БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ / КНИГАТА НА ДАНИИЛ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ

КНИГАТА НА ДАНИИЛ (ГЛАВА 1-6)

Книгата на пророк Даниил се намира сред Големите пророци в английската Библия, а в еврейската – сред Писанията, а не сред Пророците. Най-вероятната причина за това е, че книгата е последното написано еврейско произведение (както ще видим). Когато получила разпространение, сборникът с пророците бил вече оформен и съдържал четири свитъка: книгите на Исая, Йеремия, Езекиил и 12-те малки пророци.

Нейният главен герой е представен като пророкуващ, затова можем да кажем, че има известна логика в разполагането ѝ сред пророчествата в английската Библия. Книгата обаче се различава от другите пророчества: Даниил не е исторически персонаж, който се обръща към народа на Израил в реално време и го призовава към покаяние в светлината на ужасни събития. Първите шест глави са сборник с кратки разкази за един мъдър млад мъж на име Даниил, отведен във Вавилон след разрушаването на Йерусалим. Последните шест глави съдържат апокалиптични сюжети, уж видени от Даниил. Има сериозни основания да се предполага, че тези части на книгата са се появили отделно, една от друга, с присъщата за Даниил традиция, и са били свързани помежду си много по-късно. Освен това двете части на книгата на Даниил са написани в различни жанрове.

Ще запазя анализа на втората половина на книгата за глава 8, в която се разглежда разцветът на апокалиптичните настроения в древния Израил. При Даниил (гл. 7–12) можем да срещнем първите примери за жанра „юдейски“ пророчества. Засега обаче си струва да се съсредоточим върху първите шест глави на книгата – кратки истории, посветени на знаменития, но несъществувал човек и на няколкото негови приятели, както и на живота им в чуждата земя. Тези истории са написани несъмнено след изгнанието, защото темата им е изцяло посветена на него. Вероятно могат да бъдат датирани към IV или III в. пр. н. е. Специфична черта на книгата, също като в Книгата на Ездра, е внезапната смяна на езика от иврит на арамейски.

Разказите в първите шест глави

В началните глави на книгата срещаме знаменитите разкази, които знаем от своето детство: за момците в пещта и за лъвовете. В началото на повествованието откриваме версия на кратък преразказ за първата вълна пленници, отведени във Вавилон от цар Навуходоносор през 597 г. пр. н. е. по време на управлението на Йоаким (или Елиаким), цар на Юдея (в 1:1 е посочено погрешно, че това става на третата година от неговото управление). Някои от най-обещаващите млади израилтяни с царска кръв били взети за слуги в царския дворец, който се превърнал в декор за следващите шест глави:

• Верността на Даниил и приятелите му към Тора (гл. 1). Даниил и тримата му приятели, които получили имената Седрах, Мисах и Авденаго (Даниил бил преименуван на Белтешацар, но за по-голяма яснота в монографията ще остане с името Даниил), се отказали от царската храна, за да останат верни на кашерните правила. Позволили им да ядат вегетарианска храна. Младежите не само не страдали, а напротив – преуспели. Те станали най-изтъкнати сред пленниците в двореца.

• Сънят на Навуходоносор (гл. 2). Цар Навуходоносор сънувал зловещ сън, който неговите мъдреци не успели да изтълкуват (не просто да обяснят значението на съня, но и да разкажат какво има в него). Даниил бил доведен при царя, разказал му и съня, и го разтълкувал. След Вавилонското царство ще последват други, а после ще дойде Божието царство, което никога няма да бъде разрушено. Царят бил изумен и възнаградил щедро Даниил.

• Тримата младежи в огнената пещ (гл. 3). Навуходоносор заповядал да бъде издигната статуя и всеки трябвало да ѝ се поклони. Седрах, Мисах и Авденаго отказали да почетат идола и трябвало да платят определената за това цена: били хвърлени в огромна нажежена пещ. Но Бог ги защитил, като изпратил ангел, който им помогнал да излязат невредими от пещта. Тогава царят повярвал, че техният Бог е истинският Бог.

• Вторият сън на Навуходоносор (гл. 4). Царят сънувал още един сън и отново довели Даниил, за да го разтълкува. Сънят бил за съдбата на царя: макар и могъщ, той щял да бъде свален от Бога и изпратен за седем години в пустинна местност в образа на диво животно. След това царят щял да си възвърне отново властта и да се посвети в служба на Бога на Даниил.

• Ръката, която пише на стената (гл. 5). Новият цар на Вавилон – Валтасар, син на Навуходоносор, организирал пир, но се случило много странно произшествие: появила се ръка и написала на стената на двореца кратко послание, което никой не можел да разбере. Даниил бил доведен при царя и обяснил „надписа на стената“: скоро щял да дойде краят на царството на Валтасар.

• Даниил в рова с лъвовете (гл. 6). Цар Дарий подписва указ, според който всеки, който се моли на друг бог освен на него, ще бъде хвърлен в ров с лъвове. Даниил пренебрегнал указа, бил проследен от своите завистници и царят се принудил да изпълни своята присъда. Но чудо! Бог избавил Даниил. Дарий изпитал огромно облекчение и този път хвърлил в рова с лъвовете всички врагове на Даниил заедно с техните жени и деца, които лъвовете разкъсали на парчета. И Дарий издал нов указ, според който всички трябвало да се покланят на Бога на Даниил.

Без съмнение всичките тези истории са далече от реалността. Освен фантастичността на сюжета, в тях присъстват множество исторически неточности. Очевидно е, че истинският цар Навуходоносор не бил свалян от престола за седем години, през които бродел наоколо като див звяр. Той никога не се е покланял на Бога на Израил. Нямало изобщо син на Навуходоносор на име Валтасар, който управлявал Вавилон. А и Вавилон бил завладян не от Дарий, царя на Мидия, а от Кир, царя на Персия.

Въпреки че за учените е лесно да посочват историческите грешки, главното послание на Книгата на Даниил се състои по-скоро в уроците, които читателите трябва да извлекат от нея. Във времена, когато юдеите живеели в изгнание – във Вавилон или на всяко друго място, където успеели да отидат след унищожаването на страната им, за тях било важно да разберат, че все още могат да останат верни на своя Бог. Както споменахме по-рано, юдеите се отличавали от народите на Древния Изток. Повечето хора, озовали се в нови земи, в крайна сметка бивали асимилирани (като приемали културните и религиозните традиции) от местното население. Същото се случило и с доста юдеи (както и в наши дни има юдеи, приели доминиращата религия на местата, по които живеят, или например отдалечили се от вярата в Европа и САЩ). Въпреки това много юдеи останали верни на своя Бог, макар че били принудени да напуснат своята родина, и запазили своята културна идентичност извън Юдея. Именно това довело до разпространението на юдаизма по целия свят.

Историите в Книгата на пророк Даниил показват, че да останеш верен на традициите на родината е желателно и едновременно с това напълно възможно. Бог е могъщ не само в земите на предците. Неговото могъщество се простира над целия свят и Той ще възнагради онези, които са Му останали верни въпреки всичките мъчнотии. Това било особено важно за юдеите, живеещи на места, където било доста трудно да се спазва шабата, да се отбелязват празниците, да се провеждат богослужения, да се яде кашерна храна и т. н. Разказите за Даниил внушават, че юдеите трябва, въпреки всичко, да спазват своите традиции и тогава ще настъпи благоденствие. Бог не е само в Юдея, Той е Господ на всички хора и на всички земи, дори стои и над боговете на могъщите империи.

(Следва)