БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК [1]

Ако си мислите, че най-поразителната фигура в историята на географските открития е Христофор Колумб или Марко Поло, значи не сте чували за Ида Пфайфер. Тази жена покори въображението ми с парадоксалността на своята съдба и със загадъчното устройство на своята душа.

Ако се ограничите само до четенето на биографични очерци, разказващи за Ида, може да се просълзите от възторг. Ако...

Но не, нека първо се просълзим от възторг.

Ида е родена през 1797 година във Виена. След като се омъжила, се преместила в Лемберг, днешния Лвов, където дълги години живеела скучен, до прозявка банален живот – като хиляди и хиляди други тогавашни германки: киндер-кюхе-кирхе (деца, кухня, църква – бел. прев.). Нелюбим съпруг, който бил много по-възрастен; вечно безпаричие; тежък и неблагодарен домашен труд – и нито минута време за себе си.

Навярно Ида Пфайфер би изсъхнала и остаряла, както се казва, „без да дойде в съзнание“. Но веднъж се случило чудо.

Тя отишла при роднини в Триест, за да полекува своето болно дете с морски въздух, и видял за първи път големите платноходи в пристанището. У Ида се зародила мечта: да се качи на такъв кораб и да отплава накъдето ѝ видят очите. Да пътешества из далечни страни, където живеят съвсем други хора и изобщо всичко е различно. Мечтата била съвсем неизпълнима, дори идиотска. Какви ти пътешествия за една домакиня от Лвов в средата на XIX век? В името на какво? И с какви пари? Смешно е дори да се говори.

Много „малки хора“ имат нелепи фантазии, които няма да се осъществят никога. Но Ида Пфайфер била замесена от особено тесто.

Най-важно за нея, както за всяка истинска германка, било чувството за дълг. Затова изпълнила преди всичко всичките си житейски задължения: изчакала съпругът ѝ да остарее и да почине; отгледала и уредила децата си. След което се почувствала абсолютно свободна и се възползвала от свободата си на хиляда процента.

През 1842 г., на четиридесет и пет годишна възраст, Ида Пфайфер променила живота си коренно. Тя се качила на един кораб, плаващ за Константинопол, и след това пътешествала почти без прекъсване. До самата си смърт.

Ида в походна екипировка

Тя била ниска на ръст, мършава и прегърбена. Отличавала се със завидно здраве и камилска издръжливост. Хранела се също като камила: можела да кара без храна много дни наред, а при случай, особено ако е на вересия, проявявала чудеса от лакомия. Сухичката фрау имала пари колкото да не е без хич и пестяла всяка монета. Навсякъде, където било възможно, гледала да се уреди безплатно. Където не можела – се пазаряла яростно и сваляла цената.

Основният принцип, по който изграждала своите невъобразими маршрути, била, както биха казали днес, „авантата“. Ако се намерел добър капитан, който да пусне скромната леличка на кораба – чудесно. Тя се качвала и заминавала натам, накъдето Бог я прати. Но с едно условие: това трябвало да бъде място, където преди нея са стъпвали малцина (европейци, разбира се – всички останали тогава не са се броели).

Като цяло Ида преплавала по моретата повече от 200 хиляди километра и изминала още 30 хиляди километра по суша, предимно пеша. Обиколила два пъти земното кълбо и посетила множество невероятни места. В някои от тях била първият бял човек. Например при ловците на глави в Борнео и канибалите в Суматра. Последните искали да я изядат и вече се готвели да осъществят кръвожадното си намерение, но Ида произнесла предварително подготвено изречение на туземния език: „Не ме яжте, аз съм стара и жилава“. Людоедите се разсмели и поканили забавната чудачка да им гостува.

Някои от нейните приключения

Ида била невероятно смела и настойчива. Сама, без никаква охрана, почти без пари, се отправяла към места, откъдето още никой не се бил връщал жив. И нищо, някак ѝ се разминавало.

Своите впечатления Ида записвала старателно, а записките издавала, за да изкара пари за следващото пътешествие. Не преследвала никакви научни цели и не направила някакви особени открития, но Френското и Пруското географско дружество приели храбрата дама за постоянен член. Британското искало, но не могло – там не допускали жени.

Всичко това изглеждало славно, любопитно и много мило. Ако (нали помните, че в началото на моя разказ имаше „ако“ с многоточие)... ако човек не се запознаел с обширните записки на госпожа Пфайфер.

Това е озадачаващо четиво.

Оказва се, че на любознателната дама не ѝ харесвало никак нищо от онова, което виждала в далечните краища, толкова малко приличащи на Виена и Лемберг. Много неща (практически всички) предизвиквали у фрау Пфайфер погнуса и отвращение. Защото е мръсно, неуредено, некултурно, а най-вече – неприлично! Особено, разбира се, не ѝ харесвали всякакви неевропейци. Лицата им безобразни, цветът на кожата срамно тъмен, а за маниерите да не говорим. Сякаш целият свят се бил наговорил да подлага на изпитание благонравието на почтената особа. Тя пътешествала по всички ширини и гледала наоколо с крайно неодобрение.

Сурова и несправедлива

Според нея мадагаскарците са „още по-уродливи от негрите и малайците, защото съчетават в себе си безобразието и на двете раси“. Таитяните са „неприлични и неморални“. Индийските танци и песни предизвикват у Ида погнуса. Американските индианци са нетърпимо вулгарни. Und so weiter (нем. „и така нататък“ – бел. П. Н.).

Същинска баба Шапокляк, която дебне кого още да нахока по-обидно.

Ето така, със стиснати устни и неприязнен поглед, в продължение на петнадесет години тя изучавала многообразието на Божия свят, докато накрая не съсипала прехваленото си здраве и не се добрала едва до родната Виена, за да умре там от последствията на тропическа треска.

Обяснете ми, по дяволите, защо тази мърмореща, вечно недоволна особа се скитала по света толкова години? Какъв неугасим пламък бушувал в нейната неприветлива душа? В какво искала да се увери? Че е прекарала правилно скучната си младост и че няма по-хубаво място на света от австрийската провинция? Или пък искала да открие някъде далече неизразимата Красота, привидяла ѝ се в силуетите на триестките платноходи, но не я намерила и затова се разсърдила на всички?

Ей-богу, не зная. Тайна.

Прав е, прав е Митя Карамазов: „Страшно много тайни! Твърде много загадки потискат човека на земята. Разгадай ги както знаеш и излез сух от водата“.

БЕЛЕЖКА

1. Баба Шапокляк (на руски: Старуха Шапокляк) е известен измислен герой от детските книги на Едуард Успенский и базираните на тях анимационни филми за Крокодила Гена и Чебурашка.

Тя е основният антагонист в поредицата, но образът ѝ е по-скоро комичен и пакостлив, отколкото истински злонамерен. (Gemini 3 Pro)

(Следва)