МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

МАЙМУНСКИ ЕЗИК

Труден е този руски език, скъпи граждани! Боже, колко е труден.

Главната причина е, че е натъпкан с чужди думи. Ето, да вземем френската реч. Всичко е хубаво и разбираемо. Кескесе, мерси, комси — все, обърнете внимание, чисто френски, натурални, разбираеми думи.

Но опиташ ли с някое руско изречение — беда. Цялата реч е засипана от думи с чуждестранно, мъгляво значение.

Това затруднява речта, нарушава дишането и къса нервите.

Аз онзи ден чух един разговор. На събрание беше. Съседите ми се разприказваха.

Много умен и интелигентен разговор беше, но аз, човек без висше образование, разбирах техните приказки с мъка и само мигах на парцали.

Работата започна с нещо дребно.

Моят съсед, все още не много възрастен мъж с брада, се наведе към съседа си отляво и попита учтиво:

— Какво, другарю, това заседание пленарно ли ще бъде, или как?

— Пленарно — отвърна небрежно съседът.

— Гледай ти — удиви се първият, — то и аз си викам, че ще е нещо такова. Пленарно трябва да е.

— Бъдете спокоен — отговори строго вторият. — Днес е изцяло пленарно и такъв кворум се е насъбрал — дръж се само.

— Така ли? — попита съседът. — Нима и кворум се е насъбрал?

— Ей богу — каза вторият.

— И той какво, кворумът де?

— Ами нищо — отговори съседът, леко смутен. — Насъбрал се е и толкоз.

— Виж ти — поклати глава с огорчение първият съсед. — Откъде накъде така, а?

Вторият съсед разпери ръце и погледна строго своя събеседник, после добави с мека усмивка:

— Вие, другарю, май не одобрявате пленарните заседания... А на мене са ми някак си по-близки. Всичко някак си, знаете ли, се развива в тях минимално според същността на деня... Макар че аз, право да си кажа, се отнасям напоследък доста перманентно към тези събрания. Тъй де, знаете ли, индустрия от пусто в празно.

— Не е винаги така — възрази първият. — Ако, разбира се, погледнем от друга гледна точка. Да се стъпи, така да се каже, на гледната точка и оттам, от гледната точка, тогава да — това е конкретно индустрия.

— Конкретно фактически — поправи го строго вторият.

— Може би — съгласи се неговият събеседник. — И това го допускам. Конкретно фактически. Макар че зависи...

— Винаги — отсече късо вторият. — Винаги, драги другарю. Особено ако след речите подсекцията се заформи минимално. Тогава дискусиите и викането нямат край...

На трибуната се качи един човек и махна с ръка. Всичко утихна. Само моите съседи, малко разгорещени от спора, не млъкнаха веднага. Първият съсед не можеше да се примири никак си с това, че подсекцията се заформя минимално. На него му се струваше, че подсекцията се заформя малко по-иначе.

На съседите им зашъткаха. Те свиха рамене и млъкнаха. После първият съсед се наведе пак към втория и попита тихо:

– Кой е пък тоя, дето излезе там?

– Тоя ли? Той е от президиума. Много остър мъж. И първокласен оратор. Винаги говори остро по съществото на деня.

Ораторът протегна ръка напред и започна своята реч.

И когато произнасяше надменни думи с чуждестранно, мъгляво значение, съседите ми кимаха сурово с глави. При това вторият съсед поглеждаше строго към първия, искайки да покаже, че е бил все пак прав в току-що завършилия спор.

Трудно е, другари, да се говори на руски език!

1925 г.