НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1995 г. / ИКОНОМИКА / РОБЪРТ ЛУКАС

Робърт Лукас (Robert Lucas)

15 септември 1937 г. - 15 май 2023 г.

Икономика

(За разработването и прилагането на хипотезата за рационалните очаквания, като по този начин преобразява макроикономическия анализ и задълбочава разбирането за икономическата политика)

Робърт Емерсън Лукас Младши (1937–2023) е американски икономист, смятан за една от най-влиятелните фигури в макроикономиката през втората половина на 20-ти век. Той е централна фигура в развитието на новата класическа макроикономика и е най-известен с въвеждането на теорията за рационалните очаквания в макроикономическите модели.

Работата му фундаментално променя начина, по който икономистите мислят за икономическата политика, инфлацията, безработицата и бизнес циклите.

Основен принос: Хипотеза за рационалните очаквания

За да разберем революцията, която Лукас предизвиква, първо трябва да знаем каква е била доминиращата теория преди него.

Преди Лукас: Адаптивни очаквания

До 70-те години на XX век повечето икономически модели (предимно кейнсианския) са използвали хипотезата за адаптивните очаквания. Според нея хората формират очакванията си за бъдещето (например за инфлацията) единствено на базата на миналия опит.

Пример: Ако инфлацията миналата година е била 3%, хората ще очакват тя да бъде около 3% и през тази година. Те "адаптират" очакванията си бавно, след като видят новите данни.

Революцията на Лукас: Рационални очаквания

Лукас твърди, че този подход е твърде наивен. Той предлага хипотезата за рационалните очаквания, според която хората са интелигентни, мислещи същества, които използват цялата налична информация, за да формират своите очаквания, а не само миналите стойности.

Какво включва "цялата налична информация"?

♦ Минали данни (както при адаптивните очаквания).

♦ Настоящи икономически условия.

♦ Обявените бъдещи политики на правителството и централната банка.

Пример: Ако инфлацията е била 3%, но правителството обяви мащабна програма за разходи, която вероятно ще "напечата" пари, хората няма да очакват 3% инфлация. Те ще предвидят, че новата политика ще доведе до по-висока инфлация (например 6%) и ще действат съобразно това очакване още днес – ще искат по-високи заплати, ще инвестират в активи, които ги предпазват от инфлация и т.н.

ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ РАЦИОНАЛНИТЕ ОЧАКВАНИЯ

Тази на пръв поглед проста идея има три огромни последствия за икономическата наука и политика.

1. Критиката на Лукас (The Lucas Critique)

Това е може би най-известният му принос. Критиката на Лукас гласи: "Наивно е да се опитваме да предвидим ефектите от промяна в икономическата политика изцяло на базата на исторически данни и връзки, наблюдавани в миналото. Когато политиката се промени, очакванията на хората също се променят, а това променя и тяхното поведение. В резултат на това старите исторически връзки се разпадат."

♦ Класическият пример е Кривата на Филипс. В миналото е съществувала стабилна обратна връзка: когато безработицата е ниска, инфлацията е висока, и обратно. Някои правителства са вярвали, че могат да "купят" по-ниска безработица, като приемат малко по-висока инфлация.

♦ Критиката на Лукас показва защо това е грешно: Ако едно правителство постоянно се опитва да стимулира икономиката, за да намали безработицата, хората ще започнат да очакват по-висока инфлация. Те ще поискат по-високи заплати, за да компенсират, и ефектът върху безработицата ще изчезне. В крайна сметка икономиката ще остане със същата безработица, но с много по-висока инфлация. Точно това се случва през 70-те години (т. нар. стагфлация), което доказва правотата на Лукас.

2. Твърдението за неефективност на политиката (Policy-Ineffectiveness Proposition)

Това е логично продължение на критиката. Според Лукас, ако една икономическа политика е систематична и предвидима, тя ще бъде неефективна за повлияване на реални променливи като производството и безработицата.

♦ Защо? Защото рационалните агенти (хора, фирми) ще я предвидят, ще я включат в очакванията си и ще променят поведението си така, че да неутрализират ефекта ѝ.

♦ Важно уточнение: Това не означава, че не работи  никаква политика. Неочакваните, шокови политики все още могат да имат реален ефект в краткосрочен план. Но систематичният опит за "фина настройка" на икономиката в стил Кейнс е обречен на провал.

3. Нуждата от микрооснови (Microfoundations)

Лукас настоява, че макроикономическите модели трябва да бъдат изградени върху солидни микроикономически основи. Това означава, че моделите на цялата икономика (макро) трябва да започват с ясно описание на поведението на отделните индивиди и фирми (микро) – как те взимат решения, оптимизират и формират очаквания. Това прави моделите по-здрави и надеждни, особено при анализ на промените в политиката.

НОБЕЛОВА НАГРАДА И НАСЛЕДСТВО

През 1995 г. Робърт Лукас получава Нобелова награда за икономика "за разработването и прилагането на хипотезата за рационалните очаквания, като по този начин трансформира макроикономическия анализ и задълбочава нашето разбиране за икономическата политика".

Неговото наследство е огромно:

♦ Модерна макроикономика: Почти всички съвременни макроикономически модели (като DSGE моделите) са изградени върху идеите на Лукас за рационалните очаквания и микроосновите.

♦ Централно банкиране: Работата му подчертава огромното значение на доверието (credibility) и прозрачността в политиката на централните банки. За да бъде ефективна, една централна банка трябва да управлява очакванията на хората, като комуникира ясно целите си и се придържа към тях.

♦ Край на наивния кейнсианизъм: Лукас слага край на идеята, че правителствата могат да управляват лесно икономиката чрез прости манипулации на съвкупното търсене.

В заключение, Робърт Лукас не просто добавя една нова теория. Той предизвиква фундаментална промяна в парадигмата, принуждавайки икономистите да гледат на хората като на интелигентни, мислещи напред същества, а не като на пасивни роботи, реагиращи само на минали събития.

РАЗКАЗАЛ: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов