БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПРОБЛЕМИ НА ПАВЛИНИСТИКАТА / ПСЕВДОЕПИГРАФИТЕ НА ПАВЕЛ, СЛУЧАЙНОСТ НА ПОСЛАНИЯТА

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПРОБЛЕМИ НА ПАВЛИНИСТИКАТА

До известна степен е по-лесно за нас да проучим учението на Павел, отколкото учението на Исус. Защото в случая с Павел имаме негови книги. Исус, както знаем, не е писал никога нищо. Павел, напротив, е писал и неговите послания са достигнали до нас. Въпреки това съществуват немалко трудности при изучаването на живота и посланията на Павел.

Псевдоепиграфите на Павел

Терминът „псевдоепиграф“ означава буквално „лъжливо писание“. Той е синоним на по-употребяваната дума „фалшификат“. Така се наричат съчиненията, които са приписвани погрешно на някоя известна личност. Например, ако аз напиша книга под името Хенри Дункелмайер, това ще бъде псевдоним. Ако обаче се захвана да пиша под името Стивън Кинг или Барак Обама, това ще бъде фалшификат. Ще предявявам претенции за името на известна личност, след като съм в действителност някой друг.

Подобни неща се случват понякога в наши дни и много по-често се случвали в древността, когато разпознаването на фалшификата било много по-трудно. Много хора дори не умеели да четат. А още по-малко хората можели, четейки внимателно, да разберат, че ги мамят.

Когато в древността фалшификатът бивал разобличаван, винаги го осъждали като лъжа и литературна измама. Но въпреки това авторите пишели фалшификати. Имаме множество подобни примери в езическата, християнската и юдейската литература. Хората, които създавали фалшификати, не били водени непременно от лоши подбуди. Почти всеки би се съгласил, че има случаи, в които лъжата е уместна. Много хора в древността, както и днес, вярвали, че ако може да се постигне с лъжа по-голямо благо, това оправдава измамата.

Още през XIX век учените разбрали, че някои от книгите в Новия Завет, приписвани на Павел, най-вероятно не са написани от него, а от други автори. Изследователите на Новия Завет предпочитат да ги наричат „псевдоепиграфи“, за да избегнат негативните конотации, свързани с думата „фалшификат“. Но независимо как ги наричаме, те вероятно са били написани от автори, които искали да бъдат мислени за Павел. Посланията на Павел се делят на три групи: А) Пастирски послания — двете послания до Тимотей и посланието до Тит. Повечето изследователи са убедени, че те не са написани от Павел. Б) Девтеропавлинистки послания — до ефесяните, колосяните и Второто послание до солунците. За тези три книги има много спорове, но мнозинството от изследователите все пак смятат, че не са дело на Павел. В) Послания, които несъмнено принадлежат на Павел — това са останалите седем: до римляните, две до коринтяните, до галатяните, до филипяните, Първото до солунците и до Филимон. Освен тези седем книги, няма други послания на Павел. Нищо от написаното от него не излиза извън рамките на Новия Завет. В тази глава ще разгледаме само тези седем послания, защото няма смисъл да изучаваме учението на Павел чрез произведения, които не е писал. Останалите послания ще разгледаме в глава 13, където частично ще обсъдим защо изследователите отричат авторството на Павел.

Случайност на посланията

Дори ако ограничим кръга от текстове до седемте, които несъмнено принадлежат на Павел, това пак не решава нашите проблеми. Друг проблем е, че посланията на Павел са „случайни“. Нямам предвид, че Павел ги е написал случайно. По‑скоро, че всяко от тях е написано по конкретен повод. Почти всички послания са адресирани до църкви, които Павел е основал преди това, и са свързани с различни проблеми: появили се в тях лъжеучения, въпросът за безсмъртието, етични или доктринални спорове. Павел пишел своите послания, за да се справи с тези проблеми, когато възникнела необходимост.

Това обстоятелство затруднява тълкуването. Защото не знаем причината, която е накарала Павел да вземе перото. Можем само да се опитаме да я възстановим по текста на посланието. Както вече видяхме, трудно е да се тълкува правилно един текст, ако не познаваме контекста. Нещо повече, тъй като всички послания на Павел са написани по конкретен повод, това означава, че много неща, които са били изключително важни за него, не е споменавал никога в послания, защото не се е появявал подходящ случай. Затова не можем да смятаме, че с четене на посланията ще научим всичко, което е било важно за Павел. За множество първостепенни неща той просто не говори.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Други източници за живота на Павел Точно както от I век до Средновековието възниквали множество легендарни разкази за живота на Исус, се появявали и много повествования за живота на Павел и другите апостоли. Най-ранното от тях е Деянията на Павел и Текла — разказ за жена‑аристократка, покръстена от Павел и трогната от неговата проповед, различаваща се значително от онази, която ще видим в Новия Завет. Както апокрифите за живота на Исус, тези истории за Павел са важни за нас не с това, което казват за самия човек, а с това, което разкриват за християнството през епохата, в която са били създадени. Същото може да се каже и за написаната през III век фалшива кореспонденция между Павел и Сенека, прочутия философ и наставник на император Нерон. Съставени два века след смъртта и на двамата адресати (убити, според традицията, по заповед на Нерон), четиринадесетте писма трябвало да покажат, че значимостта на Павловите послания е била призната от един от най-великите философи на неговото време. Във второто писмо до Павел „Сенека“ казва, че е поразен от писанията на Павел и иска да ги покаже на императора: „Събрах някои от твоите свитъци и ги подредих в определен ред според това, за което се говори в тях. Също така реших да ги прочета на императора. Ако съдбата бъде благосклонна и той прояви интерес, може би и ти ще можеш да се явиш пред него. В противен случай ще определя ден, в който бихме могли да прегледаме заедно моята работа. Ако беше възможно да правим това безопасно, не бих се заел да чета на императора, преди да се срещне с тебе. Можеш да бъдеш уверен, че не те следят. Прощавай, скъпи Павле.“

(Следва)