ПАНЧО ДОРЕВ / КОСТУРСКО В МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ / МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ УЧАСТВАТ В ЦЪРКОВНАТА БОРБА

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР / УВОД

ПАНЧО ДОРЕВ / КОСТУРСКО В МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ в „Библиотека на Павел Николов“

А. МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ УЧАСТВАТ В ЦЪРКОВНАТА БОРБА

1 . Плебисцит за български митрополити в Охрид и Скопие преди освобождението на България

Записано на страница 38 от Държавен важен регистър № 263, почнат в 1286 г. (1869—1870 г.)

Екзархията напоследък е поискала да бъдат назначени митрополити на вакантните Скопска и Охридска епархии. В представените два такрира се изтъква, че според член 10 от фермана от 8 зилкаде 1286 г. (9 февруарий 1870 г.) са изредени епархиите, които влизат под ведомството на Екзархията; Охрид и Скопие се намират вън от изброените епархии, но в една алинея на споменатия член се постановява че ако вън от означените епархии православното население на други места, изцяло или с две трети, изкаже желание да мине под духовното ведомство на Екзархията, и след проверка това се установи, желанието им се удовлетворява.

В миналото, след запитване от Цариград, от получените местни книжа се установи, че от 8600 и няколко къщи от християнското население на Скопие и подведомствените на Скопие местности 8100 и няколко къщи са пожелали да са под Екзархията, а за Охрид едно мнозинство по-голямо от две трети се изказало в същия смисъл, и на 17 сефер 1291 г. (23 март 1874 г.) излезе султански берат, с който се потвърдиха длъжностите на назначените в Скопие и Охрид митрополити.

Тъй като излезе султанско ираде да се представи на какви книжа и доказателства почива горното желание на населението, с повече от две трети, да мине под Екзархията, тези книжа се взеха от бюрото на вероизповеданията и се разгледаха. В доклада на административния съвет на закрития Призренски вилает от 8 муххарем 1291 г. (13 февруари 1874 г.), въз основа на изпратените от местата протоколни решения, се установява, че християнските къщи в околиите и нахиите, които съставят Скопската епархия, били 8698 къщи, от които 567 семейства изявили желание да бъдат под Патриаршията, 8131 семейства да бъдат подчинени на Българската екзархия, а неполучените книжа от Тетовската околия ще бъдат изпратени по-после.

В донесението на Солунския вилает от 21 муххарем 1291 г. (26 февруари 1874 г.), въз основа на протоколното решение на Битолския административен съвет, се установява, че от населението на самия Охрид и подведомствените села 190 души искали да бъдат под ведомството на Патриаршията, 9287 души под Екзархията; в нахиите Преспанска, Ресенска и Демирхисарска 2679 за Патриаршията, 3395 души за Екзархията.

Изпратените протоколни решения се разгледаха и се установи, че за всяко село съществуват подписани и подпечатани от селски мухтари и старейшини книжа, сочейки колко жители желаят Патриаршията и кои — Екзархията. Скопските книжа са потвърдени от административните съвети на околиите Паланечка, Кумановска и Вранянска, също и от окръзите Нишки и Скопски, а охридските книжа — от нахиите Ресенска и Преспанска и околия Охридска и окръг Битолски.

4 джумази-юл-ахър, 1302.

9 март 1301 г. (19 февруари 1885 г.).

Бележка под страницата: — Сравнен с оригинала.

Дават се сведения за българите от Скопие и Охрид: и някои околии и нахии, които са останали под Патриаршията и под Екзархията. Това тескере на Негово Превъзходителство Бейликчи ефенди (на протокола) буквално се написа на 4 джумази-юл-ахър 1302 г. на горната страна на тези тефтери и черновката се постави в торбата за важни книжа. (Следва и препис от текста на Екзархийския ферман)

2. Българите в Битолския окръг да се закрилят

До Солунския вилает.

Понеже се разправя, че българите от Битолския окръг били принуждавани да се отнасят до гръцката митрополия, тук приложено Ви се изпраща едно запечатано предписание, съдържащо тайните наставления до Битолския мютесарифлък, с молба да бъде веднага изпратено на поменатия мютесарифин.

11 джемази-ул-еввел 1289. от Хеджира

5/17 юлий 1872 г.

3. До Битолския мютесарифлък

Понеже се разправя, че българите от Битолския окръг били заставени да се отнасят до гръцката митрополия, — както му е редът, — бе ни съобщено телеграфически. Ако е верен тоя факт, отдаваме го на обстоятелството, че не Ви са известни новите разпоредби, защото за българите е назначен един екзарх и впоследствие ще бъдат назначени отделни митрополити.

Понеже подробностите по тоя въпрос ще Ви се съобщят по-късно, сега за сега налага Ви се да се стараете българите да бъдат твърде много задоволявани и да бъдат бащински закриляни от тормоза и другите постъпки на Патриаршията.

Прочетете настоящето ни тайно предписание внимателно, и го проучете, да бъдете един вид пастир на българите и като се отнасяте твърде мъдро и осторожно, ще се стараете да не давате повод за оплаквания. Това го изискват обстоятелствата, за което Ви се пише настоящето специално писмо.

11 джемази-ул-еввел 1286 г. от Хеджира

5/17 юлий 1872 г.

4. Изборът на екзарх Йосиф — подписи на български народни представители от Битолско и Скопско.

Екзархийският съвет — до Върховното началство на Министерството на външните работи

С високото тескере на Ваше превъзходителство ни се съобщи височайшата заповед на Великото везирство да изберем, в съгласие с Смесения съвет, на вакантната длъжност за екзарх най-достойния от митрополитите и решението да се представи с протокол на Високата порта.

Ние, скромният ни съвет, съобщаваме, че, събрани в Екзархията, разисквахме и с мнозинство на гласовете избрахме на екзархйското достоинство ловчанския митрополит Йосиф ефенди и Ви молим да благоволите да вземете акт от това. Както в този, така и в други случаи всичко зависи от заповедта на Ваше Превъзходителство.

22 реби-юл-ахър 1294 г. от Хеджира

24 април 1293 г. финансова (1877 г.)

Следват 18 печати:

Панарет — митрополит на Пловдив и епархията

Григорий — митрополит на Русчук и епархията,

Доситей — митрополит на Самоков и епархията,

Ирги син на Стоян — член на Сената,

Д-р Янчо Стою — член на Държавния съвет,

Димитраки — народен представител на Дунавския вилает (в първия турски парламент б. н.)

Николи — от народните първенци,

Никола Михайловски — член на Учебния съвет,

Петраки — народен представител на Дунавския вилает,

Стефанаки — народен представител на Дунавския вилает

Захарий х. Гюрович — народен представител на София

Иоаким Груюоглу — от народните първенци,

Димитри, син на Робе — народен представител на Битолския вилает,

Никола Христо Тъпчилещов — търговец,

Пешо Тодоров — народен представител от София,

Иорги Стефан — народен представител на Косовския (Скопския) вилает,

Тодор Искович Геков — от народните първенци,

Димитри Пандуров — от народните първенци

5. Българското население в Костурско иска български митрополит

Висока порта

Секретариат на

Минист. на външните работи

№ 1611

№ на Великото везирство

156334—404

До Негово Височество Великия Везир

Скромно излагаме:

Заместникът на маршалството на третия (Битолски) султански корпус съобщава, че българите готвели петиция до Екзархията да се назначи един български митрополит в Костурската епархия, изтъквайки, че осем десети от населението в Костурско били българи. На направеното запитване, корчанският мутесарифлък (окръжно управление) с телеграма донася, че населението по език и по род е българско, и българските разбойници тайно принуждавали онези, които признавали ведомството на Патриаршията, да минат под лоното на Българската екзархия, и наистина, както ми се донася от Битолския вилает, приготвяла се една обща петиция.

И така приготвянето на общи петиции е забранено, и тъй като приготвяната петиция преследва особени и вредни цели, нещо, което подсилва забраната, в отговор ние дадохме съвети на споменатия вилает да попречи на съставянето и изпращането на такива петиции, да не допуска повтарянето на такива неща и направи законното следствие против съставителите. По същия въпрос дадохме сведения и на Министерството на правосъдието и на изповеданията. Във всеки случай ....

2 реби-юл-еввел 1321 г.

29 май 1319 г. (1903 г.)

Министър на вътрешни работи

Мемдух

На 22 май, под № 1611 се писа на инспектора на румелийските вилаети въз основа на това съобщение на Министерството на вътрешните работи, да влезе в сношение с вилаета (Битолския) и да направи потребното.

6. Българи и гърци помощници на валии в Битолския и Косовския вилаети. За сърби не става дума

Заверен препис от доклада на Министерския съвет

От мерките, които се взимат в румелийските вилаети, на Негово Величество биде представено на височайшо одобрение и Н. В. Султанът е одобрил назначаването, пропорционално на мнозинството на немохамеданското население, за помощници валии на лица от гръцка народност в Солунския и Янинския виляети, от католишка — в Шкодренския, от българска — в Битолския и Косовския вилаети, помощниците да бъдат с доказано поведение и да знаят да четат и да пишат на турски.

В изпълнение на това султанско ираде ние писахме на Министерството на вътрешните работи и в получения, прочетен между нас, отговор се предлага да бъдат назначени следните лица, които били опитни и знаели да четат и да пишат на турски:

За помощник на солунския валия, от гръцката народност Константиниди паша, който е бил веднъж на същата длъжност в Солунския вилает; за помощник-валия в Янина, бившия съветник на посолството ни в Петербург Христиди ефенди; за помощник валия в Шкодра — Агоп Макасдар ефенди от арменокатолишката община, помощник в юрисконсултското отделение при Министерството на вътрешните работи.

Според тескерето на Вътрешното министерство и заверените книжа относно техния живот, явствува, че тези лица са с доказана опитност и добро поведение и ние еднодушно намерихме за уместно да бъдат предвидени в Солун, Янина и Шкодра; също и предложените като опитни и отговарящи на поста от българската община: — Стефанаки бей, син на Гаврил паша (Кръстевич б. н.) в Битолския и Димитраки Пандуров ефенди в Косовския вилаети, като помощници на валиите и, както се предвижда в подобни случаи, да им се определи на всичките по 5000 гроша месечна заплата.

Представяме споменатото тескере на Министерството на вътрешните работи с приложените книжа. В този и във всеки случай, всичко зависи от височайшата заповед и ферман.

15 реджеб 1313 от Хеджира

20 декември 1311 финансова година (1895 г.)

1 януари 1895 г. (н. с.)

(Следва)