БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

Източници на четвъртото евангелие

Имайки предвид тези сериозни разлики, учените спорят отдавна дали Йоан е чел синоптичните евангелия. Различни изследователи се придържат към различни гледни точки (както, впрочем, се случва винаги), но мнозинството от тях са на мнение, че не го е правил. Неговото повествование се основава на други източници, определено на устната традиция, разпространена в неговата община, както и вероятно на по-ранни записани разкази за живота на Исус, които не са достигнали до нас.

Тук са представени три сериозни аргумента, които дават основание да смятаме, че Йоан е използвал по-ранни писмени източници.

1. Разлики в стила. Отделни откъси от Евангелието са написани изглежда на различен стил (например Прологът). Ако прочетете първо страница от Марк Твен, а след това от Вирджиния Улф, ще определите без проблем, че страниците принадлежат на различни автори.Стилловата разлика в евангелието от Йоан предполага същото.

2. Дублиране. Понякога една история се преразказва в Евангелието с различни думи. Най-любопитният пример: сбогуването на Исус с учениците Му в глава 14 прилича твърде много на продължението на словата Му в глава 16 – по същество темите, обектите и мненията са едни и същи. Това би било логично единствено в случай, че са съществували два източника, предаващи едно слово, а авторът ги е съединил в своето повествование.

3. Литературни слоеве. Има места, където изглежда, че авторът е съвместил две различни повествования, написани първоначално от двама отделни автори, и в резултат е възникнало несъответствие, на което трудно може да се даде друго обяснение. Ще дам три примера:

а. В глава 2 се казва, че Исус е извършил Своето „първо знамение“ (2:11), а в глава 4 се посочва, че е извършил „второ знамение“ (4:54). Това е логично. Но в глава 2 (2:23) се казва, че е извършил много други знамения. Как е могъл да извърши много други знамения, преди да извърши второто?

б. В глава 5 Исус отива в Йерусалим, извършва там чудо, а останалата част от главата заемат Неговите разсъждения върху чудото. След това авторът казва: „После Исус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско.“ (6:1). Отвъд? Исус не бил близо до езерото, бил много по на юг, в Йерусалим.

в. Моят любим пример. На Тайната вечеря Петър пита Исус: „Господи, къде отиваш?“ (13:36); няколко минути/стихове по-късно Тома отбелязва: „Господи, не знаем къде отиваш“ (14:5). След това Исус започва да произнася слово, в средата на която казва: „А сега отивам при Оня, Който Ме е пратил, и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?“ (16:5).

Всички тези противоречия могат да бъдат обяснени с това, че авторът е използвал редица писмени източници, които комбинирал, добавяйки свои щрихи тук-там или цели поредици от тях в цялата книга. Изследователите отдавна предполагат, че сред другите източници на Йоан е имало разказ за знаменията на Исус. Възможно е в разказа да са били описани седем (съвършено число) знамения, като в него се посочвало кое било първо, кое – второ и т.н. (ето защо Йоан среща трудности в глава 2 (2:23), където казва, че Исус извършил много знамения между знамението, обозначено като първо, и знамението, обозначено като второ; така случайно се появил литературен пласт). Този източник може да е завършвал там, където се смята сега, че е краят на двадесета глава (20:30–31), в която се твърди, че за знаменията е разказано, за да бъдат убедени хората да повярват, че Исус е месията.

В допълнение авторът може да е разполагал с няколко източника, съдържащи словата на Исус. Това обяснява защо глави 14 и 16 са толкова сходни: едно и също слово, но различен преразказ. Това обяснява също така защо Исус се оплаква, че никой не Го попитал: „Къде отиваш?“, въпреки че всъщност двама ученици се поинтересували вече от това (питали Го в един източник, а Той се оплаква в друг). Също така може да е същеуствувал писмен източник, който дал на Йоан своето повествование за Страстите.

Йоан измества акцентите

Идеята, че са съществували различни източници, на които се опирал авторът на четвъртото Евангелие, се потвърждава от още една впечатляваща особеност на книгата. Ако сте чели внимателно текста, може би сте забелязали, че разните истории за Исус, разказани в това Евангелие, не Го описват винаги по еднакъв начин. В някои от тях акцентът се поставя върху това, за което вече споменах: Исус се разбира като предвечно същество, изключително възвишено и фактически равно на Бога. Ще откриете подобни откъси не само в Пролога, който вече обсъдихме; те са разпръснати из цялото Евангелие. Обикновено Исус говори за Себе Си. Неговите слова разгневяват силно юдеите – дотолкова, че се убеждават в Неговото богохулство, защото говори за Себе Си като за божествено същество, и се опитват да Го убият с камъни.

Възвишените поучения на Исус за това кой е Той включват множество изречения, започващи с „Аз съм“. Любопитно е, че Исус казва „Аз съм“ само два пъти в евангелията от Марк и Лука и пет пъти в евангелието от Матей. Това се обяснява с факта, че, както вече изяснихме, в тези Евангелия Той не произнася много слова за Своята личност. За да сравним: Той казва „Аз съм“ четиридесет и шест пъти в евангелието от Йоан. Сред най-важните Му твърдения за Неговата личност са седемте изречения „Аз съм“, в които говори за Себе Си в символична форма като за единствено важен за вечния живот („Аз съм хлябът на живота“, „Аз съм възкресението и животът“, „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при моя Баща, освен чрез Мене“ и т.н.). С още по-голяма важност са няколко откъса, в които Исус просто казва „Аз съм“: например в 8-ма глава Исус казва на Своите опоненти юдеи: „Преди да се е родил Авраам, Аз съм“ (8:58). Сред читателите отдавна битува мнението, че Исус прави намек за епизода, свързан с Мойсей и горящата къпина в 3-та глава на „Изход“, за която вече говорихме. Там Господ разкрива на Мойсей Своето име: „Аз съм Оня, Който съм“. Ако Исус казва за Себе Си това, то Той говори за Себе Си като за Бог. Възможно не като за Бога Баща (защото в същото Евангелие Исус се моли на Бога Баща и със сигурност не говори сам със себе си); но като за Бог в друг смисъл, като някой, който стои наравно с Бога. Ето защо друг път Исус казва: „Аз и Моя Баща сме едно“ (10:30). Това е силно заявление за Неговата личност. При синоптиците няма да намерите нищо подобно.

Много е любопитно, че в евангелието от Йоан има други откъси, в които Исус изобщо не говори за Себе Си с такъв възвишен тон. В тези откъси Исус е изобразен като простосмъртен, който не е равен на Бога. Да вземем например една от първите истории, в която се разказва как Исус среща Своите бъдещи ученици, в глава 1 (стихове 35–42). Йоан Кръстител вижда Исус и Го нарича „Божи Агнец“ (имайки предвид, че Той ще умре, за да донесе спасение; пасхалният агнец не притежавал, разбира се, божествена природа). Двама от неговите ученици тръгват след Исус и се обръщат към Него с „учителю“ (в това обръщение също няма нищо божествено). И след разговор с Него отиват и намират Петър, за да му кажат, че са намерили „месията“ (помнете: в древния юдаизъм месията не е Господ). Тук Исус е назоваван по различен начин, но нито едно от названията не се доближава до възвишените титли, използвани в Пролога и в изреченията „Аз съм“. Напротив, Той е учител, дългоочакваният месия и агнец, който ще бъде безмилостно заклан.

Защо в някои откъси Исус се описва чрез изключително възвишени титли, а в други откъси – чрез титли, които са много по-познати например на читателите на синоптичните евангелия? Традиционният богословски отговор е, разбира се, в това, че Исус е и едното, и другото едновременно – и Бог, и човек. И затова на определени места се изобразява като божество, а на други – като човек. Но интересното е, че на нито едно от местата в Евангелието, за които говорих, Исус не се определя като божество и човек едновременно. В едни откъси Той е изобразен по единия начин, а в останалите – по другия.

Изследователите спорели отдавна по този въпрос и едно от най-разпространените предложени решения е, че различните мнения за Исус произлизат безусловно от различни източници, използвани от автора. Тези разнообразни източници били написани в общината по различно време. С течение на времето възгледите за това кой е Исус се променяли вътре в тази община, защото нейните членове преживявали трудности, борили се за оцеляване и развивали своите религиозни представи за Господа и Христос. Източниците, създадени по-рано в историята на общината, съдържали религиозни постулати и мнения за Исус, които били различни от написаните по-късно.

Върнете се към историята, описана в глава 1 (1:35–42), и ще забележите нещо любопитно от лингвистична гледна точка. В три случая от тази история ключовата дума е написана на арамейски, която авторът превежда за своите читатели на гръцки. Можете да забележите това дори ако четете на английски или на български. В стих 38 учениците наричат Исус „рави“ и авторът пояснява, че тази арамейска дума означава „учител“. В стих 41 ученикът Андрей отива при своя брат Симон и му казва, че е намерил „месията“, и авторът пояснява, че това означава „Христос“. А в стих 42 Исус среща Симон и му казва, че ще го нарича „Кифа“, което, както посочва авторът, означава „Петър“.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Деапокалиптичната насоченост на евангелието от Йоан Синоптичните евангелия са изпълнени с изречения на Исус за апокалипсиса (виж напр. Марк, гл. 13, или Матей, гл. 24–25). Както виждаме, исторически Исус е пророк, предсказващ апокалипсиса. Но когато стигнем до евангелието от Йоан, последното от четирите евангелия, можем да видим, че апокалиптичното послание е силно приглушено. За Йоан вечният живот не е бъдещо събитие. Ето как авторът изразява тази мисъл по-рано в повествованието, използвайки сегашно време: „Който вярва в Сина, има [сегашно време] вечен живот“ (3:36). Според това Евангелие вечният живот няма да настъпи с края на времената, когато Човешкият Син ще дойде на небесни облаци и ще донесе Небесното царство. Вечният живот съществува тук и сега за всички, които вярват в Исус. Ето защо в това Евангелие Исус не носи „апокалиптично послание“ (срв. с Марк, гл. 13) и не говори за предстоящ да дойде Човешки Син или за наближаващо Небесно царство. Според това Евангелие в Небесното царство ще влязат онези, които вярват в Исус в настоящия момент (3:15). Това, че положението на човека в очите на Господа се определя не след бъдещо възкресение, а от настоящите му отношения с Исус, е добре показано в предадения от Йоан диалог между Исус и Марта в разказа за Лазар. Исус казва на Марта, че нейният наскоро починал брат ще възкръсне (11:23). Тя мисли, че Той намеква за възкресение в края на времената (апокалиптичния възглед), и се съгласява с Него (11:24), но Той я поправя. Той говори за възможност в настоящето, а не в бъдещето. „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?“ (11:25–26). Вече видяхме, че юдейските проповедници на скорошния апокалипсис имали дуалистичен светоглед, според който в тяхното време властват силите на злото, докато бъдещата епоха принадлежи на Господа. В евангелието от Йоан този дуализъм не притежава времево измерение (тази епоха и следващата), а пространствено (този свят и горния свят). Онези, които са в горния свят, принадлежат на Господа, а онези, които са в долния свят – на дявола. А как да се попадне в горния свят? Чрез вяра в Единствения, който слязъл от него – в Исус (3:31). Така, според това Евангелие, проповедта на Исус не е вече апел в духа на апокалипсиса, призоваващ към покаяние пред лицето на бъдещия съд; това е апел да се повярва в онзи, който е пратен от небесата, за да има вечен живот тук и сега. С една дума, евангелието от Йоан е версия на учението на Исус, лишена от апокалиптични настроения (но отживелица от старите апокалиптични възгледи се запазила дори и там; вж.: 5:28–29).

Защо са необходими арамейски думи и защо е нужен превод? Изглежда, че подобен разказ се е предавал в общината през началния период от нейната история, към който принадлежи авторът на четвъртото евангелие. Учените я наричат Йоанова община. Тази община възникнала навярно в Палестина, където се говорело на арамейски. Хората разказвали своите истории на арамейски (арамейският бил също така роден език на Исус). Впоследствие, когато се разпространили извън пределите на Палестина, там, където се преместила вероятно общината, историите били преведени на гръцки, като били оставени на арамейски само ключови думи, за да правят по-силно впечатление. Още по-рано в общината стигнали до решението да запишат тези истории и по този начин се получил писмен източник. Авторът на евангелието от Йоан ползвал този източник и, разбирайки, че неговата гръцкоезична аудитория може да не разбере ключовите арамейски термини, ги превел на гръцки.

Излиза, че този разказ за Исус клони към изключително ранен период от историята на общината и в него Исус е изобразен с помощта на най-човешки образи: учител, който е дългоочакваният месия и чиято смърт ще донесе спасение. Това прилича на гледната точка на Марк. Но други откъси, например в Пролога, написани изцяло на гръцки, са изключително поетични и в тях се изразяват много възвишени възгледи. Същото е положението и с изреченията „Аз съм“. Вероятно те клонят други източници от по-късен период от историята на общността. Те изобразяват Исус като божество.

Според теорията Йоановата община възникнала като група палестински евреи с разбиране за личността на Исус, сходно с разбирането на синоптиците – като юдейски месия, чиято смърт ще донесе спасение. По една или друга причина те напуснали по някое време Палестина и се преселили. И колкото повече размишлявали над личността на Исус и Неговите удивителни деяния, над изключителната важност на Неговия живот и смърт, толкова по-настойчиво се появявала мисълта, че е много по-възвишено същество от обикновен смъртен месия. С времето те започнали да мислят за Него като за Божи Син в много по-величествен смисъл. Той не просто пророкувал Божието Слово. Той бил Божието Слово. И така, Той дошъл на земята като Онзи, който е предвечен, който се явил в плът и кръв, който слязъл от небесата, за да заведе останалите обратно в онова царство, от което самият Той идва. В действителност Той стои наравно с Бога. И само онези, които вярват в Него, ще получат вечен живот. Това е крайният резултат от размишленията на членовете на Йоановата община и тази окончателна гледна точка е изложена в последната редакция на четвъртото Евангелие.

(Следва)