БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ

ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ

Втората книга от стихотворен жанр, която ще разгледаме, се нарича „Плач Еремиев“. Традиционно за неин автор се е смятал пророк Еемия (именно затова в Английската библия тя е включена сред пророческата литература). В книгата на Еремия виждаме шест откъса, които се определят като „плачове“, в които авторът се оплаква от живота си, проблемите и трудностите си и умолява Бога да се застъпи за него. Самият „Плач Еремиев“ е поредица от плачове, които приблизително датират от времето, когато Еремия е живял и писал: средата на VI в. пр. н. е. Но има голяма разлика между песнопенията в книгата и тези, които със сигурност принадлежат на пророка. В „Плача“ се повдигат не личните страдания на един човек, а на целия народ. Песните са написани след падането на Йерусалим от някого, който е бил емоционално опустошен от трагедията. Прекрасният град е разрушен и авторът, намирайки се в агония, се моли на Господ и иска от Него да накаже виновните. В същото време той признава, по своя пророчески маниер, че ужасното събитие се е случило и заради недостатъците на жителите на Ерусалим. Авторът се отклонява понякога от изброяването на греховете, довели до падането на града, и изразява своя гледна точка. Съвременните учени смятат, че автор на „Плач Еремиев“ не е Еремия. Както е в цялата Библия, книгата е анонимна, и не можем да знаем със сигурност кой е бил нейният автор.

„Плач Еремиев“ има пет глави по 22 стиха всяка, с изключение на глава 3, където те са точно 66, тоест три пъти по 22. Тази структура не е случайна. В еврейската азбука има 22 букви, а постройката на книгата се основава на акростих. Напълно е възможно петте глави да са излезли изпод перото на петима автори, а по-късно някой редактор да е решил да ги обедини в една книга. Ние обаче ще ги разглеждаме като произведение на един човек.

Тъгата в книгата се усеща още от първите редове:

1. Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд!.

2. Горчиво плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ. Между всичките ѝ любими няма кой да я утешава; всичките ѝ приятели я предадоха, станахаѝ врагове..

3. Юда се пресели от гнет и тежка робия. Живее между езичниците, не намира покой. Всичките му преследвачи го стигнаха сред притесненията..

4. Тъжни са пътищата за Сион, защото никой не идва на празниците. Всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат, девиците му са наскърбени и сам той е в горест.

1: 1–4

Авторът не смята страданията, които са сполетели народа му, за незаслужени. Напротив, той посочва:

5. Противниците му взеха връх, враговете му благоденстват, защото Господ му нанесе скръб заради многото му престъпления. Дечицата му отидоха в плен пред противника. (1: 5).

Той не се съмнява, че разрушенията са били причинени от Бога:

6. Господ стана като враг, погълна Израил, погълна всичките му дворци, разруши крепостите му и умножи на юдовата дъщеря плач и ридание. (2: 5).

По всяка вероятност авторът пише няколко години след изгнанието:

7. Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им (5: 7).

Но страданията са ужасни: жителите на Юдея са подложени постоянно на преследвания, те гладуват, жените са подложени на насилие, а царствените особи – на мъчения, юношите са отведени в робство, а планината Сион е опустошена (5: 9–18).

Всяко свое стихотворение авторът (или авторите) завършва с молитва или молба за помощ. Така завършва глава 1 на книгата:

21. Чуха, че въздишам, нямам утешител. Всичките ми врагове чуха за нещастието ми и се зарадваха, че си го направил. Но Ти ще докараш прогласения от Теб ден, когато и те ще станат като мен!

22. Нека дойде пред Теб цялата им злина и им направи, както направи на мен заради всичките ми престъпления - защото много са въздишките ми, и сърцето ми примира.

1:21, 22

Или да видим как авторът моли и очаква отмъщение в края на глава 3:

64. Върни им, Господи, отплата според делата на ръцете им!

65. Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

66. Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата Господни!

3: 64–66

(Следва)