ПАНЧО ДОРЕВ / КОСТУРСКО В МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ / СРЪБСКАТА ВОЕННА ПРОПАГАНДА И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР / УВОД / А. МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ УЧАСТВАТ В ЦЪРКОВНАТА БОРБА / Б. ОРГАНИЗАЦИЯ И ПОДГОТОВКА НА БОРБАТА ЗА СВОБОДА / В. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ / Г. ГРЪЦКАТА ВОЕННА ПРОПАГАНДА

ПАНЧО ДОРЕВ / КОСТУРСКО В МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ в „Библиотека на Павел Николов“

Д. СРЪБСКАТА ВОЕННА ПРОПАГАНДА

36. Амнистирането на ренегата Мицко и мнението на Хилми паша за македонските революционери

Главен инспекторат на румелийските вилаети

1285

До Негово Височество Великия Везир

Изпратения превод от рапорта на Белградската ни легация относно сръбския воевода Мицко и Вашето писмо от 23 ноември 1321 г. (1906 г.) бидоха прочетени от нас.

Ние знаем положението на гореспоменатото лице. Около две години е водил сръбски чети в Кичевско и имал сражения с български чети. В едно сражение той бе дори хванал ранен Дамян Груева, когото освободи след тайното посредничество на чужденци. По желанието и настояването на сръбския дипломатически агент в София г. Симич, който поддържа идеята за сближение между българи и сърби, сръбското правителство извика въпросния Мицко в Сърбия и го постави под наблюдение в Крагуевац.

Ние не можем да назначим това лице на служба в полицията. Това противоречи на постановленията на реформите, па и ще имаме големи оплаквания от страна на българското правителство, като оставим настрана възраженията на чуждестранните офицери. Би могло от тайните фондове да му определим 500-600 гроша заплата и да бъде използуван от войсковите отделения, но и за това българите и чужденците биха протестирали и поставили в недоумение Високата порта. Ако е възможно тия протести да бъдат отминати с уместни отговори, предоставям на Ваше Височество, както е докладвано от Белград, да бъде амнистиран и да му се позволи да се завърне.

Що се отнася до въпроса, доколко бихме имали полза от неговата служба — който и да е четник, бил той българин, грък или сърбин, веднъж се отделил от своя комитет и четата си и се предал явно на правителството, след като почне сериозно да работи, той никога вече не може да узнава комитетски тайни. И Мицко нищо не ще може да научи за бъдещите движения и въстанически намерения на българския и сръбския комитети. Само офицерите биха могли да извлекат нещо полезно от миналото на Мицко, как той е действувал, по какъв начин е избягал и пр.

Амнистирането и връщането му трябва да бъде поставено в зависимост от условия. Ако се амнистира още докато е в Сърбия, българите и чужденците ще се оплачат; по-уместно е да замине направо за родното си място и там да се предаде на властите. И тогава на възраженията, които биха ни се направили, че е минал на наша служба, бихме отговорили, че и българските воеводи от ранга на Мицко, които биха се разкаяли и поискали милост от Н. Величество Султана, ще бъдат амнистирани и приети на служба.

Но тъй като е повече от сигурно, че никой български разбойник няма да се предаде, то от даването на такъв отговор няма да последва никаква вреда.

11 шеввал 1323 г.

25 ноември 1321 г. (1905 г.)

Хюсеин Хилми

Бележка: — И мнението на командант на третия воененен корпус (Битоля—Македония) от 20 декември е, че няма да има полза от услугите на Мицко като водач на войсковите отделения.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ

Други документи

Стотици други документи ни осветляват върху положението и борбите на българите за род и свобода. Ще привършим тоя си очерк с някои извадки от дългите тайни рапорти на Хилми паша относно въпроса за преброяването на населението и числеността на всяка народност поотделно:

Така в доклада си от 14 май 1319 г. (1903 г.) солунският валия се изказва по следния начин:

„Що се отнася до записването на разните народи от немохамеданското население, аз не съм наклонен да вярвам, че би се създала опасност за държавата в бъдеще. Защото в румелийските вилаети, дори ако сравним днешните регистри, мнозинството от населението е мохамеданско, а ако се преброи точно населението и в непреброените до сега места (албански и пр.), сигурно е, че мохамеданското население ще се увеличи още повече.

Народните интереси на гръцкото население са да продължава да бъде вярно към държавата; гърците хранят чувства противни на намеренията на различните тем по вяра и род българи и сърби. В Янинския вилает и без това няма българи, в Солунския и съседните вилаети българското население би останало в абсолютно малцинство и то отговаря на интересите на държавата да се увеличи броя на признаващите Патриаршията. Сърбите, изобщо, не са се поставили в положение противно на държавните интереси, няма изгледи и за в бъдеще да се проявят, па и да се проявят, твърде лесно бихме се справили с тях. Власите пък, според сегашното им поведение, не са в положение да създадат някоя грижа на правителството, или пък да попаднат под влиянието на други. Така че в посочването им наотделно, според тяхната народност, ние не виждаме някаква истинска опасност".

В рапорта си от 18 май 1319 г. (1903 г.) под № 379, битолският валия се изразява както следва:

„Що се отнася до въпроса за отделянето по народности на немохамеданското население, българските духовници и учители, които са били най-силни поддържатели на намеренията на българските бунтовници, силно са се стараели да вкарат населението, което признава гръцката църква, и свещениците в българщината. Наистина дадоха се наставления до местните власти да не позволяват гръцките свещеници да бъдат принуждавани да се присъединяват към българите, при все това употребените от българите старания в това направление са принудили много гърци да минат под лоното на българската църква.

Следователно, при преброяването на населението, като се записват поотделно разните народности, предвижда се, че българското население би получило мнозинството, но в тези места българското население и без това само изпъква по много начини (Булгар нуфусунун кесрети елхалету хаза сурети адиде иле кендини гьостермекде), та няма никаква полза, ако го запишем в по-малко. При това непълното посочване на българското население става причина, щото и местата, населени с мохамеданско и християнско население, да бъдат посочвани като български".

В рапорта си от 11 джюмази-юл-ахър 1321 г. и 21 август 1319 г. (1903 г-) досежно едно евентуално сътрудничество между българските и сръбски чети, четем следните фрази :

„В Солунския и Битолския вилаети броят и значението на славяните, които принадлежат към сръбския елемент, е ограничено (адед ве ехмиетлери махдут); в Призрен, Прищина, Ипек и Ташлиджа българи не съществуват, а в Скопския окръг, където живеят смесено и българи и сърби, сръбският народ сравнително е малък (сърб джинси билнесбе аздър)".

В окръжното със същата дата от Инспектората на румелийските вилаети се казва:

„Християнски поданици от сръбски елемент, които живеят в султанските вилаети, най-много се намират в Призренския, Прищинския, Ипекския и Ташлидженския окръзи, а от Скопския окръг — само в Кумановската и Прешовска околия (Куманова ве Прешова каазаларине мунхасър), а в другите места в Косовския вилает, в Битолско и Солунско значението на сръбските славяни, спрямо другите християни, е ограничено (ехмиртлери махдут иседа)".

(Край)