БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА / СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА

Започваме нашето изследване на ръкописите на Новия завет с разглеждане на най-ранните достигнали до нас евангелия: на Матей, Марк и Лука. Думата „евангелие“ означава „блага вест“. Това е доста точен превод на гръцкия термин euangelion (дума, от която се образува „евангелист“ – човек, който „проповядва благата вест“). Оригиналите на първите три евангелия са написани на гръцки език, както и всички книги на Новия завет. Те обикновено се изучават заедно, защото си приличат в много отношения. Тези три евангелия съдържат много еднакви истории за Исус, често в една и съща последователност и дори с едни и същи думи. Понеже си приличат толкова много (и същевременно, както ще видим, се различават в някои ключови моменти), са наречени „синоптични евангелия“ – от гръцката дума synopsis, която означава буквално „видени заедно“. Може да поставите историите на Матей, Марк и Лука в паралелни колони, една до друга, на една страница, за да ги сравните и да добиете представа за многобройните им прилики и също толкова важни разлики. Това не се отнася за Евангелието от Йоан, което съдържа съвсем различен разказ за Иисус, със стилистика, отличаваща се поразително от тази на първите три евангелия.

СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

Ако разгледаме тези евангелия в общи линии, се оказва, че Матей, Марк и Лука се придържат към една и съща сюжетна линия. Матей и Лука започват своя разказ с раждането на Исус във Витлеем от Дева Мария. Тази история не може да бъде намерена в евангелието от Марк. Според трите евангелия Исус израства в Назарет, Галилея. След като е кръстен като възрастен от Йоан Кръстител и Светият Дух слиза върху Него, Той започва да проповядва. След това Исус напуска града и отива в пустинята за четиридесет дни, където е изкушаван от дявола. Когато се връща, преминал успешно изпитанието, започва да възвестява Божието царство, прекарвайки цялото Си време в северната част на страната, в Галилея.

Проповедите на Исус привличат хората. След известно време сред последователите Му се открояват дванадесет души, които решават да станат Негови ученици. Сред тях се образува тесен кръг от трима млади мъже: Петър, Яков и Йоан. Проповедите на Исус са предимно притчи и засягат главно новото Царство, което Бог ще установи скоро на земята и в което силите на злото ще бъдат унищожени и Бог ще бъде единственият владетел. Исус не само проповядва, но и върши удивителни чудеса: изгонва демони, лекува болни, по чудо успява да нахрани тълпа гладуващи, управлява природните сили и дори възкресява мъртви. И Неговата популярност расте, както и противопоставянето срещу Него, особено от страна на фарисеите и еврейските книжници (специалисти по четене и писане на Тората). Те не вярват, че Исус е изпратен от Бога, и Исус влиза няколко пъти в спор с тях.

Някъде по средата на служенето си Исус се изкачва на една планина, където говори с Петър, Яков и Йоан и се преобразява пред тях: започва да излъчва светлина и за изумление на учениците му до Него се появяват неочаквано Моисей и Илия. След това знаменателно събитие Исус предсказва, че Му е съдено да отиде в Йерусалим, където ще бъде отхвърлен от юдейските водачи, ще бъде разпънат на кръст и възкресен от мъртвите.

Значителна част от евангелията е посветена на финалното пътуване до Йерусалим. Исус и Неговите ученици се отправят към свещения град за ежегодното честване на празника Пасха. Когато Исус влиза в Йерусалим, възседнал магаре, тълпи от хора Го приветстват като Месия. След като пристига в града, Той отива в Храма и прекъсва богослужението, като преобръща масите на сарафите и изгонва продавачите на жертвени животни, показвайки недоволството си от корумпирането в еврейската вяра. Научавайки за това, враговете Му от редиците на садукеите започват да планират как да го убият. Исус прекарва последната си седмица в Йерусалим, проповядвайки за идващото царство пред събралите се тълпи.

Исус празнува празника Пасха със своите ученици (Тайната вечеря), след което е предаден от един от дванадесетте, Юда Искариот. Исус е арестуван, съден от Синедриона и признат за виновен в богохулство. На следващата сутрин е предаден на римския прокуратор Понтий Пилат, който го обвинява, че се е нарекъл Цар на Юдея, и го осъжда на разпъване на кръст. Исус е бит и подиграван, след което е разпънат заедно с други двама осъдени. Но това не е краят на историята. Исус е предсказал, че ще възкръсне от мъртвите, което и се случва. На третия ден след екзекуцията му жени измежду неговите последователи отиват до гробницата, виждат, че е празна, и разбират, че е възкръснал. Според две от евангелията Исус се явява след това на своите ученици като възкръснал Господ и им дава последните си наставления. С това историята завършва.

СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ

Учените дълго били озадачени от въпроса защо евангелията от Матей, Марк и Лука си приличат толкова в едни аспекти и се различават толкова в други. По-конкретно, как можем да си обясним тяхното сходство? Не може да е случайност, че съдържат толкова много еднакви истории, като често тези истории следват една и съща последователност и са описани с едни и същи думи. Представете си, че различни автори са решили да пишат за едни и същи неща. Но защо трима независими един от друг писатели са избрали абсолютно същите истории от живота на Исус, подредили са ги в еднакъв ред и често са използвали едни и същи думи? Много учени – включително и някои християнски учени от древността – си обяснявали това единствено с предположението, че някой е копирал ръкописа на друг писател.

Проблемът с обяснението на сходствата и разликите между синоптичните евангелия се нарича синоптичен проблем. По-конкретно, проблемът е следният: как да разбираме литературните взаимоотношения между Матей, Марк и Лука? Кой кого е копирал?

Докато учените, специалисти по Стария завет, се обръщали към документални хипотези, за да обяснят произхода на ръкописите на Петокнижието, изследователите на Новия завет разработвали хипотези, за да определят първоизточника на синоптичните евангелия. Най-популярната хипотеза била разработена в Германия и до днес си остава тази версия, към която се придържат повечето критични учени. Понякога я наричат хипотеза за четирите източника.

Тази хипотеза се основава на това, че от трите синоптични евангелия евангелието от Марк е написано първо, а след това, на части, е копирано от другите двама евангелисти – Матей и Лука. Хипотезата се нарича понякога приоритет на Марк, което ще рече, че евангелието от Марк е написано първо, а след това е използвано в другите две. Съществуват няколко причини за придържане към тази гледна точка. Ето три от тях.

Сюжетен паралелизъм. Ако разположим евангелията от Матей, Марк и Лука в успоредни колони и сравним дословното описание на епизодите, можем да видим, че и в трите евангелия се използват често едни и същи думи. Също толкова често обаче се срещат и различни изречения и изрази. Забележително е, че когато Матей и Марк се обръщат към един набор от понятия, Лука използва друг. А когато Марк и Лука употребяват еднакви термини, Матей използва съвсем други. Много рядко (и само в незначителни детайли) Матей и Лука пишат еднакво, докато Марк описва свой вариант на историята. Това има смисъл единствено ако Марк е бил източник за другите двама: понякога и двамата го копират буквално, понякога и двамата променят изходния текст, но всеки по своему, а понякога Лука пише със свои думи, докато Матей копира дословно. Ако източник за другите две евангелия е бил Матей или Лука, сюжетният паралелизъм просто би бил невъзможен.

Ред на епизодите. Както ще видим, у Матей и Лука има няколко епизода, които у Марк липсват. Забележителното е това, че ако погледнем реда на епизодите (този епизод е пръв, след него следва друг, а после трети), при Матей и Лука последователността е в голямата си част еднаква само когато тези истории идват от Марк. Това има смисъл единствено ако те са използвали труда на Марк като източник: понякога и двамата са следвали повествователния ред на Марк, а понякога единият от тях е променял реда. И отново: ако източникът за двете евангелия е бил Матей или Лука, последователността на епизодите щеше да бъде различна.

Характер на промените. Понякога у Марк се срещат не съвсем ясни по стил и съдържание редове – те може да са неправилно формулирани или да имат други стилистични недостатъци. Често същите тези редове са написани по-разбираемо у Матей и Лука. Това навежда на мисълта, че единият от тях или и двамата са се опитвали да подобрят източника (но техните промени почти винаги се различават една от друга). Което също говори в полза на това, че Марк е бил източник за другите двама: има повече смисъл редакторът да подобрява оригинала, отколкото да го прави по-труден за разбиране (което би се случило, ако Марк беше преписвал от някой от другите евангелисти).

Всичко това е причина повечето учени да се придържат към теорията за първенството на Марк (макар че това мнение не е единодушно; но в същото време едва ли има мнение сред библеистите, което да е единодушно). Така че Марк е бил един от източниците за Матей и Лука. Вторият аспект на хипотезата за четирите източника е, че Матей и Лука са използвали и друг източник, който не се е запазил до наши дни. Този източник се нарича Q – от немската дума Quelle, която означава „извор“ (защото идеята била разработена от германци).

И така, допълнителният източник, който Матей и Лука използвали, а Марк – не, наричаме Q. По-голямата част от тези откъси съдържат изказвания на Исус, например „Отче наш“ или Блаженствата (и само няколко епизода, описващи негови дела). Ако Матей и Лука не са могли да вземат тези откъси от Марк, откъде са ги взели тогава? Има причини да се смята, че Матей не ги е взел от Лука, нито Лука от Матей. Една от причините е вече споменатият аргумент: редът на епизодите. Тези епизоди почти винаги се срещат у Матей и Лука в различен ред, за разлика от историите, взети от Марк. Изглежда като че ли и двамата евангелисти са имали достъп до документ, съдържащ изказвания на Исус, и всеки от тях е вмъквал просто тези изказвания в повествователната структура, наследена от Марк.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Съдържание на Q Пълното съдържание на Q е неизвестно, което не пречи на учените да се опитват да го установят. Например една от популярните и широко разпространени теории гласи, че Q не съдържа разкази за Христовите страдания, а се състои изцяло и напълно от Негови изказвания. Но факт е, че не знаем какво се съдържа в Q, защото документът е изгубен. Имаме достъп до него само чрез откъсите, които Матей и Лука са решили да включат в своите произведения, и би било глупаво да се предполага, че единият от тях или и двамата са включили целия документ. Ако само едно от евангелията съдържаше откъси от Q, нямаше да имаме сериозни основания да смятаме, че това са откъси именно от Q. Напълно възможно е източник да е бил Марк или Лука. В същото време съществува не по-малка вероятност Q да се е състоял предимно от изказвания и да не е имало разказ за Христовите страдания. За съжаление, няма да разберем това, освен ако Q не бъде неочаквано открит! Сред материалите, за които се предполага, че произхождат от източника Q, в евангелията има няколко особено запомнящи се откъса, включително следните (за улеснение са дадени стиховете само от Лука): • Проповедта на Йоан Кръстител (3:7–9, 16–17); • Трите изкушения в пустинята (4:1–13); • Блаженствата (6:20–23); • Заповедта да обичаме враговете си (6:27–36); • Заповедта да не съдим другите (6:37–42); • Изцелението на слугата на стотника (7:1–10); • Въпросът на Йоан Кръстител от затвора (7:18–35); • „Отче наш“ (11:2–4); • Необходимостта от изповед в светлината на неизбежността на Страшния съд (12:2–12); • Заповедта да не се грижим за храна и облекло (12:22–32); • Притчата за неверния роб (12:39–48); • Влизането в Царството Божие през тясната порта (13:23); • Притчата за сватбения пир (14:15–24).

Под Q се разбира материал, който се среща у Матей и Лука, но липсва у Марк. Почти сигурно може да се каже, че материалът Q произхожда от изгубено евангелие и в оригинал е бил написан на гръцки.

Така двата източника на Матей и Лука са евангелието от Марк и Q. Но в евангелието от Матей присъстват и някои епизоди, които могат да се срещнат само у него, като например посещението на влъхвите при младенеца Исус. Откъде е взел тези истории? Със сигурност не от Марк и не от Q. Затова учените предполагат съществуването на още един, вече изгубен, източник, който наричат М, иначе казано - допълнителен източник на Матей. Теоретично източникът М би могъл да бъде един писмен източник, няколко писмени източника или комбинация от писмени и устни източници.

У Лука също има няколко епизода, които не се срещат в другите две евангелия, като например притчата за добрия самарянин. Той трябва да е взел тези епизоди някъде от друго място (при условие че не ги е измислил сам), затова учените са предположили съществуването на допълнителен източник и за Лука и са го нарекли L.

Така хипотезата за четирите източника се състои в това, че трите синоптични евангелия – от Матей, Марк и Лука – се основават в крайна сметка на четири източника: Марк, Q, М и L.

Авторство

За някои читатели тази хипотеза може да звучи малко неясно. Нима евангелията не са написани от учениците на Исус и не описват ли те какво се е случило? Учените отдавна са разбрали, че може би това изобщо не е така. Наричаме тези книги евангелия от Матей, Марк, Лука и Йоан, защото тези имена се свързват традиционно с тях. Предполага се, че двама от тези автори са били ученици на Исус. Другите двама били приятели на апостолите: Марк бил приятел на Петър, а Лука – на Павел. Но ако прочетете внимателно евангелията, ще забележите, че авторите им не се назовават с тези имена (заглавията, указващи имената, са добавени от по-късни редактори) и винаги пишат в трето лице (за това какво са правили „те“, а не какво сме правили „ние“).

Освен това не бива да се пренебрегва фактът, че тези евангелия са написани на грамотен и риторично убедителен гръцки език. Последователите на Исус – както и самият Исус – били представители на нисшата класа, селяни, говорещи на арамейски. Въпреки съществуващите свидетелства, че Исус можел да чете, нищо не подсказва, че можел да пише книги. А Неговите последователи почти сигурно са били неграмотни (както недвусмислено се казва в Деянията например за Петър и Йоан). Умението да се пише (както и „да се пишат книги“) изисквало дълги години обучение и почти никога не се е практикувало с втори език. Онези, които имали достатъчно пари и време за обучение, принадлежали изключително към аристократичния елит, към благородническото съсловие, а учениците на Исус не били такива. От друга страна, тези книги са написани от добре образовани ранни християни, живеещи извън Палестина, чийто роден език бил гръцкият, а не арамейският. Те са анонимни – ние не знаем кои всъщност са били тези автори. Продължаваме да ги наричаме Матей, Марк, Лука и Йоан само защото това са общоприетите им имена.

Учените са единодушни по въпроса кога са написани въпросните книги. Както знаем, Исус умира около 30 г. Първото евангелие, това на Марк, е написано около 35-40 години по-късно, към 65 или 70 г. (иначе казано - точно преди или по време на Първата юдейско-римска война); евангелията от Матей и Лука са датирани около 10-15 години след това, т. е. към 80–85 г.; евангелието от Йоан е известно като последно и се датира към 90–95 г.

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ

Литературният жанр евангелие се различава от всичко, което може да се намери в Танах. В историческите Писания има наистина редица истории и легенди за някои от най-великите фигури от онова време – Авраам, Йосиф, Давид, Соломон и т. н. Но тези истории са винаги част от по-големи повествования, чиято функция не е да се представят съдбите на въпросните хора. А евангелията са изцяло разказ за живота на Исус, от началото до края, епизодите в тях са подредени в хронологичен ред с цел да се разкаже за живота на Исус. Не бива да се смята, че тези книги са просто фактическо описание на всичко, което Исус е казал или направил. Който и да е написал тези евангелия, той е решавал кои истории да включи в тях и как именно да ги опише, и както ще видим, винаги с намерение да се постигнат определени литературни цели. Но в крайна сметка всички евангелия, от началото до края, описват живота и смъртта на Исус. Ако говорим за литературен жанр, то за разлика от всички останали книги на Еврейското писание, евангелията най-много отговарят на определението за древни биографии.

Говорейки за това, че става дума за биографии, трябва да подчертая, че това са древни, а не съвременни биографии. Съвременната биография предполага наличието на фактически точна информация за обекта, основана на реални проучвания (разговори с членове на семейството и приятели, изследване на архивни данни, проверка на факти и т. н.). Без съмнение авторите от древността са искали да представят в своите биографии достоверна информация. Но те не са имали същите възможности като днес у нас (не е имало например бази данни). Древните биографи са подхождали към този въпрос по различен начин в сравнение със съвременните.

Днес сме склонни да мислим, че докато растат, хората са изложени на различни фактори, които влияят на това какви ще станат: житейският опит и значимите фигури в живота им (родители, любим учител) оформят техните личности. В наши дни отдаваме голямо значение на формирането на характера и на развитието на личността. Но това са съвременни възгледи за живота. В древността хората вярвали, че личността се дава на човека при раждането и може да бъде разпозната в най-ранните етапи от живота му. Затова в древните биографии не се говори особено за неща като развитие на личността. Хората са това, което са, и винаги са били такива.

Древните биографи, например римските писатели Плутарх и Светоний, пишели за своите герои истории, които отразявали по най-добрия начин техния характер и техните индивидуални черти. Нещо повече, в биографиите било прието да се започва с история, която описва най-добре какъв е бил характерът на героя в началото. По правило древните биографи не се интересували толкова от имена и дати, колкото от истории, отразяващи истинската същност на човека.

Същото можем да наблюдаваме и в евангелията от Новия завет. Те не са претрупани с имена и дати, не описват влиянието, оказано върху личността, не посочват развитие на характера. Те разказват истории, предназначени да покажат кой е бил всъщност Исус, и започват своя разказ с епизоди, които отразяват характера Му още от самото начало.

(Следва)