АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 2

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 /

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ

(продължение)

5 октомври

През нощта стрелбата по фронта на няколко пъти се оживява при опит на противника да приближи и атакува.

Подчинението на частите от състава на конната дивизия е уредено със следната оперативна заповед.

Поверително

Оперативна заповед

по

1. конна дивизия

№ 20.

Позиция при к. 90.

5.Х.916. г., 8 ч. пр.

§ 1. Противника в състав около 1 пехотна дивизия, 6 батареи и 1 конна бригада в боевете от последнит дена прави усилия да овладее к. 90. и с. Первели, с цел да провали фланга на армията.

§ 2. В ляво нашите войски продължават да водят успешни боеве на линията с. Амузача, к. 104., с. Енгез по-на запад.

§ 3. 1. конна дивизия, с придадените части, да продължава да охранява фланга на армията, като се задържа на сегашните си позиции.

За което:

А) Ляв участък, полковник Мачев, с три роти - от 1/16. дружина, 1. дружина от 6. маршеви полк, 2. рота от дружината на 38. турски полк, 3 ескадрона от 2, и 4. конни полкове, 3. с. с. батарея от 12. дивизия, 1 с. с. взвод от 1. конна батарея и 1 взвод от турската батарея на 25. дивизия, 1. и 3. колоездачни роти, да отбранява участъка около к. 90., като поддържа свръзка с 25. турска дивизия и със средния участък.

Б) Среден участък - полковник Марков, с две роти от 2/35. дружина, 1 рота от 1/16. дружина, 1 рота от 3. погранична дружина с конните картечни ескадрони на 2. и 9. конни полкове, 2 взвода от 1. конна батарея и 2. конен полк да отбранява позициите около с. Первели, като поддържа свръзка със съседните участъци.

В) Десен участък, полковник Табаков, с Лейбгвардейския и 6. конни полкове, 1 ескадрон от 3. конен полк, 1 рота от Мангалския гарнизон и 1. артилерийски не с. с. взвод от същия гарнизон, да охранява десния фланг на бойното разположение на дивизията до морето.

Г) Войски в мое разпореждане: 2. конна бригада, 1. конен полк, 2 роти от 2/35. дружина, 1 германска рота, 1/2. портова рота, да останат на сегашните си места.

§ 4. Частите да се попълват с бойни припаси от 4. армейски артилерийски склад на гара Кара Омер.

§ 5. Превързочен пункт в с. Геринджек.

§ 6. За охрана на крайния ляв фланг на дивизията и за свръзка с 26. турска дивизия да се изпрати 1 ескадрон от Лейбгвардейския конен полк.

§ 7. Аз ще се намирам на позицията южно от к. 90., където началниците на частите да се свържат с телефон.

Началник 1. конна дивизия,

(п) Генерал-майор Колев.

Началник щаба, от генералния щаб.

(п) Подполковник Кисьов.

Командира на 9. конен полк, разположен западно от к. 90., на няколко пъти донася за умората на хората, липса на патрони и моли смяна. Заповядва му се „да се грижи за попълване на патроните сам със средствата на полка, понеже дивизията не разполага със свободни части, умората е действително голяма, но е еднаква за всички".

Че и днес противника ще продължи атаката си, в щаба на дивизията става ясно от заловена заповед (у един пленен румънски подофицер) на генерал Павлов (от с. Голяма Татладжа) до командира на шасьорския баталион, с която му се заповядва: „да поддържа боя с противника, напредвайки, докато в случай на нужда пристигне 5. кавалерийска бригада, която се държи в резерв. Подобна заповед са получили и войските, които са вдясно от вас“.

Срещу противниковите части, за които в щаба на конната дивизия има сведения, че действуват срещу нея, състоящи се от: 8., 9., 52. и 56. пех. полка, на 5. ромънска пех. дивизия, с 12 дружини, 6 батареи, 6 картечни роти, смесената бригада от резервните дружини на 12., 24. 52 и 56. пех. полкове, 1 шасьорски баталион; руската конна дивизия от 24 конни ескадрона, 2 конни батареи с 8 оръдия, 4 пеши ескадрона; ромънската каларашка бригада от 8 ескадрона, всичко: 15 пех. дружини, 32 конни, 4 пеши ескадрона, 36 оръдия, 40 картечници, конната дивизия има на разположение: 24 строеви ескадрона, 7 конни и 5 пеши картечни ескадрона, по една дружина от 16. пех., 35. пех. и 6. маршеви полкове, 2 роти от 38. турска дружина, рота от 3. погранична дружина, 2 колоездачни роти (70 пушки); 1. конна батарея - 6 оръдия, една турска, 3 с. с. батарея от 12. дивизия, един не с. с. взвод от Мангалийския гарнизон; всичко: 4 дружини, 24 ескадрона, 16 оръдия, 8 картечници.

При явната несъразмерност на силите на двете страни ясно е какви усилия е трябвало да се проявят от командването и от всички участници в боя, за да може конната дивизия да запази докрай положението.

Боят и този ден почна с артилерийски огън, като противника, използувайки надмощието си, търси да заглуши огъня на нашите оръдия и да изтребва стрелци и поддръжки.

Загубите от кръстосания артилерийски огън по Первели са чувствителни: тежко ранен е командирът на пограничната рота поручик Бочев Боян. Командирът на 2. картечен ескадрон, ротмистър Анков, командирът на 7 рота от 35. п. п. поручик Шкодрев Георги, от същата дружина, офицерските кандидати Шарапчиев Хр. и Иванов Васил. Контузени са: командирът на Лейбгвардейския конен полк, полковник Бананов, помощник-командирът на 2. конен полк майор Марков; от 1. конен полк ротмистър Мирков Мирко и подпоручик Золотович Георги, тежко ранен, починал от рани.

За засилване десния участък, при к. 63. с. Малък Татладжак, са изпратени в 2 ч. 20 м. сл. пл, току-що пристигналите 2 роти от 8. пех. полк, с 1. арт. с. с. взвод, тъй като противникът все повече и повече засилва действието си в посока на изток от Первели и к. 63.

Положението в Первели става почти неудържимо; пешия картечен ескадрон от 6. конен полк, който заема източната окрайнина на селото, от понесените загуби (ранени са командира на ескадрона - ротмистър Дончев и младшия офицер поручик Порков) почва да се оттегля. Влизането в действие на последните две роти от дружината на 35. п. полк, запазени като общ резерв на дивизията, спасява и тук положението и влива нова струя от бодрост и сила всред защитниците на селото.

Едва тук положението е закрепено, от началника на левия участък (полков. Мачев) се получава, в 4 ч. 45 м., донесение, какво „срещу участъка настъпват нови неприятелски части от към с. Топрахисар, в състав 2-3 дружини. Нови части няма за подкрепа на левия фланг".

Началника на дивизията не разполага вече с никакви средства. Единственото нещо, което, може да се направи е да се използува германската рота, която дошла без патрони, е изнесена напред, за да бъде използувана в случай на нужда за контраатака на нож.

В това време на крайно напрежение, като от небето паднала, пристига картечната рота на 6. маршеви полк, която веднага е пратена да засили дружината си в левия участък.

В тази посока, наново са приближени и ескадроните на 2. конна бригада.

Влизането в действие на картечната рота на 6. маршеви полк влива и тук бодрост и желание да се устои до край. С артилерийски и пушечен огън противника най-после е спрян и повърнат. И тази му атака е отбита. Тук е ранен поручика от 6. маршеви полк Кабакчиев П.

Привечер в Геринджек пристига една дружина от 7. пех. полк (капитан Недев), още една полурота моряци с 2 картечници, една погранична рота (3/15.) от Мангалския гарнизон с един не с. с. артилерийски взвод.

Тези части, колкото малки и да са в сравнение с нуждите, дават нови надежди и средства на началника на дивизията, за да продължи отбраната на участъка, от съдбата на който зависеше и тази на армията.

Разположението на частите по фронта на дивизията се вижда от следното донесение:

Командуващия III. армия

На № 6140. На крайния ляв фланг, 3. клм. западно от к. 90., един ескадрон от Л. Гв. конен полк, за връзка с 25. турска дивизия, следват три роти от 6. маршеви полк с 2. пеши картечен ескадрон, 9. конен полк, 3 спешени ескадрони с 4. пеши картечен ескадрон, една турска рота от 38. п. турски полк, 1. и 2. колоездачни роти,

1 пеши картечен ескадрон на к. 90., 2 роти от 1/16. дружина, 1 рота от 38. туски полк, 3. пеши картечен ескадрон. В интервала между к. 90. и с. Первели - 1 рота от 1/16. дружина с 2. конен картечен ескадрон. При с. Первели една рота от 1/16. дружина, 1 погранична рота от 15. дружина, 9. конен картечен и 6. пеши картечен ескадрони, Л. Гвард. конен полк - 3 ескадрона. В интервала между с. Первели и с. Малък Татладжак 2 спешени ескадрона с 1 конен картечен ескадрон от 6. конен полк и при с. Малък Татладжак 2. ескадрон от 6. конен полк, З ескадрона от 2. конен полк, 1 спешен ескадрон от 2. конен полк и на крайния десен фланг, при к. 65. - 1 ескадрон от 3. конен полк с 3 картечници.

В поддръжка зад 1/6. маршева дружина: 1 рота при к. 0, 1 рота от същия полк на източния край на с. Геленджик, 1 рота от гарнизона Мангалия с 2. не с. с. оръдия.

Батареите са разположени: 1 турски взвод - зад десния фланг на 6. маршеви полк, 1. конен артилерийски взвод, зад десния фланг на 9. конен полк. 3. с. с. батарея от 12. дивизия - при к. 90., 1 конен артилерийски взвод - в интервала с. Первели - Малък Татладжак - 1 конен артилерийски взвод и към Малък Татладжак 2 роти от 8. Приморски полк с 1 взвод от 5/15. батарея. В общ резерв, южно от к. 70. и при Геринджек, 1., 3. и 4. конни полкове, 1/7. дружина, 1 германска и 1 портова полурота.

№ 410. от позицията при к. 90., 5. Х. 1916. г. 5 ч. 20 м. сл. пладне.

Началник 1. конна дивизия,

(п) Генерал-майор Колев

Продължителните и упорити боеве изчерпват твърде лесно бойните припаси на частите. Конната дивизия няма никакви обози, освен тези на частите за подвоз. Грижата за попълване и подвоз с бойни припаси и оръжейно масло са големи.

Загубите през деня са: убити войници 39, коне 26; ранени офицери 11, войници 153q коне 75.

6. октомври

Нощта 5-6. октомври минава сравнително спокойно, като не се смятат честите престрелки между охранението на двете страни, които понякога се засилват, обхващат цялата линия и с това държат в напрежение всички бойци, които от 5 дни са подложени на извънредна умора.

Командващия III. армия, преценявайки тежкото положение, с което конната дивизия има да се справи, макар и със слаби части, постепенно засилва нейния състав.

Така, още през нощта се получава заповед, какво в разпореждането на началника на конната дивизия се дава една втора дружина от 16. пех. полк, под командата на командира на полка полковник Иванов, заедно с една доброволческа дружина от добруджанци.

Вън от това, командуващия армията нарежда наново дивизиите от останалия фронт на армията да изпратят, под прикритието на силен артилерийски огън, разузнавателни отряди към противника, за да го приковат и не му позволят да прехвърли части към изток.

Към 10 ч. пр. пл. в участъка на дивизията са пристигнали 2/16. пех. дружина, 2/6. маршева дружина (подполковник Василев Сл.) и 2. с. с. батарея от 14. артилерийски полк. С пристигналите подкрепления, въпреки че противника от ранни зори бе почнал своя унищожителен артилерийски огън, силата на който ясно показва, какво той готви нова атака, положението се смята напълно осигурено и затвърдено. Въпреки силния артилерийски огън и опитите на противника да настъпи, положението през фронта на дивизията остава чувствително без промени: пред к. 90. противника достига на около 900 кр. източно от Первели на някои места той е на 200-300 кр. При Татладжа противника проявява по слаба пехотна дейност.

При това положение, в 1 ч. 15 м. в щаба на дивизията се получава телеграф. заповед № 6170. от армията, с която, като се съобщава, какво натиска на противника срещу турския корпус бил силен, иска се : конната дивизия да държи тясна свръзка с тоя корпус и гарнизона в Мангалия и да съдействува за отбиване на противника, действуващ срещу турците.

От пряката свръзка с началника на 25. турска дивизия се разбира, че положението там не е по-сериозно, отколкото е по фронта на конната дивизия. Противника поддържал от сутринта силен артилерийски огън. Неприятелската пехота се намирала 1000-1500 кр. от окопите на турците, само на крайния ляв фланг била на около 500 кр. След пладне пристига доброволческа Добруджанска дружина, която се състои от около 600 души, които едва имат по някоя войнишка вещ и са въоръжени с трилинейни руски пушки. Освен дружинния командир има само двама офицера. За да може горе-долу да се устои и използува този народ, който затруднява твърде много снабдяването на дивизията, превозните средства на която са нищожни, формирани са две роти, а останалите хора са дадени за попълване на дружините от 16. пех. полк.

Към 5 ч. сл. пл. противника, след като преди това засилва частите си, западно от к. 90., с около една дружина, вкарва в бойния си ред, в посока на с. Мулчова, с. Муритано, к. 90., части в състав около 3 дружини в първа линия и една дружина във втора с артилерия.

Тези неприятелски части, посрещнати от съсредоточения огън на всички батареи на дивизията, бързо се спускат и изгубват из гънките на дола при с. Муритано и до вечерта тяхното действие не се проявява.

Вечерта в участъка на дивизията пристига 5. с. с. батарея (капитан Хесапчиев) от 5. артилерийски полк.

През деня загубите са:

Убити офицери 1 (от 8. пех. полк поручик Мано Хр.) войници 10, коне 3; ранени: офицери 3 (от 3. к. пол санитар. майор-ветеринар Славов М. и подпоручик Стефанов Др.) войници 92, коне 16.

7 октомври.

Нощта преминава в доста оживена стрелба от две в страни. По донесение, че противника готви и предприема нощна атака, батареите откриват огън, който, след като се уяснява положението, е скоро прекратен. На разсъмване се установява, какво противникът е отдръпнал по-назад всички по-изнесени части, които предния ден са се били приближили по-близо до окопите на конната дивизия.

Обикновената дейност на неприятелската артилерия през този ден не потвърдява предупреждението от армията, според което неприятелските части от пред фронта на дивизията са се оплаквали от липса на бойни припаси.

Но положението и в частите на конната дивизия в това отношение наистина не е добро. По липса на снаряди батареите подържат най-необходимия огън; също е със стрелците и картечниците.

Противника от сутринта подържа силен артилерийски огън. Проявява по-оживена пехотна дейност сл. пл. към 4-5 часа около Первели и към к. 90., като батареите му харчат обилно снарядите си. Нашите батареи, въпреки липсата на снаряди, са принудени да стрелят също твърде оживено, за да задушат всеки опит на неприятелската пехота за настъпление.

Загуби убити: войници 5, коне 2; ранени: войници. 19, коне 14.

8 октомври

През нощта на няколко пъти се засилва пушечната трескотня и артилерията открива огън. През деня, от време на време, противникът открива ураганен огън по позициите; пушечната и картечна стрелба се оживява. Противникът към 5 ч. сл. пл. насочва една колона от 4 ескадрона, 1 рота и 1 батарея към провлака между блатото при Татладжа и морето. От конната дивизия веднага се вземат мерки да се осигури крайния десен фланг и се заеме к. 65 - 3 км. източно от с. Ахчилар, като се изпраща 2. к. бригада (1. и 3. к. п.) съ1. конен артилерийски взвод.

В 4 ч. сл. пл. пристига Н. Ц. В. Престолонаследника Княз Борис и от името на Н. В. Царя и от Свое име благодари на началника на дивизията за упоритата и умела отбрана на фланга на армията.

През деня - загуби, — убити: 1 войник, коне 6; ранени подполковник Топалджиков, командир 9. к. п., леко ранен, войници 16, коне 29.

По този начин до тук може да се смета, какво първия период на боевете на конната дивизия при к, 90. с. Первели е приключен. През този период конната дивизия води отбранителни боеве с цел да спре неприятелския удар срещу десния фланг на III. армия. Тази си задача тя изпълнява напълно успешно, въпреки оскъдицата на средства в бойци, оръжия, бойни припаси и средства за отбранителни действия.

Конницата в по голямата си част е спешена и води непрекъснат позиционен бой през течение на цяла седмица, готова да срещне атаката на противника със сабите си и окопавайки се с голи ръце, и с ножните на сабите.

Едва по-късно, за нападателните действия, полковете почват да получават линеманови лопатки и щампованите железни щикове за карабините си.

Подкрепления на дивизията се дават по капка; те са от най-разнообразен състав и понеже са все малки части от разни единици и се хвърлят там, гдето нуждата е най-голяма, мъчно е да се организира и обедини тяхното командване.

Липсата на бойни припаси, която е обща за армията по него време, е особено чувствителна за конната дивизия, превозните средства на която са твърде оскъдни и съобразени от мирно време само за нейните най-насъщни нужди.

През време на тези боеве нейния състав нарастна твърде много. Снабдяването на частите с бойни и хранителни при-паси и извозването на ранени, пада изцяло върху нейните скромни средства и служби.

Разнообразието на придадените части към конната дивизия създава нови затруднения. Окопен инструмент, ножове към карабините, както се каза и по-горе, конните части нямат. Бодлива тел, колци също в дивизията няма.

Всички тези и ред затруднения се преодоляни само чрез желанието на командването на частите да се изпълни докрай възложената задача, желание, подхранвано от най-дълбоко съзнание за родолюбие и необходимост да се изпълни дълга.

Под постоянния гнет на численото превъзходство на противника в бойни средства, на неговите последователно подновяващи се атаки ту в една, ту в друга посока срещу фронта на дивизията, при тежкия кризис, преживян на 3 октомври, вечерта, при пробива на фронта срещу турците, началника на конната дивизия запазва пълно самообладание, спокойствие, яснота в преценка на обстановката, пълна готовност и за лично самопожертвуване в изпълнение на дълга.

Преживяната физическа умора е голяма. Началника на дивизията прекарва непрекъснато от 1 до 7 октомври на командното си място, 2 км югозападно от к. 90, като първата нощ даже няма и палатка, под която да се подслони, а почива 1-2 часа през нощта в единствения файтон на щаба на дивизията, под предницата на когото се настанява телефонната централа на дивизията, а под задницата се прибират началник щаба и старшия адютант.

Пример за лична готовност към самопожертвуване и за споделяне на несгодите не може да не даде своите резултати: всички чинове от конната дивизия с пълна готовност за всички жертви понасят умора и лишения с единственото желание да се устои докрай.

За офанзивата на румънците, започната на 1 октомври (18 септември), К. Кирицеску в поменатата вече брошура казва следното:

„Нашата контраофанзива на фронта на южните армии се състои от две успоредни действия: преминаване Дунава от III армия при Фламънда и офанзивата на Добруджанската армия.

Последното действие се замисля по следния начин:

На десния фланг (западния) на армията румънската група Радиан – образувана от 2, 15 и 18 дивизии, и руската група Фрейман имат за цел да не допускат неприятеля да вземе оттук част от силите си и да ги изпрати към изток, на главния фронт на атаката.

Главният удар ще бъде произведен от лявото крило от Кобадин до морето. Атакуващите групи са: в Кобадин – групата Симанески, образувана главно от 61 руска дивизия, и румънската група Хартел, образувана от 19 и 5 дивизия, с център Топрахисар.

На крайния ляв фланг един руски конен полк е назначен да наблюдава местността около Тузла, по брега на морето. Останалата част от руско румънската конница е оставена в разпореждане на командването, за да преследва при пробив на неприятелския фронт.

Руската Черноморска флота трябва да държи под огъня на своята артилерия местността Первели - Мангалия.

Оставени са в общ резерв сръбската и 9. румънска дивизия."

За боя при Амузача същия казва:

„Обектива на частите от румънската група Хартел е завладяването на линията Амузача-Первели, която бе заета от нас след боевете на 8/21. септември, обаче, по-после на 11/24. септември бе паднала отново в ръцете на неприятеля. Нашите части заемаха старите си позиции: 19. дивизия при Топрахисар, 5. между Мусурат (Мулчова) и Муритан".

След описанието на действията на 19. дивизия в посока Топрахисар-Амузача следва:

„В ляво от бригада Поеташ (лявофлангова от 19. дивизия-б. от автора), частите от 36. бригада успяват да завладеят, на 18. септември, без да се гледа на силния артилерийски огън, с който са посрещнати, двете села Муритан и височината Каралук. Атаката на една неприятелска конна бригада, извършена в три линии, е отбита от огъня на залегналите на земята наши пехотинци. Неприятелските позиции остават в наши ръце.

По-на изток 10. бригада не е могла да завладее Первели. На разстояние 600 м. частите от 8. и 9. полкове са посрещнати с убийствен огън от картечници, скрити по таваните на къщите в селото. Редовете на нашите войници са покосени. Румънската артилерия бомбардира и запалва селото, обаче напредването на нашите предни и пострадали части е спряно от силните телени мрежи пред неприятелската линия. Действието на руската флота е нула.

Също такова е и действието на руските войски, които, освен конница, се състоят и от конна артилерия, стрелци и колоездачи.

На 22. септември (5. октомври н.с.) командването на румънската група, съставена от двете дивизии, е поето от генерал Рашку...

Нашата контра-офанзива на южния фронт се свърши с пълен неуспех".

От какво значение са били изнесените боеве на конната дивизия за общия ход на действията в Добруджа, свидетелствува интересът, с който те са следени от всякъде и благодарностите и поздравите, които са отправени след завършването на тези боеве към началника на конната дивизия.

Н. В. Царя изпраща своите поздрави и благодарности чрез флигел адютанта си; командующия III. армия - чрез Н. Ц. В. Престолонаследника.

Този последния лично изказа своето задоволсто и удивление.

Командующия III. армия, генерал-лейтенант Тошев главнокомандующия действующата армия, генерал-лейтенант Жеков, фелдмаршал Макензен с най-възторжени изрази изразяват своето задоволство и благодарност за извършеното от конната дивизия.

(Следва)