НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1995 г. / ХИМИЯ / МАРИО МОЛИНА

Марио Молина (Mario Molina)

19 март 1943 г. - 7 октомври 2020 г.

Химия (заедно с Паул Крутцен и Франк Шерууд Роуланд)

(За работата му в областта на атмосферната химия, по-специално относно образуването и разлагането на озона.)

1. Произход и образование

• Роден: 19 март 1943 г., Мексико Сити, в семейство на лекар – дипломат (баща) и музикант-скриптичка (майка).

• Ранен интерес към науката: още като дете превръща банята в домашна лаборатория; леля му химичка го въвежда в професионални експерименти.

• Университет: дипломира се като химически инженер в Националния автономен университет на Мексико (UNAM, 1965).

• Аспирантура: магистър в Университета на Фрайбург, Германия (1967), след това доктор по физикохимия в Univ. of California, Berkeley (1972) под ръководството на Джордж Питърсън.

2. Ранни изследвания и постдокторат

След кратко връщане в Мексико работи в Калифорнийския университет-Ървайн при Шерууд Роуланд (1973–1975). Там се заражда сътрудничеството, което променя атмосферната химия.

3. Пробивът с CFC и озона (1974 г.)

• Молина и Роуланд публикуват в „Nature“ фундаментална статия, показваща, че стабилните хлорофлуоровъглеводороди (CFC), използвани в аерозоли и хладилни агенти, се изкачват в стратосферата, където интензивната UV-светлина ги фотолизира:

CFCl₃ + hν → CFCl₂ + Cl·

Свободният Cl· катализира цикъл, който унищожава хиляди молекули озон, без сам да се изчерпва:

Cl· + O₃ → ClO· + O₂

ClO· + O → Cl· + O₂

Нетен резултат: O₃ + O → 2 O₂

• Те изчисляват, че индустриалните емисии могат да доведат до драстично разреждане на озоновия слой. Прогнозата е потвърдена през 80-те с откриването на „озоновата дупка“ над Антарктида.

4. Нобелова награда (1995 г.)

Заедно с Пол Крутцен и Ф. Шерууд Роуланд получава Нобел за „атмосферна химия, особено процесите на образуване и разпад на озона“. Това е първият мексиканец учен с Нобелова награда.

5. Политически и обществен отзвук

• Монреалски протокол (1987): Изследванията на Молина са едно от основните научни основания за договора, смятан и днес за най-успешната международна екодиректива.

• Консултира ООН, Световната банка, Белия дом (администрации Клинтън и Обама), мексиканското правителство.

• Участва в Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC).

6 Академична и преподавателска кариера

• Масачузетски технологичен институт – професор по атмосферни, земни и планетарни науки (1989–2004).

• UC San Diego и Scripps Institution of Oceanography – ръководи Центъра по атмосферна химия и климата (2004–2020).

• Основава Centro Mario Molina (2005) в Мексико Сити – неправителствена организация, фокусирана върху научно обоснована политика за околната среда.

7. Изследователски спектър извън CFC

• Градско замърсяване: първи комплексни химико-фотолитични модели на смог за Мексико и Лос Анджелис.

• Междинни реакционни механизми на органохалогени във въздуха.

• Измервания in situ в тропосферата и лабораторни експерименти с аерозоли.

8. Публикации и награди

• > 200 статии, индекс h ≈ 120.

• Национален орден „Ацтекски орел“ (най-високо мексиканско отличие за чужденци, на него му се присъжда като мексиканец, живял дълго в САЩ).

• Член на US National Academy of Sciences, Pontifical Academy of Sciences, El Colegio Nacional (Мексико) и др.

• 40+ почетни доктората.

9. Личност и наследство

• Запален цигулар; обича камерната музика.

• Страстен популяризатор: изнася лекции на испански и английски за ученици и политици.

• Умира неочаквано на 7 октомври 2020 г. на 77 г.

• Неговият живот олицетворява прехода от фундаментална наука към глобална екологична политика; демонстрира как упорити изчисления и лабораторни данни могат да променят индустриалните практики и да спасят милиони животи от UV-индуцирани заболявания.

Със своята работа и настояване за действия Марио Молина остава пример за отговорен учен, чиято наука служи пряко на човечеството и планетата.

РАЗКАЗАЛ: о3

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов