НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1995 г. / ХИМИЯ / ПАУЛ КРУТЦЕН

Паул Крутцен (Paul Crutzen)

3 декември 1933 г. - 28 януари 2021 г.

Химия (заедно с Марио Молина и Франк Шервуд Роуланд)

(За работата му в областта на атмосферната химия, по-специално относно образуването и разлагането на озона.)

• Роден: 3 декември 1933 г. в Амстердам, Нидерландия

• Починал: 28 януари 2021 г. в Майнц, Германия

• Нобелова награда: Химия (1995 г.) – заедно с Марио Молина и Франк Шерууд Роуланд „за изясняване на химичните механизми, водещи до разрушаване на стратосферния озон“

Ранни години и обучение

– Израснал в скромно семейство; баща му – сервитьор, майка му – детегледачка.

– След гимназията постъпва в техническо училище и отбива военната си служба.

– През 1954 г. се мести в Стокхолм, където започва работа като строителен чертожник.

– Записва вечерен курс по математика и физика в Стокхолмския университет; дипломира се 1963 г. по метеорология, а докторат защитава 1973 г. с тема за азотните оксиди в стратосферата.

Кариера и институции

– Шведски метеорологичен и хидрологичен институт (SMHI) – първи изследвания върху атмосферната динамика.

– Национален център за атмосферни изследвания (NCAR), Боулдър, Колорадо – гост-учен (1960-те).

– 1977 г. – директор на отдел „Атмосферна химия“ в Института „Макс Планк“ по химия, Майнц (остава там до края на живота си).

– Паралелно професор по атмосферни науки в Университета във Вагенинген, Университета в Чикаго, а по-късно гост-професор в Станфорд, Йейл и др.

Основни научни постижения

a) Озоносфера и ролята на NОx

– Показва (1970 г.), че азотните оксиди, изпускани от свръхзвукови самолети и ракети, катализират разпада на озона:

NO + O₃ → NO₂ + O₂

NO₂ + O → NO + O₂

– Моделира глобалното равновесие на озона и алармира за възможни рискове

b) Съвместната работа с Молина и Роуланд

– Разширява механизма им за хлорофлуорвъглеводородите (CFCs) като доказва, че в полярната стратосфера ниските температури създават полярни стратосферни облаци, които ускоряват освобождаването на активен хлор – ключ към „озоновата дупка“ над Антарктида.

c) Ядрена зима

– С Джон Бърч (1982) и група учени формулират хипотезата „nuclear winter“ – прах и сажди от масови пожари след ядрен удар биха блокирали слънчевата радиация, охлаждайки Земята. Това влияе върху стратегическите ядрени доктрини през 80-те.

d) Антропоцен

– През 2000 г. въвежда термина „Anthropocene“ в статия в IGBP Newsletter: нова геоложка епоха, доминирана от човешката дейност – дефиниция, която придобива огромно международно отзвук и води до настоящия дебат в Международната комисия по стратиграфия.

Методи и подход

– Пионер в използването на фото-химични модели на атмосферата, комбиниращи лабораторни кинетични данни, наземни и сателитни наблюдения.

– Комбинира теория, компютърно моделиране и политика – демонстрира как науката може да влияе на международните договори (протокол от Монреал - 1987 г.).

Награди (подбор)

– Нобелова награда - 1995 г.

– Златен медал на Кралското метеорологично дружество (1985 г.)

– Медал „Тайлър“ за околна среда (1989 г.)

– Почетен доктор на Кеймбридж, Оксфорд, Харвард, Токио и др.

– Кавалер на ордена „Оранж-Насау“, Нидерландия (2006 г.)

Личен живот и характер

– Женен (1956) за Тини (Tini) Мартенс; две дъщери – Сюзън и Кристина.

– Известен с чувството си за хумор, скромност и способност да общува еднакво добре с политици и студенти.

– Хобита: ветроходство, оперна музика, холандска литература.

Наследство

– Закриващата се озонова „дупка“ – ярък пример за успешна глобална екологична политика, базирана на науката.

– Идеите му за антропоцен и геоинженерство (например инжектиране на SO₂ в стратосферата) оказват влияние върху климатичните дебати.

– Пример за „учен-гражданин“, който не се колебае да участва в обществени дискусии.

Ключови публикации

– Crutzen, P. J. (1970) “The influence of nitrogen oxides on the atmospheric ozone content.” Quarterly Journal of the Royal Meteorological Society.

– Crutzen, P. J., Birks, J. W. (1982) “The atmosphere after a nuclear war: Twilight at noon.” Ambio.

– Crutzen, P. J. (2002) “Geology of mankind.” Nature.

Цитат за финал

„Само когато осъзнаем мащаба на нашето въздействие върху планетата, можем да действаме отговорно. Науката е първата стъпка; действието е следващата.“ – Паул Крутцен

РАЗКАЗАЛ: о3

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов