МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“

Как протича режимът на икономии в другите градове, аз, другари, не зная.

Но виж, на град Борисов този режим му дойде много изгодно.

Само за една кратка зима в нашето учреждение икономисахме седем сажена елови дърва. Лошо ли е! Десет години такава икономия — това са все пак десет кубика [1]. А за сто години могат да се спестят съвсем спокойно три шлепа. След хиляда години ще можем изобщо и с дърва да търгуваме.

И за какво ли е мислил народът по-рано? Защо не е въвел в употреба такъв изгоден режим и преди? Колко жалко само! А при нас режимът започна още от есента.

Нашият завеждащ е свой човек. За всичко се съветва с нас и ни говори като на близки. Дори папироси, кучият му син, проси от нас.

Та идва веднъж завеждащият и обявява: — Ето, момчета, започна се... Горе главите! Икономисвайте там по нещо... А какво и как да икономисваме — не се знае. Започнахме да обсъждаме какво да икономисваме. На счетоводителя ли, дъртия му дявол, да не платим, или нещо друго.

Завеждащият казва: — На счетоводителя, момчета, ако не платите, той, дъртият му дявол, ще изтича веднага в Инспекцията по труда. Това не бива. Трябва да се измисли нещо друго.

Тук, да е жива и здрава, нашата чистачка Нюша внася за разглеждане женския въпрос.

— Щом — казва — е такова международното положение и изобщо сме загазили, то — казва — може например да не отопляваме нужника. Защо да хабим там дърва на вятъра? Да на е гостна! — Вярно — казваме, — да поседи нужникът на студено. Седем сажена ще спестим, може би. А че ще е прохладно, това съвсем не е лошо. На студа публиката няма да се застоява. От това даже производителността може да се повиши актуално.

Така и направихме.

Спряхме да отопляваме — започнахме да пресмятаме икономията.

Наистина, спестихме седем сажена. Започнахме и осмия да пестим, но взе, че ни удари пролетта.

Язък! Ако не беше тази проклета пролет, мислим си, още половин кубик щяхме да спестим.

Подля ни вода, с една дума, пролетта. Ама нищо, и седем сажена, слава Богу, не се търкалят на пътя.

А че там някаква тръба се спукала от студа, тази тръба, стана ясно, била сложена още при царския режим. Такива тръби трябва изобщо да се изтръгват от корен.

Пък и до есента ще минем спокойно без тръба. А наесен ще сложим някаква по-евтинка. Дда не е в гостна я!

1926 г.

БЕЛЕЖКИ

1. Героите на Зашченко са обикновено слабо културни хора (нещо като нашия Бай Ганю), които имат изкривена представа за нещата. В случая героят не е силен в сметките с мерните единици: седем сажена са 68 кубични метра – за година, така че за десет години икономията няма как да е десет кубични метра. – Бел. ред.