ГАЙ ЮЛИЙ ЦЕЗАР – ВЕЛИКИЯТ ВЛАДЕТЕЛ НА РИМ / ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: Павел НИКОЛОВ

Годините на управление на Цезар променят Рим и целия ход на европейската история за столетия напред. Републиканската, колегиална форма на управление отстъпва за дълго място на едноличното властване на императори, монарси и диктатори.

ДО ТУК: ЧАСТ ПЪРВА / ЧАСТ ВТОРА / ЧАСТ ТРЕТА

(продължение)

Характер и външност на Цезар

Историческият портрет няма да бъде пълен без физическия. Съвременниците описват Цезар по различен начин, но в записките им има и нещо общо. Можем да разберем как е изглеждал диктаторът и от скулптурите, останали от онези времена.

Намерен на дъното на Рона бюст, отъждествяван с Цезар

Светоний пише, че лицето на Цезар било пълно. Възможно е с годините, както се случва често, формата на лицето му да се е закръглила. Друг автор отбелязва, че лицето му било слабо, а шията – тънка. Гай Юлий имал тънки устни и открит, жив поглед. Черните му изразителни очи били пълни с енергия и винаги устремени нанякъде. Житейските изпитания и военните походи оставили несъмнено отпечатък върху външния му вид, правейки погледа му изразителен и напрегнат. Цезар постоянно бързал. В бързината си можел да се занимава с няколко неща едновременно. Така например консулът можел да присъства на игрите и в същото време да диктува няколко писма на своите секретари.

Цезар диктува своите коментари

Диктаторът не употребявал алкохол, плувал добре и се държал отлично на седлото. Едва ли би могло да бъде иначе, като се има предвид броят на военните кампании, които Цезар провел на кон. Той се грижел старателно за своето тяло и скубел космите по него.

Забележима черта на Цезар била неговата плешивост. Не се знае точно кога диктаторът изгубил косата си, но е известно достоверно, че се опитвал да скрие това, като сресвал кичур от темето към челото си. Лавровият венец, който Сенатът разрешил на Цезар да носи винаги и навсякъде, прикривал много успешно този негов недостатък.

И макар диктаторът да не бил придирчив към храната, луксозните предмети определено го интересували. За походната си шатра той превозвал множество украшения, мозаечен под, скъпоценни съдове, скулптури и картини. Цезар бил обслужван от неизменно красиви роби.

Характерът на Гай Юлий не бил мек. Дори политиката му на милосърдие към победените врагове била призвана да служи само на една цел – стремежът към безгранична власт и преданост от страна на гражданите.

Жените и децата на Цезар

Известно е, че преди първия си официален брак Цезар бил сгоден за Косуция – девойка от богато патрицианско семейство. Но бракът така и не се състоял, а причината за това е неизвестна. В Рим, в сенаторските семейства, бракът бил част от политическата стратегия. Не е изключено развалянето на годежа да е свързано с перспективата за по-изгоден брак.

През 84 г. пр. н. е. първа съпруга на Гай Юлий станала Корнелия Цинила – дъщеря на консула Корнелий Цина, който бил политически съюзник на Гай Марий, роднина на Цезар. Но смъртта на тъста му и възходът на Сула осуетили всички ползи, които този съюз обещавал. Корнелия подарила на Цезар единственото негово дете, родено в брак – дъщеря му Юлия. Сула поискал от Цезар да се разведе с матроната от вражеския нему род, но политикът отказал. В резултат от този демарш бил лишен от своя жречески сан, а Корнелия – от своята зестра. По време на второто си раждане Корнелия починала заедно с детето.

Втора негова съпруга станала внучката на въпросния Сула – Помпея. Момичето било дъщеря на консул, което правело брака с него особено привлекателен за амбициозен политик като Цезар. По бащина линия тя била роднина на „изгряващата звезда“ на Рим, Гней Помпей, така че съюзът с нея доближил Цезар до извора на сила и власт. Наистина, бракът изиграл своята роля за сближаването на двамата бъдещи съперници. Отношенията между съпрузите били хладни, за което свидетелства липсата на деца през шестте брачни години.

Римска матрона

През 62 г. пр.н.е. съпругата на Цезар, както и самият той, се оказала въвлечена в скандал. В дома им се събирали жени за празника на Добрата богиня. По традиция на този ден всички мъже, техните изображения и дори животните от мъжки пол се отстранявали от къщата. През нощта по време на празненството сред гостите бил открит преоблеченият Публий Клодий Пулхер (бъдещият враг на Цицерон). Цезар можел да потули скандала, но по това време заемал важната длъжност на велик понтифик. Освен това се носели слухове, че Клодий се е появил на празника, за да ухажва Помпея. Цезар се развел със своята съпруга, въпреки че не ѝ били повдигнати конкретни обвинения.

Трета негова жена, а по-късно и негова вдовица, била Калпурния, дъщеря на Калпурний Пизон, поддръжник на Цезар, когото зет му направил консул. Въпреки многобройните извънбрачни връзки на Цезар, съпрузите очевидно поддържали добри отношения. Последната нощ преди убийството си Цезар прекарал със своята съпруга.

Съвременниците приписват на Цезар многобройни романи и интриги с жените както на негови опоненти, така и на негови съюзници. Сред съблазнените от него жени историкът Светоний посочва съпругата на Марк Крас – Тертула, и съпругата на Гней Помпей – Муция. След развода си със своята невярна жена Помпей, желаейки да запази политическия съюз с Цезар, се оженил за дъщеря му Юлия.

Сред специалните увлечения на диктатора е Сервилия Старша — майката на Марк Юний Брут. Съществува версия, че истинският баща на Брут бил Цезар. Някои съвременници твърдят, че последните думи на диктатора, виждайки Брут с кама, били „и ти ли, сине мой“. Сервилия получавала от всемогъщия си покровител скъпи подаръци, а също така се възползвала от помощта му, за да придобие по съдебен път в своя полза огромни владения.

За любвеобилния характер на Цезар, който не се ограничавал само с леглата в Рим, говори една войнишка песен, с която легионерите марширували по Галия:

Пазете жените: водим в града плешивия развратник.

Парите, взети от Рим, изхарчи за разврат в Галия.

Най-шумната любовна връзка на Цезар била връзката му с Клеопатра. Върхът на техния извънбрачен съюз бил по време на престоя му в Египет. Предполага се, че през 46 г. пр. н. е. Клеопатра родила на диктатора син – Птолемей, наречен Цезарион. Цезар никога не го признал официално за свой син, а обществеността научила за съществуването на момчето едва след смъртта на Цезар, когато Марк Антоний предложил да бъде признато за наследник на Гай Юлий, заобикаляйки Октавиан. Птолемей XV бил убит по заповед на Октавиан.

Чак до назначаването на Цезар за консул, в Рим се носели слухове за връзката му с царя на Витиния, Никомед, при когото Гай Юлий бил на дипломатическа мисия. Светоний споменава прякора на Цезар, свързан с тези слухове – Витинската царица. Историята била популярна през целия живот на Цезар до такава степен, че се появила поредната сатирична войнишка песен:

Цезар покорява галите, а Никомед Цезар:

днес Цезар тържествува, покорител е на Галия,

а Никомед тържествува, покорител е на Цезар.

Цезар отричал връзката си с витинския цар. Не е изключено тази история да е била разпространявана умишлено от противниците на диктатора.

Интересни факти за Цезар

Според една семейна легенда на Юлиите, техен предтеча бил избягалият в Италия троянец Еней – син на богинята на любовта Венера.

В детството си Цезар и Цицерон (поддръжник на републиката) имали един и същи наставник.

На 15-годишна възраст Цезар станал глава на рода на Юлиите, оставайки единственият мъж в семейството.

В младостта си Гай Юлий бил пленен от средиземноморски пирати. Те поискали за него голям откуп от 20 таланта. Обиденият Цезар поискал сумата на откупа да бъде увеличена на 50 таланта. Когато пиратите получили парите, Цезар бил освободен. Скоро след това той организирал експедиция, заловил всичките си бивши похитители и ги избил.

От името на Цезар произлизат две титли: немската „кайзер“ и българската „цар“ (староб. цѣсарь).

Всички антични историци отбелязват разпуснатостта и невъздържаността на Цезар. Диктаторът имал близки отношения дори със съпругите на своите съюзници.

Петият месец от римската година (която започвала през март) се наричал квинтилий. Цезар го преименувал в своя чест и го нарекъл „юли“ (julius).

Благодарение на календарната реформа, проведена от пожизнения диктатор, се появила високосната година. Тъй като въртенето на Земята около Слънцето отнема 365,25 денонощия, римляните решили да добавят на всеки четири години по един ден в края на февруари.

Цезар бил отличен разказвач и писател. Неговите „Записки за Галската война“ не само предизвиквали интерес у римляните, но и правели пълководеца невероятно популярен. В своите съчинения Цезар неизменно преувеличавал силата на врага и изтъквал своята доблест.

Когато Юлий Цезар се ядосвал, повтарял наум латинската азбука, за да се успокои.

Според свидетелствата на историци, Цезар можел да върши няколко неща едновременно.

Юлий Цезар реконструирал за своя сметка знаменития Апиев път.

Гай Юлий забранил движението на частен колесен транспорт в Рим през деня. Съвременни кметове излизат със същите инициативи.

Цезар страдал от периодични пристъпи на епилепсия. Един от тях се случил точно по време на битка.

Четири месеца след убийството на Цезар, през юли 44 г. пр. н. е., жителите на Земята наблюдавали в продължение на една седмица необичайно ярко небесно явление. Над тях прелетяла комета, наречена по-късно „Звездата на Цезар“. Римляните изтълкували появата ѝ като причисляване на душата на диктатора към боговете.

Въпреки трите си брака Цезар имал само едно официално дете — дъщеря си Юлия, която станала съпруга на Гней Помпей.

В завещанието си Цезар постановявал да бъдат изплатени по 300 сестерции на всеки римлянин. За онези времена това било доста голяма сума.

Гай Юлий Цезар почти не употребявал алкохол и предпочитал простата храна.

Диктаторът обичал много луксозните предмети: със себе си возел огромна шатра, удобни мебели, скъпи съдове и скъпо струващ декор.

По време на убийството на Цезар заговорниците му нанесли 23 рани.

Крилати иизрази от Цезар

„Жребият е хвърлен.“

„Дойдох, видях, победих.“

„По-добре да умреш веднъж, отколкото да очакваш смъртта постоянно.“

„И ти ли, сине мой!“

„Разделяй и владей.“

„Днес победата щеше да бъде за победителите, ако имаше кого да победят.“

„По-добре да бъда първи тук (в провинцията), отколкото втори в Рим.“

„Нито една победа не носи толкова, колкото може да отнеме едно поражение.“

„Войната дава право на завоевателите да диктуват всякакви условия на покорените.“

„Жената на Цезар е извън всякакво подозрение.“

„Хората вярват с готовност в това, в което им се иска да вярват.“

(Край)