БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА!

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО

Имате ли нещо против, ако започна с цитат от моя роман „Целият свят е театър“? В него японецът Маса казва на Фандорин: „Всеки мъж решава сам дали е герой, или не е. Трябва да направиш избор и след това да не го променяш. Мъж, който първо е решил да бъде герой, но после е размислил, представлява жалка гледка“.

Ярък пример за такъв колапс е бягството на генерал Жорж Буланже (1837–1891), на когото съвременниците предричали съдбата на нов Бонапарт. Но Буланже не станал Бонапарт, защото в решаващия момент „малкият свят“, иначе казано - светът на личните привързаности и чувства, се оказал за генерала по-важен от Големия свят, в който няма място за лични сантименти.

Фотопортрет, направен от знаменития Надар

Блестящият и много млад за бавната в чинопроизводството френска армия генерал оглавил в Третата република реваншисткото движение, жадуващо да отмъсти на Германия за позора при Седан. Във върха на кариерата си той заемал длъжността военен министър. Уплашен от растящото влияние на Буланже, президентът го изпратил в оставка, но с това само увеличил популярността на „железния човек“. Цялата страна, и особено столицата, копнеела генералът да вземе властта в свои ръце и да се обяви за диктатор. Париж от края на 80-те години на XIX век тъгувал за „здрава ръка“. (До известна степен на Буланже приличаше нашият генерал Лебед от 1996 г., само че французинът, казано по съвременному, имал много по-висок рейтинг.)

Министър-председателят пробожда гърлото на опозиционния лидер

Случил се обаче един странен епизод, от който може да се предположи, че Буланже не бил толкова железен, колкото си мислели околните. През 1889 година той се бил на дуел с министър-председателя Флоке (о, трогателен деветнадесети век!). Всички очаквали храбрият генерал да наниже шейсетгодишния чиновник като пиле на шиш. Но се случило обратното: кабинетният плъх едва не изпратил великия мачо на онзи свят.

Публиката била ужасно изненадана, но простила това фиаско на своя кумир.

Последвалите събития обаче сложили край както на репутацията, така и на политическата кариера на генерала.

Маргьорит дьо Бонмен

В Париж започнали безредици. Тълпата крещяла под прозорците на генерала: „Буланже, поведи ни към Елисейския дворец!“. Правителството се готвело да бяга. Властта лежала в краката му, чакала Буланже да я вземе.

Но генералът бездействал. Така и не излязъл пред тълпата.

За това си имал причина – ето я, на снимката.

Както виждате, тази жена съвсем не прилича на фам фатал, но Буланже я обичал от много години. Маргьорит боледувала от туберкулоза и в онези мартенски дни състоянието ѝ се влошило рязко.

Ах, колко се харесало това на тогавашната преса!

Разкъсван между два свята, неспособен да се отдели от леглото на болната, генералът изпуснал момента.

Неговите противници се опомнили и издали заповед за арест. Все още не било късно всичко да се обърне, но Буланже се отказал от борбата. Качил се с любимата си на влака и напусна страната. Всъщност не толкова страната, колкото Големия свят, за да се озове в малкия. Движението на буланжистите претърпяло крах.

Маргьорит гаснела още две години. Останал без Големия и без Малкия свят, Буланже се застрелял на нейния гроб.

На камъка, под който лежат сега и двамата, според желанието на генерала, са изсечени имената им без фамилии и надписът: „Как можах да живея без тебе цели два месеца и половина?“

Всичко това е, разбира се, много възвишено и трогателно, но прав бил човекът от Големия свят, великият Клемансо, бивш съратник на нежния генерал: „Умря, както живя – като младши лейтенант“.

Той, тя, захвърлено знаме и счупена шпага – символи на безчестието

Макар че, от друга страна, какво ни засягат нас, днешните хора, политическите страсти на Третата република? Раздорите между буланжистите и републиканците ни вълнуват не повече от враждата между Монтеки и Капулети. А постъпката на човек, пожертвал всичко, за да озари последните месеци от живота на любимата си жена, ни вълнува и днес, нали?

(Следва)