БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / САТУРН ПОЧТИ НЕ СЕ ВИЖДА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА

За 150-годишнината на Московския зоопарк

„А-а, крокодили-хипопотами...“ (из „Песничка за Червената шапчица“ – бел. ред.)

Обичате ли крокодилите и хипопотамите така, както ги обичам аз? Хипопотамът е за мене царят на животните, а крокодилът — царският син.

Мога да наблюдавам хипопотамите безкрайно. В следващия си живот искам да бъда точно толкова безстрашен, спокоен и равнодушен към мнението на околните.

Искам да съм такъв

Преди време прочетох, че хипопотамът е неоспоримо доказателство за наличието на чувство за хумор у Господ Бог, защото само голям шегаджия би могъл да измисли наденица с размерите на почти цял автомобил „Победа“ – от онези, които се движеха по улиците в моето детство, когато ходех специално в Московския зоопарк да гледам хипопотамите.

Бяха два хипопотама: цар и царица.

Те не правеха нищо, просто си лежаха в една голяма кална локва, като от време на време отваряха леко едното си око. В това имаше нещо дълбоко умиротворяващо и неподправено величествено.

Хранене на хипопотамите в Московския зоопарк

Когато от Московския зоопарк ме помолиха да откликна на техния юбилей, първата ми работа беше да поискам досиетата на идолите от моето детство.

Царят и царицата разходка, съпроводени от придворна дама

Сега зная за тях много повече, отколкото тогава. Оказва се, че се казвали Петер и Грета. Живели дълго и щастливо. В последните си години Петер ослепял напълно и ходел, забол нос в пищната задница на своята съпруга.

Петер и Грета починали, когато бях студент и отдавна не ходех вече в зоопарка през неделните дни. Срам ме е, че дори не бях разбрал за смъртта им. Благодаря им за това, че ги имаше. Дано никога не пресъхват калните бани в блатата на техния хипопотамски рай.

Освен това те имали дъщеря на име Ракета, но нея, уви, не съм я виждал никога . Тя растяла като стара мома, в Москва нямало откъде да ѝ намерят жених и когато мама и татко починали, Ракета заминала за Казанския зоопарк, където изглежда намерила своето женско щастие. На казанските деца им провървяло, а за московските ми е жално. И после ще ми разправят за „казанските сираци“ [1]. Ех, що за град е град без хипопотами? Само една суета.

След като в зоопарка нямаше вече хипопотами, помолих да ме заведат при крокодилите. Към тях също не съм равнодушен. Обичам ги заради изключителната им позитивност. Те се усмихват през цялото време, леят сълзи само за да изведат излишната сол от организма си, а разтварят паст така, сякаш искат да погълнат целия свят. Ако в следващата си инкарнация не се получи да имам характера на хипопотам, съгласен съм на крокодилски.

Веднъж ми се случи в Австралия да галя малко крокодилче. Оказа се не слузесто и твърдо, а топло и меко. Устата му беше пристегната с обикновено канцеларско ластиче. Крокодилите имат много силни мускули, отговарящи за затварянето, но отварящите са слаби и едно обикновено ластиче е напълно достатъчно. Галех го и се прехласвах, спомняйки си за Московския зоопарк, където се любувах някога на усмихнатите гущери отдалече, през решетката. На крокодила не му харесваше, че го галя, и мигаше злобно. Ластичето се опъваше, но държеше.

Защо, защо има на белия свят несподелена любов?

Миналата неделя, като използвах връзките си, се накрокодилих за цялото си лишено от това удоволствие детство. Пуснаха ме направо вътре в зимните заграждения и ми позволиха да общувам със зъбатите красавци и красавици.

Една тъпомуцунеста крокодилка (това не е обида, а видово название) беше особено прелестна. Седи си такава скромна, млада, очарователна – досущ като Наташа Ростова.

Отначало се срамува, дори не поглежда към подаръците.

После изведнъж ТРАС! И фотоапаратът се оказва по-бавен от устата.

Но най-много се вълнувах, разбира се, преди срещата с легендарния Сатурн — доайена на Московския зоопарк и звезда от световно ниво.

Това е мисисипски алигатор, който през 1936 година бил докаран от САЩ в Берлинския зоопарк и живял там едва ли не в личната менажерия на фюрера.

Що се отнася до личната менажерия, може да са приказки, но младостта на Сатурн била без всякакво съмнение драматична. От глада и бомбардировките загинало почти цялото население на Берлинския зоопарк: от 16 хиляди животни оцелели едва 96. Бомба паднала право в терариума, убивайки повечето крокодили, а останалите тичали по съседните улици, страшни като делириум тременс.

Лошите американци подготвят младия Сатурн за изпращане в немско. Той явно не иска.

На Сатурн му провървяло. Той оцелял, капитулира заедно с целия Берлин и в качеството си на нещо средно между трофей и военнопленник заминал за Москва. Заедно с него конфискували и един тигров питон, на когото, разбира се, дали името Хитлер; но питонът не живял дълго, докато Сатурн се оказал дълголетник.

Той се порусначил изцяло, с времето се оженил за млада жена (с тридесет години по-млада от него) и надживял и нея. Казват, че тъгувал, когато починала. Сатурн имал твърд, нордически характер [2], поради което тъгата му се изразила единствено в това, че за известно време отказвал храна. Но със старостта идва мъдростта и Сатурн разбрал, че съдбата му е такава – да изживее дните си сам. Сега е на над осемдесет години, но е в отлична форма. Ще доживее до сто, да му дава неговият крокодилски бог здраве. Пуснаха ме при Сатурн в личния му апартамент, за да си пообщуваме.

Групенфюрер, може ли да вляза?

Исках да разпитам ветерана – и за фюрера, и за войната, и за куп други неща. Но старецът се държа негостоприемно. Не поздрави, наистина, с „Хайл!“, но щом прекрачих прага, заръмжа недоволно като пропелер и оголи леко зъби. Не се прелъсти от подкупа във вид на голяма риба. Много ми се искаше да го пипна, но не ми препоръчаха да го направя. Казаха, че се отнася добре с жените, особено младите, а мъжете не обича. Напълно го разбирам.

Зоопаркът, естествено, е абсолютно вълшебно място. Влязох през вратите му като един доста застарял чичко, чийто живот върви строго по график („12.00–13.15 крокодили; Сатурн?“), и сякаш паднах изведнъж в дупка на времето. Ето ме на девет години, имам празник и съм в зоопарка, с крокодилите! Нито веднъж не погледнах часовника си, а това е мой вечен навик.

Сатурн. Жива зъбата история

Господи, защо цели четиридесет и пет години не стъпих в зоопарка?

Не повтаряйте моята грешка.

БЕЛЕЖКИ

1. Известен руски фразеологизъм („сироты казанские“), който се използва за хора, които се преструват на нещастни, за да предизвикат съжаление. Тук авторът прави иронична игра на думи с град Казан. – Бел. прев.

2. Иронична препратка към досиетата на есесовците от култовия съветски сериал „Седемнадесет мига от пролетта“.. – Бел. прев.

(Следва)