АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА - ДОБРИЧ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава II. Действията на 1 конна дивизия в междината Силистра - Добрич

Започване на военните действия с румънците

карта 1: 200,000.

На 31. август в 9 ч. 45 м. сл. пл. се получи следната телеграма от командващия III. Армия:

„Войната против Румъния ще бъде обявена утре 1. септември. Пригответе всичко да бъде готово по първа заповед да почнете военните действия. № 4166".

Военните действия в същност почват по-рано.

След придвигването на конната дивизия към запад при с. Караджа - Ог, за подкрепа на 3. погранична рота са оставени 2-те колоездачни роти.

Тези роти, заедно с една рота от 8. пех. полк, започват военните действия, като на 31. август заемат ж. п. мост при ст. Ново Ботево, за да го запазят от разрушение. До вечерта моста е зает, всички опити на румънците да контраатакуват и вземат моста не успяват.

По нарежданието на армията, моста трябва да се заеме и охранява от частите на Варненския гарнизон, заради това началника на конната дивизия заповядва колоездачните роти да се приберат при дивизията.

Командира на 3. погранична рота донася, обаче, че ако колоездачите се оттеглят, левия фланг ще остане не зает и с това се рискува да се влоши положението, още повече, че се очаква нападение с сериозни сили от страна на противника.

Началника на конната дивизия се съгласява не само да остави колоездачите, но изпраща в подкрепа един ескадрон с 4 картечници (от 2. к. полк ротм. Кямилев). Това подкрепление пристига на 1. септември на време при моста, когато противника с превъзходни сили се готви да атакува защитниците му и със своята намеса попречва на противника да ги отблъсне и овладее моста, който остава невредим в наши ръце, с което се улесняват твърде много бъдещите действия в Добруджа.

Боят при Куртбунар

Карта 1:200000. Скица № 1.

2. септември

На 1. септември, към 6 ч. сл. пл., в щаба на дивизията се получава оперативна заповед по III. армия № 16, според която на 3. армия се възлага да атакува и овладее тутраканския тет-де-пон. За извършване тази атака се назначава 4. Преславска дивизия и 1. бригада от 1. Софийска дивизия.

Със същата заповед задачата на конната дивизия се определя: „С придадените и колоездачни и пехотни роти да настъпи по посока на Куртбунар и го овладее, като поддържа свръзка с 2. бригада от 1. Софийска дивизия. На дивизията се възлага да прекъсне съобщенията между Добрич и Силистра.

2. бригада от 1. пех. дивизия, според тази заповед, има „да настъпи по пътя с. Шарви, с. Аккаданлар, да завладее последното село и да го укрепи, да охранява фланга на армията от Силистра и поддържа свръзка с 1. конна дивизия".

С оперативна заповед № 5, от 1. септември 1916. г. движението на конната дивизия се урежда както следва:

§3.. „А" Разузнаване: 1) От 2 к. п. предна разузнавателна част един ескадрон с един картечен взвод, следва в посока с. Владимирово, с. Езерджа, с. Конак. Разузнава зоната ограничена от юг с границата от север с пътя с. Екисче, с. Мурдзук, с. Кованлък. Разузнавателната част да се установи в с. Конак, да прекъсне съобщенията Добрич - Силистра и обърне особено внимание към Добрич.

2) От 2. кон. полк един ескадрон с един картечен взвод следва в посоката с. Омурфака, Куртбунар, с. Караджа-Ат. Разузнава в зоната ограничена с пътя: с. Екисче, с Мурзук, с. Кованлък, (изключително) и дерето с. Кючук-Ахмед, с. Хотулджа, с. Акбунар. Да обърне особено внимание на шосето Силистра.

3) От Лейбгвардейски конен полк един взвод, при офицер, следва посоката с. Трупчулар, с, Шахинлар, с. Суджук. Разузнава в зоната западно от дерето с. Кючук-Ахмед, с. Хотулджа, с. Акбунар, като влезе в свръзка с ескадрона дивиз. конница на 1. пех. дивизия, който охранява фланга на 2. бригада от тази дивизия. Да обърне особено внимание на шосето с. Гюлер кьой - Силистра. Разузнавателните части да тръгнат в 5 ч. пр. пл. Дивизията следва в три колони:

1. Лява колона, майор Петков, от 16. п. полк, 2 роти и 4 пеши картечни ескадрона. Тръгва от с. Печели в 7 ч. 30 м. пр. пл., следва пътя с. Печели, с. Трупчулар, с. Буюкмахле, с. Кавурга, с. Коюнлукьой, с. Хотлуджа.

2. Средна колона, полковник Михайлов, Л. Гвардейски конен полк 4 ескадрона и 1 картечен ескадрон, 1. конен полк - 4 ескадрона и 2 картечни ескадрона, 1. конна батарея, радиотелеграфното отделение, всичко 8 ескадрона, 12 картечници, 6 оръдия, тръгва от с. Казалджилар в 6 ч. 30 м. пр. пл., следва пътя по дерето с. Бурханлар - източно от с. Трупчулар, с. Омурфака, с. Душтубак Куртбунар.

3. Дясна колона, полковник Табаков 6. кон. полк- 4 ескадрона, 1 картечен ескадрон, 2. кон. полк - 2 еск. 1 картеч. ескадрон, 1. и 3. колоездачни роти, всичко 6 ескадрона, 8 картечници, 2 колоездачни роти. Тръгва от с. Караманли в 6 ч. пр. пл., следва пътя с. Екисче, с. Кочмар, Куртбунар.

4. Преминаването на границата да стане с изненада, за да се заловят повече пленници.

5. Домакинските обози на частите да се съсредоточават в с. Караджа-Ог, след изминаването на частите, под командата на домакина на 2. конен полк, ротмистър Арнаудов. За движение напред да чакат нова заповед.

6. Частите ще продължават да получават хляб и дребни продукти от с. Курт-Дере.

7. Ранените да се изпращат с кола до с. Курт-Дере и от там по железницата - във вътрешността.

Бригадният лекар на 4. конна бригада да се разпореди да се открие там евакуационен пункт, като изпраща нужния персонал и материал.

8. Аз ще следвам с авангарда на средната колона.

(подп.) Н-к на 1. конна дивизия генер. Колев,

Н-к Щаба подполковник Кисьов".

За разрушение на телеграфните и телефонни връзки между Добрич и Силистра са изпратени в 6 ч. пр. пл. конно-пионерните взводове на 1. и 6. конни полкове пор. Салабашев и пор. Тянковски в посока с. Конак, с. Кара-Дурмуш.

Сутринта е облачна, мъглива, спомага скришното движение. Дясната разузнавателна част, ротмистър Кикименов атакува непр. постове южно от с. Владимирово и полуротата, която заема селото, изсича част от тях, другите се разбягват. Атакува около рота при с. Езирджа, разпилява я и продължава движението си към с. Конак, което заема преди 9 ч. сутринта. Прекъсва телеграфните и телефонни линии между Добрич и Силистра. Селата Конак-Куюджук и Кара-Пелит не са заети от противника.

Средната разузнавателна част, ротмистър Първанов, се натъква на по-силен противник; необходима е намесата на авангарда на средната колона, за да продължи настъплението си след заемането на с. Омурфака. С. Кочмар е заето от около 1 рота с картечници, окопани. Куртбунар е зает с около една дружина, която се е добре окопала южно и югоизточно от града с добре маскирани окопи, някъде с телена мрежа.

Началникът на дивизията с щаба минава границата в 7 ч. 40 м. и след заемане на с. Дущабак от авангарда на средната колона, след лично разузнаване, решава да плени неприятелската дружина в Куртбунар, като първоначално замисля обхода с лявата колона.

Изпратени са заповеди:

До началника на лявата колона „Средната колона дебушира от гората и зае с. Дущабак. Противникът заема с. Кочмар, гр. Куртбунар. Продължете пътя си с цел да обходите Куртбунар от запад. № 20, 2. IX. 1916. г. 11 ч. 20 м. пр. пл."

Впоследствие, понеже тази колона е далеч, за обход от запад се изпраща средната колона, която е под ръка, южно от града и се разчита повече на нейната подвижност.

На командира на 1. конна бригада (средната колона) - „Противникът заема с пехота и картечници Куртбунар и горичката ю. и. от него; батареята да открие огън, а вие с бригадата обходете противника, като се насочите през с. Хотулджа, с. Суджук за да пленим противника. № 21. 2. ІХ. 1916. г. 11 ч. 50 м. пр. пл."

До командира на 4. конна бригада (дясна колона) „Средната колона обхожда противника в посока с. Хотулджа, с. Суджук с цел да му пресече пътя и го плени. Обхождайте и вие с дясната колона северно от Куртбунар за да бъде резултатът по-решителен. № 22, 2. IX. 1916. г. 12 ч. 25 м."

На командира на 1/16 пех. дружина е изпратена нова заповед да продължи с ротите и пешите картечни ескадрони право на север към Куртбунар. Те пристигат и се развръщат на хребета, южно от града (при с. Коюнлюкьой) и вляво от батареята.

Противникът, обаче, забелязва навреме угрозата от обходните движения по фланговете си и след кратка съпротива, избягва в паническо бягство, на север към с. Бейбунар и с. Алфатар, като се укрива из горите, захвърля по пътя кола, раници, оръжие.

Дясната колона (без колоездачните роти, които не успяват да се присъединят) се насочва през к. 260 към с. Кара-Аптула, гдето е достигната от заповедта № 22, променя посока към запад, но противника вече е избягал.

Началника на средната колона, командира на 1. конна бригада донася: „Пресякох шосето Куртбунар с. Алфатар в 1 ч. 30 м. сл. пл. Неприятелските части отстъпиха в посока на с. Абдула, с. Кадърашик, с. Бейбунар. Взех мерки за охрана в посоките: Абдула, с. Гюлеркьой, с. Паша-Бали. № 15, 2.ІХ. 1916. г. 2 ч. 6 м. сл. пл. с. и. от к. 257."

Лявата разузнавателна част (поруч. Иванов) минава границата южно от с. Шахинлар, разгонва 1 взвод пехота от селото към Куртбунар и към 4.30 ч. сл. пл. е в с. Гюлеркьой, което е напуснато от противника.

Замисленото обкръжаване на противника, с обход по двата фланга с конницата и заслон от юг с пехота, картечници и батареята, не успява да се осъществи напълно; по голямата част от неприятелската дружина (1/23) успява да се изплъзне и избяга на север, като дава 165 пленени, между които 2 офицера и около 100 избити и изсечени, между които и 2 офицера. Загубите на конната дивизия са: убити 2 войника и 2 коня, ранени 1 офицер, 7 войника, 8 коня.

Вечерта конната дивизия занощува: 1. конна бригада, щаба на дивизията, конната батарея в Куртбунар; 4. конна бригада в с. Коджа-Олар, с. Кара Аптула, ротите с пешите картечни ескадрони в с. Хотулджа,

Разузнавателните части остават по местата си.

В числото на пленените влизат и 65 души войници, които началника на дивизията залавя лично с един разезд.

Пленяването им става по следния начин: с началник щаба на дивизията, към 1 ч. 30 м. сл. пл. наблюдават хода на боя от северната окрайнина на с. Коюнлюкьой. От тук забелязват един румънски офицерски патрул от 4 души, който се движи в посока на пътя с. Коюнлюкьой, Куртбунар. Началник щаба моли разрешение да догони патрула и да го залови.

Началника на дивизията му разрешава. Началника щаба, придружен от конния си ординарец, конника Митьо Зарчев, се впуска на галоп и на половин път между селото и града, в дола, достига патрула и с извадени сабли принуждават хората на патрула да вдигат ръце. Патрула е в състав 1 офицер, 1 подофицер и 2 войника.

В това време на началника на дивизията, останал също само с конния си ординарец, младшия подофицер Гълъбов Атанас, докладва войник от разезд на Гвардейския полк (7-8 човека), какво в дола, ю.з. от града, имало събрани около 1-2 роти румънци (навярно е заставата от с. Шахинлар - бел. автора).

Началника на дивизията събира разезда, повежда го към румънците, налитат в разсипан строй с извадени сабли върху тях и те, изплашени, вдигат ръце и се предават.

Когато началник щаба дохожда тук със своята група намира генерал Колев да говори по румънски на войниците от пленената и построена в разгънат строй полурота и ги успокоява. Те изслушват думите му с прояснени лица и с дружния вик: „Са траяска домну женерал“ (да живее г-н генерала).

От разпита на заловения поручик се узнава следното за разположението на румънците: 1) В Добруджа оперира III. румънска армия, под началството на генерал Аслан. 2) В състава на армията влиза V. корпус с резервните си части, а може би и част от II. корпус. 3) Разположени са: 35. п.п. с. Аккадънлар: 63. - с. Айдемир и с. Татарица; 23. - 1. дружина отстъпва от Куртбунар за с. Бейбунар, 2. дружина в с. Бейбунар, 3. дружина и 4. резервна дружина в с. Алмалоу; 38. и 78. при с. Калипетрово и с. Алмалоу; 7. стрелкови в с. Алфатар; 9. стрелкови - Балчик; 40. Добрич, 10. стрелкови с. Кобадин; 20. артилер. в Алфатар; 13. артилер. в с Кобадин(?); 18. артилер. по старата граница; 3. артилер. - в с. Калипетрово; в Силистра имало тежки оръдия, снети от укрепената линия при Серет. 4) Предполага се че има вече руски войски в Меджидие. 5) Всички части, изнесени напред получили заповед да се оттеглят към Силистра, 6) В Силистра се намира щаба на 9. пех. дивизия, началник на която е генерал Бесарабеску". (Донесение до командуващия III. армия № 2, 2. IX. 1916. год., 9 ч. сл. пл.). Тези сведения, както ще се види по нататък, не са напълно верни. - Според Константин Кирицеску - Военна библиотека № 38, „Войната в Добруджа", превод от Ат. Н., в Добрич по това време е 19. пехотна дивизия, под началството на Генерал Бесарабеску.

Боя при с. Кочмар и с. Конак

Скица № 2.

3. Септември

Със заемането на Куртбунар, дивизията постига един ценен успех, като прекъсва съобщенията между Добрич и Силистра.

За сега армията не иска повече. Според заповедта на командуващия III. армия № 4219 от 2. ІХ. 9 ч. 40 м. сл. пл., конната дивизия има: „да утвърди своето положение в Куртбунар и да наблюдава посоките: Куртбунар - Силистра, Куртбунар - Кобадин, Куртбунар Добрич, да прекъсне окончателно съобщенията между Силистра и Добрич и ж. п. линия Добрич - Кобадин да влезе в тясна връзка с п. бригада от 1. дивизия към Аккадънлар и в случай на нужда да ѝ съдействува".

С оперативна заповед по 1. конна дивизия № 6. от 3. ІХ. 1916. г., 8 ч. 30 м. пр. пл., въз основа на тази заповед от армията, се разширяват мерките по охранение и разузнаване, като дивизията остава групирана около града.

Съзнавайки важността на Куртбунар, противника на следния ден насочва значителни сили от Добрич да овладее наново града.

Настъплението на противника към запад е проследено от начало от разузнавателния ескадрон на ротмистър Кикименов, като впоследствие бива засилен с още един ескадрон - 2. под началството на командира на дивизиона на майор Ал. Марков.

Срещу разузнавателната част противника развръща 2 дружини, които подкрепя с артилерия, главните сили следват в колона, дълбочината на която е около 5 клм.

Догдето разузнавателната част разузнава и задържа противника, назрява решението, как да се действува срещу него. Началника на дивизията към 11 ч. пр. пл. решава :

Да задържи противника при с. Кочмар със заслон от 2-те роти на 1/16 пех. дружина, 1. колоездачна рота, пешите картечни ескадрони и конната батарея и да го атакува от север с конницата.

В изпълнение на това решение са изпратени: началник щаба на дивизията подполковник Кисьов при командира на 4. конна бригада в с. Кара-Аптула да му обясни задачата и насочи бригадата към с. Кочмар; старшия адютант-майор Соларов, с двете роти 1/16. пех. дружина, пешите картечни ескадрони и конната батарея, да настъпи от Куртбунар към с. Кочмар; сам началника на дивизията тръгва с 1. конна бригада (Л. Гв. п. 1. и 2. е-н от 1. конен полк) за към с. Кочмар.

Към 2 ч. 30 м. сл. пл. двете конни бригади (без 2. кон. полк) са групирани северно от хребета, по който минава пътя-с. Дущабак, с. Бейбунар; пехотните роти с пешите картеч. ескадрони настъпват в длъж на пътя Куртбунар, Кочмар и постепенно се развръщат прикрито срещу неприятелските пехотни части около с. Кочмар. На техния леви фланг се спешават и разполагат на позиция и к. к. ескадрони на 6. и 2. к. п.

За сега армията не иска повече. Според заповедта на командующия III. армия № 4219 от 2. ІХ. 9 ч. 40 м. сл. пл., конната дивизия има: „да утвърди своето положение в Куртбунар и да наблюдава посоките: Куртбунар - Силистра, Куртбунар - Кобадин, Куртбунар Добрич, да прекъсне окончателно съобщенията между Силистра и Добрич и ж. п. линия Добрич - Кобадин да влезе в тясна връзка с п. бригада от 1. дивизия към Аккадънлар и в случай на нужда да й съдействува".

С оперативна заповед по 1. конна дивизия № 6. от 3. ІХ. 1916. г., 8 ч. 30 м. пр. пл., въз основа на тази заповед от армията, се разширяват мерките по охранение и разузнаване, като дивизията остава групирана около града.

Съзнавайки важността на Куртбунар, противника на следния ден насочва значителни сили от Добрич да овладее наново града.

Настъплението на противника към запад е проследено от начало от разузнавателния ескадрон на ротмистър Кикименов, като впоследствие бива засилен с още един ескадрон 2. под началството на командира на дивизиона на майор Ал. Марков.

Срещу разузнавателната част противника развръща 2 дружини, които подкрепя с артилерия, главните сили следват в колона, дълбочината на която е около 5 клм.

Догдето разузнавателната част разузнава и задържа противника, назрява решението, как да се действува срещу него. Началника на дивизията към 11 ч. пр. пл. решава :

Да задържи противника при с. Кочмар с заслон от 2-те роти на 1/16 пех. дружина, 1. колоездачна рота, пешите картечни ескадрони и конната батарея и да го атакува от север с конницата.

В изпълнение на това решение са изпратени: началник щаба на дивизията подполковник Кисьов при командира на 4. конна бригада в с. Кара-Аптула да му обясни задачата и насочи бригадата към с. Кочмар; старшия адютант -майор Соларов, с двете роти 1/16. пех. дружина, пешите картечни ескадрони и конната батарея, да настъпи от Куртбунар към с. Кочмар; сам началника на дивизията тръгва с 1. конна бригада (Л. Гв. п. 1. и 2. е-н от 1. конен полк) за към с. Кочмар.

Към 2 ч. 30 м. сл. пл. двете конни бригади (без 2. кон. полк) са групирани северно от хребета, по който минава пътя-с. Дущабак, с. Бейбунар; пехотните роти с пешите картеч. ескадрони настъпват в длъж на пътя Куртбунар, Кочмар и постепенно се развръщат прикрито срещу неприятелските пехотни части около с. Кочмар. На техния леви фланг се спешват и разполагат на позиция и к. к. ескадрони на 6. и 2. к. п.

Противника има западно и северно от селото Кочмар и в Бекир Махле около една дружина в разсипан строй в селото и в източната му окрайнина още една дружина; по на изток, на хребета западно от с. Конак-Куюджук, се виждат 2 оръдия и др. пехотни части в колона.

По противника първа открива огън конната батарея, която заема позиция по взводно на левия и десния фланг на ротите, а третия ѝ взвод първоначално около к. 260.

Противника, който се опитва да настъпи към запад и север от селото, е срещнат от силния внезапен и близък картечен огън на 24 картечници. Той трепва, разколебан е и почва да отстъпва към селото.

Началника на дивизията оформява окончателно плана за действие: 1. конна бригада да атакува авангардните дружини и ги унищожи; 4. конна бригада главните сили, за да не им позволи да се намесят и облекчат положението на авангарда; пешите части - да продължат настъплението си, за да заангажират и задържат по фронта противника. Пращат се съответните заповеди.

Към 3 ч. сл. пл., когато 1. конна бригада се спуска в с. и. райнина на с. Кочмар, началника на дивизията, който с началника на щаба си наблюдава действията от кръстопътя с. Дущабак, с. Байрам бунар и с. Кочмар, с. Карааптула, заповядва на този последния да догони командира на 4. конна бригада, който с 6. конен полк е вече в движение по посока на главните сили на противника, да му предаде заповедта: „1. конна бригада атакува вече авангарда на противника, 4. конна бригада да атакува главните сили, началника на дивизията сам ще нареди полковник Брадинов с полка си да догони бригадата“. Началника на дивизията добавя „ще следите за изпълнението и ще дадете тласък,.. аз ще отида с 1. конна бригада“.

Ескадроните на 1. конна бригада се насочват по дола между с. Кочмар и с. Конак Куюджук и настигат противника ю. и. от с. Кочмар. Налитат върху него с бесен устрем и извадени сабли. Атакуващи и атакувани се смесват. Едни от ромънците вдигат ръце и се предават, други се прикриват из храстите и продължават стрелбата, трети, по здраво държани от своите началници, взимат заплашително положение, като търсят да обкръжат някои по-малки групи конници.

Борбата продължава упорита, кървава.

Вкарването на последните средства (взводове, прикритие на щандарта, ординарци при командирите на полковете), личния пример на началниците начело с полковите командири, присъствието на началника на дивизията, подкрепата на артилерията и на пешите части, които минават през селото и настъпват към изток, туря край на бората, вълните на която се отнасят към с. Екисча и с. Езирджа.

Неприятелските дружини са напълно унищожени — изсечени, или пленени.

През това време началник щаба на дивизията догонва командира на 4. конна бригада, която на чело на 6. конен полк се движи в посока на пътя за с. Байрамбунар.

Предава му заповедта: „Полка, южно от селото мени посока към юг и следва отначало дола към с. Конак-Куюджук, а по-после към к. 268., с. Конак, с. Карапелит“.

Началник щаба отива към авангардния ескадрон (3. на ротмистър Берборов). В челен отряд е коннопионерния взвод на 2. конен полк - поручик Манов Евгени.

Напредвайки към к. 268. на ротм. Берборов предават устно донесение от охранителен разезд, какво южно от шосето имало неприятелска конница около полк. Началник щаба го успокоява, че според получените до сега сведения у противника няма толкова конница.

При к. 268. челния отряд спешва и открива огън по неприятелската пехотна колона, която е на шосето за с. Конак и по на изток. Ескадрона Берборов се разсипва, вади сабите и на галоп отива в атака към опашката на колоната. Срещнат е отначало с пушечен огън от патрулите из царевицата, а след това от силен пушечен и картечен огън на противника, който бърза да се развърне. Към дясната половина на ескадрона, гдето галопира ескадр. командир, се зачуват викове „неприятелска конница в дясно“! Дясно фланговата част на ескадрона заедно с ескадронния командир се поколебава и отстъпва.

Лявата половина, пред която отива началник щаба на дивизията, продължава движението. На ротмистър Берборов е пратена заповед да се присъедини към ескадрона си.

Огъня на противника става все по-силен. Ескадрона търпи тежки загуби, неговите редове се разреждават, стопяват все повече и повече. Подполковник Кисьов е ранен, след малко време коня му е тежко ранен и спира.

Принуден е да слезе от него. През това време напред към противника прелитат ескадроните на ротмистър Сарафов и ротмистър Шишков, на чело на командира на полка полковник Вуйчев.

Огъня на противника, който е успял да се развърне във верига, северно от шосето, отваря широки празнини в редовете на атакуващите; ранени са: полковник Вуйчев, ротмистър Сарафов, ротмистър Шишков. поручик Манов Ев., подпоручик Бъчваров, но въпреки всичко, здравите още ездачи достигат редовете на противника и секат. В дясно (от южна страна) от шосето атакува ескадрона на ротм. Берон. Убит е подпоручик Гешанов.

Неприятеля открива срещу ескадроните на 6. конен полк и артилерийски огън от батареи, разположени негде западно от с. Кара-Пелит и под негово прикритие отстъпва към изток. Полка, по сигнала сбор, бавно се събира към с. Конак-Куюджук. Ескадрона от 2. конен полк на ротмистър Кямилев, който пръв пристига, получава заповед от бригадния командир да преследва противника и прибере изостаналите ранени. Другите ескадони - 2. и 3., спешени при с. Кочмар, след оттеглянето от с. Конак закъсняват. 4. ескадрон ротм. Първанов, е от предния ден в разузнаване южно от Силистра.

Резултатът от тези две атаки, водени с пълна храброст и готовност за самопожертвувание, но при различна огнева подготовка и положение на противника е:

Двете авангардни дружини са унищожени и пленени; дружините от главните сили отстъпват към Добрич; противника изоставя в биваците си при с. Карапелит раниците на една дружина, кухни и обози, а към Добрич 2 ракли и 1 оръдие.

В този ден дивизията има: убити офицери 1, войници 53, коне 135; ранени офицери 6, войници 97, коне 77.

От тези загуби на 6. конен полк се падат:

убити офицери 1, ранени 5.

убити войници 40, ранени 63.

убити коне 135, ранени 77.

Противника изгубва около: 1035 души пленници с 13 офицери и около 600 души убити, между които 4 офицери.

Потресата у румънците от тази им несполука е толкова голяма, че още същата вечер напущат Добрич, който на другия ден, без гръмване на пушка, е зает от частите на Варненския укрепен пункт.

Константин Кирицеску обяснява това напускане на Добрич така: „Превъзходството на противника и застрашаването, че Добрич може да бъде обходен от с. з. от многочислени колони, накарват началника на 19. дивизия да вземе най-крайното решение". Силните колони, които можеха да дойдат от северозапад са само тези на конната дивизия. Страхът от тях, става причина, началника на 19. дивизия да вземе подобно решение, страх предизвикан от разгромяването и паниката на една от бригадите на дивизията му.

Дали конната дивизия е имала срещу себе си само 2-3 дружини, или по-големи части до бригада, ще стане ясно от долеизложеното.

Ротмистър Кикименов, началник на разузнавателния ескадрон в посока на шосето Куртбунар - Добрич, с № 27. от 3. IX. 1916. г. 10 ч. 20 м. пр. пл. донася:

Началнику 1. конна дивизия

гр. Куртбунар

Неприятелски пехотни части около две и повече дружини с взвод (2 оръдия) артилерия, във вериги, поддръжки и зад тях колони, настъпват по шосето с. Конак-Куюджук, Кочмар.

Ескадронът ги застави с картечниците си да се развърнат в боен ред и след разкриване на силите им, обстрелян от артилерията, отстъпи в с. Кочмар.

В момента артилерията излиза на позиция южно от с. Конак Куюджук. Колона около 1 рота настъпва към к. 260., северно от с. Екисче, по посока на с. Трупчолар.

Сега пристигна майор Марков.

Командир 1. разузнавателен ескадрон.

Ротмистър Кикименов.

Майор Марков по-късно праща следното донесение:

„Противникът с около две дружини зае в боен ред платото от двете страни на шосето Кочмар, Конак Куюджук. В този момент настъпва към долът. Ще го задържам с огън.

Другите части от противника и артилерията са прикрити около с. Конак-Куюджук № 27., с. Кочмар 3. ІХ. 11 ч. пр. пладне.

Майор Марков Ал..

От началника на самостоятелния разезд вахмистър Ф. Ангелов.

Командиру дивизиона

(Майор Марков).

Забелязах една колона, която в 12 ч. главата ѝ беше излязла на 1 км. западно от с. Конак, а опашката ѝ е през с. Езирджа, има много обози. Към с. Екисче има силни разезди. № 1. Височината източно от с. Умурфака 3. ІХ 12 ч. - Началник на самостоятелния разезд.

Вахмистър Ф. Ангелов.

В разпорежданията си началникът на дивизията преценява развърналите се срещу него 2 дружини за авангард на колоната, която се движи по-нататък към с. Конак и според това решава да атакува, откъсне и унищожи този авангард с 1. конна бригада, а на 4. конна бригада дава заповед да атакува главните сили и не им позволи да облекчат положението на авангарда. Заловените и избити ромънци са от авангардните дружини, атакувани от 1. конна бригада при с. Кочмар. 6. конен полк атакува главните сили на противника (колоната) при с. Конак и с. Карапелите и там понася тежки загуби.

При наличността на това разпределение на неприятелските сили: две дружини с артилерия в авангард и колона, дълбочината на която е 5 км. на тези две атаки отделни по пространство и време и крайния успех на действието на конната дивизия през този ден противника в паническо бягство да отстъпи и още същата вечер да изпразни Добрич, всеки може да направи своето заключение дали конната дивизия е действала само срещу 2-3 дружини, дали този успех на конната дивизия не е един съкрушителен удар, върху противника, дали тези действия са имали някакво значение за последващите действия в Добруджа, като отдават в ръцете на нашето командване гр. Добрич.

Дали отстъплението на румънците от Добрич става под натиска на войските от Варненския укрепен пункт ще се види от следното: през този ден началникът на Варненския укрепен пункт, за съдействието на конната дивизия, насочва разузнавателни отряди към Добрич.

Тяхната среща с противника дава боя при с. Баладжа, в който от наша страна вземат участие: 1 пехотна дружина и 1 батарея; неприятелски 4 дружини, 2 батареи, 2 ескадрона. Загуби наши: убити 3, ранени 26; неприятелски: убити 10-15, ранени около 80.

(Следва)