БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА [1]

Винаги са ми били особено любопитни хората с повишена жизненост, стопроцентова непотопяемост и феноменална приспособимост. По света се срещат направо гении в областта на тази акробатика. Техните главозамайващи кълбета и салта са особено впечатляващи по времето на сътресения и преврати. Такъв човечец ще се провре през всяка пролука, ще се увие като бръшлян около всяко дърво и ще избяга и от бабата, и от дядото. Винаги знае какви карти държи, винаги се оказва близо до светилото, което е в своя зенит – но малко встрани, за да може в случай на нужда да се скрие навреме в сянка.

При все това в тези същества няма никаква загадка. Тяхната психологическа конституция е елементарна, в което се състои и нейната здравина. Такава личност има железен нравствен закон, от който не може да бъде отклонена: всичко, което е в нейна полза, е Добро; всичко, което ѝ вреди, е Зло. С такава нагласа се живее леко и просто на този свят.

Един виртуозен еквилибрист е в процес на разработка прие мене за бъдеща книга, където може би ще се мерне периферно и няма да има достатъчно място да разкажа за него подробно. А ми се иска да разкажа, толкова тази питка е червендалеста и търкаляща се. Впрочем, някой от вас сигурно е чувал за него: другарят Люшков, Генрих Самойлович, известен още като Рюсикофу-сан.

Той бил човек предприемчив, безспорно надарен, храбър (впрочем, тогава храбрите били много) – и абсолютно безпринципен, което в съчетание с животински нюх било задължително условие за оцеляване в онези опасни времена.

Генрих Люшков се родил в лошата от гледна точка на житейските перспективи 1900 година. Израснал в турбулентния град Одеса. Още на седемнадесет години усетил накъде духа вятърът и заложил веднага на болшевиките.

Момчето било пъргаво, напористо, с авантюристична жилка. На двадесет години станал комисар на бригада и получил орден „Червено знаме“ – нали ви казвам, че не бил страхливец.

След края на бойните действия армията била почти изцяло разпусната. Много бивши началници останали без работа. (Моят дядо например след демобилизацията през 1922 г. работил като стругар в завод, а по време на войната бил не малък началник). Но младият Генрих знаел на кой кон да заложи – и се уредил на най-правилната служба, в ЧК. Отначало се потил на дребни длъжности, после полека-лека се изкачил. Бил умен, работоспособен, незаменим за своите началници.

Поработил и в чужбина (това и тогава било едновременно изгодно и престижно) – пошпионирал малко в Германия. Но най-голямо предимство за него станало покровителството на прекия му началник и съименник Генрих Ягода. Люшков се издигнал заедно с наркома до главозамайващи висини.

Отличил се в следствието по делото за убийството на Киров, фалшифицирал още няколко процеса, разпитвал лично Зиновиев и Каменев (знак за много високо доверие от страна на ръководството).

По сталинските закони за периодична профилактика на апарата на палачите, Люшков трябвало да изгори заедно със своя покровител. Тук обаче се случило чудо номер едно – Люшков оцелял. Единственият от всички началници на управления в НКВД по времето на Ягода.

Той уловил своевременно с чувствителните си локатори сиянието на новата звезда – другаря Ежов, и успял да скочи от потъващия кораб.

През 1937 г. нашият герой се търкулнал в Далечния изток – станал там голям началник, пълномощен представител на НКВД. По онова време това било най-важното от регионалните управления, защото за враг номер едно тогава се смятала Япония. А освен това в нервните времена на Голямата чистка било по-полезно за здравето да си по-далече от Москва.

В Далечния изток другарят Люшков, според собствените му признания, осъществил 200 хиляди ареста; разстрелял седем хиляди души; депортирал корейци в Средна Азия – с една дума, поработил добре.

Не зная как, намирайки се на хиляди километри от московския буркан с паяци, надушил опасността преди своя покровител Ежов, но през юни 1938 г. Люшков изиграл нечуван дотогава трик. След като получил спешна повиквателна да отиде в столицата „на отговорна работа в централния апарат“, другарят комисар от Държавна сигурност 3-ти ранг отговорил с ентусиазирано съгласие, но отлично разбирал, че е дошло време да се търкулне още по-далече. При него всичко било вече планирано.

Голям човек

Жена му заминала с болната им дъщеря за лечение в Полша. Люшков дочакал в своя Хабаровск телеграма с условния текст „Изпращам ти своите целувки“ и провел отлична операция по преминаване на границата. Явил се на заставата с всичките си регалии, казал, че има среща със секретен агент на неутралната ивица, и скоро се озовал при японците. Те просто не повярвали на своето щастие: чекист от такъв ранг, с три ромба, което ще рече по тяхному генерал-лейтенант!

На кицуне [2], японската лисичка-сестричка, този хитрец също ѝ харесал много. Той издал всичките чекистки и военни тайни (о, колко много!); разобличил пред журналисти престъпленията на болшевишкия режим; заел се с охота да разработи план за убийството на Сталин (това начинание се провалило по случайност).

След като пообщували с Люшков, японците оценили по достойнство неговия пъргав ум и работоспособност. Назначили го на славната длъжност съветник към щаба на Квантунската армия, където той си живял безгрижно – като че ли единственият чекист от кохортите на Ягода и Ежов, който излязъл сух от водата.

Разобличителят на сталинизма Рюсикофу на пресконференция в Токио

Семейството си, впрочем, не успял да спаси. Въпреки уговорената телеграма, успели да свалят жена му от влака. Дълго я мъчили в затвора, след което я разстреляли. Дъщеря му изчезнала в специалния арест за временно задържане. Унищожили и всичките останали роднини на беглеца.

Но питките не могат да тъжат дълго. Люшков си живеел преотлично в Дайрен с японската си любовница, която му пробутали от контраразузнаването. Изглежда, че всички били доволни един от друг.

Но всичко приключило много интересно.

През лятото на 1945 година нещата за японците тръгнали съвсем зле. Империята се съпротивлявала на американците с последни сили и се страхувала ужасно Съветският съюз да не наруши пакта за неутралитет. В тази ситуация да държиш при себе си личен враг на Сталин било неразумно.

Когато съветските войски преминали границата и разгромът станал неизбежен, хитрата лисана решила, че е време да изяде питката. Началникът на японската военна мисия Такеока получил заповед да се отърве от компрометиращия субект и постъпил според самурайския кодекс: извикал при себе си Рюсикофу-сан, обяснил му положението и му предложил да се застреля с чест. Питката отказала да се застреля с чест (те това не го умеят) и тогава Такеока ликвидирал неискрения човек безчестно, а трупа му заповядал да изгорят, за което рапортувал на своето началство.

И изглежда, че приказката за питката свършила.

Но някак не ми се вярва, че мошеник от такава класа, надхитрил Ягода, Ежов и самия Сталин, би позволил да го изяде един дребен японски службаш. В разказа на Такеока и подчинените му има една странност. Защо им трябвало на офицери от императорската армия да си правят труда да горят труп? Можели да го заровят или да го хвърлят в реката. Кой на 19 август 1945 година, в навечерието на краха, би започнал да задава въпроси и да провежда разследвания?

Ох, струва ми се, че японците излъгали началството си. Изпуснали питката и се побояли да си признаят.

Още повече, че има свидетел, който видял Люшков в тълпата на гара Дайрен да се качва на един влак.

Кицуне се разправя със самурай (Утагава Кунийоши, „Самурай и призракът Кицуне“)

Предполагам, че питката се е търкулнала по-нататък и може би е изскочила някъде под друго име. Лушков бил само на четиридесет и пет години. Половин живот имал пред себе си.

А вие как мислите – избягал ли е Люшков от японците, или не?

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

1.На руски „колобок“. „Колобо́к“ е класическа руска народна приказка и име на главния герой в нея — малка, кръгла хлебна питка, която оживяла и се търкулнала от дома на бабата и дядото, като срещала по пътя си различни животни, от които успявала да избяга, но накрая я изяла лисицата. Често се сравнява с английската „The Gingerbread Man“ и с българската „Житената питка“.

2. Лисица – и обикновеното животно, и митическо същество от японския фолклор.

(Следва)