АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО / АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с GPT-5 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО

Атаката при Карамурат

23 октомври

Скица № 14

Началника на дивизията решава да продължи преследването с конницата и придадените му дружини, като за посока на преследването взима шосето с. Канара, с. Карамурат. Преследвайки в тази посока, конницата застрашава фланга и тила на противника, който още се държи срещу фронта на частите от 3. армия. Движението почва в 6 ч. пр. пл. В авангард на дивизията следва 6. конен полк от 5. конна бригада, с една конна батарея. Бригадата следва на чело на дивизията; другите две конни батареи следват в ляво и назад, насочени от майор Соларов.

Достигайки пътя Ислям-тепе с. Кожела, разездите и челните части на авангарда са посрещнати с огън от противник, разположил се между двете шосета.

Авангарда спешва картечния си ескадрон, батареята открива огън, ескадроните се насочват в обход лявия фланг на противника. Този последният (около една дружина) не издържа и още с първите артилерийски изстрели почва да отстъпва и изчезва зад гребена.

Движението продължава. От гребена се разкрива съвсем неочаквана гледка. Цялото пространство между шосето за с. Карамурат и пътя за с. Чикрачи е покрито от разпръснати неприятелски части, които отстъпват към север.

Веднага началника на дивизията заповядва цялата 5. конна бригада (6., 9. и 2. к. полкове) да преследват с огън, подготвят и подпомогнат атаката. Главните сили на конницата да следват в посока шосето за Карамурат.

6. конен полк, който е развърнат, се насочва в обща посока на шосето за с. Чикърчи. 9. конен полк е насочен в ляво от 6. конен полк в посока на с. Карамурат, к. 119., а 2. конен полк следва от начало втора линия зад 9. конен полк.

Движението към север продължава отначало на тръс, а после на галоп. Батареите менят позициите си поешелонно и поддържат непрекъснат огън по противника. Движението продължава 5-6 км. по леко вълнистата, добре разработена почва, засята с царевица, която от дъжда е мека и ровка, лепи се по краката на пехотинците, но и конете затъват до китките.

Полковете достигат противника, почва се сеч.

За да се атакува противника, изостанал в междината между 9. и 6. конни полкове, развърнат е 2. конен полк и е насочен в обща посока на к. 103. Полка се развръща: 1. и 2. ескадрон — майор Мирков Ал. в 1 линия в поддръжка 4. и картечния ескадрони; 3. ескадрон е оставен за прикритие на конната артилерия.

Развиват се отделни схватки между конницата и румънците, които изобщо оказват слабо съпротивление, предават се, отвеждани на групи назад.

Към 7 ½ часа атаката на бригадата е в пълен разгар. 1. ескадрон от 6. конен полк, усилен с 2 картечници от 9. конен полк, следва в 1. линия на левия фланг и достига до 2 км ю. и. от с. Карамурат. Към това време се забелязва неприятелска пехотна колона, която настъпва от ю. з. към селото; един, впоследствие и втори руски ескадрон се насочват от гората, източно от селото, срещу ескадрона на 6. конен полк. Командира на ескадрона спешава ескадрона и открива пушечен и картечен огън по неприятелските ескадрони.

Ескадроните на 9. конен полк преследват противника между шосето за Карамурат и това за к. 103, с. Паласт-Мик, с обща посока на к. 118.

Към 8 ½ часа на шосето с. Карамурат — с. Чекарчи превозват някакъв румънски обоз. Северно от това шосе левофланговите ескадрони на полка (2. и 4.) попадат на някакви по сгъстени румънски части. Отделни групи от по 10-20 човека, под водителството на командира на полка, на командира на 2. дивизион и подпоручик Атанасов Александър атакуват от 3 страни. Румъните отначало са готови да се сдадат, но като виждат слабите и тънки линии откриват огън. Подпоручик Атанасов пада убит.

От с. Карамурат противника открива пушечен, а от к. 118 — артилерийски огън. Забелязват се и два руски ескадрона откъм с. Карамурат. Противника успява да се оттегли към селото.

Деснофланговия ескадрон (3.) продължава преследването на север към к. 103. Тук настига нова колона — руската опълченска 265, Оренбургска дружина. Ескадрона заедно с лявофланговия ескадрон на 2. конен полк атакува дружината и след кървави и ожесточени схватки (ранен е и командира на 2/2 ескадрон, ротмистър Добрилов) я пленяват заедно с дружинния командир, подполковник Поповски, и знамето на дружината.

По-вдясно 1. ескадрон от 2. к. п. достига до к. 103 и забелязва в посока на шосето и по склоновете западно от с. Долуфака дълга неприятелска колона обоз и артилерия. Първи взвод на ескадрона (поручик Попов Герасим) се понася да го атакува. В това време откъм Чакърчи и к. 90. се появява неприятелска конница. По сигнала „сбор", подаден по заповед на командира на дивизиона, 1. ескадрон се събира и среща неприятелските конници, които първи атакуват. Събира се 2. ескадрон.

Челните два неприятелски ескадрона, които се стремят да освободят последните заловени пленници и обоз, са обстреляни с картечен огън, спрени са и отстъпват. Но и нашите ескадрони са разпръснати и твърде много изморени. Появата на новия противник спира преследването. 1. и 2. ескадрони на 2. конен полк се събират по-назад към 4. ескадрон (само 2 взвода, 2 взвода придружават пленници); 3. ескадрон е прикритие на конните батареи

Последен се присъединява в полка 1. взвод от 1. ескадрон, който, увлечен в атаката си на неприятелския обоз, е атакуван от неприятелска конница, поддържана с картечен огън. Той понася по-чувствителни загуби и е принуден да изостави обоза и отстъпи.

По-надясно 3. и 2. конни и картечния ескадрони от конен полк, останали при развръщането на бригадата на десния фланг, преследвали противника в посока на Чакърчи, посрещат с пушечен и картечен огън челните ескадрони от ядрото на неприятелската конна бригада и ги спират.

При откриването огън от неприятелските батареи и влизането в действие на свежи пехотни и конни части при к. 118., 103. и к. 90. нашите разпръснати ескадрони се спират, привеждат се в ред, заловените пленници се изпращат назад.

От разпит на пленниците се узнава, че срещу дивизията тук са действували 7. стрелкова дружина и части от 23., 35., 38., 63. и 78. пех. полкове. Частите в накален състав образували 9. дивизия. С нея действувала Ларашката бригада от 9. и 10. полкове и една руска бригада с 1 конна батарея.

На командуващия Източната група се праща следното донесение:

Командващия Източната група.

1 конна дивизия, с две дружина пехота и конните батареи, в 5 ч. пр. пл. настъпи в посока към Карамурат. Смесената бригада, която заемаше позиция на гребена, западно от кръстопътя — к. 91., с. Канара и с. Карамурат, бе атакувана и преследвана. Командира на бригадата, полковник Фримо, заедно с много войници, е взет в плен. Взето е също едно руско знаме на 265. опълченска Оренбургска дружина, която е действувала в ляво от бригадата Фримо. Дивизията ще продължи настъплението си към с. Карамурат, с. Чакърчи и в последствие — според обстановката. Моля известете ми за общото положение. № 585. От чифлика Ионеску, 23. IX. 916., 9 ч. 5 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев,

В това време майор Соларов от кота 103., като донася че: „неприятелски каларашки полк се движи от с. Каратай към север; по гребена южно и източно от същото село се виждат неприятелски пехотни части", моли да му се изпрати 1 конна батарея на к. 103., гдето се установява с пехотните части.

При това положение — противника от три страни, началника на дивизията смята да продължи преследването в посока на к. 130., но с една по-голяма предпазливост, до гдето се получат сведения за положението по фронта на армията, както и за намеренията на противника.

Пратена е заповед до командира на 5. конна бригада да преустанови преследването и приведе полковете в ред. Конното ядро е при чиф. Ионеску — 3 км. северно от к. 103. (Карамурат-тепе). 5. конна бригада се събира на 3 км. северно от този чифлик, с охранение на шосето Карамурат - Чакърчи.

Нови донесения посочват две конни колони от по 7-8 ескадрона с по една батарея в движение по посоката с. Карол I., с. Естер.

На командващия Източната група е изпратено следното донесение:

Твърде бързо.

Командващи Източната група,

Разположението на конната дивизия е следующето: 2 пехотни дружини с 7 оръдия на к. 103., 5. конна бригада с три конни полка на фронта с. Чикрачи до към с. Карамурат, ядрото на конницата при чифлика Ионеску (няма го на картата 1:200000) 3 км. северно от к. 103. Противника има слаби пехотни части към к.103., около 3 дружини с 2-3 ескадрона на к. 130., заема с. Карамурат и има към к. 118. и с. Дулафакж 1-2 ескадрона с малка пехота (няколко взвода). Неприятелската конна бригада, която тази сутрин се показа към с. Чикрачи, се държа, види се, негде прикрито. В атаката срещу бригадата Фримо и 265. Оренбурска дружина са взети повече от 700-800 души пленници с 12 офицера, от които един подполковник русин. По допълнителни сведения от командира на 5. конна бригада - една колона, 7-8 ескадрона, с 1 батарея, по-после друга една колона в същия състав забелязани на пътя Карол Естер. Една от батареите открива огън в 1 ч. 12 м. по нашите разузнавателни части. Един трен от 10 вагона отива в посока на Естер. Ще усиля конната дивизия с още 1 дружина и 1 полска батарея и ще продължа преследването в посока к. 130., западно от с. Карамурат. № 587. от чифлика Ионеску, 23. Х. 916. г. 2 ч. 10 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев

Нашите загуби през време на атаката са: убити офицери 2, поручик Малакчиев П. Иванов и подпоручик Атанасов Ал. от 9. конен полк, войници 17, коне 27; ранени ротмистър Добрилов и офицерският кандидат Милев Юр. от 2. конен полк, войници 17, коне 25.

По-късно е забелязана друга една конна колона от 4 ескадрона с 2 оръдия в движение от с. Шаман към провлака между ез. Ташавлу и морето.

За наблюдение и противодействие на противника, който настъпва в тази посока, е изпратен подполковник Стоянов П. с 2 ескадрона и картечен взвод от 6. конен полк.

Оперативната заповед № 7. по Източната група за днешния ден се получава в щаба на дивизията към 2 ч. 30 м.

Според тази заповед на днешния ден Западната група продължава да преследва противника, като го атакува на линията Черна Вода, с. Кьостел (изключително); на източната група се възлага да се укрепи на линията с. Канара, с. Кьостел, а на конната дивизия - многобройни и разнообразни задачи, именно:

Да заеме (с пехотните части на подполковник Иванов) участъка от с. Канара до 2 км. западно от Ислям-Тепе.

С конницата, конните батареи и две дружини, да преследва противника отвъд линията Ислям-Тепе, Меджидие.

БЕЛЕЖКА: За съжаление в източника, от който свалям текста, тук липсват четири страници, които не можах да намеря на друго място, и затова минавам от 156 на 161 страница. (Павел Николов)

Началника на конната дивизия предупреждава веднага полковник Иванов да се насочи с пехотните си части към с. Естер и к. 177., като съобразява своите действия с тези на 217. дивизия, с която се държи в свръзка.

При това положение, когато цялата Източна група се насочва към запад, с цел да притисне противника към Дунава и му пресече пътя на отстъплението, конната дивизия не може да продължава към север, но също трябва да се насочи към запад и да бърза към Дунава.

Заради това, дружините, придадени към дивизията, са насочени към с. Шеремет, а конницата продължава движението си в с. з. посока (по гребена) към с. Кожелак. За полученото съобщение и направеното се донася на маршал Макензен със следното донесение:

Твърде бързо

Щаба на групата Макензен.

Дивизията бе задържана при дебуширането си през с. Апа Касамчия от 14 неприятелски ескадрона. При с. Палас Мик, в 2 ч. 30 м., от офицера за свръзка от бригадата Боде получих съобщение, че тази бригада и 217. германска дивизия изменят посоката на движението към запад с. Доробанцу, в обход на противника. Пратих съобщение полковнику Иванову да съобрази движението си с това на бригадата Боде, като още тази вечер заеме с. Естер, к. 177. и напусне к. 145. (Бериш-Тепеси). Самостоятелната конна дивизия продължи движението си към с. Кожалак, за да разузнае за противника. Пехотата ѝ е насочена към к. 134., южно от с. Шеремет.

След разяснение на обстановката, самостоятелната конна дивизия още тази нощ ще се насочи към запад, ако до тогава не получи нова заповед. № 605., от с. Палас-Мик, 21. Х. 916. г., 3 ч. 40 м. сл. пладне.

Началника на 1. конна дивизия,

(п) Генерал-майор Колев.

Изтиквайки неприятелските конни части с движение и артилерийски огън към север (3 конни полка към с. Тари-Верде и 2 конни полка към с. Кожелак), дивизията достига к. 133., след заемането на която, при смръкване, са насочени: 2 конни бригади в с. Кожелак, а 1. и 5. конни бригади с конните батареи за с. Тари-Верде. Пехотните части занощуват при с. Шеремет. Охраната на разположението в с. Тари-Верде се възлага на командира на 5. к. бригада с 2. и 9. к. полкове.

Разполагането на конните части в тези две села се налага от нуждата да се даде фураж и да се поят конете; с. Палас Мик и близките чифлици са запалени от русите и там не може да се намери нищо за храна на хората и конете.

Към 11 ч. една неприятелска дружина, идяща от към с. Кожелак, влиза в с. Тари-Верде и се натъква на постовете за непосредствена охрана, при изхода на селото, от Гвардейския конен полк в югозападната окрайнина на самото село. Ромънците, изненадани, откриват огън и подават сигнал „сбор", команда „движение напред" и бързат да излязат на север от селото.

Изстрелите, сигналите и виковете стават причина за известно безредие между хората от 1. и 5. конни бригади, които водят конете си на водопой. Има изплашени и изстървани коне.

Картечният ескадрон на Л. Гв. к. полк (ротмистър Ценов), който е в югозападната част на селото, открива пръв огън по ромънците — те оставят 22 трупа. Скоро временното безредие се прекратява и всички са по местата си.

Изненадата става възможна, понеже противникът се явява от юг, от посока (с. Кожелакъ), от която не се очаква, — още повече, че с. Кожелак трябваше да се заеме от 2. конна бригада.

Положението на 2. конна бригада се узнава по-късно през нощта по донесението от началника на разезда, изпратен към с. Кожелак, и от офицера за свръзка на 2. конна бригада, явил се при началник щаба на дивизията в с. Тари-Верди. Този последният изказва недоволство пред офицера за свръзка от 2. конна бригада за гдето бригадата не е изпълнила задачата си по заемане на селото Кожелак и не е донесла своевременно.

Но при приближаването на тази бригада към селото се установява, че то е заето от противника и командирът на бригадата, пред вид настъпилото нощно време, решава да не предприеме нищо и да дочака разсъмването на платото, южно от селото (к. 145).

За да избегне някоя нова изненада, понеже височините северно от селото предния ден не са разузнати, началникът на дивизията заповядва частите да се изтеглят на к. 133 под прикритието на 2. конен полк, който последен на разсъмване напуска селото и при когото е оставен и началник щаба на дивизията.

(Следва)