АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА II . ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 3

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ / ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава II. Действията на 1 конна дивизия в междината Силистра - Добрич

(продължение)

Боят при Добрич
 

На 7. септември, съгласно оперативната заповед на дивизията № 9., частите от същата трябва да се насочат в 3 колони към Бей-Бунар.

 Но докато частите се изтеглят и се отдават последните нареждания по изпълнението на тази заповед, започва да се чува все по-силна далечна артилерийска стрелба към югоизток, която постепенно, към 8 часа, се преобръща в непрекъснат тътнеж. Какво става там? Какво е положението при 6. пех. дивизия, при Варненския подвижен резерв? Дали на дивизията не предстои да вземе самостоятелно решение, което може би ще има съдбоносно решение за действията? Да се изостави ли посоката за Бей-Бунар и да се отива на изстрел към югоизток? Тези са въпросите, които си поставя началника на дивизията и щаба му. И твърде естествено, първата грижа е да се потърси свръзка с армията и да се преустанови движението към север. Решението да се върви на изстрел дохожда само по себе си. Но как то ще се отрази върху действията към запад? Дали в тази посока дивизията не ще е по-нужна? Дали дивизията ще пренебрегне своята задача, възложена ѝ от армията при явна необходимост да се продължава изпълнението ѝ, за да предприеме нова и може би без значение задача?  

На началника на съобщителните служби майор Ст. Величков се възлага да търси свръзка с армията. Докато се чака неговото завръщане, преживяват се тежки минути, които се чувстват безвъзвратно загубени.  

Майор Величков се връща и докладва, че свръзка с армията все още няма, но е успял да се съедини с Варненския подвижен резерв, началник щаба на който (подполк. Рачев) чака на телефона.  

На началник щаба на конната дивизия той съобщава: „Противника настъпва с превъзходни сили пехота и артилерия, положението е много сериозно, имаме много загуби“.  

Малко по-късно същото съобщение прави и началник щаба на 6. дивизия — подполковник Разусканов.

 След този отговор, положението става ясно. Взема се съдбоносно решение: „трябва да се бърза към Добрич“. Веднага се праща следното съобщение до началника на 6. пех. Дивизия:
 

„Конната дивизия, заедно с две дружини, тръгва през с. Мурзук, Буюк-Базаурт, к. 260., към Осман-Факя да съдействува на дивизията ви.

 № 14. Б. С. Кеседжик, 7. IX. 916. г. 8 ч. 20 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия,

генерал майор Колев“.
 

Дават се нови нареждания за насочване дивизията към Добрич. Марша се организира в 3 колони: в ляво и дясно конницата, в средата пехотните роти, пешите картечни ескадрони, планинската батарея. Движението в новата посока започва към 9 ч.  

Колоните се насочват: 1. конна бригада през с. Мурзук, с. Орта-Базаурт за к. 260; 4. конна бригада през с. Чаир Махале и с. Реджеб-Кьой, с. Буюк-Базаурт за к. 260. и пехотата — през с. Мурзук, с. Орта Базаурт за к. 260. С лявата колона, която ще изпълнява ролята на флангард през време на движението, е изпратен началника щаба на дивизията.  

Първоначално началника на дивизията замисля да насочи дивизията в ю. и. посока: 4. к. бригада през с. Каванлак, с. Кючук-Базаурт; пехотата през Мурзук, Буюк-Базаурт.  

След влизането в свръзка с щабовете на 6. пехотна дивизия и В. У. П. и при впечатлението, че топовните изстрели се отдалечават, взето е решение дивизията да се насочи по към юг, като 4. конна бригада, която по заповед № 9. е трябвало да следва през с. Караджа-Ат, Даутлар, Байрам-Деде, се насочва през Чаир-Махле, Реджеб-Кьой, Буюк-Базаурт. С това се избягва и кръстосването на колоните.

 Едновременно с това се праща следното донесение до командуващия III. армия:
 

„Понеже и до сега оперативната задача за днес не е получена в дивизията, реших да настъпя с дивизията на север към Бей-Бунар и помогна на войските, които действуват на север от Аккадънлар, за което поисках одобрение от Щаба на Армията. И до сега, обаче, отговор не е получен. Запитах в 6. дивизия какво е положението, — отговори ми се, че се води силен бой и положението е много сериозно; за това измених първото решение и в този момент тръгвам с дивизията на изток към Османфака, за да действувам в фланг и тил на противника, действуващ в фланг и тил на 6. дивизия. Оперативна заповед за днес още не е получена.  

№ 14, с. Кеседжик, 7. IX. 916. г. 9 ч. 30 м., пр. пл.

 Н-к на конната дивизия  

Генерал майор Колев“

 При Кеседжик в поддръжка на разузнавателни части към север се оставя колоездачната рота с взвод пехота.

Карапелитския скалист дол и гористата местност, източно от него, е мината, след енергични сблъсквания с неприятелски руски ескадрони, които бранят проходите през дола и пътеките през гората.

 Към 12 ч. 30 м. на к. 260, южно от с. Орта-Базаурт двете конни колони пристигат почти едновременно. От тук се оставя 1 ескадрон (майор Стоянов Ал.) заслон и разузнаване при с. Киринджи с посоки с. Енидже, Сейдали, срещу неприятелските части, които и тук обкръжават дивизията; праща се офицер на усилен алюр да съобщи в частите на 6. дивизия, че конната дивизия бърза в подкрепа и старшия адютант от щаба на дивизията да разузнае положението на фланга, към който дивизията се насочва. В посока на Османфака разузнава и ескадрона на ротмистър Филипов.  

След малка почивка, използвана за прогонване неприятелските ескадрони, движението продължава през всичкото време на променлив алюр.  

През време на движението източно от с. Киринджи към 2 часа сл. пл. се получава следната заповед от армията, която иде да потвърди и одобри предприетото движение от конната дивизия, в отговор на № 14, на дивизията

„Екстрена

Началникỳ конната дивизия  

Незабавно настъпете към Добрич, за да атакувате в фланг и тил неприятелските руски части, които са се развърнали и водят бой срещу левия фланг на 6. дивизия: около с. Арабаджи

 № 4667., 7. IX. 916. г. 11 ч. 10 м. пр. пл.  

Получена в Курт-Бунар на 7. IX. в 11 ч. 30 м. сл. пладне.

Командващ III. Армия

Генерал лейтенант Тошев“
 

В 3 ч. 20 м. е получено донесение от майор Стоянов, какво 4—5 км. източно от с. Киринджи се забелязват 2 руски ескадрона и пехотна колона.

 Към 3 ¹/₂ часа конницата пристигна ю. и. от с. Кара-Сулар.

 Движението от зоната с. Кеседжик, с. Сара-Неби до к. 278 е 24 км. по въздушна линия и е извършено за 6 ¹/₂ часа, като през това време дивизията е трябвало да си проправя път всред руските ескадрони по една силно пресечена и гориста местност. От една могилка (к. 278) началника на дивизията с щаба си схваща лесно какво е положението: неприятелския фланг е около 2 км. южно от с. Осман-Фака и малко западно от к. 211; частите от 6. дивизия, притискани отблизо от числено превъзходния противник, отстъпват бавно към юг.

 Дават се нареждания: конницата да се съсредоточи, конната батарея да излезе на позиция; праща се заповед пешата колона безпирно и с ускорен марш да се насочи към могилката. За действие трябва да се имат всички сили под ръка.

 Към 4 ч. 15 м. пехотните роти и пешите ескадрони пристигат западно от к. 278., като изминават разстоянието Кеседжик, к. 278, за 4 ч. и 15 минути. Те веднага са насочени за развръщане в разузнатите вече посоки срещу фланга и тила на противника. Планинската батарея излиза с тях на позиция. Първа открива огън конната батарея в 4 ч. 10 м.; след нея—планинската батарея, пешите и два к. к. ескадрона. Частите, използвайки храсталаците и царевиците, се приближават на действителен изстрел, някой се хвърлят направо на нож. Противника търси да противодействува. Отначало крайните части огъват фланга, подръжки се насочват, но скоро след това почват отстъпление назад, което постепенно се разширява към изток. Конното ядро е преддвигнато към север с цел да атакува противника в фланг и тил. Един артилерийски взвод от конната батарея получава също заповед да промени позиция по на север и подкрепи с огъня си атаката на конницата. В 5 ч. 15 м. конната дивизия, 2. к. п. в авангард, 1. конна батарея на десния фланг се насочва към с. Кара-Синан. 2. конен полк получава първа заповед да атакува противника. Полка атакува отначало в посока на с. Кара Синан и преследва към с. Настрадин, Другите полкове го следват отблизо.

 Вкарват се в действие само необходимите части, останалите конни части се държат готови за посрещане неприятелска конница, която може всеки момент да се намеси от своя страна в боя; движението на конната дивизия към юг е проследено през всичкото време от неприятелското конно разузнаване.

 Атакуваните части са от сборната сръбска дивизия. Атакувана и почти унищожена е една рота от крайния десен фланг. Съседните неприятелски части откриват по авангардния ескадрон (— 3. на ротмистър Кикименов) и полка силен пушечен огън, с който поразяват и своите. Неприятелската артилерия също насочва своя огън по атакуващите.  

Отстъплението у противника се предава постепенно по целия фронт към изток. Тъмнината туря край на преследването.

 Боя при Добрич е спечелен, нашите пехотни части са спасени от поражение.  

Какво е било положението в 6. дивизия и какви са последиците от действията на конната дивизия се вижда от следното съобщение на началника на 6. дивизия, което предавам изцяло:
 

„Началника 1. конна дивизия.

 Неприятеля през нощта до два часа пр. пл. на няколко пъти се опита да атакува 9. и 10. роти от 35. пех. полк, които заемаха с. з. склонове на к. 260, Противника е отблъснат. След това временно контакта с него е загубен. 36. п. полк е загубил контакта с неприятеля от вечерта.

 Боят вчера, 7. септември, се разви както следва: 35. полк в състав 2 дружини, 2 батареи, към 6 часа пр. пл. отблъсва неприятелските предни части от к. 260. и завладя последнята. Веднага биде атакуван от един руски полк. Към пладне биде нападнат с две руски дружини на десния фланг и две ромънски на левия. Полкът цял ден се държа доблестно срещу тези превъзходни неприятелски сили, като до 4 ч. сл. пл. се подаваше постепенно назад. В това време, усилен с една дружина от своя полк, която беше в разпореждане начальнику укрепения пункт, полкът настъпи смело напред и завладя к. 260., гдето се намира и сега.

 36. полк от 2 ¹/₂ дружини и 2 батареи към 7 ч. пр. пл. настъпи в подкрепа на 35. полк и когато беше променил фронта на североизток, нападнат от към север от една смесена сръбско-руска дивизия и под десния и силен натиск на неприятеля и понесените значителни загуби, полкът бе принуден да се оттегли на линията: с. Чакърча, Малко Чамурли. До 4 ч. сл. пл. полкът се приведе в ред и, усилен с една дружина от 35. полк, която беше в разпореждане начальнику укрепения пункт, настъпи и достигна на височината при с. Арабаджи, гдето и сега се намира.  

Контър настъплението на двата полка се улесни с настъпванието на войските от Добричкия гарнизон и появяването на конната дивизия в фланг и тил на неприятеля.

 В вчерашния бой са действували части от 61. руска дивизия, смесената сръбско руска дивизия, един ромънски пехотен полк, един руски конен полк, 4 полски и една гаубична батарея. Точно номерата на полковете не са известни.

 Загубите точно не са установени. До сега са известни: офицери — убити 1, ранени 15, от 35. полк; убити 3, ранени 24 от 36. пех. полк; убити 1, ранени 2 от 2. артилер. полк; убити 2 ранени 6 от 6. пионерна дружина.

 Войници: убити, изчезнали от 35. полк около 25 процента; от 6. пионерна дружина убити 18, ранени 41, изчезнали 2; дивизионната конница: убит 1. Пленници: един русин от 243. полк и един сърбин от сръбско-руската дивизия. № 7540., 8. IX. 916 г. 6 ч. пр. пл.

 Началник 6. дивизия

генерал майор Попов“

 6. пехотна дивизия до 4 часа е в отстъпление. От 4 ч. момента, когато тя е предупредена и чувства приближаването на конната дивизия на фланга си, тя преминава в контър-настъпление. Това последното е улеснено от настъплението на войските на Добришкия гарнизон и появяване на конната дивизия в фланг и тил на неприятеля. Добричките войски действуваха от предния ден с 6. дивизия и тяхното съдействие до този момент не бе попречило за неуспеха. Новата причина — появяването и действието на конната дивизия в фланг и тил на противника има решително влияние за съдбата на боя.  

Същото нещо признава и генерал Тошев, който в книгата си „Действията на III. армия в Добруджа“, за този бой казва:

 „Трябва да се признае, че успехът в тоя съдбоносен бой се дължи преди всичко на храбростта и силната съпротива проявена от войските на 6. Бдинска дивизия, (особено 35. Вратчански полк), които яко и слаби числено, трябваше няколко часа да издържат удара в фланг от цялата Сръбско-Хърватска дивизия; а така също и на съдействието указано от Добричките войски, а най-вече на своевременния бърз марш-маньовър на усилената конна дивизия за появяване в фланг и тил на дясното неприятелско крило.  

През време на движението на дивизията в югоизточна посока противника настъпва с силни разузнавателни части, подкрепени с пехота, в зоната западно от Карапелитския овраг, като едни отблъскват колоездачната рота по шосето Силистра, Добрич, а други, предимно конни, отхвърлят всички наши разузнавателни части и достигат до Куртбунар. Но благодарение на взетите от по-рано мерки и енергичното действие на частите от Куртбунар, (гдето са обозите, радиостанцията и телеграфната станция, болницата), града е запазен, а с. Кеседжик—наново овладяно.“

Разузнавателна дейност на конната дивизия

след боя при Добрич

8. септември

 На 8., според заповедта на армията (телеграма № 4406.), задачата на дивизията остава същата по отношение охраната на десния фланг на армията, а за разузнаване ѝ се дава зоната ограничена от запад с. Кара-Сулар, Сара Неби, Бей-Бунар и от изток Кара-Сулар, Дурбали, Енидже, Хайдар.  

Първоначално се смята дивизията да се предвигне северно към с. Фандакли, но понеже 6. дивизия, както и Варненския подвижен резерв, са твърде изморени и разстроени от вчерашния бой остават на позициите си; конната дивизия остава също при Кара-Сулар, за да даде малко почивка на хора и коне, които от 1. септември са в непрекъснато движение и бой.

 Разузнаването на запад е простряно все още северно от Куртбунар, тъй като града продължава да служи като опорна база на дивизията, гдето са съсредоточени повечето и домакински служби и обози. Така, че линията на разузнавателните части на дивизията се простира през с. Суджаклъ, Джами-Махле, Сара-Неби, Хаджи-Кьоселер, к. 231. (северно от с. Омуркьой), с. Дурбали, а тази на разездите: с. Алфатар, Пандакли, Бей-Бунар, Хадар-Челеби, к. 240., северно от Хаджи-Кьоселер, к. 231. северно от Омуркьой, Дурбали, Айдинбей.

 От събраните и препратените в щаба на III. армия и н-ку Добричкия гарнизон сведения №№ 93, 94, 95, 16 Б., 96., 18 Б., 19 Б. се установява:

 Противникът, след вчерашния неуспешен бой се е оттеглил в посока на с. Езетли, гдето източно и западно от това село бързо се укрепява. Руската конна дивизия се е оттеглила в зоната към с Хардали с изнесено ядро в с. Азапляр, като всички противникови разузнавателни части южно от Силистра също така са се придвигнали към север.

Ето и самите донесения:

Командующия III. Армия  

Копие - н-ку Добришкия гарнизон и 6. п. дивизия  

По сведения от разузнавателни части, в Бей-Бунар вчера, 7. того, в 8 ч. 25 м. сл. пл., противник не е имало. По хребета северно от Бей-Бунар, Кадир-Челеби има пехотни окопи и блиндажи от много здрав материал. Пред тях имало други малки окопи, съединени с първите с ходове за съобщения. Зад окопите имало землянки и навеси. Всичко е изпразнено още на 2. т. м. Вчера към 12 ч. са минали руски конни части през с. Даутлар, Аратмаджа. № 93, Кара-Сулар, 8.IX. 3. ч. 10 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующи III. армия

 Копие-н-ку Добришкия гарнизон, 6. п. дивизия  

По разпит на местни жители от с. с. Кара-Орман и Гърлица се установява, че зад с. Бучак има пехотни окопи и артилерийски по хребета. Такива окопи имало по целия хребет от с. Вучак до рекичката, която минава през с. Алмалау. Окопи - по целия хребет - от рекичката до Кара-Орман. В бахчите на селото имало артилерийски окопи, зад рекичката при с. Брачма има артилерийски окопи. Зад с. Алмалау имало артилерийски окопи, всичките бетонирани. Пред селото пехотни окопи; артилерийските окопи са от ляво на пътя Алмалау—Острово. На к. 106., източно от Силистра имало артилерия. На к. 135., източно от Силистра имало тежка артилерия в бетонирани окопи. Пред окопите на Острово, Алмалау има телена мрежа 3 реда: първи ред от бодлива тел, а другите два от гладка. Коловете са дървени и слабо забити. Мрежите могат да се минат на шосето Липница—Острово. По хребета, източно от с. Гюргенджик, с. Алифака през шосето на изток, има пехотни окопи. На хребета източно от Топчи има също пехотни окопи. № 94; от с. Кара-Сулар, 8.IX.1916. г. 4 ч. 45 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. армия

 Началника на разузнавателната част към с. Екинджик, северно от Куртбунар, донася, че от 7. т. м. вечерта всички неприятелски конни части се изтеглят към линията с. Пандакли — Алфатар; в 1 ч. сл. пл. 8. т. м. в с. Акбунар, Екинджик, Даутлар, Къдър-Ашик. Караджа-Ат нямало нищо. Пристигнал сега човек от Меджидие, казвал, че в този град нямало руски пехотни части. № 16. Б. от Кара-Сулар, 8.IX.916. г. 6 ч. 50 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. Армия

Копие н-ку гарнизона Добрич и 6. п. дивизия.  

Началника на предната разузнавателна част към с. Хаджи-Кьоселер донася: села Фандакли, Сейдали, Кара Баглар, Омуркьой, са изпразнени от противника. По сведения от местни жители в с. Мурсал Кьой няма противник. Също по сведения от местни жители снощи руските части са отстъпили към Армутлий, гдето продължават да наблюдават с отделни разезди. Цяла нощ сръбската дивизия е отстъпвала към Мансурово — Азапляр. № 95 . . . . . . ?

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. Армия

Копие н-ку гарнизона Добрич и 6. п. Дивизия  

Според донесенията на разузнавателните части противника през цялата нощ на 7. срещу 8. в състав 5 пех. полка (руси и сърби), 4 оръдия и 3 ескадрона в голям безпорядък е отстъпвал към с. Есетли. В зоната с. с. Дурбали, Мансурово, Омуркьой, Шаханджи противник няма. Противник няма и в Бей-Бунар, Олукли Гюлеркьой. № 96. Кара-Сулар, 8.IX.916, г. 7 ч. 45 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. армия  

От добитите сведения от разузнавателните части, неприятелските войски, опериращи на 7. около Добрич, са достигнали с ариергардните си части с. Дурбали, к. 235. — северно от Добрич.

 Днес, 5 ч. сл. пл., започвам движението според заповедта Вх. № 4436. от вчерашна дата. № 16. Б, с. Кара-Сулар, 9.IX.916. г. 5 ч. 30 м. пр. пл.

Началник дивизията

(подп.) Генерал-майор Колев

 От изложеното до тук се вижда, че твърдението на К. Кирицеску, какво: „На 26. август (8. септември н. с.) руско-ромънските конни части успяват да изтласкат назад българската конница и да завземат отново за късо време Добрич. Обаче, пред вид голямото числено превъзходство на противника и завземането на Силистра, което застрашава десния фланг на нашите армии, руско-ромънските войски се оттеглят и заемат една линия, която съвпада приблизително с линията на старата добружанска граница“,— е съвсем произволно и далеч от истинското положение: Силистра още не бе завзета от българите, а ромъните не са наближавали през този ден и не са завземали Добрич.

9. септември
 

Командующия III. армия с № 4436., 8. IX.1916. г. 8 ч. 10 м. заповядва: „конната дивизия да се придвижи към с. Мурзук и организира разузнаването в зоната: с. с. Куртбунар, Алфатар, Силистра и Куртбунар, Кокаджа, Чифут-Куюсу. Дивизията да поддържа свръзка с 6. пех. дивизия и ако около Добрич се завърже бой, да съдействува за унищожаване на противника. Една от дружините, заедно с планинската батарея, се отнема от дивизията, която се предупреждава, че 2. к. бригада започва да се разтоварва на 10. вечерта при Каспичан.  

Движението на дивизията се урежда с оперативна заповед № 10. от 9.IX.916. г. 12 ч. 15 м.

 Дивизията се насочва в 5 ч. пр. пл. в две колони към зоната: с. Мурзук, Кеседжик, като разузнавателните органи се тласкат още повече към север, към Силистра.  

С пристигането на дивизията към с. Кеседжик в 11 ч. пр. пл. се получава втора заповед от армията (№ 4446. от 9.IX.916. г.), с която се иска: „дивизията да се насочи към с. Малка Кайнарджа, да разкъса завесата на противника и да го атакува, в случай че отстъпва“.  

Изпратени са нови по-силни разузнавателни части от по 1 ескадрон с 1 картечен взвод в посока: с. Бей-Бунар, — Силистра (майор Босилков); с. Голяма Кайнарджа, с. Липница (ротмистър Филипов); с. Кьосе-Айдин — с. Калаичи (р-р Кямилев). Подполковник Войников с 1 ¹/₂ строеви ескадрон и 1 кар. взводове оставен при с. Дурбали и разузнава в зоната — с. Енидже-Хайдар, с. Чифут-Куюсу.  

По-късно, към 12 ч. 30 м. се получава нова тв. бърза заповед:

„Началнику 1. конна дивизия  

По получените сведения морала на противника е твърде отпаднал. Разпоредено е 1. Софийска дивизия днес да настъпи и заеме линията, к. 124. южно от с. Вътрен, к. 130, северно от с. Сюнек и к. 134. източно от същото село. В случай, че противника е отстъпил, то 1. Софийска дивизия ще вземе гр. Силистра. Изпраща се флангард от Аккадънлар за Алфатар. При изпълнение задачата си № 4446. открийте свръзка с флангарда към с. Алфатар. № 4448. 9.IX.916. г.

Командующий III. армия генерал Тошев.
 

От с. Кеседжик, поради неудобствата на местността за движение вън от шосето по други успоредни пътища, движението продължава в една обща колона.  

През деня се получават редица донесения, които рисуват твърде добре дейността на разузнавателните части, както и положението. Противника заема и се укрепява на линията к. 235. с. Есетли, с. Чамурли, гората северно от това село, к. 227., к. 218., с. Карали, с. Дураси и с. Енидже-Хайдар. Нощес са влезли 6 роти в Есетли, Чамурли и тази сутрин в 6 часа пр. пл. са се оттеглили в гората северно от Чамурли, к. 224. Неприятелски конен полк с 1 батарея се забелязва днес, 7 ч. 15 м. пр. пл., да настъпва от с. Аптаат към с. Деведжи-Кьой. Забелязани и отхвърлени на север при Бей-Бунар — 1 ескадрон, при Пандакли — 1 ескадрон, при Гюргенджик — 2 ескадрона, при Малка Кайнарджа — 3 ескадрона. По-големи части не са разкрити.  

Дивизията пристига в района Бей-Бунар, с. Кайрак към 6 ч. сл. пл. и тук занощува. Събраните от разузнавателната част сведения са препратени със следните донесения:

Командующий III. армия  

От разузнавателните части, от селени българи, вземани като водачи от русите, се установява, че след боя на 7. при Добрич сърбите отстъпвали цялата нощ в безпорядък към с. Аптаат, Девенджикьой, убити духом и с униние, което се виждало в войниците и офицерите.  

Руската конна дивизия на 8. се съсредоточила към с. Хардали. Горното се потвърждава и от факта, че на линията Бараклар, Кьоселер-Армутлии не бил забелязан никакъв про тивник. Настойчивото настъпление не само от дивизията, но и от разездите, е създало известна боязън у руските кавалеристи, която се изразява в това, че руските разезди, почти всякога по-силни от нашите, отстъпват при най-малкия натиск, а тъй също и от факта, че до сега руската конна дивизия не ни търси, а като че ли ни избягва. Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селени българи: „ми думали, що болгари не будут стрелят на нас; между тем они бросаются как собаки, прокле....! Десет человек атакуют сорок“. № 19, Б, 9. IX. 1916. г. 6 ч. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев.

Командующий III. Армия

Копие - н-ците гарнизона Добрич и 6. п. д.  

По донесение от нашите разузнавателни части, противникът заема позиция, която окопава на к. 235., Естели, Чамурли, гората северно от същото село, к. 227., к. 218., с. Карали, Дораси и Енидже-Хайдар. Нощес се е оттеглил в гората северно от Чамурли и к. 224. Неприятелска конница имало около 1 к. полк.

 Неприятелски конен полк с 1 батарея е забелязан днес в 7 ч. 15 м. пр. пл. да настъпва от с. Аптаат към с. Деведжи-Кьой. Според казванието на избягал българин, запасен войник, при Сараджа са идвали вчера 1 сръбски генерал с руски офицери на разузнаване. Към същото село настъпвала сръбска артилерия. Между селата Есетли и Мусабей разположените войски били руска пехота и носели на рамената си № 64. Сърбите били разположени западно от тях. Окопите тук били слаби, добри окопи с телени мрежи имало при старата граница. № 101. 9. IX. 916. год. 12 ч. 30 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п). Генерал-майор Колев.

Командующи III, армия  

Копие — н-ците Добришкия гарнизон, 6. п. див.

Дивизията в настъпленията си към север достигна и зае Бей-Бунар. Предните разузнавателни части са тласнати в посока: Алфатлар, Гюргенджик, Малка-Кайнарджа Липница, в Калаичи, Есетли, Чифут-Куюсу. В тази зона пехотни части са забелязани в пунктовете указани в донесение № 101 от днес. По значителни конни части са забелязани: в Пандакли 1 ескадрон, Гюргенджик 2 ескадро-на, Бейбунар 1 ескадрон, Малка-Кайнарджа около 3 ес-на. Утре дивизията ще продължи настъплението си. № 103. 9. IX. 916. г. 9 ч. 20 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия,

(п). Генерал майор Колев.

10. септември
 

През нощта падна дебела слана. По липса на вода в Бей-Бунар конете са водени на водопой в с. Кайрак и Голям-Караач. Рано сутринта се получава от армията заповед (№ 4466), с която се съобщава, какво нашата 5. конна бригада и части от 1. пехотна дивизия вчера са влезли в Силистра и за днес се заповядва: „Конната дивизия да разузнава в зоната между Дунава и линията Бей-бунар, с. Чифут-Куюсу, като влезе във връзка с 5. конна бригада, която ще се изнесе източно от Силистра в с. Ешекьой“.  

По-късно, към 9 ч. 35 м., се получава и оперативната заповед на армията за този ден, според която: „Конната дивизия с 5. конна бригада (9. конен и 6. германски конен полкове) с две роти от 16. полк да се изнесе в посока: с. Надежда, Александрия и разузнава в зоната между Дунава и линията Бей-Бунар, Чифут-Куюсу и обърне особено внимание към с. Аптат и Енизенлия, гдето са забелязани пехотни части с артилерия. Да се съберат сведения за разположението и фланговете на фортификационните постройки на линията с. Кузгун, с. Кобадин“.  

Дивизията се насочва в 6 ч. 30 м. в две колони през с. Малък-Караач за с. Теке-Дереси и през с. Кьосе-Айдин за с. Режеб-Куюсу, като се заповядва на 5. конна бригада да се насочи през с. Краново към дивизията в с. Теке-Дереси.  

От съпротивите, които конната дивизия среща през време на движението си към изток (в действие влизат не само разузнавателните части но и авангардите на колоните, пехотните и колоездачни роти, картечн. ескадрони, конната батарея) се добива впечатление, какво тя е в тясно съприкосновение с значителни неприятелски конни и пехотни части, които с постепенни комбинирани действия пеша и на кон, трябва да се изтикват стъпка по стъпка. Противникът иска да премине към решителна съпротива по старата граница.  

Донесението, което се изпраща вечерта в армията обрисува на кратко водените боеве и срещнатите съпротиви. В него се казва:  

„Дивизията настъпи днес в 6 ч. пр. пл. в посока Теке-Дереси. С пристигането в Кьосе-Айдин частите от дивизията бяха спряни в марша си към изток от противник от трите рода оръжия, който заемаше позиция при к. 192. (2 км з. от Теке-Дереси). Тук противника имаше около 2 дружини с 2 оръдия и заемаше от по-рано приготвените окопи. При с. Краново противника вкара в действие около 1 конен полк с картечници.  

Към 6 ч. сл. пл. противника при с. Кадиево (к. 192.) се усили с още една дружина: която настъпи от с. Касъмча към с. Реджеб-Куюсу. По на запад от с. Есекьой са забелязани около 2 еск. Селото Малка-Кайнарджа бе заето до 3 ч. сл. пл. с 1 ¹/₂ ескадрона. В с. Гюргенли имаше един ескадрон с картечници, който в 6 ч. сл. пл. се оттегли към Теке-Дереси селата Кокарджа, Ерджи. Армутли, Параджик са чисти от противник. Според казване на селяни, снощи в с. Надежда е имало значителна конна колона с артилерия. Според други селяни в с. Азапляр, Александрия, Аптат имало два конни руски и ромънски полкове. По на изток противника продължава да се окопава на пунктовете, указани в донесение № 101. от 9. того.  

Противника извършваше разузнавателна служба с привързан балон в посока на Теке-Дереси и с два аероплана, които летяха много висока над частите.

 Числото на убитите и ранените не е още установено. Утре дивизията продължава разузнаването си. № 109. 10 IX. 1916 г. 10 ч. 15 м. сл. пл“.

 Дивизията занощува: пешите части в с. Кьосе-Айден, конницата в с. Кютюклю.

 Бригадата на полковник Марков не е пристигнала и през този ден не успява да влезе в състава на дивизията.

11. септември
 

През този ден дивизията остава в същия район и продължава разузнаването си между Дунава и ж. п. линия Добрич—Кобадин. В посока на с. Александрия разузнаването е засилено с дивизиона на майор Н. Николаев от 1. к. полк. Добитите сведения се изпращат в Щаба на Армията със следните донесения:

Командующия III. отделна армия

Копие — н-ците 1. Соф., 6. Бдинска дивизии

и Добричкия гарнизон  

 Противника в състав повече от 1 конен полк с картечници и 2 оръдия нощес е напуснал Краново и се оттеглил към Калаичи, Паракьой. Според казването на селяни с. с. Липница и Козлужа също били напуснати от противника, а неприятелската конна дивизия с пехота била в Паракьой (ще се провери). № 110., с. Кютюклю, 11. IX. 916. г. 8 ч. 30 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев

Командующий III. Армия

Копие — начальнику 1. п. Соф. Дивизия.  

 Предната разузнавателна част донася—противник в състав 4 роти и картечници се окопава по хребета Ю. З. от с. Гювенджа, К. 158. и К. 166. Противника се окопава и по хребета югозападно и южно от с. Калаичи. Според казването на селянин на 10. того сутринта в Паракьой имало 2—3 пехотни полка с около 20 оръдия и конница. Само конницата била руска, другите части били ромънски идящи от Силистра. № 112. с. Кютюклю, 11. IX. 1916 г. 9 ч. 45 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

Командующий III. Армия

Копие — начальнику 1. п. Соф. дивизия.  

 Потвърдяват се сведенията от № 112., че противника се окопава на к. к. 158. и 166. Забелязано е окопаването и на 2 оръдия. Отделни хора отиват за с. Великьой. Неприятелските части тук били сръбски (ще се провери). № 114. с. Кютюклю, 11. IX. 916 г. 12 ч. 45 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия.

(п) Генерал майор Колев.

Командующий III. Армия

Копие — н-ците 1. и 6. п. дивизии и Добричкия гарнизон.  

По донесение на нашите разузнавателни части селата Гарванул и Липница са освободени от противник. Противника продължава да се окопава на к. 158., к. 166., к. 168. западно от Калаичи, както и южно от това село по хребета. Частите са сръбска и ромънска пехота. На к. 140. С. 3. от с. Куру-Орман забелязани отделни пехотинци и 1 е-н конница. Селото Режеб-Куюсу е праздно от противник. Нощес там е имало два е-на и са се оттеглили в 3 ч. пр. пл., като са се насочили към Добромир. В това село са забелязани 2 дружини пехота ромънска. Установява се с положителност, че в Караново противника е бил вчера в състав 8 ескадрона, 9 картечници и 2 оръдия от 5. конна на генерал Никитина батарея. Противника е напуснал селото в следствие натиска на 1. конна дивизия в пълен безпорядък, като батареята, между другото, е оставила и своята полска канцелария. На 10. того в с. Кузгун са се установили 38. пех. ромънски полк и 5. артилерийски полк идящи от Силистра заедно с 400 кола. По казването на селянин, имало добре маскирани окопи при с. с. Талишман, Мулчова, Адамклисе, Гьол-Бунар, Кокарджа и Качамак.  

Тези окопи нямали телени мрежи. № 118, с. Кютюклю, 11. IX. 916. г. 6 ч. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

Командующи III. Армия.

Н-ците 1. 6. п. дивизия и н ку гарнизона Добрич.

 По сведения от наши разузнавателни части: в зоната Хаджи Кьой, к. 235., Дурбали, К. 220. положението не променено — противника продължава да се укрепява. Неприятелския леви фланг от к. 220, к. 228 до Чифут-Куюсу се охранява с конни наблюдателни застави, пехотни части за сега на тази линия не са забелязани (сведението от днес 8 ч. пр. пладне).

 Руски ескадрон с 2 картечници снощи, 10. того, е отстъпил от с. Азапляр за Аптаат. Сръбска застава 40-50 човека заема к. 215, северно от Азапляр. Днес забелезани на височините при с. с. Девежикьой, Хажикьой слаби пехотни части да се окопават. По сведения от руски и сръбски пленници се установява, че в Александрия имало 1. ескадрон от Смоленския улански полк, а в Аптаат забелезани конници с червени пагони. В Хардали имало две оръдия (сведенията са от 10 ч. пр. пл. днешно число).  

С батарейна тръба е наблюдавана днес 1 дружина да се окопава при к. 210. източно от Теке-Дереси. 5. конна бригада днес 9 ч. пр. пл. се присъедини към дивизията. № 119. с. Кютюклю, 11. IX. 1916. г. 2 ч. 45 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия.

(п) Генерал майор Колев.

Бързо.

Командующи III. Армия

Копие — н-ците 1. 4. и 6. п. дивизии и Добричкия гарнизон.  По сведение от наши разузнавателни части от 6 ч. сл. пл. неприятелските части, които са били в Аптаат, Хардали са се оттеглили към север. В с. Александрия няма никакъв противник; в Аптаат — 1 ескадрон, а в Хардали разезди и 1 ескадрон. На к. 215. забелязани 400 души пехота, която по казването на местни жители отстъпвала от Армутли. На к. 203., има спешени части. № 120., с. Кютюклю, 11. IX. 916. г. 10 ч. 25 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.
 

Общото впечатление от тези сведения е, че ромънски, руски и сръбски части се окопават по старата граница, като изнесените напред разузнавателни части, под натиск на конната дивизия, се оттеглят към север, — зад главната позиция на тази линия.

5. конна бригада (само 9. к. п.) се присъединява в 9 ч сл. пл. към дивизията.

12. септември
  

Оперативна заповед № 23. от 11.IX.1916. г. 7 ч. пр. пл. по III. армия определя задачата на армията:

„Утре, 12. того, армията ще настъпи в североизточна посока към линията Кузгун, Кара-Омер, с цел да на стигне и унищожи противника. На конната дивизия се заповядва: да се насочи в югоизточна посока и към 9 ч. пр. пл. да постигне с. Армутли, гдето да се спре и прикрива настъплението на 6. дивизия от евентуално неприятелско нападение срещу левия и фланг. В случай на бой—да съдействува на същата дивизия“.

По късно се получава нова заповед, телеграма № 45 от 12.IX.1916. г., 3 ч. 10 м. пр. пл., според която: „ако на 12. септември 6. пех. дивизия и войските от Добричкия гарнизон заемат обективите си, дадени им с оперативна заповед № 23., още същия ден, конната дивизия да се насочи на бърз алюр в югоизточна посока, зад фронта на 6. дивизия и Добричкия гарнизон, към с. Писарево, за да охранява фланга на армията. Прехода е голям, но предвид нуждата — времето не търпи отлагане. Налага се крайно напрежение“.  

Дивизията настъпва към с. Армутли в две колони: лява колона: Лейбгвардейски конен полк с един к. а. взвод, пехотните роти и пешите картечни ескадрони през с. Кьосе-Айдин, Малък Караач, Кара Кашла, Хаджи Кьоселер, Армутли; дясна колона: 2., 9., 6. к. полкове, конната батарея (2 взвода), през с. Кютюклю, Кайбулар, Голям-Караач, Кара-Кашла. От с. Кара-Кашла, двете колони се движат с общ авангард. Старшия адютант, майор Соларов, е изпратен с лявата колона.  

Под прикритието на авангарда, който заема к. 221. с. източно от селото и разузнавателната част на к. 215., северно от с. Азапляр, дивизията се съсредоточава при селото и остава в очаквателно положение.  

Още с пристигане на конната дивизия при с. Армутли е открито, какво русите не са прекъснали една телефонна линия, която отива от селото в тяхната позиция. Веднага е поставен наш офицер, който да разбира руски и който дочува ценни разпореждания и служебни разговори, които са препратени на началника на 6. пехотна дивизия за използване.  

Привечер, 8. ч. сл. пл., след като 4. и 6. пехотни дивизии и Добричкия гарнизон заемат безпрепятствено местата си, определени им с оперативната заповед, дивизията с нощен марш в 5 ешелона се прехвърля през с. Мансурово, Али-Анифе, Пчеларово, Чобан Куюсу, Момчукой, Писарево в района на с. Парифака, с. Писарево, като извършва този ден с ядрото си един преход от 70 км.

 Едновременно с преместването на дивизията и с излизането напред на пехотните войски е изместена и разузнавателната част от с. Дурбали на изток от ж. п. линия, а обозът на дивизията — от с. с. Кеседжик, през с. Кара-Пелит за Добрич.  

С това се туря край на дейността на конната дивизия в междината между първа пехотна дивизия и войските от Варненския подвижен гарнизон отначало, и впоследствие между 1. и 6. пех. дивизии, която междина, като се смята между Куртбунар и Добрич по права линия е 40 км., а по-насевер, между с. Алифак и Чифут Куюсу — 80 км.  

Конната дивизия, благодарение на своята подвижност, енергично действие и желание да бъде полезна, като прояви за тази цел на няколко пъти своевременен почин, можа надеждно да охранява и запълва тази междина.  

Тя улеснява напълно командването на III. армия, като изпълнява, въпреки численото надмощие на противника, своевременно всички възлагани и задачи, както по разузнаването на противника, така и по охрана на фланговете на големите войскови поделения, между фланговете на които се намира междината, в която тя действува.

 След боя при Добрич тя простира своето разузнаване в зоната между Дунава и ж. п. линия Добрич—Кобадин, своевременно разкрива спирането и организирането на противника по линията на старата граница, което спиране предвестник на упоритите боеве, които впоследствие се развиват на тази линия.

 Тя образува, през дните на 10. 11. 12. септември завесата, зад която частите от III. армия спокойно извършват своето прегрупиране и движения към изток.  

През този период тя извършва две твърде успешни и с несъмнена важност по своите последици действия:
 

1) Атаката при с. Кочмар, с. Конак:

2) Атаката при Добрич.

 Първата нанася не само материално, но и морално поражение на противника, който без бой след това очиства Добрич. Втората спечели за българското оръжие едно изгубено вече сражение.

(Следва)