БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ЯПОНСКИЯТ БОГ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ЯПОНСКИЯТ БОГ

Японците от миналите времена обичали много да воюват и да загиват за Шинто, Микадо и Ямато. Както казва един персонаж от моя роман „Диамантената колесница“: „Не давай на японеца хляб, достатъчно е някой да умре красиво“. Смъртта на воина се е считала при тях за най-красивата от всички. Падналите със смъртта на храбрите били удостоявани с различни почетни награди, включително и такива, които от наша гледна точка са странни – например военните били произвеждани посмъртно в следващ чин (голямо щастие, няма що). А на най-главните герои присъждали званието 軍神 (гунджин), което означава „бог на войната“.

Именно за един такъв бог искам да ви разкажа. Отдавна обичам този конкретен японски бог и искам вие да го обикнете също.

Първо ще обясня при какви обстоятелства се запознахме.

През седемдесетте години, когато бях стажант студент в един японски университет, телевизионният канал NHK покани мене и мои колеги за кинопроби. На сериал за войната от 1904–1905 г. му трябваха руски морски офицери. Приятелите ми ги взеха, мен ме отхвърлиха. Спомням си, че се обидих страшно, защото бях убеден в своята киногеничност. Утеших се с това, че косата ми е просто прекалено дълга за морски офицер. И изобщо - японците не разбират нищо от европейска красота.

Но после се оказа, че ми е провървяло страшно. Моите приятели, които попаднаха на снимките, бяха млатени и тръшкани на пода в безброй дубли от един японски персонаж – някакъв местен герой и гений на джудото.

Така за първи път научих за съществуването на капитан Такео Хиросе и се заинтересувах от него.

Който от вас е чел споменатия по-горе роман, мисля, че ще разпознае в биографията на капитана някои черти на моя (и отчасти Куприновия) Рибников.

Такео Хиросе (1868–1904)

Хиросе бил военен моряк, талантлив джудист и, както казват японците, истински „искрен човек“, а по нашему — човек на честта.

За нас той е любопитен с това, че знаел добре руски език, преди войната пошпионирал успешно в руския Далечен Изток, а след това служил като военноморски агент (по съвременно му аташе) в Петербург, където си създал широки светски връзки и оставил след себе си най-добри спомени. Изглежда, че обикнал силно Русия – по някакъв начин това съжителствало в него с шпионажа и подготовката за война.

Когато тя избухнала, капитан трети ранг Хиросе се озовава край Порт Артур. Загинал още в първия етап на бойните действия. Бил на тридесет и пет години.

Званието на бог заслужил със следното.

Наел се доброволно да командва брандер (кораб, напълнен с експлозиви), който трябвало да извърши диверсия в пристанището на Порт Артур. Акцията се оказала неуспешна – руските артилеристи били нащрек. Екипажът, съставен от доброволци, трябвало да се оттегли спешно. Те вече били почти излезли от обсега на обстрела, когато Хиросе забелязал, че един от хората липсва – останал на изоставения, изгубил управление брандер.

И капитанът решил, че няма да си тръгне, докато не разбере какво е станало с моряка.

Можело просто да изчака известно време, за да види дали изостаналият няма да се измъкне с плуване.

Можело да прати някой от подчинените си на помощ.

Но Хиросе постъпил иначе. Върнал се на обречения брандер сам и го обходил три пъти от горе до долу в търсене на изчезналия член на екипажа. Вероятно щял да слезе в трюма и за четвърти път, но точно тогава снаряд откъснал главата на японската луда глава (извинете ме за безвкусния каламбур).

Това е цялата история.

Мъртвият Хиросе на палубата на руски кораб

Нашите прибрали тялото на храбрия японец и го погребали с почести.

А сънародниците му го произвели в капитан втори ранг, дали му вместо четвърти дан по джудо шести и го провъзгласили за „гунджин“. Повече от сто години са минали оттогава – и го помнят. Наскоро дори снимаха още един сериал за него.

Разбирам отлично японците. Истинският герой и бог на войната не е този, който е изклал купчина врагове, а този, който е дал душата си за своите ближни (цитат от Йоан, 15:13 – бел. прев.). Затова лично аз не бих заменил капитан Хиросе за хиляда камикадзета.

Смелият капитан в бронз и на телевиционния екран

И още малко за моя любим японски бог.

Той се отнасял много сериозно към морската служба. Смятал, че истинският морски офицер няма право да се жени, иначе казано - тълкувал правилно въпроса за Големия и Малкия свят: не искал да предава нито единия, нито другия.

В Петербург Хиросе се влюбил в една руска госпожица – някоя си Ариадна Ковалевская. Тя изглежда също не била равнодушна към него, но военният дипломат така и не ѝ се обяснил в любов. Между другото, постъпил правилно. Не си представям как такъв човек би се измъкнал по време на война от тежката морална дилема. Вероятно би си направил харакири. Въобще, браво на него, че не тръгнал да съсипва живота на младата жена.

В едно писмо той разказва на своя роднина японка за Ариадна-сан и казва, че красавицата от картината прилича много на нея.

Всъщност Ариадна Анатолиевна изглеждала малко по-различно.

Интересно, как ли е протекъл животът ѝ по-нататък?

А долу са двамата в неотдавнашния телевизионен сериал, като ролята на Ковалевская се изпълнява от Марина Александрова, която дебютира навремето в екранизацията на моя „Азазел“.

(Следва)