БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА

Животът на граф Шамбор интригувал невероятно неговите съвременници, но днес рядко си спомнят за него – малцина се интересуват от Неслучилото се и от задънените улици на историята.

Когато Бурбоните, които изглеждали обречени на изчезване, се сдобили изведнъж с наследник, видели в раждането на младенеца Божи пръст. Така и нарекли детето – Анри Дийодоне (Henri Dieudonné), което ще рече „Даденият от бога Анри“. Той получил титлата херцог на Бордо, но в зряла възраст предпочитал да се нарича граф дьо Шамбор по името на един от замъците, които били фамилно владение на династията. Под това име нашият герой бил известен през целия си живот, макар че до самата му смърт роялистите го наричали упорито Анри V.

От 1830 г., когато французите свалили окончателно „нищо незабравилите и на нищо ненаучилите“ Бурбони, десетгодишният Анри-Даденотбога живеел все в емиграция и получил правото да стъпи на родна земя едва четиридесет и няколко години по-късно.

Животът на прокудения монарх в чужбина напомнял по-скоро тъжен и сантиментален роман – „Човекът, който се смее“ или „Големите надежди“.

Богодаденият принц, който вярвал в своята вълшебна звезда, израснал и се превърнал в непреклонен рицар на монархическата идея, на която подчинил целия си живот. Той дори се оженил не по любов, а по принцип: взел за съпруга дъщерята на единствения монарх (херцога на Модена), който отказал да признае за крал „узурпатора“ Луи-Филип. Вярно, булката не била красива, била глуха и не можела да има деца, но всичко това било второстепенно. С един от първите си декрети неуправляващият монарх обявил: „С настоящото провъзгласявам, че никога няма да се откажа от правата, които според френските закони притежавам по рождение.“

На съвременниците му, възпитани с романите на Дюма и Юго, непреклонният принц се харесвал изключително. Повечето били убедени, че тази красива история рано или късно ще завърши с успокояващ, предварително известен финал: Шамбор ще преодолее всички изпитания. Наградата, иначе казано - короната, ще намери своя герой.

И малко по малко нещата отивали натам.

„Детето на чудото“ – така наричали принца в детството му, защото бил роден след смъртта на баща си

Във Франция в средата на века се конкурирали четири основни политически сили: легитимисти (тези, които били за Шамбор), орлеанисти (подкрепящи конституционната монархия на Луи-Филип), бонапартисти и републиканци. И трите враждебни на Шамбор фракции получили – и пропилели – своя исторически шанс: първо Луи-Филип Орлеански, след това Наполеон III, а накрая и републиката.

Еволюция: Малкият принц – Очарователният принц – Упоритият глупак

И ето – приказката се разказва бързо, но нещата не стават бързо – на шестото си десетилетие Шамбор се оказал победител. Орлеанистите му се подчинили, бонапартистите се покрили със срама от Седан, републиканците залели Париж с кръв и се уплашили от народовластието. Мнозинството французи желаели да застанат под властта на благородния рицар-емигрант, а и изобщо, след ужасите на войната и Комуната, на всички им било домъчняло за пищността и празничността на монархическото управление.

През 1873 г. парламентът започнал преговори с Анри V за връщане на страната под скиптъра на Бурбоните. Въпросът бил решен. Основният препъникамък – конституционността – не предизвикал у Шамбор възражения: щом така иска народът, той нямал нищо против. (Всеобща въздишка на облекчение.)

Това е една от каретите

Вече били изработени парадните карети, с които триумфаторът щял да влезе тържествено в ликуващия Париж.

А после всичко се разпаднало – заради една незначителна дреболия. Французите вече успели да обикнат своя трицветен флаг, покрит със славата на революционните и наполеоновите победи. Шамбор обаче заявил, че знаме на страната могат да бъдат само белите лилии, иначе отказва да бъде коронован. Депутатите дълго не могли да повярват, че това е заявено сериозно. После, пъшкайки и ругаейки, предложили компромис: хибрид между двете знамена.

„Стига детинщини, господарю! Идвайте да царувате!“ – изревала цяла Европа, изнемогваща в очакване на гарантирания щастлив край.

Но Шамбор, този Григорий Перелман [1] на деветнадесети век, казал твърдо: не, той ще остане верен на духа на основателя на династията Анри IV, който някога покрил бялото знаме с неувяхваща слава. Под възторженото блеене на романтичните госпожици и невярващото „ах!“ на цялото останало общество монархическият проект пропаднал. Франция останала република, а можела да стигне до наши дни като кралство от британски тип.

Компромисния флаг от сайта на съвременните легитимисти

Честно казано, човек не знае как да се отнесе към ината на граф дьо Шамбор. Какво било това – пример за истинска принципност или за чудовищна глупост? Във всеки случай не и вярност към духа на Анри Наварски, който, както е известно, бил весел циник, сменил с лекота вярата си заради короната, а с някакъв парцал изобщо „не би се занимавал“.

А лично на мене, като на писател, тази история топли душата ми със своята неочаквана развръзка.

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

1. След като доказал хипотезата на Поанкаре, Перелман се заинатил и отказал да приеме престижната награда "Филдсов медал"; отхвърлил също така наградата "Millennium Prize" на стойност 1 милион долара.

(Следва)