БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ / ЕСТИР

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ

ЕСТИР

Още един разказ за жена и смесен брак. Но тук Естир е еврейка, а съпругът ѝ е могъщ езичник – царят на Персия. Повествованието е част от поредицата книги на Еврейската библия, известни като Петте свитъка (всички те се намират в „Кетувим“).

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Петте свитъка

Книгата „Естир“ е една от петте книги на Еврейската библия, известни в юдейската традиция като „Мегилот“ или „Петте свитъка“. По реда на появяването им в юдейското Писания те са: „Песен на песните“, „Рут“, „Плач Еремиев“, „Еклисиаст“ и „Естир“. В традицията са групирани заедно, защото всяка от тях е кратка книга, която се чете по време на празници от еврейския календар:

• „Песен на песните“ по време на Пасха;

• „Рут“ по време на Петдесетница;

• „Плач Еремиев“ на деветия ден от месец ав, в който се почита паметта за разрушаването на Йерусалимския храм;

• „Еклисиаст“ по време на празника Шатроразпъване (наричан Сукот); и

• „Естир“ по време на Пурим (поради причини, които ще обсъдим по-късно в тази глава).

Подобно на другите повествования, книгата „Естир“ не е лесна за датиране. Въпреки това, тъй като действието се развива по време на Персийската империя, то със сигурност е след изгнанието, тоест около IV в. пр. н. е. Книгата разказва за една царица еврейка, която спасила целия еврейски народ от гибел. Всъщност става дума за първия фиксиран опит за геноцид над израилтяните. Това обаче е художествена измислица. Само тук нашето повествование е свързано с реални исторически реалии, в други сюжети няма да срещнем подобно нещо.

Няма никакви факти, които да предполагат, че в книгата се описват действително случили се исторически събития. Нещо повече, имената на главните герои на повествованието липсват в каквато и да било историческа хроника: цар Артаксеркс (Ахашверош), царица Естир, нейният братовчед Мардохей (Мордехай) и злодеят амалекитянин Аман. Налице са и груби исторически неточности (без да се взема предвид фактът, че Ахашверош, царят на Персия, се свързва с Артаксеркс, управлявал от 486 до 465 г. пр. н. е.; смята се, че двете имена са етимологично свързани). Добрият евреин Мардохей е прогонен от Юдея във Вавилон, но действието на сюжета, в който той участва, се развива един век по-късно.

Историята на Естир е по-дълга и много по-заплетена от разказа за Рут. Тя започва с пир, по време на който цар Артаксеркс е обиден от своята царица Ващи (на български – Астин). Той решава да я лиши от царското ѝ достойнство и заповядва да му намерят нова съпруга. В цялата империя се търсят най-достойните жени, на които ще бъде позволено да опитат късмета си за мястото на царица. Съдбата пожелала една от избраните девойки да бъде Естир – братовчедка на Мардохей, който я отгледал от дете. И именно тя се харесала на Артаксеркс. Естир станала царица.

След това пред читателя се разгръща основната сюжетна линия. В царския двор служел амалекитянинът Аман, който бил оскърбен и разгневен от отказа на Мардохей да му се поклони. За да отмъсти на Мардохей за неговата дързост, Аман плете мрежа от интриги с цел да унищожи всички евреи в царството на Артаксеркс. Хората на Аман хвърлили жребий (пур или пуру; нещо като съвременните зарове), за да определят времето за изтребление на израилтяните. След като определил датата, Аман убеждава царя в неподчинението на евреите и в необходимостта от тяхното премахване. Измамен, Артаксеркс издава указ и го разпраща до всички провинции: всички евреи, млади и стари, жени и деца, трябва да бъдат убити, унищожени и изтребени в определеното време. Очевидно царят не подозира, че и жена му е еврейка. От своя страна и тя не се издава с нищо: не спазва кашрута или шабата. С други думи, Естир не следва Тората и не се отличава изобщо от останалите жени в двореца (може би само с това, че спи по-редовно с царя).

Мардохей убеждава Естир, че е необходимо да се намеси, защото не само целият народ на Израил, но и те самите са в опасност. Царицата върши поредица от смели постъпки и, използвайки своя чар, красота и таланти, убеждава съпруга си да изслуша нейните молби. Когато се разбира, че Естир е еврейка, а Аман е ужасен злодей, Артаксеркс заповядва да обесят последния на същото дърво, което Аман бил приготвил за врага си Мардохей. Царят отменя заповедта си за изтребление на евреите. Нещо повече, той разрешава на евреите да убиват враговете си, което те и правят.

Смята се, че от този ден нататък евреите празнуват своето спасение на ежегодния фестивал Пурим. Той е кръстен на жребия, с който трябвало да бъде определена датата на тяхната смърт. Трагедията обаче така и не се случва благодарение на усилията на Естир.

Съвременните евреи продължават да отбелязват Пурим, въпреки че цялата история на Естир не е нищо повече от художествена измислица, както вече посочих по-рано. Очевидно е, че след преживяванията от Холокоста празникът е придобил и друг смисъл. Признава се, че първоначално празнуването на Пурим не е било свързано с разказа за Естир. Напротив, историята за храброто момиче била измислена, за да послужи като основание за празника. Трябва да се отбележи специално фактът, че Артаксеркс е замислил да унищожи евреите като народ, който не се подчинява на неговите закони, а не като опасна раса (в противовес на формите на антисемитизъм и нацизъм). И в това е огромната разлика. Ако нарушавате закона, могат да ви накарат да го спазвате. Но ако сте „низша“ порода човек, не е във ваша власт да промените нещо.

Една от най-поразителните особености на книгата е по същество липсата на еврейски елементи, макар че става дума за защитата и спасението на народа на Израил от унищожаване. Във всички истории, които обсъждахме по-рано (разказите за Авраам, Йосиф, Моисей и Рут), намираме препратки към праотците на народа на Израил, към Тората, Завета или Ерусалим. Немалко читатели са били изумени от факта, че тук няма нито едно подобно споменаване.

В същото време на повествованието може да се придаде лесно пророчески смисъл. Бог не се споменава, но Той сякаш присъства невидимо зад кулисите на човешките постъпки, защитавайки и пазейки Своя народ. В тази книга Господ действа чрез една жена, която използва личната си привлекателност, ум и влияние, за да спаси своя народ.

(Следва)