ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think
РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2
В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“
ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА
Чета история на британската криминална полиция, написана от сър Бейзил Томсън (1861–1939).
Колко трогателно изглеждат първите успехи на дедукцията, които възхищавали съвременниците!
Първият гений на криминалното разследване в Англия бил полковник Томас де Вейл (1684–1746), прочул се със своята храброст, любвеобилност (след него останали 25 законни деца, колко са незаконните – не е известно) и фантастична за онова време проницателност.
Основният триумф на дедукцията на Де Вейл бил следният.
Един ден бил ограбен магазин за съдове, като в ключалката останал върхът на ножче, което престъпникът използвал вместо шперц.
Сър Бейзил Томсън
След известно време заподозреният бил намерен. Но ето ти беда – той отричал упорито съпричастността си към кражбата. И тогава Де Вейл блеснал със своята находчивост. „Не би ли ми услужил с ножчето си, приятелю?“ – попитал той с невинен тон. Какво станало по-нататък, се досещате. На взломаджията и през ум не му минало да изхвърли хубавата вещ само защото от нея се било отчупило мъничко парченце от острието.
И целият Лондон ахнал, поразен от ума и находчивостта на полковник Де Вейл.
Друга история, случила се в по-изтънчени времена, през двадесетте години на XIX век, така и щяла да си остане неразрешена загадка, ако не била случайността.
Ограбили пощенска карета. Заподозреният бил намерен скоро по описание и заловен. Това бил някой си Том Партридж. Очевидците го посочили по време на очна ставка.
Погледът на Де Вейл е пронизващ
Но арестуваният се кълнял, че е невинен, и изобщо се държал някак си твърде уверено. Пред съда той довел цяла дузина свидетели, съвсем уважавани хора, които потвърдили, че в деня на кражбата обвиняемият се намирал на съвсем друго място. Съдът нямал друг избор освен да оправдае подсъдимия.
А няколко години по-късно прокурорът видял случайно Партридж на улицата. Решил да го проследи – за да знае за всеки случай къде живее сега този, когото смятал за престъпник, но избегнал заслуженото наказание. Том стигнал до някаква къща, извикал: „Хей, отвори вратата!“ – и от прозореца се показал… още един Том Партридж.
Очевидците били приблизително толкова, колкото са изобразени на тази снимка
Тоест не Том, всъщност, а Сам – брат му, с когото си приличали като две капки вода.
Следва
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.