ПАНЧО ДОРЕВ / КОСТУРСКО В МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ / ГРЪЦКАТА ВОЕННА ПРОПАГАНДА

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР / УВОД / А. МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ УЧАСТВАТ В ЦЪРКОВНАТА БОРБА / Б. ОРГАНИЗАЦИЯ И ПОДГОТОВКА НА БОРБАТА ЗА СВОБОДА / В. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

ПАНЧО ДОРЕВ / КОСТУРСКО В МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ в „Библиотека на Павел Николов“

Г. ГРЪЦКАТА ВОЕННА ПРОПАГАНДА

25. Турското правителство в услуга на гърцизма

176851

177751—352

Главен инспекторат

на румелийските вилаети

№ 442

До Негово Височество Великия Везир

Скромно излагаме:

Прочетохме Вашето везирско предписание от 20 май 1320 г. (1904) под № 234 заедно с приложения препис от такрира на Патриаршията, с който тя се оплаква от насилията на българите върху гръцките общини в Солунския и Битолския вилаети, за да минат под ведомството на Екзархията, от вършените злодеяния на четите над гръцките първенци и духовни лица, които не се съгласявали на това, и от симпатиите на чуждите офицери на турска служба към българите.

Споменатите в такрира оплаквания и насилия отчасти са верни. Както комитетите, така и българските учители и духовници тайно и явно употребяват всякакви усилия, за да накарат християнското население, което говори славянски и се намира под Патриаршията, да мине под ведомството на Екзархията и за постигане на тази цел вършат престъпления. Постановлението в Мюрцщегската програма за образуване, след като се възстанови редът, на административни единици въз основа на народността, кара българите да засилят дейността си за разширение на българщината. Навсякъде те подписват и представят прошения за минаване на християните от Патриаршията към Екзархията. Но тези прошения почиват на принуда и заплашвания; освен това такива инициативи и прошения са вредни за истинските интереси на държавата и затова не се приемат и удовлетворяват.

На гръцките села се дават нужните съвети; не се позволява на исканите от селяните български свещеници и учители да се намесват в църкви и училища, а на по-свестните гръцки митрополити се дават особени и тайни наставления как да постъпват.

На чуждестранните чиновници, чиито имена и чинове няма нужда да споменаваме, които се застъпват в полза на българите и запитват защо не се дава ход и не се удовлетворяват прошенията им за промяна на духовното ведомство, отговаряме, че съществуват чети, чиито заплашвания и насилия са известни на самите чужденци, и, следователно, не може да се удовлетворяват подписаните по принуда техни прошения. При това добавяме, че когато престанат въздействията на комитетите по тия въпроси и се създадат условия, при които заплашванията срещу гърците биха престанали, въпросите ще бъдат разглеждани и решавани.

Натоварените с реформирането на жандармерията в Солунския окръг руски офицери, когато посещават околиите, гостуват в къщите на някои българи. Тукашните гръцки първенци и духовни началници са съобщили и на мен за това, обаче симпатиите на споменатите офицери нямат този размер, за който се съобщава преувеличено. На началника на жандармерията Негово Превъзходителство Деджорджис паша и на неговите помощници обърнах сериозно вниманието, че службата на чуждестранните офицери се отнася до реформирането на жандармерията и че не е желателно те да се намесват в други въпроси, да проявяват симпатии към едни и антипатии към други от разните народности и че, като отиват по околиите, добре би било да се настаняват в къщи, посочени и приготвени от местните власти. Твърдо се надявам тези ми препоръки да бъдат взети под внимание.

Като първа мярка, която би трябвало да се вземе за запазване на гърците от заплашванията и насилията на българите, е: военните власти да подадат ръка на гражданските за преследването на четите, които се движат и имат за цел да разширят българщината в Солунския окръг и в околиите Леринска, Костурска и Битолска от Битолския вилает; войсковите части и гражданските власти постоянно и неуморно да преследват четите, да пазят населението на гръцките села и, там където се окаже нужда, да се поставят войскови и жандармерийски отделения.

Втората мярка е, ако част от населението на патриаршистките села мине под Екзархията, то да не бъде насърчавано, като му се дават притежаваните от гърците църкви и училища или като се позволява използването им по ред от българи и гърци. Този въпрос беше взет под внимание и, както представихме с нашия доклад от 30 май 1320 г. (1904 г.) под № 402, горното начало, под справедливата егида на Н. В. Султана, напълно се прилага.

5 реби юл-ахир 1320 г.

6 юни 1320 г. (1904 г.)

26. Великото везирство съгласно с Хилми паша

4 джумази-юл-еввел 1322 г.

5 юли 1320 г. (1904 г.)

№ 294

Препоръката в рапорта Ви от 5 реби-юл-ахър 1322 г. под № 442 да не се приемат несправедливите желания за използване поред или общо на църкви и училища е уместна и отговаря на положението. Така ни се съобщава от страна на Министерството на правосъдието и изповеданията. Прочее, вършете потребното.

27. Засилването на българщината е пакостно за турските държавни интереси

Висока порта

Бюро на шифъра на

Великото везирство

180 923—1477

Препис от шифрована телеграма, изпратена на 6 септември 1904 от инспектора на румелийските вилаети

Сведения и мнение относно преминаващите от Гърция чети представих с две телеграми от 4 и 6 септ. Що се отнася до оплакванията на Патриаршията, че не била защитавана, давам следните подробни сведения и разяснения:

Комитетите и българските духовници и учители агитират явно и тайно и заплашват християните, които духовно са под Патриаршията и говорят български език, да минават под ведомството на Екзархията, като ги карат да дават на правителството прошения, че са българи, и ако им се удаде случай, убиват несъгласните с това гръцки духовници и първенци. Тъй като масовото минаване на тия лица под Екзархията е твърде вредно за интересите на държавата — сега и в бъдеще — не се дава ход на прошенията, които идат от гръцките села в смисъл че те са българи; на населението се съобщава да пази старите си духовни връзки с Патриаршията; запрещава се на български свещеници да влизат в такива села, църквите и училищата се оставят в ръцете на гръцки свещеници и учители; отстраняват се и се наказват всички ония, които се намесват против гръцките свещеници и учители; възприетото по-преди начало за използуване, общо или поред, на църкви и училища е против принципа и основата на управлението; то е, очевидно, пакостно и в политическо отношение, затова от сега нататък не се позволява създаването на такива споразумения.

Всички тия решения са съобщени на трите вилаета и под справедливата сянка на Н. В. Султана правата и интересите на Патриаршията са от всяко гледище запазени, следователно не са никак прави оплакванията и постъпките на Патриаршията, че гърците не били защитавани. От взетите по-горе мерки, цивилните агенти, консулите и други чужденци, Екзархията и българите постоянно и силно се оплакват, но защитавайки ги с внимание и твърдост, доказваме несъстоятелността на техните оплаквания и заставяме всички да млъкват.

При все това изложените мерки не могат да попречат на злодеянията, които четите вършат над гърците. Криейки се по балкани и гори, четите могат, когато пожелаят, да събират съмишленици от българските села, да нападат нощем гръцките села, да премахват гърците, които пречат на пакостните български домогвания, и да се разотиват без да може да се намерят техните следи, камо ли самите разбойници.

Затова предвиде се поставянето на войскови отделения в някои по-изложени села, но напоследък те бяха вдигнати от военните власти и станаха някои случки, които наново всяха страх у гърците. Молбите и оплакванията на Патриаршията, вероятно, са произлезли от това положение. Естествено, не е възможно да се поставят войскови отделения във всички села, но може да се охраняват по-важните села и по тоя начин престъпленията и оплакванията — може да се разчита — биха престанали.

10 реджеб 1322 г.

8 септември 1320 г. (1904)

28. Гръцките андарти са и съдебно привилегировани

Висока Порта

Секретариат на

Великото везирство

Шифрована телеграма, изпратена от инспектора на румелийските вилаети

Действията на гърците са запретени от закона и заслужават наказание. Те обаче заявяват, че се сражават срещу български чети и като срещат войски доброволно се предават, заедно с оръжието си. Те казват, че били принудени да закрилят и защитават своите роднини и сънародници, постоянно заплашвани със смърт от страна на бунтовниците (българите б. н.). И наистина, техните цели и действия не могат да се сравнят с изброените в първа и втора глава на наказателния закон политически и бунтовнически престъпления. Не бива гърците да бъдат преследвани и съдени по същия начин като българите, които са дигнали оръжие срещу държавата. Такова едно поведение не би могло да се оправдае политически от наша страна.

Преди няколко месеци, цивилните агенти (австрийският и руският б. н.) запитаха на какво основание гръцките четници се предавали на съдене в обикновените съдилища и ние им отговорихме, че те не са вдигнали оръжие срещу държавата и не могат да се сравняват с българските бунтовници, но тъй като се движат и действуват като обикновени чети и с това се намесват в действията на правителството, а при това вършат и много престъпления, то се налагат строги наказания за техните обикновени престъпления и затова, според степента на деянията им, предават се на обикновените окръжни и апелационни съдилища. На този наш отговор не биде възразено. Критиките, които се сипят от странство срещу действията на гръцките чети, могат да се отнасят до резултатите от съденето. Ако на гърците се налагат съответни на престъпленията им наказания, никой не би имал какво да каже против присъдата, от какъвто съд и да е произнесена.

Според горните подробности, предоставям на просветеното мнение на Ваше Височество да определи съда, на който трябва да бъдат предавани (гърците — б. н.).

7 март 1321 г. (20 март 1905 г.)

Хюсеин Хилми

Бележка наша. — Решенията на извънредните съдилища се считаха окончателни, не подлежаха на апелация и касация и след телеграфическо разрешение от Цариград веднага се изпълняваха, когато при процесите на обикновените съдилища се запазваха срокове, решенията се издаваха с голямо закъснение, подлежаха на апелиране и касиране и се печелеше сума време.

29. Трагедията на с. Загоричани. 60 българи изклани и 6 души ранени

Висока Порта

Секретариат на

Великото везирство

Шифрована телеграма от Битолския вилает

Допълнение към телеграфическото ми донесение от 27 март 1321 г. (9 април 1905 г. н. ст.)

Според току-що получената телеграма на завърналия се от Загоричани в Костур каймакамин, гръцките разбойници, които са нападнали въпросното село, възлизали на около 200 души. В самото село те са убили 45 души, от които шест жени, и са наранили една жена. Като видели, че султански войски приближават, взели със себе си други 25 души, от които убили 15 души, ранили 5, а останалите 5 освободили. В селото те опожарили 8 къщи, 10 плевни и един дюкян, убили 15 глави добитък и заграбили стоки и пари.

Намиращата се в съседство подвижна дружина веднага се притекла на мястото и почнала да се сражава; също и клисурският мюдюрин с едно отделение от 30 души пристигнал и взел участие в сражението, но тъй като разбойниците били поставили засади и били многобройни, па и било се стъмнило, не било възможно да бъдат унищожени, и избягали. През време на сражението от войските били ранени двама души. Повече от разбойниците били от съседните села, от които петима били познати. Разследването на произшествието и преследването на разбойниците продължават. Дадоха се повторни и категорични нареждания навсякъде бързо и строго да се преследват, а познатите да се арестуват.

28 март 1321 г. (10 април 1905 г.)

Битолски валия Хазим

30. Великото везирство не споделя разбиранията на Хилми паша за подсъдността на гръцките андарти

Висока Порта

Секретариат на

Великото везирство

№ 172

19 април 1321 г. (1 май 1905 г.)

Шифрована телеграма до Инспектората на румелийските вилаети

(Тескере до Министерствата на правосъдието и на вътрешните работи)

Отговор на предшествуващата телеграма. Целите и действията на минаващите границата гръцки разбойници са излезли вече вън от рамките на самоотбрана. Ако стрелят срещу царските войски и нарушават мира в страната, то и тяхното предаване на съд в извънредните съдилища, също като българските разбойници, отговаря на началата за ред и равноправие. Така че дошлите в с. Белкамен, Леринско, гръцки разбойници са от тоя род и трябва да се предадат на извънредните съдилища. В този смисъл излезе султанско ираде и се съобщи на Министерството на правосъдието. Направете потребното в случая.

31. Пътуването на г. Брайс, председател на Балканския комитет в Македония. Поверително нареждане

Висока порта

Секретариат на

Великото везирство

199719—527

Отговор на 30 август 1321 г. (12 септ. 1905 г. н. ст.)

Писмената Ви заповед от 28 август, че висшите интереси на държавата изискват да се направят всички възможни улеснения на г. Брайс, за да се завърне задоволен в своето отечество, както и телеграмата Ви от същата дата, като се правят нужните улеснения, тайно да се следи и да се направят невъзможни някои бунтовнически въздействия от негова страна, поверително предадох на трите румелийски вилаета и, когато г. Брайс пристигне, ще се постарая по възможност да поправя някои негови мисли.

30 август 1321 г.

Инспектор Хюсеин Хилми

Допълнение към телеграмата от 30 август:

Г. Брайс приключи своето пътуване в Скопския и Битолския вилаети, върна се в Солун и има среща с мене. Не зная дали е променил особеното си мнение за нас, обаче изказа задоволство и благодарност за своето пътуване; призна, че в страната ни царува ред и в разговора ни по въпроса за зверските отношения между християнските населения той употреби думи, от които явствува, че е променил донякъде неприязнените си чувства и мисли спрямо нас.

7 септември 1321 г.

20 септември 1905 г.

Румелийски инспектор Хюсеин Хилми

32. Смущение в Цариград от изявленията на Джеймс Брайс

Висока порта

Секретариат на

Великото везирство

До инспектора на румелийските вилаети

34 зил-кааде 1323, 6 януари 1321 г. (19 януари 1906 г.)

Напущайки председателския пост на Балканския комитет поради назначаването му за министър на Ирландия, г. Джеймс Брайс в една реч до г. г. членовете на Комитета много едностранчиво е предал своите впечатления и наблюдения от пътуването си в България и Румелия, като е дал и израз на своите добри чувства към българите. Тези неща са несъвместими с широките възгледи, с които той се гордее, и ясно изпъква неговата неприязненост към османската държава — плод на сляп фанатизъм. Някои вестници са предали неговата реч откъслечно, а „Таймс“ — изцяло. Преводът на тая реч и рапортът на лондонското ни посолство за нея изпращат Ви се тук приложени.

Известни са мненията и разбиранията на г. Брайс за правителството на Султана и неговите последни изявления не ни очудват; но както се вижда от някои подробности, дадени във в. „Таймс“, има две неща, които заслужават нашето внимание: едното е, че местните власти гледали със затворени очи на престъпните нападения на гръцките чети в Румелия, а при взимането на мерки за тяхното разпръсване властите нарочно правели грешки; второто е неговото пожелание чужденците да се намесят във реформирането на правосъдното дело.

Мнението, че гръцките чети не се преследват съществува в България, Сърбия, Румъния, Италия, па и в Германия; за да докажем и на дело неистинността на това твърдение, абсолютно се налага да се развие по-голяма дейност и строгост спрямо гръцките чети.

Същевременно налага ни се още, неспособните или провинилите се чиновници по правосъдието да се заменят с по-добри, да се бди постоянно за подобрение на съдилищата и да не се допускат деяния противни на правосъдието, даващи повод за оплаквания. Не се знае доколко днешните инспектори на съдилища съзнават бъдещите нужди. Дайте категорични нареждания да се вземат необходимите мерки в тези две отношения. Също и от Ваша страна постоянно да се следи за това.

33. Награждаването на Хилми паша с гръцки орден

Инспекторат

на румел. вилаети

№ 604

До Негово Височество Великия Везир

Скромно излагаме:

Когато бяхме в Битоля, гръцкият генерален консул в Солун г. Коромилас пристигна там и ми съобщи, че гръцкото правителството ме награждава с ордена на Спасителя първа степен. След като със съответни думи изказах задоволство от това награждаване, отговорих, че в едно време, когато българите и много зломишленици в Европа с лъжливи публикации и без това обвиняват отоманските чиновници, че са били благосклонно настроени към гръцките чети, награждаването ми с горния орден няма да направи добро впечатление, поради което не ще мога да доложа в Цариград и да поискам позволение да получа тоя орден. За сега не трябва да се оповестява награждаването ми с този орден.

Като пристигнах в Солун, научих се, че същия орден бил даден и на Негово Високопревъзходителство Рауф паша, солунския валия, комуто подробно обясних моя отговор на консула; решихме и той да отговори по същия начин. Горното долагам за сведение.

15 реджеб 1324 г. от Хеджира

22 август 1322 г. (1906 г.)

Инспектор на румел. вилаети Хюсеин Хилми

Шифрована телеграма до инспектора (26 август)

Вашия отговор на консула е уместен. Нужно е и Н. Високопревъзходителство Рауф паша да отговори по същия начин.

34. Директиви на гръцкия комитет до андартските чети след клането в Загоричани

Инспекторат на

румелийските вилаети

№

(Документ, заловен от турците и намерен в архива на Хилми паша)

До шефовете на всички гръцки чети в Македония

Издигнатите до небесата оплаквания по случай сражението (? б. н.) в с. Загоричани, създадоха пречки и мъчнотии на борбата ни в Македония. За да не се дава повод на османското правителство да предприема гонения срещу нас и тъй като от сега нататък хората, които се заловят, ще бъдат предавани на съд в специални военни съдилища (извънредните), додето се премахнат тези настроения и додето престанат протестите на консулите в Битоля, съветваме Ви да отбягвате всякакви инициативи и действия. Вменява се във Ваш дълг да не влизате в никакви нападения и сражения.

Но няма да се откажете от действия, целящи погърчването на българите, както ни показват резултатите от случката в с. Загоричани. Ще продължавате в това направление. Оставаме на Ваше усмотрение обстоятелството да не давате сражения. Ако българите се опитат да вършат престъпления с цел да си отмъстят, естествено, ще се защитавате. В такива случаи каквото направите, гледайте да става безшумно, не оставяйте подире си никакъв знак или следа, които биха дали повод на консулите да се оплакват.

От името на висшия съвет на Македонския гръцки комитет.

Подписът не се чете.

Б. н. Тоя документ в оригинал е изпратен от Хилми паша на великия везир с доклад № 627 от 18 юли 1906 г.

35. Власи сътрудничат на български чети

Главен инспекторат

на румелийските вилаети

№ 1453

208350—1037

До Негово Височество Великия Везир

Скромно излагаме:

Прочетохме почитаемото писмо на Ваше Височество от 2 януари 1906 г. под № 851 заедно с приложенията и за сведение ги изпратихме на трите румелийски вилаета.

Мнозина от власите, които са напуснали лоното на Патриаршията, се присъединяват към българския комитет и българските чети и заедно разбойничестват и се бунтуват. На този факт често се натъкваме в Битолския и Солунския вилает. Така миналата година в началото на месец декември от четата, която зверски уби 16 войници в с. Любеница, Гевгелийска околия, само една малка част бяха българи, а мнозинството бяха власи, отказали се от Патриаршията. Така че съобщението от генералното консулство в Букурещ, че румънският комитет се е обединил с българския, съпоставено с горното, отговаря на самата истина.

В предишните си донесения бях изтъкнал, че е голяма вероятността и румънците, за да засилят своята пропаганда, да почнат да образуват чети с престъпна цел. Трябва да се съжалява, че румънският комитет е приобщил своите усилия към българския, въпреки големите отстъпки и благодеяния, които османското правителство е направило на власите. Предоставям на Ваше Височество да реши въпроса дали да се обърне внимание на румънския посланик в Цариград.

25 Зилкаде 1323 г. от Хиджра

(Следва)