АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ВЪВЕДЕНИЕ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ЦЯЛАТА КНИГА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Добруджанската конница

Посвещава се на генерал Колев

Не конница – морски

Вълни побеснели,

Сонм зверове горски

От гнев пощъркали;

Не конница – буря

От бесни демони,

Що сичко катуря,

Ил тъпче, ил гони.

Не конница – хала

От саблен звен, блясък,

От цвил „ура"! – цела

От топот и трясък.

Блен вихрен понесен

Над степ еховита,

Ужасната песен

На конски копита.

Не конница – лава

В димящи талази,

В прах, гърмот и слава

Летящи витязи.

Ив. Вазов, 1916 г.

ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА

Въведение

Изминават почти 12 години откак българските войски от състава на III армия, победоносно ръководени от покойния вече генерал-лейтенант Ст. Тошев, като неудържим порой заляха Добруджа от Тутракан, Куртбунар и Добрич, през Кюстенджа, Кубадин до Мачин, Исакча, Тулча и дариха със свобода поробения брат от равна Добруджа, люлката на българското господство на Балканите.

В състава на III армия влизаше и 1-ва конна дивизия, командвана от достойния неин водач, също така покойник вече, генерал-лейтенант Ив. Колев.

По негово време българският народ, вложил всички усилия и копнежи в постигане на заветния народен идеал – обединението в едно на всички българи, посрещаше с буен възторг всяко известие за славните и незабравими дела на нашата III армия, на нашата конница и заслужено увенча с неуведаемите лаври на благодарност и възхищение и водача на тази последната генерал Колев.

Млади и стари писатели и поети, начело с всепризнатия народен певец Ив. Вазов, се надпреварваха да описват и възпяват делата и подвизите на конницата и нейния водач.

Отговорните висши командни личности, начело с Негово Величество Царя на българите, Негово Царско Височество Престолонаследника, изразяваха на няколко пъти тяхната благодарност на генерал Колев за усилията и извършеното от конницата.

Фелдмаршал Макензен с най-възторжени думи изрази своето задоволство от делата на конницата в Добруджа.

Дейността и успехите на българската конница в Добруджа се следяха в чужбина с голям интерес. Името на генерал Колев стана всепознато.

И когато генерал Колев, след 4-месечните непрекъснати усилия и лишения на бойния живот, заболя от преумора и бе принуден да отиде да се лекува във Виена, той бе посрещнат там от властите най-внимателно и ласкаво, като бе обграден с най-големи грижи при лекуването.

Когато настана фаталният край, нему бе устроено грандиозно погребение, на което присъстваха князе и най-висшите военни австрийски и германски сановници във Виена.

Генерал Колев си отиде с чувството на изпълнен дълг, с едно име на достоен водач.

Минаха ред години след неговата смърт.

Офицерите от конницата на служба и в запаса с упоритост преследват осъществяването на идеята-въздигане паметник за спомен на делата на генерал Колев и на командваната от него дивизия.

Освен подробните и грижливо изработени релации от г-н майор Соларов, излезли в твърде ограничен брой екземпляри, до днес не е излязло едно пълно и стегнато изложение на дейността на генерал Колев и на действията на командваната от него дивизия, което да изнесе пред по-широк кръг четци пълното описание на тези действия.

Тъй като имах честта и щастието да заемам в щаба на тази дивизия длъжност, която ми позволяваше да бъда запознат с всичко онова, което се поискваше от по-горното командване, с всичко онова що се замисляше и решаваше от началника на дивизията в изпълнение тези искания, с действията на частите в изпълнение на нарежданията на началника на дивизията, считам за мой дълг към истината, към светлата памет на заслужилия и достоен водач на конницата в Добруджа, генерал Ив. Колев, към паметта на беззаветно загиналите в служба на Родината и към останалите живи негови съратници, да изнеса, макар и в сбита форма, дейността на началника и на частите от 1. конна дивизия в Добруджа през 1916. г.

Мойта главна грижа ще бъде да бъда напълно искрен и правдив в изложението си, като съжалявам твърде много, че не ще мога, поради по-ограничените рамки за изложението си, да изнеса с пълни подробности и светлина дейността на частите и на отделните лица, като поне тук им се отдаде заслуженото, за тяхната самоотвержена и неуморима бойна дейност.

Оставям на безпристрастната просветена обществена и военна мисъл да прецени по-основателно дейността на генерал Колев и на неговата конница.

София, Великден 1928. г.

Използувани източници

1. Реляциите на 1. конна дивизия, съставени от майор Соларов.

2. Действията на 3. армия въ Добруджа през 1916. год. от генерал лейтенант Тошев.

3. Войната въ Добруджа, извлечение от „Историята на войната за обединението на Ромъния 1916.—1918. год. От К. Кирицеску.

4. Варна, Баладжа, Добрич и

5. Добрич, Кобадин, Кюстенджа и пр. от генерал Т. Кантарджиев.

6. По бранните поля с 9. конен полк. Под редакцията на Васил Хр. Попов.

7. Лични бележки на автора от време на действията.

(Следва)