БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ПРЕМЪДРОСТИ НА ИСУС, СИН НА СИРАХ, ВАРУХ, ПОСЛАНИЕ НА ЕРЕМИЯ, ДАНИИЛ (допълнения), I МАКАВЕИ, II МАКАВЕИ И ДР.

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ

(продължение)

Премъдрости на Исус, син на Сирах

Тази книга е написана от човек, който се представя като „Исус, син на Сирах“ (50:29). На иврит „син на Сирах“ е „ben Sira“ и именно така го наричат обикновено. В латинския превод книгата е наречена „Еклесиастик“ („Ecclesiasticus“ – бел. П. Н.) - „Църковна книга“. Оригиналът на книгата е написан на иврит в Палестина през 180 г. пр. н. е.; преведена е на гръцки (както съобщава в книгата самият преводач) от внука на Бен Сира през 117 г. пр. н. е. в Египет.

Тази поучителна книга прилича много на „Притчи“ от Еврейското писание, защото представлява сборник от мъдри изречения по различни теми, написан в поетична форма. Но за разлика от „Притчи“, „Премъдростите на Исус, син на Сирах“ – както и „Премъдростите на Соломон“ – набляга на историята на народа на Древния Израил и на неговите взаимоотношения с Бога. Глави 44–50 описват „славни мъже и бащи на рода“ – велики израилски герои: царе, мъдреци, музиканти и други. Авторът възхвалява Енох, Ной, Авраам, Исаак, Моисей, Аарон.

Книгата превъзнася Мъдростта, отново във възвишена форма. Мъдростта казва за себе си: „Преди векове, от самото начало Той ме създаде и аз няма да изчезна вовеки“. Но Мъдростта не принадлежи на всички хора – тя е притежание на Израил: „Той ми даде покой във възлюбения град и в Ерусалим е моята власт. И се вкорених в прославения народ, в наследствения дял на Господа.“ (24:11–12). По-конкретно, Мъдростта се е появила за първи път именно в Тората (24:23).

По-голямата част от книгата съдържа размишления и мъдри съвети по разнообразни въпроси, с които хората се сблъскват в своето ежедневие: щастие, чест, срам, пари, приятелство, социални взаимоотношения (много се говори за жените и някои от твърденията не са лишени от предразсъдъци) и смърт. В крайна сметка тези мъдри изречения се основават на признаването на величието на Бога на Израил, единствения, от когото произтича всяка мъдрост: „Всяка премъдрост е от Господа и с Него пребъдва вовеки... Един е премъдър, твърде страшен, седнал на Своя престол, Господ. Той я създаде, видя я, измери я и я изля върху всичките Свои дела“ (1:1, 8–9).

Варух

Книгата „Варух“ („Барух“) е написана уж от персонаж, който се среща в книгата „Еремия“. Там той е представен като личен секретар на пророка. Името му е Варух, син на Нирия (вж. Еремия. 32:12, 36:14). В действителност книгата е написана около четири века по-късно, вероятно през II или I в. пр. н. е., след Макавейските войни. Оригиналът бил на иврит.

Книгата е написана уж по време на Вавилонския плен и съдържа описание на причините за тази национална катастрофа, както и молба към Бога да се намеси и да помогне още веднъж на своя страдащ народ. Тя се състои само от шест глави и започва с описание на (мнимия) исторически контекст; следва пространна изповед пред Бога, че разрушаването на Юдея е следствие от греховете на нейния народ. Това ужасно наказание е справедливо. Но авторът се обръща към Бога с молба да помилва хората и да върне земята им.

Голяма част от глава 3 е поема, посветена на Мъдростта, която израилтяните са изгубили, когато са се отклонили от праведния път. Както в книгата „Иисус, син Сирахов“, Мъдростта е описана като „книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно“ (4:1). Авторът е съзвучен с пророческата гледна точка: „Всички, които се придържат към нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат“ (4:1).

Книгата завършва с поема, чиято цел е да окуражи хората, търпящи бедствия в изгнание. Народът страда заради греховете си, но Бог ще спаси скоро хората от враговете им, така че те трябва да бъдат смели.

Послание на Еремия

Това е един от най-кратките апокрифи – с дължина само една глава, като в латинския превод на Римокатолическата църква с тази глава завършва книгата „Варух“. Посланието е написано уж от пророк Еремия и е предназначено за пленените юдеи, отведени във Вавилон. В изгнанието си те ще бъдат сред хора, които се покланят на други богове чрез своите идоли. Тази книга не е нищо повече от критика на езическия култ.

За реален исторически контекст на този ръкопис може да се смята тази ситуацията, при която евреите са били заобиколени навсякъде от идолопоклонници. Той е написан може би под влиянието на Макавейските войни, а оригиналът е бил на иврит или на арамейски.

Голяма част от книгата се състои от подигравки с идолите и с онези, които им се покланят. Казва ни се, че един от идолите „държи скиптър, като човек – съдия на страната, но не може да осъди провинилия се пред него“. Други „имат меч или секира, но самите себе си не могат да защитят от войска и разбойници“ (6:13–14). С други думи, идолите не са в състояние да помогнат не само на своите поклонници, но и на самите себе си. Те са създадени от „художници и леяри на злато“ и могат да приемат всякаква форма, каквато тези художници пожелаят да им придадат. „Щом самите им създатели са смъртни хора, как творенията им могат да бъдат богове?“ (46–47). „Техните дървени, обковани със злато и сребро богове могат да опазят толкова, колкото плашило в градината.“ (70).

Такава критика на идолопоклонството се възприема от съвременния читател по същия начин, както я възприемали юдеите в древността. От друга страна, всичко това обърквало езичниците, които използвали идолите за молитви, но по правило не ги смятали за богове. Идолите били просто изображения на боговете и понякога се възприемали като материални предмети, чрез които някои богове могат да проявят силата си. Но за външни наблюдатели като юдеите самата практика на езическо идолопоклонство изглеждала глупава и било наистина лесно да я осмиват, като посочват, че идолите са направени от дърво, което гние, и метал, който ръждясва, и по този начин нямат реална власт.

Допълнения към „Даниил“

Вече знаем, че по-късни редактори са направили някои допълнения книгата „Естир“, за да запълнят празнините в историята. Същото се случило и с книгата „Даниил“. Тези допълнения били най-вероятно написани независимо едно от друго като вид разгръщане на историята в ключови моменти. Създадени са очевидно след Макавейските войни. Има общо три допълнения.

Молитвата на Азария и Песента на тримата младежи. Както знаем, в 3-та глава на книгата „Даниил“ се говори за трима еврейски младежи, които отказват да се поклонят на царската статуя, за което ги хвърлят в огромна пещ. При изпитанието те оцеляват по чудо – но какво точно са направили? Допълнителната глава разказва това: те се молили и славили Бога. Един от тримата младежи е Азария (посочен в книгата „Даниил“ като Авденаго); той се обръща към Бога с молитва на покаяние, признавайки, че народът на Юдея е бил прогонен заради греховете си, и Го моли за избавление от бедите. Тази молитва няма връзка с това, че са го хвърлили току-що в горящата пещ, поради което може да се направи извод, че е била написана отделно от книгата „Даниил“ и е добавена в повествованието по-късно (срв. с молитвата на Йона в гл. 2 на книгата „Йона“). В допълнение към това тримата младежи запяват хвалебна песен към Бога, благодарейки Му, че ги е защитил от огъня на пещта. Този псалм е бил също съчинен отделно от историята и по-късно е вложен в устата на благочестивите младежи.

Историята на Сусана. Това е кратка история за една жена, лъжливо обвинена в прелюбодеяние и осъдена за това на смърт. Но младият Даниил се намесва и доказва, че двамата мъже, издали присъдата, са всъщност самите те грешници (и прелюбодейци) и обвиненията им са лъжливи. Сусана е оправдана, мъжете са екзекутирани и всички възхваляват Даниил.

За Вил и змея. Това са две кратки истории, осмиващи идолопоклонничеството. В първата история Даниил доказва, че идолът Вил не съществува в действителност, а е обслужван от жреци, които взимат за себе си храната, уж изяждана от бога. Втората история е за дракон (змей), за когото Даниил доказва убедително, че изобщо не е божествено създание. Заради това Даниил е хвърлен на лъвовете. Тъй като това е допълнение към Еврейското писание, Бог защитава Даниил, а враговете му, като награда за техните усилия, са разкъсани от лъвовете.

I Макавеи

Първата книга „Макавеи“ принадлежи вече не към жанровете на белетристиката и нравоучителните книги, а към жанра на историческото повествование. Това е историческа повест, която описва детайлно събитията, предшестващи Макавейската война (гл. 1–2), чието действие се развива в продължение на много години на съпротива и обхваща три поколения от семейството, вдигнало въстанието. Това е нашият главен източник на информация за този период и затова представлява особен интерес за историците, изучаващи тези основополагащи за историята на Древния Израил времена. Оригиналът на книгата е написан на иврит.

В глава 6 описах събитията, довели до въстанието. Първите две глави от първата книга „Макавеи“ разказват подробно за политиката на елинизация на Антиох Епифан, за изострянето на конфликта между юдеите, които приветствали развитието на културата, и тези (включително и авторът), които виждали в това гнусни опити за унищожаване на юдейската вяра и юдейския народ, както и за крайните екстремни мерки за борба с тези, които останали верни на еврейските традиции и обичаи. Но в опитите си да наложи елинистичната култура в Юдея – предполагаща жертвоприношения на идоли и забраняваща обрязването – Антиох стигнал твърде далече. Под ръководството на Мататия и неговите петима синове в град Модин избухнало местно въстание: Мататия убил един евреин, принасящ жертва на езическите богове, и един езически чиновник. С това започнало въстанието.

Съпротивата срещу сирийските потисници в по-голямата си част е вид партизанска война. Синът на Мататия Юда (Макавей – „чук“) поема ръководството на въстанието. В глави 3–9 са описани малките сблъсъци, битки и дипломатически преговори на Юда; глави 9–16 описват вече неговите наследници. Книгата завършва с описание на дейността на племенника на Юда, Йоан Хиркан, който е първосвещеник и владетел на Юдея от 134 до 104 г. пр. н. е. Най-вероятно книгата е написана скоро след това.

II Макавеи

Книгата, известна като втора книга „Макавеи“, е още една гледна точка към историята на Макавейската война. Авторът не използвал първата книга „Макавеи“ за източник, а писал независимо от нея. Той се интересувал главно от събитията, случили се по времето на Юда Макавей, така че хронологично книгата съвпада частично с главите 1–7 на първата книга „Макавеи“. Авторът споменава, че неговият съчинение е по същество резюме на по-мащабно петтомно описание на бунта, съставено от някой си Язон от Киринея. Той сбил написаното от Язон в един том. За разлика от първата книга „Макавеи“, това произведение е написано първоначално на гръцки език.

Докато първата книга „Макавеи“ е по-скоро пряка хронология на събитията преди и по време на войната, втората книга „Макавеи“ разглежда въпроса от по-художествена и богословска страна. След увод, който се простира в две глави и се състои от две писма на юдеите в Юдея до юдеите в Египет, призоваващи ги да празнуват Ханука, авторът посвещава четири глави на събитията, предхождащи бунта, и след това, в глави 8–15, излага ключовите моменти на самия бунт.

Най-известни – и неслучайно – са историите, описани в края на 6-а и в 7-а глава, за еврейските мъченици, които въпреки изискването на тиранина Антиох отказват да ядат свинско месо и са готови да изтърпят ужасни мъки и да умрат, за да запазят верността си към Закона. Сюжетът на повествованието се развива стремително. Първо се разказва за 90-годишния Елеазар, който умира, само и само да не наруши Божия Закон. След това се говори за седем братя и тяхната майка. Братята били измъчвани един по един, пред очите на останалите (на първия отрязали езика и отсекли ръцете и краката, а след това, още докато бил жив, го пекли на огромен нажежен тиган, докато умрял). Останалите го последвали един след друг. За да избегнат мъченията, всичко, което трябвало да направят, било да изядат парче свинско месо. Но те отказали – и майка им ги призовавала към твърдост. Накрая измъчвали и убили и нея.

Това не е просто книга, призвана да даде урок по история. Тя показва какво означава да бъдеш верен на Божия Закон до самия край, каквото и да се случи. За автора Законът е по-важен от живота. И причината, поради която тези мъченици понасят страданията, е ясна: предстои възкресение на мъртвите и ако останат верни сега, ще бъдат в бъдеще възнаградени; докато онези, които са се отрекли от вярата, в следващия живот ще понесат жестоко наказание.

Други второканонични книги

Както вече споменах, има още четири книги, признати за второканонични от гръцката и руската православна църква (но не и от римокатолическата). Тези книги са:

Първа книга „Ездра“ – един вид втори вариант на историята, изложена във втората книга „Летописи“, „Ездра“ и „Неемия“ от Еврейското писание;

Молитвата на Манасия – кратко произведение от една глава, съдържащо молитва за прошка, за която се твърди, че е отправена от грешния юдейски цар Манасия, докато бил във вавилонски плен (вж. 2 Летописи, 33);

Псалм 151 – кратък псалм от седем стиха, възпяващ живота на Давид, написан в първо лице и завършващ книгата „Псалтир“ в Септуагинтата;

Трета книга „Макавеи“ – книга с не съвсем точно название, защото не е исторически очерк за Макавейските войни, а художествено произведение, описващо гоненията срещу евреите в Египет от езическия цар Птолемей IV Филопатор (221–204 г. пр. н. е.).

Апокрифите са истинска съкровищница на древната еврейска литература – книги от различни жанрове и с различна тематика, изразяващи различни гледни точки. Независимо дали са част от Писанието, или не са (в римокатолическата и православната традиция – да; в юдейската и протестантската – не), те са важни литературни и исторически произведения, които могат да ни помогнат да разберем юдаизма в критичните времена на границата между епохите, когато се появява Исус от Назарет и наред с юдаизма възниква ново религиозно течение, което ще се превърне в отделна религия – християнство.

(Следва)