ТАТАРИТЕ ОТ ВЕЛИКОТО ЛИТОВСКО КНЯЖЕСТВО – НАСЛЕДНИЦИ НА ЗЛАТНАТА ОРДА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Хронистите от XIV век пишели за „пришълци“ във Великото литовско княжество, които наричали „скити“. Ставало дума за преселници от Златната орда.

Княз Витаут и епохата на „белите ханове“

Хронистите от мисиите на францисканските монаси през XIV век, докато били по земите на Великото литовско княжество, обърнали внимание на тамошни пришълци, които наричали „скити“. Странните емигранти в покрайнините на Европа имали дръпнати очи и използвали в молитвите си азиатски език. „Скитите“ се оказали преселници от Златната орда, които често навлизали в земите на княжеството, вършели грабителски набези и нерядко попадали в плен на литовците. Великият княз Гедимин търсел съюз с татарските мурзи: като изкусен дипломат, владетелят на Литва успял да убеди ординците да се обединят с него в общ фронт срещу Тевтонския орден през 1316 и 1319 година.

Княз Витаут

Въпреки това фактите за масово прселение на тюркоезични воини по земите на Литва се свързват с името на великия княз Витаут. Тази информация се потвърждава от редица документи на чуждестранни мисии и от хрониката на Ян Длугош. Литовското княжество участвало активно в политическите интриги на Ордата и подкрепяло легитимния владетел от рода на Чингис хан – хан Тохтамиш. Съвместните походи на хана на Златната орда и Витаут през 1397–1399 г. срещу местните узурпатори на властта, за съжаление, не дали осезаем резултат. Разбитата войска на Тохтамиш се заселила около Тракай в началото на XV век. Татарски пленници от Крим също останали в Литва след походите. Но в по-голямата си част „бежанците“ от Крим били караими. Тохтамиш напуснал замъка в Лида и бил принуден да се сражава за запазването на целостта на Златната орда. Неговият син Джелал ад-Дин оглавил останалите в Литва ординци и започнал да служи на Витаут.

На пришълците им се наложило да се борят за свой специален статут в княжеството: през 1410 г. татарите на Джелал ад-Дин участвали в знаменитата битка при Грюнвалд, в която Тевтонският орден претърпял съкрушително поражение. Доста бързо отрядите на ординците в Литва се превърнали в ефективна ударна сила на княжеската войска.

Ордински конник от XV век в Литва

От XV век татарите се заселили трайно на територията на днешните Литва и Беларус. В големите центрове на Великото литовско княжество се установили воини от някогашната голяма армия на Тохтамиш. Новогрудок, Крево, Вилно, Лида, Тракай и Ковно станали основните места на дислокация на татарските конни отряди. Удивително е, но е факт – първият кримски хан Хаджи I Герай е роден в замъка на Лида. В литовската държава, както и в Жечпосполита, представителите на степната аристокрация имали същите привилегии като полско-литовската шляхта. Властите не посягали на мюсюлманската вяра. В продължение на няколко века татарите се занимавали изключително с военно дело: охранявали границите и участвали в походи заедно с кралската армия.

От татарски мурзи до полска шляхта

Дълго време татарите наричали себе си „басурмани“, но от XVII век насам потомците на Златната орда използвали за самоназвание термина „мюсюлмани“. Въпросът за самоидентификацията на татарското население в Полша, Литва и Беларус се развил и през XX век. Така се родили нови наименования: „полско-литовски татари“, „беларуски татари“, „липки“. В новото хилядолетие потомците на ординците често наричат себе си литовци, беларуси и поляци „от татарски произход“.

Социалният статут на преселниците бил свързан неразривно с техния произход и тяхната история на поява по земите на Литва и Полша. Потомците на монголските и тюркските знатни родове попаднали в по-голямата си част в Източна Европа след походите на Тохтамиш в края на XIV век. След като получавал привилегии и земя от короната (великият княз или кралят отпускал парцели земя на степната аристокрация от своите владения), ординският елит постъпвал на разположение на монарха. Владетелят на обединената държава решавал всичките спорни въпроси, възникващи между татарските родове.

Въпреки това имало и форми на самоорганизация, които се опирали на родово-племенните традиции. По полски образец те се наричали хоругви и имали своя система на управление. Хоругвите били общо 6: уланска, найманска, конгратска, юшинска, баргинска и джалаирска. Имената им произхождали от названията на родовете на тюркско-монголската аристокрация: Найман, Кунграт, Ушин, Баргин, Джалаир. „Уланите“ стояли отделно – названието им сочело принадлежност към рода на Чингис хан.

Татарски ротмистър от XVII век

Подобни големи групи, състоящи се предимно от мъже, говорели понякога на съвсем различни тюркски наречия. Мигрантите загубили езика си още в края на XVI век: все по-често използвали полски или беларуски език. Впоследствие, за да изучават религиозна литература, на татарите им се налагало да учат и арабски. Писмеността на европейските наследници на Златната орда съчетавала по причудлив начин традициите на Изтока и Запада. За това свидетелстват знаменитите ръкописни книги – китабите.

Китаби – религиозна литература

Липсата на жени от същото племе принуждавала татарската аристокрация да взема за съпруги християнки: полски, беларуски и литовски девойки. Това не противоречало изобщо на Корана и благоприятствало донякъде асимилацията. Степните корени били загубени, но далеч не напълно. Религията била свързващ елемент между „новия“ европейски начин на живот и азиатските обичаи. Татарската аристокрация приемала фамилните имена на родовете на своите християнски съпруги.

В Жечпосполита се разграничавали три категории татарско население: султани, мурзи (князе) и татари-казаци. Първите две категории били привилегирована прослойка на обществото – имайки правата на полската шляхта, те можели да притежават имения и крепостни селяни. По закон обаче татарите не можели да продават и да се разпореждат свободно със своето имущество. Титлата „султан“ носели два знатни рода: Пунски и Острински. За княжески родове се смятали носителите на фамилиите Билял-Мурза-Ахматович, Туган-Мурза-Барановски, Найман-Мурза-Кричински, Мурза-Корицки, Кондрат-Мурза-Обулевич, Конкирант-Мурза-Соболевски, Улан-Малюшицки, Смолски, Асанчукович, Баргински и много други. Те успели да запазят отчасти своя специален статут и през епохата на Руската империя. Татарите-казаци водели произхода си от свободните воини, дошли с обозите на ординските пълководци и предводителите на знатни родове. Те изпълнявали поръченията на своите господари или на самия крал, можели да се заселват в градовете, но били задължени да са на военна служба.

Джамия в Иве, Беларус

Въпреки стремителната полонизация, татарите останали верни на сунитския ислям. Интересно е да се отбележи, че преди молитва, както и в „червените дни“ от ислямския календар, мюезинът не събирал вярващите в населеното място с пеенето си, а обикалял цялото селище и лично канел семействата в джамията. Песнопения се изпълнявали основно по време на тържествени или възпоменателни събития. Битовите традиции и празничните обреди на полско-литовските татари са се запазили и до днес.

Пазители на традициите на Златната орда и на Великото литовско княжество

Наследниците на Златната орда изминали дълъг път заедно с короната на Полско-литовската държава: от триумфалните победи на бойното поле и продължителните военни кампании през XV-XVII век до масовите гонения през втората половина на XVII век и по време на трите подялби на Жечпосполита. Мюсюлманската шляхта останала вярна на своя монарх. След включването на определени територии в състава на Руската империя през 1795 г. привилегированата част от татарите не изгубила своя висок статут и била приравнена с руското дворянство. По време на Отечествената война през 1812 г. ескадрони от „липки“ участвали в битките както на страната на армията на Кутузов, така и на страната на Наполеон.

Генерал-лейтенант Матвей Александрович Сулкевич

През втората половина на XIX век част от татарското население в Литва и Беларус започнало да се оттегля от военното дело: мнозина се преместили в столицата на Империята и започнали свой бизнес. В Санкт Петербург синовете на военачалника Константин Илич Кричински – историкът Леон Кричински и юристът Олгерд Кричински – имали значителен принос за формирането на местната татарска общност. Техният роднина, архитектът Степан Самойлович Кричински, бил един от участниците в строителството на Съборната джамия в Петроградския район. Под негово ръководство били построени редица църкви и градски кооперации в столицата и нейните предградия. Нека си спомним и за най-известните представители на тази етническа група. Корените на класика на полската литература Хенрик Сенкевич и на холивудската звезда Чарлз Бронсън водят началото си от татарски родове в Литва и Полша.

Холивудската звезда Чарлз Бронсън

Още повече, войните и въстанията не оставяли татарската аристокрация безразлична: „липките“ служели както в полската, така и в Червената армия, а също и в органите на държавна сигурност. Когато катастрофите от двете световни войни били преживени, полско-литовските татари се заели с връщането си към светския и религиозния живот. Процесът на асимилация на татарското население в Източна Европа протекъл доста спокойно, но въпреки това традициите на тази етническа група имали огромно значение и намерили израз в здравословното разбиране за мултикултурализъм.

(Следва)