ГАЙ ЮЛИЙ ЦЕЗАР – ВЕЛИКИЯТ ВЛАДЕТЕЛ НА РИМ / ЧАСТ ВТОРА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: Павел НИКОЛОВ

Годините на управление на Цезар променят Рим и целия ход на европейската история за столетия напред. Републиканската, колегиална форма на управление отстъпва за дълго място на едноличното властване на императори, монарси и диктатори.

ДО ТУК: ЧАСТ ПЪРВА

(продължение)

Завоеванията на Цезар

Нарбонска (съвременният регион Прованс във Франция) и Цизалпийска Галия, които Цезар получил през 59 г. пр. н. е., се превърнали в плацдарм за завладяването на останалата част от Галия, която римляните наричали Космата. В съвременните граници това е територията на Франция и части от страните от Бенелюкс. Осемгодишната война на Римската република и нейните легиони срещу галските племена се превърнала в трамплин към властта за властолюбивия Юлий Цезар.

Галската война

Военната кариера на Цезар преди Галия била доста кратка и затова той нямал значителен боен опит. До 58 г. пр. н. е. Гай Юлий бил преди всичко политик. Нещо повече, Цезар знаел изключително малко за земите, които трябвало да завладее. Местните племена, географията, особеностите на климата – всичко това се наложило проконсулът да учи от нулата по време на безкрайните военни походи.

Кампанията срещу хелветите и свевите

Когато Цезар заел длъжността наместник в Галия, германските племена свеви, начело с вожда Ариовист, имали особен авторитет. Свевите дошли от Швабия по покана на едно от враждуващите помежду си галски племена – арверните. Скоро свевите покорили келтските племена.

Натискът на германците принудил племето на хелветите, което живеело на територията на съвременна Швейцария, да се придвижи на запад, към земите на Рим. Цезар обаче не бил доволен от нахлуването на варварите в Нарбонска Галия, въпреки че хелветите поискали от него разрешение за мирно преминаване през провинцията.

Още в първата година на своето проконсулство Юлий Цезар събрал набързо пет легиона, които добавил към единствения, с който вече разполага. Когато проконсулът се върнал в своята провинция, хелветите вече били преминали в земите на съюзното на Рим племе едуи. Цезар пресякъл Рона и атакувал скоро ариергарда на преселниците. Тъй като все още неопитният Цезар не се погрижил предварително за продоволствията, римските войски били принудени да отстъпят към съюзния град Бибракте. Хелветите преценили това като отстъпление на преследващите ги римляни и решили да дадат генерално сражение. В битката при Бибракте варварите били разбити. Легионерите избили множество хелвети, а останалите се разбягали. В хода на последвалите преговори хелветите се съгласили да се завърнат в земите си, оставяйки на римляните заложници. По този начин пълководецът създал буферна зона между своята провинция и свевите.

Гърците, а по-късно и римляните, наричали варвари всички чужденци, които не говорели техния език. В Китай символ на разделението между уседналите китайци и варварите номади станала Великата китайска стена.

Ариовист и неговите съплеменници били повикани първоначално като наемници, но скоро подчинили местните келтски племена и започнали да събират от тях данък. След победата над хелветите Цезар събрал представители на всички племена от Келтика. На съвета те решили да се противопоставят заедно на Ариовист, който продължавал да потиска галите. Цезар предложил на келтите да спрат да плащат данък на германците, след което свевите нападнали галите. Чрез посредници Ариовист отказал да се подчини на условията на Рим. Скоро Цезар научил, че голям брой германци се готвят да прекосят Рейн, за да помогнат на своите съплеменници.

Схватка на римляните с галите

Цезар се отправил към Везонтион – град на секваните, които били съюзници на Рим. Там той организирал снабдяването на армията, а след това потеглил към лагера на Ариовист. По време на преговорите Цезар предявил на Ариовист следните изисквания: да не воюва с едуите и да не се преселва отвъд Рейн в Галия. Предложенията му били отхвърлени. По време на преговорите римските войски били атакувани от германската конница. Има мнение, че срещата била организирана от свевите, за да убият Цезар. В продължение на пет дни свевите предприемали малки нападения, които им позволили да отрежат римския лагер от постъпващите продоволствия и да унищожат малкия лагер на проконсула. Но германците изгубили основното сражение и отстъпили отвъд Рейн, който оттогава се превърнал в граница между римляните и варварите. Рим успял да разпростре господството си над народите, които го молели за защита и помощ.

Покоряване на белгите

Година по-късно Цезар получил съобщение, че белгите се готвят да нападнат приятелски на Рим племена и да подкопаят авторитета на републиката. През пролетта на 57 г. пр. н. е. той събрал още два легиона, с което общият им брой достигнал осем, въпреки че на проконсулите било позволено да има само четири. След като договорил неутралитета на някои племена, настроил втори едни срещу други, а от трети получил продоволствия, пълководецът се отправил срещу врага.

Цезар разбил обединените сили на противника при Краон и го преследвал чак до Новиодун – главния град на суесионите. Беловаките капитулирали, амбианите сложили оръжие. В края на лятото проконсулът атакувал други племена на белгите, които също били разбити и се предали. Множество варвари били избити, а останалите били продадени в робство. По този начин войната помагала да се напълнят кесиите на триумвирите.

Галските племена в началото на Галската война

По същото време синът на триумвира Публий Лициний Крас повел поход срещу племената, живеещи по долното течение на Лоара и атлантическото крайбрежие на Галия. Всички те признали без съпротива властта на Рим. Така през август 57 г. пр. н. е. Галия се оказва фактически покорена. Но до превръщането на Келтика в римска провинция имало още много време.

По време на кампанията Цезар издал две книги от „Записки за Галската война“ – бестселър за своето време, в който авторът описвал цветущо своите подвизи. По този начин той укрепвал влиянието си и печелел популярност във Вечния град.

Венетите и Аквитания

През 56 г. пр. н. е. на Цезар му се наложило да усмири въстаналите венети. Основният проблем се състоял в това, че проконсулът не разполагал с флот, способен да блокира вражеските градове откъм морето. Венетите, от своя страна, имали платноходни съдове, по-подходящи за морските вълни и приливите, отколкото гребните кораби на римляните. Като построил набързо флот, Цезар разбил венетите в решаваща морска битка. Приближавайки се до варварските кораби, римляните режели въжетата на платната им, лишавайки ги от движение. След това легионерите вземали корабите на венетите на абордаж и довършвали противника в познатия им пеши бой. Водачите на племето били избити, а цялото население било продадено в робство.

Междувременно Публий Крас разбил останалите независими аквитански племена, които били принудени да признаят властта на Рим.

Експедиции в Германия и Британия

През 55 г. пр. н. е. Юлий Цезар разбил германците, преминали Рейн. С помощта на първия в историята мост над тази голяма германска река, построен за 10 дни, легионите се прехвърлили на другия бряг. Проконсулът обаче не се задържал там и в края на лятото предприел разузнавателен десант в Британия. Поради слабата си подготовка само след месец римляните трябвало да се оттеглят. На следващата година Цезар решил да повтори експедицията, но и този път не постигнал големи победи или завоевания. Въпреки това пълководецът рапортувал в Рим за победа.

В края на 54 г. пр. н. е. племената на белгитe въстанали срещу римското господство. Те успели да избият няколко хиляди римляни, като ги примамили извън укрепленията. През 53 г. пр. н. е. Гай Юлий Цезар провел наказателни експедиции срещу белгските племена, а през лятото осъществил втори поход в Германия, като отново построил (и пак разрушил при отстъплението си) мост над Рейн. Недостигът на войски оказал влияние. Виждайки неуспехите на Цезар в Германия и научавайки за конфликта му със Сената, галите решили да се опитат да прогонят от земите си амбициозния проконсул и неговите легиони.

Присъединяването на Галия

През зимата на 52 г. пр. н. е. галите избили римските граждани в Кенабум (Орлеан). Започнало въстание на обединените келтски племена под предводителството на Верцингеторикс. Галите отрязали пътя на Цезар, който се намирал в Нарбонска Галия, от легионите му на север. Въпреки това проконсулът успял с помощта на заблуждаваща маневра да се съедини с основните си сили. Цезар, имитирайки отстъпление, примамил вожда на галите в земите на родното му племе. Това позволило да бъдат локализирани военните действия и да не се разтеглят легионите.

Още от първите етапи на въстанието Верцингеторикс използвал тактиката на „изгорената земя“: галите се криели в големи, добре укрепени градове, като преди това опожарявали малките селища и полетата. Въпреки че римляните успели да превземат няколко такива града, при опита си да завземат Герговия, столицата на Галия, претърпели поражение.

С поредната си хитра маневра Цезар блокирал Верцингеторикс в добре укрепената крепост Алезия. Превземането на града било трудно, затова диктаторът заложил на изтощението – продоволствията на обсадените стигали само за три месеца. Около Алезия римляните изградили фортификации, които не позволявали нито контраатака от града, нито вдигане на обсадата отвън. Галският водач призовал на помощ всички галски племена. Във финалната битка пристигналите келтски подкрепления се разбили в римските укрепления. На следващия ден Верцингеторикс се предал. В компанията на сестрата на Клеопатра и на царя на Нумидия той вървял зад колесницата на Цезар по време на неговия триумф. След това галският пълководец бил убит.

Верцингеторикс хвърля оръжията си в краката на Цезар

През 50 г. пр. н. е. изтекли проконсулските пълномощия на Цезар в Галия. Към този момент пълководецът успял не само да превърне тази обширна област в нова провинция на Рим, но и да си спечели безспорен авторитет сред легионерите и славата на победител сред жителите на Рим.

(Следва)