ГАЙ ЮЛИЙ ЦЕЗАР – ВЕЛИКИЯТ ВЛАДЕТЕЛ НА РИМ / ЧАСТ ТРЕТА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: Павел НИКОЛОВ

Годините на управление на Цезар променят Рим и целия ход на европейската история за столетия напред. Републиканската, колегиална форма на управление отстъпва за дълго място на едноличното властване на императори, монарси и диктатори.

ДО ТУК: ЧАСТ ПЪРВА / ЧАСТ ВТОРА

(продължение)

Главните деяния на Гай Юлий Цезар (таблица)

Дипломатическа мисия при царя на Витиния Никомед IV	80 г. пр. н. е.	На Цезар е поръчано да убеди царя на Витиния да предаде на римляните част от флота си за превземането на град Митилена.	Младият патриций успява да получи флота от царя, благодарение на който Рим превзема града на остров Лесбос. Впоследствие се появяват слухове за близки отношения между царя и Гай Юлий.
Първа военна длъжност — военен трибун	71 или 72 г. пр. н. е.	Не се знае със сигурност как Цезар е използвал назначението си.	Смята се, че като военен трибун е участвал в потушаването на въстанието на Спартак и тогава се сприятелил с бъдещия си покровител Марк Крас.
Цезар — квестор в Далечна Испания	69 г. пр. н. е.	Цезар отговарял за финансовото управление на провинцията и помагал на наместника.	Гай Юлий изучава географията и манталитета на жителите на региона, което в бъдеще ще изиграе роля при унищожаването на привържениците на Помпей там.
Надзорник на Апиевия път	66 или 65 г. пр. н. е.	Цезар ремонтира на собствени разноски най-важния път в Рим. Кредитор на политика бил Крас.	Щедрата реконструкция на пътя му носи първата популярност сред гражданите. Името му става все по-известно.
Длъжността курулен едил	66 г. пр. н. е.	Цезар организира грандиозни игри, занимава се активно с благоустройството на града, изграждането на нови и ремонта на стари сгради.	Пищните празници, организирани с невероятен разкош, били любимото развлечение на римляните. Цезар става все по-знаменит.
Избиране за пожизнен велик понтифик (pontifex maximus)	63 г. пр. н. е.	За да спечели изборите, на Цезар се налага да подкупи мнозина. Тъй като той вече се ползвал с определено уважение, кредиторите не се скъпели на заеми.	След назначението си Цезар можел да участва в гражданския и дори във военния живот на Рим.
Наместник в провинция	61 г. пр. н. е.	Цезар получава длъжността пропретор в Далечна Испания.	За една година успява да изплати част от дълговете си към своите кредитори и да потуши въстанията на местните жители, недоволни от римската власт. Цезар провежда редица реформи в провинцията.
Първият триумвират	59 г. пр. н. е.	Помпей, Крас и Цезар решават да се подкрепят взаимно и да се борят срещу републиканския Сенат.	Съюзниците подпомагат взаимно назначенията си на важни длъжности и помагат на лоялни политици да заемат високи постове.
Избиране за консул	59 г. пр. н. е.	Цезар получава длъжността, като се отказва от триумфа, който му се полага за успехите в Испания. Консулът е най-висшата длъжност в Рим.	Като консул Цезар развива бурна административна дейност и прокарва няколко закона, изгодни за триумвирите.
Наместник в Галия	58 г. пр. н. е.	Получава за управление три провинции: Нарбонска Галия, Илирик и Цизалпийска Галия.	Въпреки закона, назначението на проконсула не за една година, а за пет. Цезар разполага с три легиона — по един във всяка провинция.
Война с хелветите и свевите	58 г. пр. н. е.	Хелветите бягат от преселението на германите. Свевите контролират местните келтски племена и не се подчиняват на Рим.	Цезар разбива както хелветите, така и германите и утвърждава ролята на Рим като главен защитник и единствен източник на власт в Галия.
Въстанието на галите	52 г. пр. н. е.	Възползвайки се от политическата нестабилност в Рим, галите решават да изгонят римляните от земите си и излизат с общ фронт.	Цезар увеличава броя на легионите си, а в Рим действат активно неговите съюзници, благодарение на които срокът на проконсулството му е удължен с още 5 години.
Обсадата на Алезия	52 г. пр. н. е.	Цезар блокира водача на галите и разбива силите му.	Галската съпротива е сломена, а Галия става римска провинция. Цезар печели лаврите на победител и се превръща в най-влиятелният политик в Рим, подкрепян от верни войски. По време на войната Цезар става невероятно богат.
Преминаването на Рубикон и началото на Гражданската война	49 г. пр. н. е..	Цезар влиза в борба за власт със Сената и Гней Помпей.	Верните на диктатора легиони разбиват вражеските войски, а в Рим е създаден Сенат, контролиран от Цезар.
Битката при Фарсала	48 г. пр. н. е.	Решителното сражение между Цезар и Помпей.	Помпей губи и е принуден да избяга в източните провинции. Обезглавен в Египет.
Подкрепа за Клеопатра в борбата за трона	47 г. пр. н. е.	Цезар подкрепя царицата в претенциите ѝ за власт в Египет.	Клеопатра става вярна наместничка на Рим.
Битката при Тапс	46 г. пр. н. е.	Остатъците от привържениците на Помпей събират сили в Северна Африка.	Цезар разбива врага и провежда в Рим четири блестящи триумфа.
Установяване на еднолична власт	45 г. пр. н. е.	Юлий Цезар съсредоточава цялата власт в своите ръце. Диктаторските му пълномощия са удължени пожизнено. Към тази длъжност се добавят и други: пожизнен народен трибун, император, велик понтифик и проконсулски империум.	Съсредоточаването на безгранична власт в ръцете на Цезар води до недоволство сред аристокрацията, която желае да се върне към републиканската форма на управление. Резултатът е заговор и убийството на Цезар.

Цезар и Клеопатра

Цезар успял да участва не само в своята гражданска война за власт, но помогнал и на Клеопатра да победи в нейната борба за трона на Египет. Интимната им връзка носела своите репутационни рискове. Въпреки това всички победи на диктатора, включително и тези на любовния фронт, се посрещали с одобрение в Рим.

Според завещанието на Птолемей XII, след смъртта му властта в Египет трябвало да премине към Клеопатра и нейния по-малък брат Птолемей. Но младежът и неговите съветници имали свои планове. На Клеопатра се наложило да напусне Александрия и да наеме войски в Сирия. Лагерите на противниците се разположили от двете страни на границата.

По това време Помпей избягал от Цезар в Египет. За да спечели благоволението на Гай Юлий, Птолемей, разбирайки на чия страна е силата, наредил пълководецът да бъде убит. Желаейки да подчини царството на своята воля, Цезар решил да действа като съдия в спора между брата и сестрата. Той повикал Клеопатра в Александрия, която била пълна с поддръжници на Птолемей. Според легендата тя проникнала хитро в двореца при Цезар, като се скрила в чувал с бельо. Младата царица се харесала на престарелия (по древните стандарти) диктатор и той решил да заложи на нея.

Позовавайки се на завещанието на Птолемей XII, Цезар заповядал на враждуващите страни да сложат оръжие и да управляват заедно. Но нито на Птолемей, нито на жителите на Александрия им харесало самоуправството на римския диктатор и започнали безредици. Ако не били пристигналите на помощ легиони, кой знае, може би Цезар щял да бъде постигнат в Египет от същата участ, каквато сполетяла по-нататък Марк Антоний. В решаващата битка римляните разбили войските на Птолемей, а царят се удавил в Нил.

Зарадвани, диктаторът и египетската царица организирали грандиозни пиршества, чийто венец било пътуване по Нил, съпроводено от многобройна свита на 400 кораба. Тесният съюз между Египет и Рим вече се градял върху романа на Клеопатра и Гай Юлий. Скоро Цезар тръгнал да довършва своите съперници, а Клеопатра родил син на име Птолемей, наречен още Цезарион (малкият Цезар).

Елизабет Тейлър в ролята на Клеопатра от едноименния филм

Когато Цезар се утвърдил окончателно като едноличен владетел, Клеопатра и нейният брат съвладетел Птолемей XIV били поканени в Рим за триумфа му. На източната владетелка била предоставена разкошната вила на Цезар на брега на Тибър. Там царицата приемала римски аристократи. И не забравила да вземе със себе си и сина си. Рим се изпълнил със слухове, че Цезар се готви да вземе Клеопатра за втора съпруга, да се обяви за върховен монарх, а техния син да посочи за наследник. Тези догадки на съвременниците изиграли своята роля във фаталните за диктатора Мартенски иди. След смъртта на Цезар Клеопатра се завърнала бързо в своето царство, където я очаквала не по-малко трагична съдба и роман с Марк Антоний, съратник на нейния всесилен любим.

Убийството на Цезар от сенаторите

Премахването на диктатора не е било спонтанно – заговорът се оформял в продължение на няколко години. С времето към него се присъединявали все повече приближени на Цезар. Със сигурност може да говорим за 60 участници. Убийството било наблюдавано от почти 900 сенатори, издигнати до този ранг от жертвата.

Към 45 г. пр. н. е. Цезар бил най-влиятелният човек в Римската република. Нито едно по-важно събитие, било то назначаване на магистратска длъжност, строеж на храмове или реформи, не минавало без негово одобрение. В Сената Цезар седял на подиум между двамата консули, а на главния площад бил построен в негова чест храм на Венера – покровителка на Юлиевия род. Започнала сакрализация на личността му и на императорската власт.

И ако градското население, бедняците и провинциите, облагодетелствани от диктатора, били доволни от съществуващото положение, нобилитетът – не. Римската аристокрация почитала ценностите на републиканската система. И макар че тя показала вече своята несъстоятелност, стремежът към монархия бил за нобилите отстъпление от заветите на предците и нарушаване на стария закон. Освен това законите се издавали и отменяли вече само от един човек.

Заговорът бил оглавен от приближения на Цезар Марк Юний Брут. Той се сражавал някога на страната на Помпей, който формално защитавал римските свободи от тиранията. Сред другите организатори на убийството бил Гай Касий Лонгин, който, подобно на много от привържениците на Помпей, бил помилван от Гай Юлий.

Убийството било насрочено за Мартенските иди, по време на едно от заседанията на Сената. Имало споразумение, според което всеки от заговорниците трябвало да нанесе поне един удар на диктатора. Вината за убийството трябвало да бъде колективна – напълно в републикански дух. И макар Цезар да получавал донесения за съществуващия заговор, диктаторът ги пренебрегвал. По традиция той нямал охрана, поддържайки ролята си на всенароден любимец.

На 15 март 44 г. пр. н. е. Цезар се явил на заседание на Сената в курията на Помпей. Тази сесия трябвало да бъде последна преди похода към Партското царство. Според плана на заговорниците Луций Тилий Цимбер трябвало да се приближи до Цезар. Той помолил диктатора да върне брат му от изгнание. Когато Гай Юлий отказал, Луций Тилий го сграбчил за тогата. Това послужило за сигнал на убийците. Ударите по Цезар започнали да валят един след друг. В началото диктаторът се опитал да се съпротивлява, но когато видял сред убийците си и Брут, покрил главата си с тогата и се оставил на ударите. След разправата тялото на диктатора се озовало в подножието на статуята на Помпей. Сенаторите, които наблюдавали убийството, се разбягали в паника. Никой не знаел какво точно да прави оттук нататък.

Убийството на Цезар от сенаторите

Смъртта на Цезар не спряла процеса на превръщане на Римската република в империя, управлявана от огромен бюрократичен апарат и обожествен император. Цезаризмът възсиял с установяването на монархията на Октавиан Август. Чак до края на съществуването на Западната Римска империя всички императори се именували цезари.

(Следва)