Иисус бил наречен Божи Син от глас, идващ от небесата. Описанията на двамата чудотворци се различават несъмнено в някои отношения от описанието на Исус. Например повечето им чудеса били плод на техните молитви към Бога, а не следствие от собствените им способности. Но те се различават и един от друг: например Иисус и Ханина били екзорсисти, докато Хони не бил. По-интересното е, че всеки, който би нарекъл Иисус чудотворец и Божи Син, би бил лесно разбран: други юдейски праведници, както преди, така и след Иисус, били описвани по абсолютно същия начин.

Политическият живот в Палестина

Благодарение на огромния брой лоши холивудски филми на библейска тематика (а дори и на някои добри) съвременните хора имат грешна представа за периода на римската власт над Палестина. Не бива да си мислите, че юдеите, като покорен народ, са оказвали постоянна съпротива на римските войници, дебнейки ги зад всеки ъгъл и напомняйки на народа на Палестина, че е потиснат от чужда сила. Римляните нямали голяма войска в Палестина – това просто не било необходимо. Римските легиони били разположени по границите и служели за защита срещу чуждо нашествие. Те били изпращани във вътрешните райони само в случай на бунт, който трябвало да бъде потушен. Ето какво се случило всъщност в Палестина почти 40 години след смъртта на Иисус: през 66 г. се надигнала вълна от недоволство срещу Рим, избухнало въстание, евреите обявявили революция и римляните изпратили войски от Сирия, където се намирали на границата. Те обсадили Йерусалим и след три години и половина на кръвопролития, през 70 г., пробили най-накрая градската стена, избили жестоко опозиционерите и разрушили Йерусалимския храм. Това е един от най-ужасяващите моменти в историята на Юдея и евреите почитат и до ден днешен паметта на падналите в тази битка. Храмът така и не бил възстановен.

По времето на Исус, години по-рано, имало спорадични въстания и малки бунтове, които римляните потушавали лесно. Но през повечето време римляните не участвали непосредствено в живота на Палестина. Човек като Исус, израснал в селските райони на северната част на страната, може би никога не е срещал римски войник в ежедневието си.

По това време Палестина (на запад от река Йордан) била разделена на три региона. Юдея била на юг и на практика се намирала на територията на Юдея от времето на Еврейското писание; нейна столица бил Йерусалим. На север от Юдея била Самария, населена с хора, които много евреи смятали (поради което донякъде ги презирали) за нещо като мелези, родени от съюза на евреи и неевреи (спомнете си за нападението на Асирия през VIII век пр. н. е.). Още по на север се намирала Галилея, предимно селски район (имало само няколко големи града), населен с евреи, родствени на тези, които живеели в Юдея. Именно в Галилея се родил Исус; той израснал в малко, бедно селце близо до Назарет.

Рим управлявал завладените земи по два начина. В някои региони римляните назначавали за прокуратор местен аристократ, който бил подчинен на римските владетели. Този управител се занимавал с местното самоуправление и бил длъжен да събира данъци за Рим. Римляните не налагали римските закони във всички региони на империята. Местните закони и начини на управление били напълно приемливи, стига да няма бунтове и данъците да постъпват в римската хазна. Когато се ражда Исус, Палестина била управлявана от Ирод Велики (враговете му поставяли под съмнение неговия еврейски произход), който бил безмилостен към поданиците си, но от гледна точка на римляните се справял отлично с поддържането на мира и събирането на данъци. Много евреи били недоволни от жестоката му политика.

Вторият начин за управление на завладените земи било назначаването на римски аристократ за управител. Имперското правителство давало на управителите значителни правомощия да правят всичко, което сметнат за необходимо, за да поддържат мира и да събират данъци. Римските управители притежавали почти неограничена власт в своите провинции. Те можели да решават дали даден човек заслужава да живее, или да умре. Технически не се подчинявали на никакви местни власти, а само на Рим. По същество можели да правят всичко необходимо, за да поддържат установения ред. По времето, когато Иисус станал пълнолетен, властта над Галилея преминала към прокуратора Ирод Антипа (син на Ирод Велики), а Юдея била под управлението на римския прокуратор Понтий Пилат. Както ще видим, именно Пилат е този, който осъдил Иисус на смърт по обвинение в подстрекателство към бунт срещу държавата.

Културата на Палестина

По онова време общият език както на северната Галилея, така и на южната Юдея, не бил вече древноеврейският, а арамейският – език, близък до древноеврейския (подобно на начина, по който португалският прилича на испанския), но първоначално използван от персите по време на тяхното владичество над юдейските земи. Във всеки случай древноеврейският език не се говорел вече. Всички говорели на арамейски, а висшето общество (хората от обкръжението на Ирод) можели да говорят и на гръцки. По-низшите слоеве на обществото най-вероятно не знаели гръцки. Няма убедителни доказателства, че например Исус е говорил на друг език освен на арамейски.

Историята на Палестина и историята на християнството

История на Палестина

История на християнството

63 г. пр. н. е. – Палестина е завладяна от римския пълководец Помпей 40–4 г. пр. н. е. – Римляните назначават Ирод Велики за прокуратор 4–6 г. – В Юдея управлява синът на Ирод Велики – Ирод Архелай 4–39 г. – В Галилея управлява синът на Ирод Велики – Ирод Антипа 6–41 г. – В Юдея управляват римски прокуратори (Понтий Пилат е управител през 26–36 г.) 41–44 г. – Ирод Агрипа I управлява по-голямата част от Палестина 44–66 г. – По-голямата част от Палестина е под управлението на римски прокуратори 66–70 г. – Първа юдейска война 70 г. – Разрушаване на Йерусалим и неговия Храм 132–135 г. – Въстанието на Шимон Бар-Кохба

4–30 г. – Период на живота на Исус 27–30 г. (?) – Служението на Исус като Месия (датировка спорна) 32–33 г. – Обръщането на апостол Павел 34–64 г. – Мисионерска дейност на Павел 49 г. – Първи послания до солуняните; ранни послания на Павел и най-ранни християнски писания 49–62 г. – Послания на Павел 64 г. – Смъртта на апостолите Павел и Петър (прибл.) 65–70 г. – Евангелие от Марк 80–85 г. – Евангелия от Матей и Лука 80–110 г. – „Псевдо-павлови" послания, пастирски послания и общи послания 90–95 г. – Евангелие от Йоан 95–100 г. – Откровение на Йоан Богослов 100–150 г. – Разцвет на гностицизма от 120 г. – Второ послание на Петър (датиране и атрибуция спорни)