МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / МЕДИК

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“

Каквото и да мислите, другари, аз съчувствам много на Николай Иванович. Този мил човек пострада заради шест гривни и не видя нищо забележително за тези пари.

Но се оказа, че характерът му е мек и отстъпчив. Друг човек на негово място щеше сигурно да разбишка цялото кино и да изхвърли публиката от залата. Защото шест гривни не се търкалят всеки ден на пода. Помислете си.

А в събота нашият мил човек, Николай Иванович, си пийна, разбира се, малко. Когато си взе заплатата.

А той е изключително съзнателен. Друг пийнал човек щеше да започне да буйства и да се разстройва, а Николай Иванович мина чинно и благородно по проспекта. По пътя си изпя нещо. И изведнъж гледа — пред него кино.

„Я дай — мисли си — да отида на кино. Аз съм човек — мисли си — културен, полуинтелигентен, защо да се шляя напусто пиян по тротоарите и да се заяждам с минувачите? Я дай — мисли си — да изгледам едно кино, както съм пил. Никога не съм виждал такова нещо.“

Купи си той билет с най-честни пари. И седна на първия ред. Седна на първия ред и гледа чинно и благородно.

Само че, след като изгледа може би един-единствен надпис, изведнъж взе, че повърна. Защото в салона е много топло, публиката диша, а тъмнината действа благоприятно на психиката.

Започна да повръща нашият Николай Иванович, при това всичко е чинно и благородно — никого не закача, екрана с ръце не пипа, крушки не развива, а си седи и тихичко повръща.

Изведнъж трезвата публика започна да изразява недоволство по повод на, значи, повръщането.

— Можехте — казват, — другарю, да отидете за тази цел до фоайето, че тъй само, — казват — отвличате тези, които гледат драмата, към други идеи.

Николай Иванович — човек културен, съзнателен — не започна, разбира се, да спори напусто и да се горещи. Ами стана и си тръгна тихичко.

„Защо ли — мисли си, — да се занимавам с трезвеници? С тях от скандали няма да се отървеш.“

Тръгна той към изхода. Отива на касата.

— Току-що — казва, — мадам, купих от вас билет, моля да ми върнете парите обратно. Защото няма как да гледам филма — в тъмното започва да ми се повръща.

Касиерката казва: — Ние пари назад не можем да даваме, щом ви се повръща — идете си тихо да се наспите.

Вдигна се врява и препирня. Друг на мястото на Николай Иванович би извлякъл за косите касиерката от касата и би си прибрал честните пари. А Николай Иванович е човек тих и културен, само дето, може би, сръга един път касиерката.

— Ти — казва, — разбери, чумо, че не съм гледал твоя филм. Дай ми, казвам ти, моите честни пари.

И всичко така чинно и благородно, без скандал — просто иска да му върнат неговите си пари. Тогава дотичва управителят.

— Ние, — казва, — пари назад не връщаме, щом сме ги, — казва, — взели, бъдете така любезен да си догледате филма.

Друг на мястото на Николай Иванович би заплюл управителя и би отишъл да си догледа филма за честните свои пари. Но на Николай Иванович му домъчня много за парите, заобяснява се горещо и пак повърна.

Тук, разбира се, сграбчиха Николай Иванович като куче и го повлякоха в милицията. Държаха го до сутринта. А на сутринта му прибраха три рубли глоба и го пуснаха.

Много ми е жал сега за Николай Иванович. Такъв един, знаете ли, печален случай: човекът, може да се каже, не гледал филма, само дето подържал билета, и, моля ви се, брой за това дребно удоволствие три рубли и шестдесет гривни. И за какво, пита се, три и шестдесет?

1926 г.