АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ / ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава III. Действията на конната дивизия на десния фланг на III. армия

Боевете при старата граница.

13. септември, бой при с. Чифут-Кююсу  

Скица № 5.

Оперативната заповед на армията № 24 за 13. септември се получава в щаба на конната дивизия, в с. Пирифака същия ден към 11 часа пр. пл. Според тази заповед армията продължава настъплението си към север.

Задачата на конната дивизия се определя: „Да настъпи към с. Черно-око, да прикрива фланга на армията и разузнава за противника, разположен на линията: с. Кара-Омер Мангалия.“

С получаване на заповедта, конните части са насочени към с. Черно-око. 2. конен полк е изпратен, с командира на 4. конна бригада в разузнаване в определената от заповедта на армията зона, като ядрото следва в посока: с. Рогозина, с. Предел: колоездачните роти са насочени по шосето през с. Кара Дурмуш за с. Харман-Куюс. На дружината (2 пехотни роти) с пешите картечни ескадрони (която пътува последен ешелон и не се знае, догде е стигнала) е пратена заповед да следва в посока на с. Кара-Дурмуш в следа на колоездачите.

От получаваните сведения се добива впечатление какво: междината Кара-Омер — морето е по-слабо заета с конни и пеши части, — една по-силна група (2 пехотни роти с батарея, 2 ескадрони) около с. Даулкьой; с. Кара-Омер е заето от по-големи неприятелски части, които се окопават около селото.

На запад се чува силен артилерийски бой, който се обяснява с влизане в действие на частите на Добричкия гарнизон, които според оперативната заповед имат да настъпят на фронт 3 км. източно от с. Мусу-бей, к. 228 (3 км. с. з. от с. Караагач.)

Към 5 ч. се получава едно твърде бързо съобщение от 6. пехотна дивизия, която действа западно от войските на Добричкия гарнизон. В това съобщение се казва: „към 4 ч. 30 м. срещу дивизията е насочено всичкото усилие на противника, който се готви да атакува дивизията, развивайки най-силна артилерийска стрелба. Шеста дивизия има нужда от помощ. Моля конната дивизия да се насочи към с. Мусу-бей, на запад, срещу левия фланг на противника“.

Въпреки всичкото желание да се помогне и в случая, но след преценка на положението: напреднало време, разстоянието до с. Мусу-бей, което по картата е не по-малко от 21—22 км. съседството на частите от Добричкия гарнизон, които в случай на необходимост могат по лесно и веднага да проявят действието си срещу противника, а главно и поради своята задача — да охранява фланга на армията, който като че ли също е заплашен, на 6. дивизия се съобщава, че конната дивизия не ще може през този ден да ѝ даде непосредствена подкрепа.

И, наистина още от полученото в 4 ч. донесение от капитан Викилски, който с батарейна тръба наблюдава при с. Черно-око, става ясно, какво от към с. Кара-Омер се насочва към югозапад една пехотна колона.

Донесението гласи:

Началнику 1. конна дивизия.

В този момент около 2 неприятелски роти се източиха от с. Чифут-Куюсу по пътя за с. Караач. В Чифут-Куюсу дойде автомобил. От към гарата, която е между Кара-Омер и Чифут-Куюсу, се зададе главата на една походна колона, която следва първите две роти. До сега видените части не са повече от 5—6 роти. Артилерия не се забелязва.

Нашият 2. конен полк (разездите) навалиха към с. Предел. На юго-запад от Караач се забелязва около взвод конница, който се движи галоп в ю. з. посока.

№ 11. с. Черно-око, 13.—IX. 1916. г. 3 ч. 40 м. Командир 1. конна батарея капитан Векилски: Получено Щ. Д. 4 ч. сл. пл.

Донесението на подпоручик Кърджиев, получено в 5 ч. 40 м., посочва движение на запад на друга колона в състав един конен полк и 4 оръдия.

Ето и самото донесение.

Командиру 4. конна бригада.

По шосето право на запад настъпва артилерия около 4 оръдия; полк от 4 ескадрона се движеше се по шосето и взема в ляво от него по посока на запад. Малки групи пехота ми пречат и не мога да се добера до самото шосе. № 10.6 к. м. северно от Черно-око. 13. IX. 1916. г. 5 ч. 15 м. сл. пл.

Началник десния самостоятелен разезд

Подпоручик Кърджиев

За да се попречи на забелязания противник да влезе в действие срещу войските от Добричкия гарнизон, конната дивизия започна енергично настъпление срещу левия фланг на колоната. Действието на дивизията се започва от 6. конен полк, изпратен с 2 конни оръдия в авангард на дивизията, в посока с. Черно-око — К. 173. Главните сили на дивизията, Л. Гвардейски, 1. и 9. конни полкове се насочват в ляво от авангардния полк, в фланг на колоната, с посока на с. Хасарлък, прикривани от огъня на останалите оръдия на конната батарея. На колоездачите е заповядано да настъпят от с. Харман-Куюсу към север и с огън да подкрепят дивизията.

Противникът скоро открива бърз и чест артилерийски огън по частите от дивизията; пехотата му се развръща и заляга из гънките на местността. Дивизията срещу него насочва спешени ескадрони, подкрепени с картечници. Действието продължи до пълно смръкване. Нощта туря край на боя.

Колкото и кратко да е действието на конната дивизия, но поради силата на заплахата, проявена с развръщане на много части на широк фронт и тяхното бързо настъпление, то постигна целта си: противника е прикован до вечерта и не само, че не му се позволява да продължава движението, но се принуждава да организира по-добре бойния си ред и да изтегли към север лишни обози. Това се установява от следното донесение: „От с. Кара-Омер в западна посока се движат много обози; обоза се прикрива от конница. В този момент всичкия обоз обърна и през с. Кара-Омер отстъпва по шосето за Меджидие. Заедно с обоза им около един конен полк. № 38., поста западно от с. Предел, 13. IX. 2916. г. 6 ч. 5 м. Получена в Щ. Д. в 6 ч. 55 мин.

Командир 4. конна бригада

Полковник Табаков“.

Придадените с оперативната заповед на армията за този ден 2 турски дружини от 74. пех. полк не успяват да се присъединят към дивизията; за следния ден се придават към войските на Добричкия гарнизон, така че те не могат да влязат в състава на конната дивизия.

Дружината от 16. полк успява да стигне при с. Харман-Куюсу към 4 ч. 30 м., развръща се и влиза в свръзка към к. 218. с дяснофланговата рота от Добричките войски, като им указва своята непосредствена подкрепа.

Тук, в Източна Добруджа, местността е съвсем безводна. Населението се снабдява с вода от няколко само кладенци в селата, дълбоки 30-40 м., отгдето водата се черпи с въже и обикновени кофи. За да прави водопой конницата през нощта се оттегля: авангарда—в с. Черно-око, главните сили в с. Писарево и с. Лиляково.

Водопоя продължава цяла нощ. Хората и конете малко почиват.

Бой при с. Кара-Омер

14. октомври.

Скица № 16.

За този ден, според оперативната заповед на армията № 35, частите от състава на армията трябва да продължат настъплението си към север, като на конната дивизия се дава задача: „в 6 ч. да настъпи в северозападна посока с цел да съдействува на войските от Добричкия гарнизон, които ще действуват с десния фланг напред, за да подкрепят по лесно 6. пех. дивизия“. (съобщение от н-ка Добричките войски № 337. от 14. септември 1916. г., 5 ч. пр. пл.)

Настъплението на дивизията е организирано съгласно оперативната заповед по конната дивизия № 14. от IX. 1916. 5 м. 30 м. пр. пл. В разузнаване—9. конен полк с командира на 4. конна бригада полковник Табаков—зона на разузнаване от с. Хасърлък до Мангалия. Главните сили се насочват да овладеят първоначално с. Чифут-Куюсу, като конницата от с. Черно-око обхожда селото от изток, а дружината, с колоездачните роти и пешите картечни ескадрони—от с. Харман-Куюсу, насочвани от майор Соларов, настъпват край шосето към с. Чифут-Куюсу.

Неприятелски конни части, заплашени от обхода на нашата конница, са лесно прогонени от това село.

След овладяването на с. Чифут-Куюсу, към 11 ч. пр. пл., конната дивизия е насочена към с. Кара-Омер с цел да заеме селото, или най-малко да задържи противника там и не му позволи да действува във фланг и тил на Добричките войски, които след заемането на с. Хасърлък, изменят посоката на движението към с. з. (съобщение от н-ка на тези войски № 343.).

Това решение се взима като последица на събраните сутринта сведения, които посочват, какво с. Кара-Омер и прилежащата местност са добре укрепени, заети с по-силен противник, а на ж. п. станция пристигат тренове с войска и от тук се насочват към запад и юго-запад — действието на дивизията трябва да се прояви в посока, гдето, като заплаши най-чувствителното място от неприятелската позиция и привлече повече неприятелски сили, действително да облекчи положението на войските от Добричкия гарнизон.

Дивизията продължава движението към с. Кара-Омер като пешите части настъпват в длъж на шосето и ж. п. линия, а конницата — източно.

Противникът заема заблаговременно приготвената си позиция с около 4—5 дружини и 2—3 батареи. Пред дългата линия окопи е поставена и телена мрежа. Тези окопи и телени мрежи продължават на изток до гората, която е северно от с. Канли-Чукар (не отбелязана на картата) и е заета от пехотни части с картечници. Височината северно от с. Даулкьой е заета с пехота и две батареи. Също, по на изток до с. Саригьол местността е заета с пехотни и конни части.

Конното ядро, което прави няколко настойчиви опити да обходи селото от изток, след заемането на с. Канли-Чукар и Дуалкьой, е в невъзможност да продължи обходното си движение, североизточно от с. Кара-Омер, поради силната съпротива на противника.

Пехотните роти с пешите и картечни ескадрони на дивизията, подкрепени от огъня на конната батарея, настъпват до 600 кр. от неприятелските окопи, спират неприятелската контър-атака, понасят чувствителни загуби и, за да не бъдат изложени на по-голяма опасност, праща им се заповед да замедлят движението си.

От ж. п. станция при селото са повърнати с артилерийски огън два трена и не им се позволява да стоварят войските си. Гарата е разрушена.

За хода на боя през този ден, както и за събраните сведения, началника на дивизията изпраща редица донесения. Тук поместяме само някои от тях, които дават ясна представа за действията през този ден.

Командуващ III. армия

Копие н-ците Добричкия гарнизон и 6. п. дивизия.

По донесенията на разузнавателни части се установява, че колоната, за която е дума в № 140. и 141. е една и съща. Тя е повече от пехотен полк с батарея и се движи от с. Кара-Омер към запад. 4 роти пехота с картечници са се спрели на граничния гребен. В 11 ч. 10 м. пр. пл. неприятелската артилерия откри огън по настъпилите към Кара-Омер наши предни части. № 142., източно от с. Чифут-Куюсу. 14.IX.916. г. 11ч. 20 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев.

Командуващ III. армия

Копие — н-ците Добричкия гарнизон и 6. п. дивизия.

Авангардния полк зае граничния гребен с. з. от с. Предел, който се заемаше от противника с около 1 конен полк. Този последния отстъпва между с. Канли-Чукар — Даулкьой. В този момент голям обоз отстъпва по шосето Кара-Омер за Меджидие. По с. и. гребен се забелязват малки части, които види се прикриват отстъплението. Дивизията продължава да настъпва в посока на Кара-Омер. № 143. източно от с. Чифут-Коюсу 14.IX.917. г. 12. ч. на пладне.

Началник на 1. конна дивизия.

(под.) Генерал-майор Колев.

Командуващ III. армия

Копие — н-ку Добричкия гарнизон, 6. п. дивизия.

Дивизията със смело движение се изнесе на фланга на противника, заемащ с пехота и артилерия с. Кара-Омер, батареята откри огън по ляво-фланговата батарея на противника на к. 182. (Бали-юк) в 12 ч. 40 м. сл. пл., и я накара да прекрати огъня си по дружината от 16. п. полк, настъпваща по шосето; пренесе огъня си по противника, заемащ хребета, южно, от Кара-Омер и по стоварените с трен войски на самата гара. В този момент дружината от 16. полк наближава селото. № 144., от платото к. 153. — Кара-Омер, 14.IX.916. год. 2 ч. 35 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев.

В подкрепа на настъплението на конните и пехотни части, конната батарея заема позиция южно от к. 153. и към 1 ч. открива огън по 2 непр. батареи, които са при к. 182. Неприятелските батареи прекратяват огъня си, а нашата батарея свободно почва да обстрелва разни цели: гарата при с. Кара-Омер, трен един с войски при гарата, неприятелска батарея при югоизточния край на селото, картечни гнезда по неприятелската позиция.

През това време неприятелски батареи, западно от с. Кара-Омер, променят разположението си по-близо към конната дивизия и в 3 часа откриват огън по батареята, пехотните и спешени части, както и по коноводите и конното ядро. Последните се прикриват из царевиците.

Командуващ III. армия

Копие — н-ците Добричкия гарнизон и 6. пех. дивизия

Наш преден ескадрон зае в 4 ч. сл. пл. с. Даулукьой, друг такъв зае с. Канлъ-Чукар. Противника заема с пехота и картечници окрайнините на гората, която се простира северно от с. Кара-Омер (на картата гората не е показана). Окрайнината на гората, както и на с. Кара-Омер е окопана и обкръжена с телена мрежа. Противника поддържа силен, но не ефикасен огън по посока на батареята. Наши спешени части и картечници водят пушечна борба с противника. № 145, 5 клм. северно от с. Мурафча, 14.IX. 916. г. 4 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев

Командуващ III. армия

Днес дивизията настъпи с цел да спечели повече терен зад фланга на противника. Зае с. Чифут-Куюсу и пристъпи към овладяването на ст. Кара-Омер. За заемането на тази гара се насочи дружината от 16. пех. полк, пешите картечни ескадрона по фронта, а конната дивизия от фланга. Боя се завърза особено силно срещу дружината; войниците настъпиха смело до 600 крачки, но тук трябваше да спрат, понеже се откри добре маскираната позиция. ю.з. от с. Кара-Омер, усилена с непрекъсната линия от окопи, пред които е построена също по дълга линия от телена мрежи. Силата и обширността на тази позиция не позволи нито на пехотата, нито на конницата да атакуват. Боя, който често ставаше много ожесточен, се прекрати едвам на смръкване, след което заповедях частите да се оттеглят. Резултата от този бой е следния: рекогносцира се Кара-Омерската позиция, за което е донесено; разруши се гарата, където няколко трена правеха опит да се стоварят, спре се движението на една голяма колона по посока на запад. При все това, обаче, някои части продължиха движението си към запад.

Загубите в хора и коне още не са точно известни, но не надминават 60–70 убити и ранени, между които два до три офицера ранени. За загубите ще донеса допълнително. № 31. Б. с. Черно-око, 14.IX.916. г. 10 ч. 10 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(под.) Генерал-майор Колев.

За този бой генерал Кирицеску, когото г. Ат. Н. обича да взема в подкрепа на своите твърдения, казва, в помената по-рано книжка следното:

„На 1/14. септември, 19. дивизия е атакувана от неприятеля на позицията, която заема на юг от Кара-Омер. Атаката, поддържана от артилерия е обърната само от конни части, които настъпват в маневрен строй. Посрещната от огъня на тежката артилерия, атаката е отбита; неприятелската конница отстъпва в безредие и се скрива в една долчина. Обаче, от там, поддържана и от пехота, тя подновява борбата и атакува в фланг нашия западен сектор (бригадата Поеташ); в същото време други конни атаки са посрещнати с артилерийски и картечен огън и са отбити със сериозни загуби“.

Че нашата конница не е потърпяла загуби при първия си опит за настъпление в конен строй и според това не е отстъпила в безредие се вижда от загубите за този ден: убити 1 кон и ранени 3. Когато хора има убити 13 войника, ранени 1 офицер и 110 войника. Тези загуби са главно от пехотните роти, пешите картечни ескадрони (ранения офицер е командир на картечен ескадрон, ротмистър Сиромах от Л. Гв. к. п.

От този цитат е явно, че конната дивизия атакува и води бой с цяла пехотна дивизия, снабдена и с тежка артилерия, и ромънското командване се задоволява от успеха — да отбие тази атака.

Конната дивизия, която разполага с 2. пех. роти, 2 колоездачни роти, 1 конна батарея с 6 оръдия, 5 непълни конни полка и 7 картечни ескадрона, постигна задоволителен успех, като прикова противника и го накара да се задоволява само с отбиване на атаките ѝ.

За да може да се прави водопой, дивизията през нощта се оттегля: 1. конна бригада, колоездачн. рота, кон. батарея и щаб на дивизията в с. Черно-око; 4. и 9. к. бригади — в с. Рогозина, пешите части—роти и картечни ескадрони — в с. Харман-Куюсу. Водопоя продължава цяла нощ.

Конната дивизия и през този ден изпълнява дълга си като извършва това, което положението позволява да се направи. От III. армия не е изказвано недоволство от дейността на конната дивизия за оттеглянето на конните ѝ части по-назад за водопой и почивка. След понесените загуби през деня този упрек би бил незаслужен и не уместен: конете на конните полкове и на пешите картечни ескадрони трябва поне един път на 24 часа да се напоят. А положението позволява да се направи това оттегляне, тъй като привечер се забелязва движение на неприятелски части към север и запад.

Настъпление на дивизията към север

15. септември

За този ден армията, според оперативната заповед № 26., ще продължи настъплението си към север и ще преследва на бития противник, като движението на войските, изобщо, се отклонява, в северозападна посока, така, войските от Добричкия гарнизон се насочват в посока на с. Докузачи, с. Харанкьой.

Задачата на конната дивизия остава същата — „да прикрива десния фланг на армията и съдействува на атаката на войските от Добричкия гарнизон“.

Дивизията настъпва в 9 ч. пр. пл. в две колони през с. Чифут-Куюсу, Черкезкьой, Мамузлу за Байрам-Деде, в авангард: Командира на 1. конна бригада–полковник Михайлов, Л. Гвард. конен полк, взвод к. артилерия като се прикрива в дясно, в посока на с Кара—Омер, със странично прикритие (майор Смилов) в състав 1 дивизион от 6. конен полк с картечен взвод. Разузнаването на изток се простира през с. Сарж-Гьол до морето.

На командира на 1/16. пех. дружина, който донася, че войниците са с подбити крака от непрекъснатият маршове и моли за 1 ден почивка, се заповедва – „пред вид общото благоприятно положение и нуждата енергично да се притиска противника“, да продължи движението и през този ден.

Въпреки проливния дъжд и разкаляната почва, движението продължава неспирно до с. Мамузлу, от гдето, след почивка, движението продължава за с. Байрам-деде, с цел да се излезе пред фланга на армията.

Разузнаването на дивизията е затруднявано от руски ескадрони, които трябва със бой от авангарда да се изтласкват към север. Още от сутринта се установява, какво противника през нощта е изтеглил своите части от с. Кара—Омер, гдето оставя само конни части за прикриване на отстъплението, които лесно са отбити към север от страничното прикритие на конната дивизия.

Това последното е насочено след това в посока на с. Алибейкьой, Казъл-Мурад.

С пристигането на дивизията в с. Калфакьой, към 3 ч. сл. пл. се получава оперативна заповед по армията № 27. според която, армията трябва да продължава да преследва противника към север на фронта Дунав—ж. п. линия, а конната дивизия, като се насочи към Меджидие, източно от ж. п. линия, да охранява фланга на армията и удари в тил отстъпващия противник.

Дивизията изменя посоката на движението си към с. Казъл Мурат, като насочва авангарда в тази посока и допълня разузнаването със нова разузнавателна част, ескадрон от 1. конен полк, в посока на движението на дивизията и два разезда към с. Кобадин и с. Аджемлар.

Дивизията късно привечер се разполага в района Казъл Мурат и Байрам-деде. Разузнаването установява какво противника се е изтеглил през миналата нощ към север, като през деня се прикрива само с конница и слаби пехотни части; противника се спира и организира на линията: Омер бей баш — с. Кобадин, зоната източно от ж. п. линия Добрич—Кобадин изглежда да е заета по-слабо.

С това си донесение конната дивизия още от 15. септември предизвестява за организирането на противника на Кобадинските позиции, върху които впоследствие се развиха упоритите и решителни боеве през втория период на войната в Добруджа.

През деня са заловени 20 пленници: руси, ромънци, и сърби.

16. септември

С телеграма № 4702, — командуващия III. армия определя задачата на конната дивизия: „да се насочи в обща посока към Меджидие, източно от ж. п. линия, да охранява фланга на армията, да удари във фланг и тил отстъпващия противник, да скъса ж. п. линията Кюстенджа, Черна вода, да изпрати един ескадрон, който заедно с дружината и батареята от Добричкия гарнизон да овладее града Мангалия.“ Според същата телеграма, войските на Добричкия гарнизон трябва да настъпят на фронта с. Казичи, с. Енгез, като дясната колона следва по пътя: с. Черкезкьой, с. Гювенлия, с. Енгез и частите ѝ се държат в отстъп по отношение на тези от лявата колона.

За този ден на конната дивизия, преди всичко, предстои да очисти фронта, на който частите от армията има да настъпят. Да се мисли за движение към Меджидие, когато по сведенията, с които конната дивизия разполага, се знае, че противника се организира на линията с. Кокарджа, с. Кобадин, поне за сега е преждевременно. На дивизията се възлага в основата все същата задача — охрана на фланга на армията, който фланг достига до ж. п. линия Добрич, Кобадин; местността източно от тази линия до морето конната дивизия трябва да заеме и охранява, за да не позволи на противника да насочи своите действия срещу фланга на армията, в случай че дивизията не вземе съответните мерки за неговата охрана.

Ето защо дивизията е насочена от зоната с. Казъл Мурат, Байрам-деде през Енгез до с. Амузача, което е почти по средата между ж. п. линия и морето и от гдето впоследствие ще продължи движението си към север, в посока на Меджидие. За разузнаване на противника са насочени две разузнавателни части: Майор Смилов в посока с. Амузача, с. Осман-фака, да разруши ж. п. линия Кюстенджа—Черна вода при с. Османча, към нея се придава коннопионерния взвод на 6. конен полк; разузнавателната част на ротмистър Златанов, в посока на с. Кобадин.

В странично охранение по пътя с. с. Безаул, Софулар, Балар-тепе се изпраща 1 дивизион (подполковник Войников) от 1. конен полк.

Първите донесения от разузнавателните части дава в основание да се мисли, какво сведенията от предния ден ще се опровергаят: напърво време около Кобадин се забелязват по-слаби части. Заради това от с. Енгез дивизията изменя посоката към север за с. Османча, страничното прикритие се насочва през с. Софулар, с. Аджемлар, за с. Османча. Също и лявата разузнавателна част е тласната по-на север през с. Бюлбюл-маре за Меджидие.

Скоро, обаче, се уяснява, какво противника се е установил, организирал се и се окопава с телени мрежи по целия фронт от с. Качамак, южно от с. Кобадин, през с. Узунлар до с. Топрахисар. Забелязват се отделни дружини повече в движение и на почивка, други да се окопават. Нашите разузнавателни части са срещнати с артилерийски огън при с. Аджемлар, гдето страничното прикритие заема гарата и един трен от 15 вагона с фураж и при с. Топрахисар, гдето разузнавателната част на майор Смилов е принудена да се насочи източно от това село и да търси от тук да продължи изпълнението на възложената му задача.

За да се проверят сведенията на конното разузнаване, дали противника заема с добре организирана пехотна система поменатата по-горе линия, наредено е, от дружината да се изпратят силни пехотни патрули, които заедно с разузнавателите части да се изнесат към к. 137. (4 клм. западно от с. Чобаниса), северно от с. Аджемлар и към с. Османча.

Сведенията, които до вечерта се получават от разузнаването в щаба на дивизията, посочват у противника забелязани в първа линия на фронта с. Качамак – с. Топрахисар около 8 дружини с 4—5 батареи.

От заловени пленници се установява, какво в боя при Кара-Омер конната дивизия е имала срещу себе си на фронта Кара-Омер, Саръгьол 5—7 ромънски дружини с 4 батареи (2 руски и 2 ромънски).

През този ден дейността е чисто разузнавателна и се завършва напълно задоволително: ясно се потвърждава съставеното още предния ден заключение, какво противника се организира за упорна отбрана на линията — с. Кокардже, с. Кобадин, само че днес се попълня и става, ясно какво фронта на противника се продължава източно от ж. п. линията — през с. Узунлар, с. Топрахисар, до към морето.

До командуващия армията се изпраща следното донесение:

До командуващия III. армия.

копие — началнику Добричкия гарнизон

В изпълнение оперативната заповед № 27. дивизията се насочи днес в 8 ч. пр. пл. в посока Амузача, като се изпратиха разузнавателни части в зоната — с. Качамак — морето. При първите сведения, че при Кобадин има слаби неприятелски части дивизията измени посоката на движението си към север. По късните донесения, попълнени и с потвърждаване, се очертава укрепената неприятелска линия от с. Качамак до Топрахисар, к. 135., к. 137., к. 123., височините северно от Османча, к. 101., Топрахисар, заета с пехота и артилерия. Ефектива на частите, забелязани в първите линии на този фронт, се оценяват на около 8 дружини с 4 до 5 батареи.

Дивизията занощува в с. Енгез, в непосредствен контакт с противника по фронта Аджемлар, Османча, Едилкьой, гдето противника се мъчи да си възвърне първите две села.

№ 167., от с. Енгез, 16. IX. 916. г. 7 ч. 10 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п.) Генерал-майор Колев.

Конната дивизия занощува в с. Енгез.

Деня се използва между другото за засилване с хора, коне, облекло, снаряжение, пешите картечни ескадрони, които, формирани в началото на действията в Добруджа, имат слаб числен и неподготвен състав, който през време на действията, в следствие на загубите и походите, е разнебитен до толкова, че някои ескадрони са станали почти негодни за действие.

Дадени са нареждания за смяна на разузнавателните части, — някои от които работят вече 2 денонощия, като се изпратят нови такива в посоките: Османча, Бюлбюл-маре; Топрахисар, Кюстенджа; Узунлар, Османфак, Османча.

17. септември

Скица № 7.

Рано сутринта се получава оперативната заповед на армията № 29., според която армията трябва да настъпи и атакува неприятелската позиция, а задачата на конната дивизия се определя: „да охранява фланга на армията в зоната между ж. п. линия и морето; да съдействува на атаката на Кобадинската позиция, като удари във фланг и тил противника, а в случай на настъпление на противника от с. в посока, — да го задържи до пристигане на подкрепления.“

Пред вид изнесеното положение на дивизията пред фронта на армията и готовността на противника да даде съпротива на една организирана позиция, на първо време началника на конната дивизия усвоява очаквателно поведение, а впоследствие, в зависимост от добитите сведения за противника от разузнаването и положението на съседите, ще определи наново положението си и начина на действие.

От добитите сведения предния ден е напълно ясно, какво противника е добре организиран по целия фронт и в с. Кобадин — с. Топрахисар.

За да се търси фланга на неговото разположение и да се разузнае по-добре положението около с. Топрахисар и по на изток, дивизията изпраща нов авангард, под началството на командира на 5. конна бригада, полковник Марков, с 2. конен полк, в посока Амузача—Топрахисар.

До частите е изпратена следната заповед:

Командирите 1., 4. и 5. конни бригади

и 1/16. пех. дружина — с. Енгез

Днес нашите войски, в ляво от нас ще атакуват Кобадинската позиция.

1. конна дивизия има за задача да охранява десния фланг на армията, източно от ж. п. л., и да действува във фланг и тил на противника на нашите войски в помощ. Дивизията ще остане в очаквателно положение в с. Енгез.

За което:

Авангард — полковник Марков, с 2. конен полк без 1 ескадрон, да вземе мерки за непосредственото охранение на дивизията.

Разузнавателни части са изпратени от 9. конен полк в посока: Осман, Бюлбюл-маре Меджидие ; Топрахисар Кюстенджа, 1/2 ескадрон от 9. конен; полк в посока и Мангалия.

Командира на 5. конна бригада да разпореди да се изпрати веднага един ескадрон — 2. конен полк в посока Узунлар, Османфак, Османча. По заповед № 1731. от с. Енгез, 17. IX. 916. г. 6 ч. 45 м. пр. пл.

Началник щаба на 1. конна дивизия,

(п) Подполковник Кисьов.

От получените до вечерта сведения се очертава, какво позициите на противника са около 2 клм. южно от Топрахисар, състоящи се от добре маскирани окопи с телени мрежи. Заети са добре с пехота и артилерия. Изнесени напред патрули причакват и стрелят по всеки отделен войник.

Бойното разположение на противника продължава и източно през с. Чатмалар до морето. Към с. Текир-Гьол е била една каларашка конна бригада.

До командуващия III. армия се изпращат следните по-важни донесения:

До командуващия III. армия — копие

началниците Добричкия гарнизон и 6. п. дивизия.

По донесения от наши разузнавателни части противника продължава да заеме още окопите си непосредствено западно от Топрахисар, като е имал слаби пехотни части и на 1 1/2 клм. южно от това село. К. 101. и хребета северно от Османча (Търла баир) също е зает от неприятелска пехота. В 6 ч. 45 м. пр. пл. е забелязано движение на 4 роти с една картечна рота, които идвали от към Кобадин към с. Узунлар. От същата посока се забелязваше да идват още части. № 174., от с. Енгез, 17. IX. 916. г. 2 ч. 15 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(п) Генерал майор Колев.

Командуващия III. армия.

Разезд подофицерски, изпратен на 13. того в посока с. Симеоново, с. Акинджи, след бой с неприятелски ромънски ескадрон с картечници, подпомогнат от организираната от разезда местна чета, отхвърля противника си и на 15. того вечерта заема гр. Мангалия, напуснат от жителите и противника, който се е оттеглил към Тузла. Четата е оставена в града до пристигането на наши войски. № 175, от с. Енгез, 17. IX. 916. г. 5 ч. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

До командуващия III. армия.

Копие н-ку гарнизона Добрич и 6. пех. дивизия.

Противника продължава да заема линията к. 137. к. 123., Тарла-баир, к. 101., Топрахисар, Чатмалар, Тузла, като се охранява с патрулна верига, която окопана стреля по всеки отделен человек. В 3 ч. 30 м. сл. пл. неприятелска батарея заела позиция на Тарла-баир и открила огън по селото Едил-кьой, като принудила нашия ескадрон да се отдръпне от селото. Според казването на пленник — българин, 9. и 10. каралашки полкове били снощи в Тузла в състав всичко 4½ ескадрона, останалата част била пръсната в разезди и по пехотата. № 185., с Енгез, 17. IX. 916. г 6 ч. 45 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Този ден към дивизията се присъединяват 2 ескадрона от 4. к. п. и 1 ескадрон от 3. к. п. По този начин по-голямата част от 2. конна бригада (5½ ескадрона) влиза в състава на дивизията. Другите ескадрони от бригадата са: 1½ ескадрон от 4. к. п. към Моравската инспекционна област; 1 ескадрон от същия полк — към 4. дивизия 1. ескадрон от 3. к. п. — към Добричките войски. Конния картечен ескадрон на 3. к. п. е към 3. конна бригада — в Македония; този на 4. к. п. е в 2. армия. Тук, в Добруджа, към 3. к. п. се придава картечен ескадрон на 7. к. полк, а към 4. конен полк — този на 10. конен полк.

Тъй, че на 17. септември конната дивизия има в състава си: 1. 2. 4. и 5. конни бригади — 7. конни полка с 24½ ескадрони (1 ескадрон от 9. к. п. е оставен в Силистра). 28 конни и 28 пеши картечници, 6 конни оръдия, 1/16. пех. дружина и 2 колоездачни роти.

(Следва)