Х. Ф. ЛЪВКРАФТ / „СТРАШНИЯТ СТАРЕЦ“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Анджело Ричи, Джо Чанек и Мануел Силва замисляха да посетят Страшния старец. Този старец живееше съвсем сам в една много древна къща на улица „Уотър“ край морето и се славеше, че е едновременно извънредно богат и извънредно немощен – обстоятелство, което го правеше твърде привлекателен за хора с професията на господата Ричи, Чанек и Силва, защото тази професия не се различаваше по нищо от разбойничеството.

Жителите на Кингспорт говореха и мислеха много неща за Страшния старец, които като цяло го предпазваха от вниманието на господа като г-н Ричи и другарите му, въпреки почти сигурния факт, че той крие състояние с неопределени размери някъде из своето плесенясало и почтено жилище. Той беше, наистина, много странна личност, за когото мислеха, че е бил някога капитан на клипери в Източна Индия; толкова стар, че никой не помнеше кога е бил млад, и толкова мълчалив, че малцина знаеха истинското му име. Сред възлестите дървета в предния двор на неговата стара и занемарена къща той имаше странна колекция от големи камъни, групирани и боядисани по необичаен начин, така че да приличат на идоли от някой забравен източен храм. Тази колекция плашеше повечето малките момчета, които обичаха да дразнят Страшния старец заради дългата му бяла коса и брада или да чупят малките стъкла на прозорците на жилището му с пакостливи камъни; но имаше и други неща, които плашеха по-възрастните и по-любопитните хора, които понякога се промъкваха до къщата, за да надникнат през прашните стъкла. Тези хора разправяха, че на една маса в гола стая на приземния етаж има много чудати бутилки, във всяка от които се намира малко парче олово, окачено като махало на връв. И казваха, че Страшният старец говори на тези бутилки, наричайки ги с имена като Джак, Белязания, Дългия Том, Испанеца Джо, Питърс и помощник капитана Елис, и че когато заговори на някоя бутилка, малкото оловно махало вътре извършва определени отчетливи вибрации, сякаш че отговаря. Онези, които бяха виждали високия, слаб Страшен старец да води тези особени разговори, не го гледаха вече. Но Анджело Ричи, Джо Чанек и Мануел Силва не бяха кръвно от Кингспорт; те бяха от онази нова и разнородна чужда порода, която се намира извън омагьосания кръг на живота и традициите в Нова Англия, и виждаха в Страшния старец просто един олюляващ се, почти безпомощен стар човек, който не може да ходи без помощта на възлестия си бастун и чиито тънки, слаби ръце треперят жално. Те наистина съжаляваха по свой начин самотния, непривлекателен много възрастен мъж, когото всички отбягваха и по когото всички кучета лаеха необичайно. Но работата си е работа, а за крадец, чиято душа е отдадена на професията, е примамка и предизвикателство един такъв много стар и много немощен човек, който няма сметка в банката и плаща за малкото си нужди в селския магазин с испански златни и сребърни монети, сечени преди два века.

Господата Ричи, Чанек и Силва избраха за своето посещение нощта на 11 април. Господин Ричи и господин Силва трябваше да разпитат бедния стар господин, докато господин Чанек щеше да ги чака заедно с предполагаемия им метален товар в покрит автомобил на улица „Шип“, до портата във високата задна стена на къщата на тяхната набелязана цел. Желанието да избегнат излишни обяснения в случай на неочаквана полицейска намеса наложи тези планове за тихо и скромно отпътуване.

Както се бяха уговорили предварително, тримата авантюристи потеглиха поотделно, за да предотвратят всякакви злонамерени подозрения по-късно. Господата Ричи и Силва се срещнаха на улица „Уотър“, пред входната врата на стареца, и макар че не им хареса как лунната светлина се процежда през напъпилите клони на възлестите дървета и пада върху боядисаните камъни, имаха да мислят за по-важни неща от някакви празни суеверия. Опасяваха се, че няма да е приятна работа да накарат Страшния старец да се разприказва за скритото си злато и сребро, защото старите морски капитани са пословично упорити и опърничави. И все пак той беше много стар и много немощен, а те бяха двама. Господата Ричи и Силва бяха опитни в изкуството да правят словоохотливи хората, които не желаят да говорят, а крясъците на един слаб и изключително възрастен човек лесно могат да бъдат заглушени. Така те се приближиха до единствения осветен прозорец и чуха как Страшния старец говори детински на своите бутилки с махала. След това си сложиха маски и почукаха учтиво на овехтялата дъбова врата.

Чакането се стори безкрайно дълго на г-н Чанек, докато шаваше неспокойно в покритата моторна кола до задната порта на Страшния старец на улица „Шип“. Той беше по-чувствителен от обичайното и никак не му харесаха отвратителните писъци, които беше чул от древната къща малко след уречения за делото час. Нали беше казал на другарите си да бъдат възможно най-внимателни с жалкия стар морски капитан? Той наблюдаваше много нервно тясната дъбова порта във високия, обвит с бръшлян каменен зид. Често поглеждаше часовника си и се чудеше на забавянето. Дали старецът не беше умрял, преди да разкрие къде е скрито съкровището му, и дали не се беше наложило грижливо претърсване? На г-н Чанек не му харесваше да чака толкова дълго в тъмнината на такова място. И тогава долови леки стъпки или хрупане по пътеката отвъд портата, чу плахо поскърцване на ръждясалото резе и видя как тясната, тежка врата се отвори навътре. И в бледата светлина на единствената мъждива улична лампа той напрегна очи, за да види какво бяха изнесли другарите му от зловещата къща, която се издигаше толкова близо зад зида. Но когато погледна, не видя това, което очакваше, защото другарите му изобщо ги нямаше, а там стоеше само Страшният старец, който се подпираше спокойно на чепатия си бастун и се усмихваше отвратително. Г-н Чанек никога преди не беше виждал цвета на очите на този човек; сега видя, че бяха жълти.

В малките градчета и дребните неща предизвикват голямо вълнение, поради което жителите на Кингспорт обсъждаха цяла пролет и лято трите неразпознати тела, зловещо насечени сякаш с множество саби и ужасяващо обезобразени като от стъпки с много тежки ботуши, които приливът изхвърли на брега. Някои дори говореха за съвсем незначителни неща като изоставената кола, намерена на улица „Шип“, или за едни особено нечовешки писъци, вероятно на бездомно животно или на прелетна птица, чути през нощта от будни граждани. Но към тези празни селски клюки Страшния старец не проявяваше никакъв интерес. Той беше сдържан по природа, а когато човек е стар и немощен, неговата сдържаност е двойно по-силна. Освен това, един такъв древен морски капитан трябва да е ставал свидетел на десетки много по-вълнуващи неща в далечните дни на своята забравена младост.