НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1995 г. / МИР / ПЪГУОШКИ КОНФЕРЕНЦИИ ЗА НАУКА И СВЕТОВНИ ПРОБЛЕМИ

Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми (Pugwash Conferences on Science and World Affairs)

1957 г.

Мир (заедно с Юзеф Ротблат)

(За усилията да намали ролята на ядрените оръжия в международната политика и в по-дългосрочен план – да бъдат премахнати тези оръжия)

Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми (Pugwash Conferences on Science and World Affairs) са международна организация, която събира учени и обществени фигури, за да работят за намаляване на заплахите от въоръжени конфликти и за намиране на решения на глобални проблеми. Тяхната най-голяма заслуга е свързана с усилията им за ядрено разоръжаване по време на Студената война, което им носи Нобелова награда за мир през 1995 г., поделена с техния съосновател, физика Джоузеф Ротблат.

Произход и създаване

Всичко започва в разгара на Студената война, когато надпреварата в ядреното въоръжаване между САЩ и СССР достига плашещи размери.

1. Манифестът на Ръсел-Айнщайн (1955 г.): Изправен пред екзистенциалната заплаха от водородната бомба, великият философ и математик Бъртранд Ръсел, заедно с Алберт Айнщайн и още деветима изтъкнати учени, публикуват манифест. В него те призовават световните лидери да намерят мирни начини за разрешаване на конфликтите и отправят апел към учените от цял свят да се съберат и да оценят опасностите, породени от оръжията за масово унищожение.

2. Първата конференция (1957 г.): Отговаряйки на този призив, първата конференция се провежда през юли 1957 г. в малкото рибарско селце Пъгуош, Нова Скотия, Канада (откъдето идва и името). Тя е финансирана от филантропа Сайръс Итън. На нея присъстват 22-ма видни учени от двете страни на Желязната завеса (САЩ, СССР, Великобритания, Китай, Япония, Полша и др.).

Основна цел и метод на работа

Основната идея на Пъгуош е да се създаде неутрален форум, където учени от враждуващи идеологически блокове могат да разговарят неофициално и поверително. За разлика от официалната дипломация, тук те не представляват своите правителства, а участват като индивидуални експерти, водени от научна обективност и общочовешки морал.

Този подход, известен днес като "научна дипломация" или "дипломация от втори ред" (Track II diplomacy), позволява откровен диалог по теми, които са твърде чувствителни за официалните политически преговори.

Постижения и влияние

Дейността на Пъгуошките конференции има значителен принос за някои от най-важните договори за контрол на въоръженията:

♦ Поддържане на комуникация: В най-напрегнатите моменти на Студената война, като Кубинската ракетна криза, Пъгуошките канали за комуникация са безценни за избягване на недоразумения.

♦ Договор за частична забрана на ядрените опити (1963 г.): Дискусиите в рамките на конференциите помагат за изграждането на научното и политическо разбирателство, довело до този договор.

♦ Договор за неразпространение на ядреното оръжие (1968 г.): Идеи, обсъждани на срещите на Пъгуош, залягат в основата на този ключов договор.

♦ Конвенция за забрана на биологичното оръжие (1972 г.).

Нобеловата награда за мир (1995 г.)

През 1995 г. Нобеловият комитет присъжда наградата за мир на Пъгуошките конференции и на Джоузеф Ротблат. Наградата е признание за десетилетната им упорита и често невидима работа за предотвратяване на ядрена катастрофа.

Пъгуош днес

Организацията съществува и до днес, като продължава да организира конференции и работни срещи по целия свят. Макар ядреното разоръжаване да остава централна тема, фокусът се е разширил и включва други глобални заплахи като климатичните промени, новите оръжейни технологии (например автономните оръжия) и регионалните конфликти.

РАЗКАЗАЛ: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов