АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с GPT-5 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА

Заеманието на с. Мулчова, с. Текиргьол

21 октомври

Нощта минава доста спокойно. Към 2 ч. 30 м. се получава телеграма № 131 от командуващия Източната група, с която се иска: „Две дружини от 11. пех. маршев полк да се изпратят и в 6-30 м. пр. пл. застанат в резерв при к. 90 (Ташла-юг). Тези дружини ще бъдат в пряко разпореждане на маршала“.

Веднага е наредено до началника на участъка, полковник Иванов, да изтегли две от дружините на 11. п. маршеви и ги замени с други в бойния ред.

На разсъмване, при смяната на дружините, противникът, предполагайки, че с новите части ще се произведе атака, открива преграден огън. Същото впечатление добиват и нашите части от 1. линия и при приближаване на новите две дружини преминават в настъпление. Началникът на артилерията, предполагайки, че се извършва атака, открива огън с всички готови батареи. Боят изведнъж се оживява твърде много.

Батареите на конната дивизия са всички смъкнати през нощта в дола с. Муритано, Карликьой и от новите си позиции подкрепят частите.

Изтеглянето на дружините от 11. п. маршев полк става невъзможно.

В 7 ч. пр. пл. в щаба на дивизията се получава оперативна заповед № 5 по Източната група. Според тази заповед „противникът заема главната си позиция пред фронта на Сборната и 217. дивизии и бригадата Боде, конната дивизия е успяла да пробие и заеме съответната част от тази позиция. За днешния ден се иска: Сборната дивизия да атакува противника пред себе си; 217. дивизия да продължи атаката си на Топрахисар, ако разчита на сигурен успех, в противен случай да се утвърди здраво на заетото място; с десния си фланг (бригадата Боде), подпомогнат от конната дивизия, да атакува и овладее главната позиция; конната дивизия в 7 ч. пр. пл. да настъпи с по-голямата си част към север и овладее височините северно от пътя: с. Текир-Гьол, к. 91. (Еки Тепе), с. Абдулах; с по-малката си част да съдействува на атаката на 217. дивизия (бригадата Боде); да разузнава от Урлукьой посоките: с. Ажижа, с. Хаджидюлюк, с. Омурджа, с. Османфака, с. Ебекьой.

Тъй както се развиват действията, те съвпадат с искането на командуващия Източната група.

За да се използва постигнатият вече частичен успех, заповядано е (9 ч. 45 м.) на началника на артилерията да поддържа настъплението на пехотата.

За да се разузнае и осигури десният фланг към с. Текир-Гьол, е насочена, с началника на щаба на дивизията, отначало 2. конна бригада, която е нощувала източно от Урлукьой, а след това и 5. конна бригада; 1. конна бригада е оставена западно от Урлукьой в подкрепа на пехотните части.

След заемането на с. Текир-Гьол, в 10 ч. 30 м. пр. пл., на командира на 4. конна бригада е заповядано да настъпи с ротите и батареята през Тузленския провлак на север към с. Текир-Гьол (заповед № 571).

Към 10 часа противникът, който не издържа напора на нашите части, е в пълно отстъпление, източно от с. Мулчова. Обаче, южно от с. Мулчова частите на конната дивизия са на 1 км от селото. Неприятелят се групира източно от к. 91. (Еки-Тепе).

След заемането на Текир-Гьол от 2. конна бригада, началникът на щаба на дивизията е изпратен при деснофланговите дружини да ги насочи за овладяването на кръстопътя 2 км северно от к. 82.

Към 12 ч. по пладне вериги от нашите роти, настъпили в тази посока, се прикриват зад големи купчини слама. В момента, когато началникът на щаба на дивизията предупреждава ротните командири да се отстранят от сламите, противникът, вкарал нови сили пехота и артилерия, открива бърз огън с няколко батареи по сламите, които скоро се запалват; нашите пехотници са принудени да излязат на открито и търпят чувствителни загуби. Тук е ранен под яздача си и почива от раната си до вечерта конят на началника на щаба.

Докато действията на десния фланг се развиват сравнително леко и бързо, срещу левия фланг при Мулчова те се затягат. Противникът вкарва нови части и се опитва да контраатакува от двете страни на селото. Селото известно време стои напуснато от румънците и незаето от нас.

За подкрепа на атаката е насочено напред полското с. с. отделение на подполковник Данев. Към 12 ч. и 30 м. след пладне селото е заето от нашите.

С заемането вододела (кръстопътя) от частите на десния фланг, на с. Мулчова — от левия фланг, и подаването напред на бригадата Боде, противникът напуска Топрахисар и се оттегля към Еки-тепе (к. 91.).

Към 2 ч. 20 м. в щаба на дивизията се получава телеграма № 143 от командващия Източната група, според която: „конната дивизия да продължи настъплението си до заемане на линията: с. Омурча, с. Хаджи-Дюлюк, като бъде поддържана в ляво от 217. дивизия. Преследването да се извърши безспирно, за да не се даде възможност на противника да се организира“.

През това време конницата и пехотата от десния фланг продължават да настъпват към север, изблъсквайки конните и пехотни части на противника. Конните батареи със своя флангов огън твърде много улесняват настъплението на пехотните части. Конницата достига до 4 км южно от с. Хаджи-Дюлюк, южно от което и на изток — до морето се забелязва добре очертана телена мрежа пред окопите на противника. През време на движението си към север тя е обстрелвана и от двете бойни единици от морето. Към 5 ч. след пладне и левият фланг заема вододела северно от с. Мулчова. Противникът се държи още на к. 91. (Еки-Тепе).

През този ден противникът изоставя в участъка на дивизията, южно от к. 82., две батареи с по 3 оръдия.

За боевете при Первели, Муритано и Мулчова на 19., 20. и 21. октомври (6., 7., 8. октомври ст. ст.) К. Кирицеску казва следното:

„На 6 октомври неприятелят съсредоточава действието си между Перели и Татладжаку, в сектора отбраняван от 19. бригада. Тук той успява да пробие фронта и да предизвика общо отстъпление на дивизията, която вечерта се настанява на линията Муритано — на юг от Урлукьой западния ъгъл на езерото Тузла. Боят продължава на 7 и 8 октомври с нарастваща сила. Неприятелят съсредоточава огъня на тежката си артилерия срещу Муратано, гдето частите от 40. бригада се държат с труд. Други две тежки батареи, разположени на височината при Тузла, от дясно на фара, при входа в провлака, който отделя езерото Тузла от морето, заето от русите, обстрелват над езерото склоновете на височината, на север от Урлукьой и изкарват от строя едно след друго оръдията на 3. полк, като заравят в земята и раклите и избиват прислугата и офицерите.

Пехотата е изморена и деморализирана; от три дни продоволствието не е възможно. Една маса от 20 неприятелски аероплани хвърля непрекъснато бомби върху службите зад фронта. Кладенците, изчерпани от вода, вследствие голямата нужда на войниците и за поене на конете, са пълни с кал. Съобщенията с командването са прекъснати.

Към 11 часа пехотата от 19 бригада начева да отстъпва в безредица; движението се придава вдясно, като обхваща и 40 бригада. Целият фронт на 9 дивизия, пехота и артилерия, е в отстъпление; отстъплението е ускорено от обхвата на левия фланг. През провлака между езерото Тузла и морето българската конница успява да настъпи и да заеме Текир-Гьол и Аджиджа, при всичко че там има много руски войски, а в морето се намира руската флота на адмирала Патон, образувана от броненосци, въоръжени с тежки оръдия. Руският адмирал обаче избягва да вземе действително участие в боя от страх от миноносците и от германските подводници, за които той знае или мисли, че се намират наблизо.

Отстъплението е общо по целия фронт на 9 дивизия на линията Махометча - Хаши-Дулук (Хаскорлюк). 20 бригада от дивизията (полковник Фриму), държана в резерв на групата Рашку, се намесва и успява да спре към вечерта неприятеля и да прикрие отстъпващите войски. В рововете на шосето, във вода и кал, войниците от 7 стрелкови полк приковават отстъплението на остатъците от другите две бригади от 9 дивизия през железопътната линия.

Позицията при Топрахисар, след отстъплението на 9 дивизия, е открита от изток. Макензен може да атакува както от фронта, така и от фланга, дупката на плъховете, която го спря цели два и половина дни.

Полковник Скаришоряно (началник на 19 дивизия в Топрахисар) праща всичките резерви, с които още разполага (две дружини от 11/51 и 39 пехотни полкове), да попълни празнината, която се е образувала вляво, и да продължи фланга на бригадата Поеташ.

Всичко е напразно. Дясното крило на отстъпващата съседна дивизия е много назад в Мусурат (Мулчова), и героичните защитници на Топрахисар почват да бъдат бити от огъня на тежката артилерия във фланг и тил. Лявото крило на позицията при Топрахисар е обхванато под прав ъгъл. Лишена от всякакъв резерв, обстрелвана постепенно с по-силен и по-силен огън в тила, дивизията напуска позицията и в 1 ч. 30 м. сл. пладне начева трудното отстъпление, през което, особено 40 полк, претърпява тежки загуби.“

(Следва)