БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ / СТРАСТИ ХРИСТОВИ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС

ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ

Страсти Христови

Не разполагаме с голям брой евангелия, които разказват единствено за Страстите Христови, но най-интересното, а също и едно от най-ранните сред нашите неканонични евангелия, е евангелието от Петър. Книгата, съдържаща вълнуващо повествование, е открита през 1886 г. в гробище в Ахмим, Египет. Тя е запазена изцяло и се състои от четири различни съчинения (така че това е малка антология). За съжаление това, което е известно днес като евангелие от Петър, започва по средата на едно изречение и завършва по средата на друго изречение. Иначе казано, това е непълно копие. В запазените откъси се разказва за съда над Иисус, за Неговата смърт и Неговото възкресение. Учените спорят много за това дали цялото евангелие е съдържало повече информация от наличната и дали е било „пълно“ евангелие, подобно на тези, включени в Новия завет. Това, за което не се спори, е въпросът за автора на текста. Авторът му твърди, че е Симон Петър, ученик на Исус (за разлика от новозаветните евангелия: спомнете си, че те всички били анонимни и едва по-късно били приписани на традиционните им автори). Въпреки това никой не смята, че Петър би могъл наистина да напише това. Авторът се представя за човек, който не е. Смята се, че съчинението е написано някъде в началото на II век.

Повествованието започва от средата на сцена, в която Пилат измива ръцете си по време на съда над Исус – епизод, който срещаме единствено в евангелието от Матей в Новия завет. Интересното е, че тук, в евангелието от Петър, е казано директно, че „От юдеите никой не уми ръцете си, нито Ирод, нито някой от Неговите съдии“ (гл. 1). Това предначертава основната мисъл, която се прокарва в този разказ. Не римският прокуратор Пилат е отговорен за екзекуцията на Иисус, а юдейските лидери. И всъщност целият юдейски народ споделя тази отговорност. Това е в значителна степен антисемитска версия на историята. Тук именно юдейският цар Ирод (а не Пилат) е този, който заповядва Исус да бъде разпънат.

Сцената на разпятието се различава също в ключови моменти от описаното в Новия завет. Според тази версия, по време на разпятието Исус е абсолютно безмълвен: „Той пък мълчеше, сякаш не изпитваше никаква болка“ (гл. 10). Някои изследователи си задават въпроса дали авторът не е възприемал Исус като чисто божествено същество, което не е напълно човек и не чувства болка. Онези, които били разпънати заедно с Него, със сигурност са я чувствали. Един от тях обвинява войниците за това, което правят с Исус, и тогава войниците решават да не строшават пищялите му, за да може мъченията му да продължат по-дълго. (Разпънатият умирал от задушаване, когато вече не бил в състояние да държи тялото си така, че да остане място в белите дробове за дишане; строшавайки пищялите, войниците можели да сложат край на мъченията по-бързо, защото разпънатият вече не можел да облекчава тежестта, притискаща гръдния му кош).

Безусловно, най-поразителният откъс от повествованието се оказва все пак в края. Тук е разказано наистина за Възкресението на Исус. Много читатели на Новия завет се изумяват, когато научават, че в каноничните Евангелия не се разказва за Възкресението на Исус. Не се разказва ли? Не, не се разказва. В Новия завет Исус е разпънат и погребан, а на третия ден няколко жени отиват при гробницата и виждат, че е празна. Но няма разказ за това как всъщност възкръсналият Исус излиза от гробницата. Такъв разказ обаче има в евангелието от Петър. И това е удивителен разказ.

Събрала се тълпа, за да гледа гробницата. През нощта хората чули ужасен шум и видели как небесата се отварят. Двама мъже слезли оттам в ярко сияние и когато слезли, камъкът, затварящ входа на гробницата, се отместил. Те влезли в гробницата. Стражата разказва на центуриона за станалото и всички виждат как от гробницата излизат трима мъже. Двама от тях са с толкова висок ръст, че главите им достигат небесата; третият, когото подкрепят, е още по-висок: неговата глава стои по-високо от небето. А след тях, излизайки от гробницата, се появява кръст. От небето се разнася глас и пита: „Възвести ли на мъртвите?“. И кръстът отговаря: „Да“ (гл. 41–42).

Така в този случай имаме гигантски Исус и движещ се и говорещ кръст. Трудно е да се повярва, че това Евангелие е било изгубено за толкова дълго време.

Войниците побегнали и разказали на Пилат какво се случило, а юдейските лидери нагласяват нещата така, че Пилат да заповяда на войниците да мълчат за случката. На следващия ден на разсъмване, без да знаят какво се е случило, Мария Магдалина и няколко други жени отиват на гробницата, за да погребат тялото според обичая, но гробницата е празна; там има само един небесен гост, който казва на Мария: Господ възкръсна и си отиде. След това следващият епизод в ръкописа се разказва от първо лице (говори Петър): „Аз, Симон Петър, и Андрей, брат ми, взехме мрежите и отидохме към морето. И с нас беше Левий, синът Алфеев, когото Господ...“ (гл. 60). И тук ръкописът прекъсва внезапно.

Колко ни се иска да знаем какво се е случило по-нататък! Може би Исус ще се появи и ще разговаря със Своите ученици, докато ловят риба, както става например в 21-ва глава на евангелието от Йоан. Жалко, че не разполагаме с пълното Евангелие – с началото, средата и края.

(Следва)