МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ЛЮБОВ“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Вечеринката свърши късно.

Вася Чесноков, уморен и потен, с организаторска панделка на войнишката си куртка, стоеше пред Машенка и говореше с умоляващ тон: — Изчакайте, радост моя... Изчакайте първия трамвай. Къде сте тръгнали, за бога, наистина... Тук може и да се поседи, и да се почака, и всичко, а вие си тръгвате... Изчакайте първия трамвай, честна дума. А и вие, например, сте потна, и аз съм потен... Така човек може и да се разболее в този студ...

— Не — каза Машенка, обувайки галошите си. — И какъв кавалер сте, щом не можете да изпратите една дама в студа? — Ама аз съм потен — каза Вася, почти разплакан. — Ами облечете се! Вася Чесноков облече покорно кожуха си и излезе на улицата с Машенка, хващайки я здраво под ръка.

Беше студено. Светеше луна. И снегът скърцаше под краката им.

— Ах, че сте неспокойна дамичка — каза Вася Чесноков, разглеждайки с възхищение профила на Машенка.— Да не бяхте вие, а друга — за нищо на света нямаше да я изпратя. Ето, честна дума, наистина. Само от любов тръгнах.

Машенка се засмя.

— Вие се смеете и си показвате зъбките — каза Вася, — а аз наистина, Маря Василиевна, ви обожавам и обичам горещо. Ето, кажете: легни, Вася Чесноков, на трамвайните релси и лежи до първия трамвай — ще легна. Бога ми…

— Хайде стига — каза Машенка, — по-добре вижте каква чудна красота е наоколо, когато луната свети. Колко е хубав градът нощем! Каква неземна красота! — Да, забележителна красота — каза Вася, гледайки с известно изумление олющената мазилка на една къща. — Наистина, голяма красота… Ето и красотата също, Маря Василиевна, въздейства, ако имаш наистина чувства… Много учени и партийните хора отричат например любовните чувства, но аз, Маря Василиевна, не ги отричам. Мога да имам чувства към вас до самата си смърт и саможертва. Бога ми… Ето, кажете: удари си тила, Вася Чесноков, в онази стена — ще се ударя.

— Е, да тръгваме — каза Машенка не без удоволствие.

— Ей богу, ще се ударя. Искате ли? Двамата излязоха на Крюков канал.

— Ей богу — повтори Вася, — искате ли ей сега да скоча в канала? А, Маря Василиевна? Не ми вярвате, но аз мога да го докажа...

Вася Чесноков се хвана за парапета и се престори, че се катери.

— Ах! — извика Машенка. — Вася! Какво правите!

Някаква мрачна фигура изскочи изведнъж иззад ъгъла и се спря до уличния фенер.

— Какво сте се развикали? — каза тихо фигурата, оглеждайки подробно двойката.

Машенка изпищя ужасена и се притисна до парапета.

Човекът се приближи и дръпна Вася Чесноков за ръкава.

— Ей, ти, мухльо — каза човекът с глух глас. — Сваляй шубата . И то бързо. А гъкнеш ли — ще те фрасна по тиквата и те няма. Разбра ли, гад? Сваляй! — По-по-по — каза Вася, искайки с това да каже: позволете, как така? — Хайде! — човекът дръпна ревера на шубата.

Вася разкопча с треперещи ръце шубата си и я свали.

— И обувките сваляй! — каза човекът. — Трябват ми и обувките.

— По-по-по — каза Вася — позволете... студено е...

— И още! Дамата не закачате, а на мене — „сваляй обувките“ — проговори Вася с обиден тон. — Тя има шуба и галоши, а аз да свалям обувките.

Човекът погледна спокойно Машенка и каза: — От нея да ги свалиш, ще ги носиш на вързоп — затруднение. Зная какво правя. Сваляй? Машенка гледаше с ужас човека и не помръдваше. Вася Чесноков седна на снега и започна да си развързва обувките.

— Тя има и шуба — каза отново Вася, — и галоши, а аз да го отнеса...

Човекът навлече върху себе си шубата на Вася, напъха обувките в джобовете си и каза: — Стой тук и не мърдай, и не тракай със зъби. А ако извикаш или мръднеш — свършено е с тебе. Разбра ли, гад такава? И ти, дамичке...

Човекът загърна припряно кожуха и изведнъж изчезна. Вася омекна, смачка се и седеше като чувал в снега, гледайки с недоверие краката си по бели чорапи.

— Доживяхме — каза той, като погледна злобно Машенка. — Да я изпращам аз и да остана без имущество. Така ли?

Когато стъпките на грабителя заглъхнаха съвсем, Вася Чесноков изведнъж започна да рине снега с крака и извика с тънък, пронизителен глас: — Помощ! Грабят! После скочи и затича по снега, подскачайки ужасено и мятайки крака.

Машенка остана до парапета.

1924 г.