БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА

Ако трябва да напиша роман за тази жена, заглавието със сигурност ще се получи по източному цветисто и пищно. Нещо като „Загадъчният живот и невероятната смърт на Махмуд Саади, известен на гяурите под името Изабел Еберхард“.

Нека първо ви преразкажа накратко биографията на това руско момиче (то живяло само 27 години) с неруско име – точно както я прочетох за първи път. И не повярвах на нищо, защото всичко изглеждаше абсолютно неправдоподобно. Започнах да се ровя, да се задълбочавам в подробностите, да разучавам парадоксите и се оказа, че всичко е било точно така. А що се отнася до загадките – повечето се изясниха, но някои си останаха неразгадани.

Роден език на Изабел бил руският, макар че така и не стъпила в Русия. Момичето е родено в Женева на 17 февруари 1877 година. Майка ѝ, съпруга на възрастен генерал от руската армия и самата тя (по тогавашните стандарти) вече доста не млада дама, се влюбила в учителя на децата си, бивш семинарист, и останала с него в чужбина завинаги. Представете си Одинцова и Базаров 15–20 години по-късно: заживяват на семейни начала и им се ражда момиче, късно дете.

Семейството, в което децата на генерала и децата на семинариста растели заедно, живеело в голяма, запусната вила.

Момичето било запленено от арабския Изток. Първо единият, а после и другият ѝ по-голям брат постъпили в Чуждестранния легион и заминали за Магреб; писмата им разпалвали нейното въображение. „Тъжният зов на Непознатото и Различното винаги ме е привличал“, ще напише по-късно Изабел.

Тя станала писателка на осемнадесет години. Започнала да публикува в парижки списания под мъжки псевдоним пикантна, мечтателна проза с ориенталска тематика още преди да е посетила Северна Африка.

Снимка от периода на мечтите за Изтока

През 1895 г. Изабел уговорила майка си да заминат за Алжир. И от този момент тургеневският роман за мечтателната девойка свършва и започват приказките на Шехерезада. Всеки факт е чудно чудо, дивно диво.

И двете руски поданички – и майката, и дъщерята (естествено, по инициатива на втората) – приели исляма. Потомствената дворянка Наталия де Мордер, по рождение Еберхард, на 59 години, взела името Фатма Манубия. А Изабел станала Махмуд Саади; оттогава почти винаги носела мъжко арабско облекло. В последвалите години Изабел-Махмуд:

– пътешества на кон, понякога сама, из целия Магреб;

– участва в антифренско въстание;

– постъпва в суфийското братство Кадирия (нещо немислимо и за европеец, и за жена);

– няколко пъти е експулсирана от френските военни власти за антиколониална пропаганда;

– става жертва на покушение – религиозен фанатик ѝ нанася няколко удара със сабя;

– става първата жена военен кореспондент в историята;

– омъжва се за войник арабин, с когото е принудена да бъде в постоянна раздяла заради своите странствания.

А за последния епизод от живота на Изабел Еберхард ще разкажа малко по-подробно, защото ми се стори направо фантастичен.

През есента на 1904 година, след поредната осеммесечна раздяла, Изабел се срещнала с любимия си съпруг в малкото градче Айн Сефра, намиращо се в пустинята в южната част на Алжир. Два часа след като съпрузите се събрали, в пустинята започнало наводнение и Изабел се удавила.

Когато прочетох за потоп в пустинята, у мене се породи твърдото усещане, че цялата тази житейска история е глупава мистификация. Тук всичко е само загадки:

1) Две европейки по собствена прищявка изведнъж вземат, че приемат исляма? Що за странен каприз? И възможно ли било изобщо подобно нещо?

2) Може ли да се повярва, че една жена година след година се е представяла успешно за мъж? Съдейки по портретите, крехката Изабел не приличала особено на хермафродит.

Това вече не са мечти: Изабел на път. Според мене, не прилича много на мъж

3) И изобщо: може ли една европейка да се представи за арабин? Какво, арабите такива идиоти ли са? Дори не могат да разпознаят чуждия акцент?

4) От какъв зор ще приемат маскираната бяла девойка за член на мистична секта?

5) И, разбира се, най-важното: да се удавиш, извинете, в пустинята? Където понякога е проблем дори да утолиш своята жажда?

Отговорите на тези справедливи въпроси са в следващата глава.

(Следва)