събота, ноември 29, 2025

Д’АРТАНЯН: РЕАЛНОСТТА И КНИГАТА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: Gemini 3 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Главният герой на „Тримата мускетари“ е напълно реална личност. Д'Артанян бил наистина мускетар. Вярно е обаче и това, че не се отличавал с особена деликатност по въпросите на честта.

Александър Дюма, както е известно, се отнасял свободно към историческите факти, а и не се възпирал да плагиатства. Сюжета на „Тримата мускетари“ заимствал от тритомните „Мемоари на господин д'Артанян“ – твърде популярно произведение във Франция през XVIII-XIX век. Писателят дори го споменава в краткия предговор към своя велик роман. Тук обаче трябва да напарим една уговорка. „Мемоарите“ са спомени за минали дни, а не за близки. Те виждат бял свят през 1700 година - 27 години след смъртта на гасконеца, който, между другото, не се отличавал с грамотност, четял лошо, а вероятно изобщо не умеел да пише. Става въпрос за художествено произведение, създадено от писателя и журналиста Гасиен дьо Куртил дьо Сандра, който вероятно се познавал лично с д'Артанян. Вярно е, че той измислил по-голямата част от приключенията на своя книжен герой, а Дюма, роден 90 години след смъртта на Сандра, ги прехвърлил при себе си.

С други думи, Д’Артанян бил историческа личност. Както прототипите на Атос, Портос и Арамис – те служели в ротата на мускетарите и носели близки имена. Не е сигурно обаче, че са били приятели. Д’Артанян отива наистина в Париж на твърде млада възраст, но не през 1628 г., както е в книгата, а малко по-късно. Звездата му изгряла след смъртта на кардинал Ришельо. Гасконецът е приближен на Мазарини, на когото Д’Артанян е изключително предан по време на Фрондата, което се разминава малко със събитията в романа „Двадесет години по-късно“.

Така че кариерата на нашия герой при Мазарини и Луи XIV, както и гибелта му във войната с Нидерландия, са чиста истина. А интригите срещу Ришельо, тайната помощ за кралицата, сговорът с Бъкингам, пътуването за диамантените висулки, екзекуцията на Милейди и убийството на Рошфор са измислица. „Непознатият от Менг“ също съществувал в действителност и наистина бил доверено лице и таен агент на Ришельо. Той обаче не враждувал с д’Артанян и със сигурност не бил убит от него. Реалният Рошфор умира в Орлеан през 1687 г., надживявайки истинския д’Артанян с 14 години.

Кардинал Ришельо

Ако реалната биография на Д'Артанян се беше развила така, както биографията на книжния Д'Артанян, то едва ли паметта за този човек щеше да стигне до нас. Тя не би стигнала дори до Дюма-баща, защото истинският кардинал Ришельо, който казвал, че няма други врагове освен враговете на Франция, не се церемонял с хора като Д'Артанян. Всемогъщият министър водел наистина безжалостна борба срещу дуелите. Разбира се, не наказвали със смърт заради двубоите, но човек можел да съсипе кариерата си завинаги.

Ако истинският Д'Артанян започнел истинска свада с прототипите на Атос, Портос и Арамис и го заловят, победата в схватката не би го спасила от немилост. Независимо от протекцията на дьо Тревил. гасконецът би заминал обратно в своята Гаскония и би му се наложила да забрави за военна кариера завинаги. Какво остава за опитите да се намеси в дворцовите интриги?! Там хвърчели глави една след друга. Хората, които дори само косвено пресичали пътя на кардинал Ришельо, не можели да разчитат на това, че той, отбелязвайки тяхната находчивост и смелост, ще им връчи за награда офицерски патент. О, не! Наградата за тях били килиите на Бастилията или еднопосочен билет до Гревския площад – мястотото за екзекуция на държавните престъпници.

За опит да предупреди Бъкингам за покушение (ако кардиналът наистина подготвял такова), д’Артанян би отишъл на дръвника. А за приятелство с човек, който си пише с госпожа дьо Шеврьоз... Страшно е дори да се помисли за това.

Д’Артанян

Ние не знаем практически нищо за живота на д’Артанян по времето на Ришельо. Както споменахме вече, звездата на гасконеца изгряла по време на Фрондата, когато той се оказал полезен на Мазарини. Прототипът на Атос, Арман дьо Силег д’Отевил, по това време не е вече сред живите. Той загинал през декември 1643 г. Според една от версиите – на дуел, а според друга – защитавайки д’Артанян от наемни убийци. Прототипът на Арамис, Анри д’Арамиц, вече успял да излезе по това време в оставка. С една дума, ако гасконецът намислял отвличане на кардинала, животът му би рухнал за миг. Впрочем, реалният д’Артанян нямал нито една причина да отвлича своя благодетел.

Като цяло си струва да се каже следното: реалният д’Артанян никога не би направил военна кариера, ако вършел постъпките, които върши неговият книжен събрат. Възможно е, макар и малко вероятно, да беше живял малко по-дълго, но името му щяло да бъде забравено. Нямаше да има нито „Мемоарите“, нито „Тримата мускетари“...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.